Министър Москов се зарече, че идеята за пръстовите отпечатъци ще влезе в Наредба ли, в друго нещо ли и ето че е готов. Писах в темата “Мъглата..” че по този начин може да стане още по-малко , отколкото да се наложи с указания заедно с БЛС, но явно му се налага да го направи . И така, на сайта на МЗ на 17.01.2016 г.е качен проект за изменение на “Наредба за правото на достъп…”, която поначало се приема с Постановление на Министерския съвет, и където се предвиждат две нови, лоши неща : едното е по този въпрос а другото също не е за подценяване. И на двете мястото не е там.
– КАКВО СТАВА :
“ Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ”, както ви звучи и по заглавие, е за ПРАВА на пациента. Тоест , за начина на реализация на правата на пациента, без разлика осигурен-неосигурен /така е по чл. 81 от Закона за здравето, въпреки че в нея е записано че е само за здравноосигурените /. Правата са на: . своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; информираност; равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;съвременни методи на лечение и т.н. Пиша ги , не защото хората не ги знаят, а за съпоставка, на кое от правата, съответствуват новите идеи и съответно дали законът дава на Министерския съвет т.н. компетентност, да напише тези две министерски идеи.Текстовете са интересни заедно с мотивите към тях , и не са трудни за разбиране , затова ги излагам чрез копипейс от сайта , подчертани :
– 1. “§ 1. В чл. 2 се създава ал.4:
„(4) Регистрацията на ползваните услуги, гарантирани от НЗОК се разрешава от здравноосигурените лица чрез електронна идентификация по реда, определен съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.“ – “изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите.”
МОТИВИ : “ По този начин на пациента се дава правото да удостоверява лично пред обществения фонд, че съответната услуга му е била предоставена. “
Впрочем, от житейска гледна точка, това става и сега с личната карта. Но изобщо не беше право на пациента , а задължение на болницата и по-точно бе условие за заплащане. Сега вече, като няма да е с лична карта а с пръстов отпечатък , вече ще се нарече “ право”???
– 2. “ В чл. 18 / извънболничната помощ / се създава нова ал. 3:
„(3). Лекарствени продукти, заплащани напълно от НЗОК се предписват само по международно непатентно наименование.“
МОТИВИ:. “ Лекарствени продукти, заплащани напълно от НЗОК, ще се предписват само по международно непатентно наименование “.
Отделно за всички изменения са записани общи мотиви :
МОТИВИ :
“Очакваният резултат от въвеждането на предложените промени в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ е свързан с подобряването на достъпа на населението до медицинска помощ при гарантиране на необходимото ниво на качество на здравните услуги и по-добри възможности за планиране на ресурсите “
– СЕГА :
Очаквания резултат както е амбициозно описан /даже не повишаване, а гарантиране на качеството / , не знам как може да се постигне с тази наредба, но другия очакван резултат- намаляване на разходите , може и да стане, а очакваните ненаписани тук резултати са извън здравеопазването и някои може и да са вече постигнати. Въпросът е само, това какво общо има с правата на пациента.
– ПОСЛЕДВАЩ ОЧАКВАН РЕЗУЛТАТ
– Пръстовият индикатор ще бъде условие за всякакъв достъп- и за постъпване и за изписване от болница, за консултация и изследвани, за отпускане на лекарства. Задължение на лекарите и на фармацевтите, без което няма да им се плати : от това за пациента следва “ няма не искам”. Лични карти, актове за раждане и брак, пълномощни и други такива, не важат свен ако не са свързани с пръстов идентификатор.
– Видът лекарство / за домашно лечение, от тези, заплащани от НЗОК на 100 {dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} /няма да бъде определян от лекаря, който трябва да предпише по препоръчаното наименование на активното вещество, одобрено и публикувано от СЗО / т.н. ИНН / , предназначено за използване за производството на лекарствен продукт. Като имаме предвид, че поначало лекарствата, заплащани на 100 {dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} се отпускат с Протокол от Централна комисия в НЗОК, точно тази комисия трябва или в протокола да изпише конкретно лекарство с търговско наименование, или да го изпише пак само с ИНН. / така или иначе НЗОК заплаща само до най-ниската цена на лекарство в група- най евтиния генерик/ и да остави аптекаря да преценява.
