Забраната за тютюнопушене на закрити обществени места в България е едно изключително лицемерие. Това е мнението на един от най-добрите специалисти по пневмология и фтизиатрия у нас проф. Коста Костов, ръководител на Клиниката по белодробни болести във Военномедицинската академия. В интервю за Дарик радио медикът, който е и лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, подчерта, че трябва най-накрая този закон, който забранява цигарения дим, да бъде вкаран в реално действие. Тази седмица проф. Костов представи „Ръководство по белодробни болести” в два тома, което ще се разпространява безплатно. Изданието е първото по рода си от 30 години насам, помества опита на над 90 медицински специалисти и събира цялата световна информация, свързана с белодробните болести.
Тази седмица след пауза от 4 десетилетия на бял свят се появява „Ръководство по белодробни болести”, чийто главен редактор сте Вие. Новото ръководство е събрало цялата световна информация, свързана с белодробните болести. Професоре, изхвърлих ли се като казах 4 десетилетия?
Не се изхвърлихте. Ще обясня само какво се е случило в тези десетилетия. От 1965 г. е първият учебник, който аз помня и съм държал в ръцете си като студент. През 1977 г. има също учебник, но от 1987 е най-близкото издание до названието учебник – ръководството, наречено „Клинична пулмология.” … и 30 години пауза. Това е толкова многозначителна пауза и аз точно тук ще направя моята пауза. Защото ако продължа да говоря, няма да чуете нищо добро в това студио за демокрацията.
Колко специалисти участват в създаването на изданието?
91 са моите съавтори, които завинаги ще останат в сърцето ми. Те направиха това абсолютно безкористно, абсолютно безапелационно и с цялата идея, че са яхнали момента, разбирайки, че съучастват в едно историческо събитие. Защото следващият учебник ако вървим така, може би ще бъде на 40 години отстояние от днешния.
Достоен е да ги надживее обаче, тук говорим за 2 тома от по над 700 страници.
Два тома, общо 1600 страници. Те съдържат целия обем на предклиничната белодробна медицина и целия обем на клиничната медицина, тоест болестите. Подобно нещо в този обем никой не се е осмелявал да направи и аз го направих благодарение на моите колеги.
В какъв тираж издавате учебника?
Този тираж е в 1000 екземпляра, защото надвишава с 500 екземпляра най-заинтересованата гилдия – пулмолозите, които са малко над 500 човека. Но аз го правя с идеята в близките 3 или 4 години добавящите се по 60 пулмолози на година, да могат и те да го ползват. Надявам се, че след 5 години Дарик радио ще бъде инициатор на преиздаването на учебника.
Защото ще има какво да се допълни?
Да, ще има, след пет години ще има.
А къде ще се разпространява?
Колкото и да звучи невероятно в тези убоги времена на България, този учебник ще бъде подаряван. Той няма да бъде закупуван. Можете да си представите какво означава това за целия екип, каква финансова саможертва е и колко би могъл да струва един учебник от 1600 страници с цветен печат, в рамките на два тома, в 1000 екземпляра. Той няма цена според мен.
В предварителния ни разговор загатнахме, че ако тютюнопушенето не съществуваше, този учебник щеше да бъде много по-малък. Има ли нещо вярно в тези думи?
Ако трябва да бъда честен, това е единствената причина, която може да бъде отстранена, за да имаме по-малко белодробни болести. Има редица други причини, с които не може да се справим – замърсяването на въздуха, стресът, токсините. Аз ще ви дам само няколко цифри. В България всяка година от рак на белия дроб заболяват около 4000 души. 3000 от тях са мъже, 1000 са жени. Това е ужасна цифра. Не искам да казвам, за да не стряскам слушателите и читателите, каква е прогнозата на заболяването. Една малка част от болните са късметлии.
А късмет тук означава пет години?
Да, късмет тук означава пет години. Второ – около 400 души минимум в България ходят по улиците и не знаят, че имат белодробна болест, която се дължи на тютюнопушенето. Преди две години подадохме на Европейската респираторна асоциация цифрата 480 000 болни в България от Хронична обструктивна белодробна болест, която в над 80 {dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от случаите е пушаческа болест. Тя е прогресираща, тя е инвалидизираща и бавно, бавно срива организма.
Защо няма скрининг за рак на белия дроб?
Това не е само наш, български проблем, това е световен проблем. Безсмислено скъпо е. От гледна точка на лекаря не е безсмислено скъпо, но от гледна точка на една икономика като на САЩ е скъпо. А ако за тях е безсмислено скъпо, то за нас е убийствено. Това, да направиш на стотици хиляди пушачи на възраст над 40 години компютърен томограф на белия дроб един път в годината струва изключително много средства, които можеш да вложиш в лечението на тези болни. Защото огромната част от тези, които ще намериш, първо ще ги стреснеш, че имат рак, а след две години ще докажеш, че това не е рак. И кой ще им спести всичко това? Може част от тях да са загубили вече психиката си. А това е ужасно. Затова на този етап този скрининг не е приет от световната общност и се счита за безсмислен. Още повече, че ние все още не сме открили начин, по който да предвидим кои пациенти биха развили рак, например ако пушат. Така че, всеки със съдбата си. И нека вметна нещо – тази илюзия, че у нас действа закон срещу тютюнопушенето, това е изключително лицемерие. Няма място в България, в което вечер да не се пуши. Аз имам пациенти – музиканти – аз питам тях. Те идват при мен с болести и им казвам – защо ходиш там, където се пуши? Той казва – как да си изкарвам хляба, навсякъде се пуши! И питам аз – кой контролира закона, компромис ли е това с онези, които противоречаха на този закон, и кой най-накрая ще вкара този закон в реално действие?
Вие сте лекар и човек на изкуството, а казват, че медицината е изкуство. Жива ли е още тази, свързващата нишка?
Ако един лекар не подчинява своята ежедневна работа на удоволствието да я превръща в изкуство, той ще си върши добре работата, но тя никога няма да бъде перфектна и съвършена. Една част от пациентите искат да видят в своя лечител своя Бог. А Бог можеш да бъдеш само ако носиш повече от наземните, прагматични неща, можеш да бъдеш само ако носиш любовта към нещо, което не може да бъде обяснено с думи, а именно изкуството. Това е моето обяснение защо смятам, че един лекар трябва да е водач, ментор на пациента. Това става само със средства, които са извън слушалката, извън спринцовката и извън системата. Това е невидимият контакт между лекаря и пациента, който се нарича лекарска харизма.
Вашето послание към слушателите и читателите?
Моето послание към слушателите и читателите е да помнят, че ако са гражданско общество, трябва да дадат сигнал, че медицината в България отива на зле. Медицината в България губи дух, губи пътека, губи очарование, губи ефективност. Тази здравна система трябва да бъде променена изцяло.
Източник:http://bestdoctors.bg/article/id/1451339
