Дефицитът на медицински сестри е проблем, чието решаване бе отлагано години наред, до идва времето да жънем резултатите от липсата на политики за задържане на медицинските специалисти по здравни грижи.
Това коментира пред БНР-Радио София Лазарина Минева, медицинска сестра в Детска градина „Радост“ в гр. Севлиево, член на Националния професионален консултативен съвет на медицинските сестри.

Според обнародвана в Държавен вестник нова наредба всички училища и детски градини у нас трябва да разполагат със здравен кабинет, който да осигурява медицинска грижа по време на целия престой на децата. Правилата важат за общински, държавни и частни детски градини и училища.

• Медицинската грижа ще се осигурява от лекар или медицинска сестра, фелдшер или лекарски асистент. Финансирането на здравните кабинети ще се извършва със средства от държавния бюджет, на съответното министерство или ако са частни – със средства на собственика им.
  Според изискванията здравният кабинет трябва да бъде разположен в сградата, където се помещава училището или детската градина. В него трябва да има шкаф за оказване на първа медицинска помощ с лекарства и медицински изделия.

„Наредбата отдавна е очаквана и коментирана. Рискове за живота и здравето на децата трябва да бъдат поети от някого. От Министерство на здравеопазването, на образованието, финансовото министерство трябва да осигурят за децата базовите потребности, основни здравни грижи.

В големите градове има училища, които са на две смени. Започват рано, а следобед започва втора смяна. Наредбата налага да има медицинска сестра през целия ден, в който учат деца. Но не вярвам, че някъде това може да се случи. Нямаме достатъчно хора, за да бъдат назначени да покрият тази част на деня в който децата са там в училищните институции“, подчерта сестра Минева.

Тя отбеляза, че в по-малки селища като Севлиево, има възможност детски и учебни заведения да сключат договори с медицинските центрове, чиито специалисти да предлагат  мобилна грижа, когато това се наложи. Няма да е пълноценна грижата, но все пак ще има някакво наблюдение на компетентно лице.

Лазарина Минева отбеляза още, че е добре в обучението на нейните колеги да бъдат залегнати теми като пандемии, гърчове, спешни състояния, мониторинг на хронични заболявания, тревожността и депресията, документиране на инциденти и други.

На 17 септември се отбелязва Световният ден за безопасност на пациента. През тази година темата е „Безопасни грижи за всяко новородено и всяко дете“, със слоган „Безопасност на пациентите от самото начало!“. Акцентът е поставен върху уязвимостта на тази възрастова група към рискове и вреди, произтичащи от небезопасни грижи.

Денят е иницииран от Световната здравна организация (СЗО) и цели да привлече вниманието върху необходимостта от подобряване на безопасността на медицинските грижи за най-уязвимите – новородените и децата. Това е възможност да се повиши общественото съзнание, да се насърчи сътрудничеството между различни заинтересовани страни и да се мобилизират глобални действия за по-добра безопасност.

СЗО призовава за спешни действия за елиминиране на потенциални вреди в педиатричната и неонаталната грижа, като надгражда върху усилията от предишни кампании, свързани с „безопасното раждане“, „приоритета на безопасността на пациентите“, „безопасността на здравните работници“, „безопасността на лекарствата“, „ангажираността на пациентите и семействата“, както и „безопасността на диагностиката“. Амбицията на Световния ден за безопасност на пациентите 2025 е да доведе до значителни подобрения и да утвърди правото на всяко дете на безопасни и качествени грижи.

Сред целите на инициативата през 2025 година са повишаване на глобалната осведоменост за рисковете при педиатричните и неонаталните грижи, мобилизиране на институции и организации за прилагане на устойчиви стратегии за безопасни грижи, овластяване на родители, настойници и самите деца чрез образование и активно участие в процеса на лечение, както и подкрепа за научни изследвания в областта на безопасността в педиатрията и неонатологията.

На 17 септември ще бъдат организирани национални и регионални кампании, застъпнически събития и образователни инициативи, технически срещи и обучения за здравни специалисти. Емблематични обществени сгради и места ще бъдат осветени в оранжево – официалният цвят на кампанията.

Световният ден за безопасност на пациента 2025 е призив за действие към правителства, здравни специалисти, организации и гражданското общество. Защото всяко дете има право на безопасни и качествени медицински услуги – от първия си ден живот.

Д-р Константин Сотиров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари – Пловдив, обяснява в Lege Artis как работи Националната здравна информационна система, която улеснява достъпа на образователните институции до данните за здравословното състояние на децата.

Здравна профилактична карта вече няма – нито в хартиен вид, нито в електронен, подчертава д-р Сотиров в началото на разговора. От началото на 2022 година общопрактикуващите лекари публикуват в Националната здравна информационна система данни за извършените от тях дейности – профилактични прегледи, имунизации и т.н. По този начин здравната карта става излишна като документ, защото дублира информация.

От тази година медицинските специалисти в здравните кабинети в училищата и детските градини в страната получават достъп до данните на децата, за които отговарят, публикувани в Националната здравна информационна система. Това включва информация и за прегледите и имунизациите, извършени предходните години. Достъпът, по думите на д-р Сотиров, е изключително улеснен – чрез електронен подпис на съответния медицински специалист. Електронният подпис е предлага най-високо ниво на защита на личните данни.

До 30 септември е срокът за провеждане на профилактични прегледи при личен лекар. След това медицинските служители от училищата и детските градини трябва да насочат родителите, пропуснали да заведат детето си профилактично при личен лекар за измерване на ръст, тегло, гръдна обиколка и въвеждане в системата на необходимите здравни данни. Д-р Сотиров уточнява, че може профилактичният преглед да бъде съчетан с друг повод.

От 2026 година срокът за провеждане на профилактична консултация с общопрактикуващ лекар ще продължи от 1 януари до 15 септември.

До средата на октомври се очаква да завърши прехвърлянето на данни от системата на НЗОК към Националната здравна информационна система, което ще допълни здравните досиета на гражданите с информация от преди 2022 година, тъй като общопрактикуващите лекари от 2005 година нататък са изпращали електронните данни до Здравната каса, пояснява д-р Сотиров.

За непроведен профилактичен преглед има предвидена санкция (50-150 лв.), но д-р Сотиров не знае за случай, в който е налагана. Лекарят подчертава, че санкциите за непроведена имунизация са по-строги и има санкционирани родители от страна на регионалните здравни инспекции. Семейните лекари подават в електронен вид информация за родителите, отказали да имунизират децата си, тъй като тези деца се водят „в риск“. Тогава може да последва и намеса на социалните служби за закрила на детето.

На телефонната линия на предаването се включва Мария Николова, медицинска сестра в училище и координатор за Бургас на Синдиката на българските медицински специалисти.

„В момента сме в процес на организация. Получихме си електронните подписи. Радваме се, че пътят на информацията за здравословното състояние на децата се скъсява“, коментира тя.