„Най-често задаваният въпрос от пациентите към нас анестезиолозите преди операция е: „Докторе, ще ме хване ли упойката?“ и сякаш хората се страхуват повече от анестезията, отколкото от самата операция, може би заради по-непознатата територия и чувството, че ще заспиш и нямаш контрол над случващо се, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Слави Асов, д.м., анестезиолог във ВМА- София при Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“.

„Темата за алергиите към упойки е доста нашумяла в последно време, като да – възможно е човек за има алергия към някой от медикаментите, с които се осъществява анестезията или аналгезията. В различен етап от живота си всеки може да прояви алергия към различни лекарства, като медикаментозната алергия има отношение към нашата работа. Ние прилагаме различни видове медикаменти за анестезия. Това, което съветвам хората е, ако някога в миналото са проявили алергия към някакво лекарство, те трябва да го съобщят на своя анестезиолог, второ – могат да се тестват за медикаментите, които се използват най-често в анестезията.

За човек, който никога не е имал алергична реакция, вероятността да прояви някаква алергия е много малка. Затова не съветваме всеки един рутинно да си прави тестуване за алергии към упойките. При оперативна интервенция няма изискване на екипа да прави рутинно алергологично тестуване. Само пациенти с различни алергии – към полени, храна, лекарства е правилно преди интервенцията да си направят тест за алергия към медикаментите, които се използват при анестезията, разказа анестезиологът от ВМА – София.

„Аз съм близо 14 години във ВМА, случвало се е в практиката да имаме пациент с алергия на операционна маса. Основните алергии, които се наблюдават са към антибиотици, по-рядко към анестетици. Ако се случи алергична реакция, ние сме обучени как да действаме светкавично по време на операция, затова сме и през цялото време като анестезиолози там, вземат се мерки, за да бъде копирана тази алергична реакция чрез антихистаминови препарати, за да не стига до сериозни състояния на пациента.

Всеки човек изпитва различен праг на болка при един и също стимул. Правилото е, че всяка една манипулация, която причинява болка, подлежи на обезболяване, на анестезия. За нас най-важното е, пациентът да не го боли. Това е един от световните принципи в медицината като цяло. И да – имали сме случаи, в които пациентът решава, че няма да го боли или че иска частична упойка, но в хода на оперативната интервенция, усети и го заболи, анестезиологът ще се намеси и ще го обезболи. Това може да се приложи и ако се оперативната намеса продължи по-дълго време от очакваното, допълни специалистът.

При нас в „Травма – операционна“ се прилага обща или регионална анестезия. Най-често се правят операции за смяна на тазобедрени стави или коленни стави. Наблюдава се ръст на пациенти с кокс и гонартроза и у нас и в чужбина. Моят опит сочи, че е мит твърдението, че по-възрастните пациенти няма да издържат на такива операции или дори самата анестезия. Всичко е индивидуално, не може да се каже, че пациенти над 60 или над 70 години не трябва се оперират, важно е общото състояние и колко пациентът е увреден. Оперирали сме успешно пациентка на 99 г. със смяна на тазобедрена става. Но страхът у хората съществува, но смятам, че в днешно време не би трябвало те да бъдат оставяни да се мъчат, без да се направи консултация със специалист, поясни още д-р Асов.

„В световната практика има описани случаи на краткотрайни когнитивни нарушения, но само при над 80 годишни пациенти, които са били повече от 6 – 8 часа под пълна анестезия. Тези когнитивни разстройства са временно, те са описани само при възрастни пациенти, почти не са описани такива при млади пациенти. Проучванията сочат, че това преминава до седмица след анастезията. Това може да е било дезориентираност, обърканост, това са по-слабите нарушения, по-силните са – възможно е да има амнезия, но те са изключително редки, като само в до 1-2 на сто от случаите това може да продължи повече от две седмици, сочат описаните случаи в световната литература.

Упойките при деца и възрастни като състав са еднакви, но е различна дозировката и всъщност дозата е най-важното нещо при анестезията. Те се дозират на кг. телесна маса.

Анестезията не са „коктейл от токсини“, а доказали се медикаменти, които се вливат венозно и не се продават в аптеката, поради действието си. Като цяло фармакологичните компании правят и нови медикаменти за анестезия, като целта на проучванията са те да имат по-малко странични ефекти и по-добра ефективност при приложението им.

Най-честите странични ефекти няколко часа след анестезия това са: гадене, повръщане, замаяност. Затова се препоръчва пациентът да не приема храна и вода два часа след това. Правилото е, човек да се събуди от анестезията още след оперативната интервенция. Ако пациентът не е в съзнание, не може да се осъществи контакт с него, ние не го изпращаме към отделението и остава при нас. Важно е след операция ние да осъществим вербален контакт, да проверим, че се е възвърнала мускулната му сила, до някаква степен е адекватен, тогава чак се привежда към отделението. До един час това трябва да преминат страничните ефекти, допълни специалистът.

„Във ВМА не се използва райски газ при анестезията, преди се ползваше в някои болници, сега не мога да кажа дали е така. Като цяло той се използва съвместно с други инхалаторни анестетици, сам по себе си райският газ не може да осъществи анестетично действие, за да се осъществи големи хирургични интервенции. С годините неговото действие постепенно отпада на фона на нови инхалаторни анестетици, които се използват.