Въпросът е обаче, че съобразяването със състоянието на конкретния пациент, с повлияването или страничните действия на конкретното лекарство, с предпочитанията на пациента от някаква гледна точка , определящи му и доплащане, са извадени от компетентността на лекуващия лекар.
– КАКВО ЩЕ СТАНЕ :
– Първият вариант е, ако НЗОК включи съответни задължения на медицинските специалисти в Националния рамков договор и той бъде подписан от БЛС до 01 април.
– Резервен управленски вариант е, ако не се сключи НРД по тази причина, Управителят на НЗОК да сметне тези изменения на наредбата , като “ промени в действуващото закондателство по смисъла на чл. 54 ал. 9 от ЗЗО “, да предложи на Надзорния съвет и той да утвърди допълнение на съдържащите се в НРД, изисквания по чл. 55 ал 2 / това са условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях; условията и реда за оказване на помощта; критерии за качество и достъпност на помощта; документацията и документооборота;задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;санкции при неизпълнение на договора; /. Че управителят на НЗОК ще сметне така, не се и съмнявайте – досега демонстрираната му смелост и послушание са впечатляващи. Че Надзорния съвет ще го утвърди, също не се съмнявайте- и то не само защото вече е сключен договора за прословутите 400 000, за които писахме в предния материал/ за “Система, която идентифицира пациета чрез неговия пръстов биометричен идентификатор”/.
– Нямам никаква причина да се съмнявам, че ще влезе и изискването за начина на изписване на лекарствата – просто ако не се изписват по този начин, НЗОК няма да ги плати на аптеката.
– Нямам причини да се съмнявам, че тези нови “права на пациентите “ ще бъдат предложени вече официално от Москов на Министерския съвет, премиерът ще ги подпише и ще бъдат публикувани след 2-3 седмици в Държавен вестник и ще влязат в сила, съответно това за рецептите в деня на хумора , а това за отпечатъците , както е написано, “ се прилага след създаване на техническа възможност за това, но не по-късно от 6 месеца от влизане в сила на постановлението” /1 април../ Разбира се, стига да няма големи протести.
ТА КОЙ КАЗВАШЕ ЧЕ НЯМАЛО ДА СТАНЕ ???
-ОБАЧЕ :
все пак, когато липсва възможност за диалог и за обществено въздействие ; когато има подчертано незачитане, оставащата възможност е при Върховния административен съд. Имам предостатъчно опит и наблюдения, за да си споделя , какво ще се обсъди там , ако някой внесе подходящо искане по тези въпроси:
– 1. Че този, който е публикувал тези нови неща / припомням, това не е Москов а Министерския съвет /, не е компетентен. Тоест законът не го е оторизирал да издава точно такива , или от този род норми и те в този случай се наричат “нищожни “.
– 2. Че това, което е наречено “ мотиви “, е всъщност псевдомотиви, и не обосновават по никакъв начин необходимостта да се прави това, от гледна точка правото на достъп.
-3. Че тези текстове всъщност не само не съдържат права, а въвеждат ограничения, непредвидени в закон, и то не само за пациентите, а и за лекарите.
– Тези двете последни , наричаме “ основание за отмяна “.
Има ли смисъл да споменавам за “съответствието с целта на закона “ /спазване на правата/, която цел с тези идеи няма как да се постигне дори и случайно. Може би нещо в далечен план да има общо с целта на закона, но на промотирането на далечни цели сме отвикнали да вярваме.
– КОЙ КАЗВА ЧЕ НЯМА ДА СТАНЕ ?
Наистина има много основания напоследък да не вярваме и на съдебната система. Но ако няма друга възможност, остава да вярваме на немалка част от съдиите, които за разлика от политиците и администрацията, могат и да си позволят собствено мислене без да им се налага това да е с цената на отлъчване.
18.01.2016 Асен Георгиев