Това, което знам е, че в САЩ райският газ се използва в стоматологията и то доста често и успешно, предполагам. А дали удачно човек да ползва местна упойки при чистене дори на зъбен камък, това не е притеснително, щом имат нисък праг на болка. Това са локални анестетици с кратко действие при стоматологични интервенции. Те са няколко вида, които ние също използваме, само че за по-дълго действие.

Отличителното при децата е, че за тях доста по-прецизно трябва да бъдат направени изчисленията за дозата на медикаментите за анестезията и аналгезията – дозата прави лекарството, каза още за БНР д-р Слави Асов.

„Най-големият ми страх е, че нещо може да се обърка, най-голямата радост – пациентът да е добре.

Надявам се на по-голям интерес от младите колеги към нашата специалност- Анестезиология, което днес не е така, повечето се ориентират към хирургия и ортопедия. Има доста отговорности при нас и не всеки е готов да се нагърби с тях, обобщи д-р Асов.

Снимка: ВМА София

Д-р Слави Асов, д.м., анестезиолог във ВМА – София, част от екипа на Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ на ВМА завършва „Медицина“ в София през 2011 г. От 2012 г. е част от екипа на Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ на ВМА.  В периода 2013-2017 г. е асистент към Катедрата, а през 2016 г. придобива специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. От 2014 г. е координатор по донорство, отговорно лице по чл. 15Г от ЗТОТК за МБАЛ-София. През 2015 г. преминава курс по „Технологии в интензивното лечение за развиващи се страни“ в Южен медицински университет, Гуанджоу, Китай. През 2017 г. преминава обучение за координатор по донорство “Learn to teach training program – Seeding Life” по програма на Изпълнителна агенция по трансплантация и Университета в Барселона. През 2022 г. защитава дисертационен труд на тема „Управление на ранната болка при тотална артропластика на тазобедрената става чрез лумбален плексус блок“. От 2021 г. е представител на България в Съвета на ESRA (Европейска асоциация по регионална анестезия и лечение на болката). Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по анестезиология и интензивно лечение, ESRA, ESAIC.

Защо ефективното дишане е важно не само, за да не се разболее детето, но и да може да учи пълноценно?

Началото на учебната година и събирането на учениците в клас ще бъде предпоставка за разпространението на вирусни инфекции.

Добрата имунна система предпазва от възпаление на горните и долните дихателни пътища, а ефективното дишане дава възможност учениците по-добре да възприемат преподавания материал.

В „Минути за здраве“ проф. Гергана Петрова, началник на Клиника по педиатрия в Александровска болница в София коментира:

„Една част от белодробните болести при децата имат имунологичен характер, знаете, че нашата имунна система е „нашата армия“, която ни пази от външните намеси, ако тази имунна система е отслабена е възможно да имаме заболеваемост.

Бронхиалната астма, например, има имунологична основа. Един имунен дефицит ще ви доведе до хронично възпаление на белите дробове. Бронхиалната астма е по същество е хронично възпаление на белите дробове. По-сериозните заболявания като интерстициалните белодробни заболявания, муковисцидозата, туберколозата дори – също може по имунологични причини, освен, че е инфекциозно заболяване, да предизвика хронично възпаление на белия дроб, каза за „Закуска на тревата“ проф. Петрова.

По думите й има случай не само при малките деца, при бебета, но и при ученици – 12-13 годишни, които отварят със зъби играчки или конструктори, малки части попада в гърлото, могат да достигнат до белия дроб, имунната система разчита това като чуждо тяло и става едно хронично възпаление, ако не се вземат мерки може да се получи бронхиектазия – патологично разширение на бронхите.

„Това може да доведе до хронично възпаление на белия дроб, не са много случаите, но ги имаме при нас в Клиниката в Александровска болница“.

Проф. Петрова коментира също, че количеството на витамин Д има значение за имунния отговор на организма към вирусите и бактериите. Витамин Д има своите имунологични функции и сме забелязали, че при често боледуващите деца има занижено количество витамин Д, което не означава, че всяко дете трябва да пие допълнително витамин Д. Това трябва да се изследва и да се прецени, защото и хипервитаминозата не е добре, коментира още проф. Гергана Петрова.

„Слънцето не ни е враг номер едно, витамин Д е добре да се набавя точно по този начин, може да се отбележи, че като цяло нивото на витамин Д в населението ни е спаднало, дори лятото констатираме, че има деца с понижено количество на този витамин в организма. И се налага допълнителен прием, защото нисък витамин Д води и до промени и в белия дроб, допълни проф. Петрова.

Педиатърът даде съвети как учениците да се предпазват от вируси и да бъдат обучени за това от своите родители, защо е важно да са в проветрени помещения и да имат достатъчно дълъг и пълноценен сън, като стоят по-малко пред електронни устройства вечер.

Тя даде съвети как да се диша дълбоко, защо ефективното дишане е важно не само, за да не се разболее детето, но и да може да учи пълноценно, как да профилактираме наличието на трета сливица, която също пречи на правилното очистване горните дихателни пътища, когато се задържат секрети, които могат да потенцират възпаление на долните дихателни пътища.