Фармацевтичният сектор се обединява срещу фалшифицирането на лекарства

На 20 април 2016 г., девет месеца след като беше подписан Меморандумът за сътрудничество, излезе решението на Софийски градски съд за регистрация на „Българска организация за верификация на лекарствата” (БОВЛ) като сдружение с нестопанска с цел подпомагане прилагането в България на Директива 2011/62/ЕС за предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства и осигуряване на снабдяването на пациентите с автентични лекарствени продукти.

Учредители на сдружението са пет организации, които представляват участниците в производството и разпространението на лекарства, а именно Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА), Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и Българският фармацевтичен съюз.

Страните се съгласиха, че при работата си ще спазват принципите на консенсус и сътрудничество, като позицията председател на сдружението ще се заема на ротационен принцип с едногодишен мандат за всяка от организациите членки.

Първият председател на БОВЛ е проф. Илко Гетов, председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз. Останалите членове на УС на БОВЛ по реда на тяхното ротационно председателство са Оля Василева, Николай Хаджидончев, Деян Денев и Христофор Иванов.

Предметът на дейност на Сдружението е със съдействието на Европейската организация за верификация на лекарствените продукти да внедри, експлоатира и поддържа в Република България ефективна система за верификация на лекарствените продукти, напълно съвместима и интегрирана с Европейската система за верификация. При работата си за прилагане на единната европейска методология сдружението ще работи в тясно сътрудничество с българските институции, компетентни органи и заинтересовани лица, както и с другите национални системи за верификация на лекарствените продукти в държавите-членки на Европейския съюз.

Според изискванията на Директивата, системата трябва да започне да функционира от 9-ти февруари 2019 г. с цел предотвратяване навлизането на фалшифицирани лекарства в законната верига на доставки и осигуряване на българските пациенти с допълнителна гаранция за качеството на техните лекарства.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/prof-ilko-getov-oglavi-balgarska-organizatsia-verifikatsia-63933

Къде изтичат най-много пари и чии интереси заплашва общественият съвет

Лечението на деца в чужбина в последните години може да се опише като бягане на дълги разстояния с препятствия. Едни хора се опитват да направят този процес прозрачен, бърз и максимално хуманен, а държавата периодично им подлага крак, за да ги спъне. Държавата сложи лимит за лечението на деца, който след това отмени под обществен натиск и с цената на един погубен детски живот. Периодично държавата успява да блесне с неподходящи кадрови назначения  и неработещи идеи за работата му.

А в края на миналата година здравното министерство спря за няколко месеца финансирането на фонда заради проверки за злоупотреби, които така и не извади на бял свят, а парите преведе скоропостижно, след като членове на обществения съвет сигнализираха пред медиите, че спирането им бави лечението на деца.

Това не е единствената институция, около която периодично възникват скандали и съмнения за злоупотреби или нередности. Напълно нормална е също така изострената чувствителност към дейността й, тъй като става дума за болни деца, необходимост от прецизни и навременни преценки за лекуването им, при това с обществени средства. Именно поради тази причина всяко публично изречено обвинение или изобличение към фонда би трябвало да е подплатено с непоклатими доказателства. В противен случай се превръща в поредна спекулация, подронваща непоправимо доверието към самите правила, процедури и решения на институцията, а не само към нейния конкретен ръководител и екипа му.

Предстои да се види как прокуратурата ще съумее да защити обвиненията си към доскорошния шеф на фонда Павел Александров, зрелищно арестуван заедно с още седем души в сряда. Според премиера Бойко Борисов действията на службите по този казус били „избродирани“ , а събраните доказателства несъмнено щели да издържат пред съда.

Единственото несъмнено нещо към момента обаче са подозренията към действията на властите. Всички задържани бяха освободени ден след ареста им, само на петима са повдигнати обвинения и то не за това, за което първоначално твърдеше прокуратурата. Отказвайки се да искат по-тежки мерки за заподозрените, като постоянен или домашен арест, разследващите всъщност избягват разглеждането на събраните досега доказателства в рамките на публично заседание на спецсъда.

В същото време членове на обществения съвет на фонда и граждани и организации, които са работили с него, смятат, че предприетата атака е отмъщение на държавата към управителя на фонда Александров и скромната му администрация.

Какво наложи маскирани антимафиоти да влязат по подобен начин в институция, отговорна за чувствителна тема като лечението на деца, която освен на държавния бюджет разчита и на доброволни дарения от граждани и фирми, които е естествено да се отдръпнат след подобно гнусно петно?

След първоначалните димки за „пликове с пари“, подкупи и други тежки обвинения, прокуратурата ограничи подозренията си до три доста мъгляви престъпни схеми. Сред тях са наемане на твърде скъп (според разследващите) апартамент за болните и техните семейства при престоя им в Париж; използване на посредник за логистиката по транспорта и настаняването на деца в чужда клиника; ползване на ограничен кръг експерти за медицински становища.

Част от обвиненията вече получиха своите смислени обяснения, а други предстои да се доизясняват, но след целия вдигнат шум за толкова семпли разкрития всички се питат – за какво беше това?

Има няколко възможни обяснения.

Отклоняване на вниманието

Шумните полицейски акции с показни арести и посочване на виновник са много удобни за отклоняване на вниманието от други проблеми, а такива в здравното министерство несъмнено има, особено след ескалирането на недоволството срещу реформите на Москов и след като самият той се оказа разследван за бартера на ваксини с Турция.

Самият Москов постоянно говори за далавери и корупционни схеми в ръководения от него сектор, но до момента няма изобличена нито една крупна далавера в болница.

А директорът на фонда е удобна мишена, тъй като и без друго отдавна е нарочен за смяна.

Няма обществен съвет – няма проблем

Освен това в този си вид фондът е трън в очите на всяко министерско ръководство, тъй като медиите и неправителствените организации в обществения му съвет правят публично достояние и раздухват проблемите от кухнята.

Откакто има обществен съвет и с Павел Александров начело фондът функционира видимо по-добре спрямо преди. В края на 2009 г. Сметната палата изнесе данни, че половината от парите, отпуснати на фонда от 2005 г. нататък, не са били усвоени, а три деца са починали, докато са чакали одобрение за лечението си. Имаше и случаи, когато национални консултанти предписват лечение в чужбина на дадено дете, но фондът не го одобрява.
Именно след този доклад и направени законодателни предложения беше създаден общественият съвет, който обединява както лекари, така и неправителствени организации, занимаващи се с набирането на дарения за лечението на болни деца и представители на медиите. Това направи работата на фонда доста по-прозрачна, тъй като гражданската квота реагира остро при случаи на забавяне на администрацията или опити на държавата да намали финансирането за децата. А и колкото повече очи наблюдават процеса по отпускането на средства, толкова по-малки стават възможностите за злоупотреби.

В същото време от няколко години различни състави на здравното министерство при различни министри от различни политически сили постоянно опитват да направят промени, които да махнат обществения съвет или поне да отнемат думата на представителите на неправителствения сектор и медиите, които са най- гласовити.

Случайно или не привърженик на тази идея е и набързо назначеният след показните арести нов директор на фонда проф. Владимир Пилософ. При участието си в обществения съвет преди време той лично е лансирал предложението съветът да се раздели на две – лекари, които взимат решения и медии и НПО, които събират дарения и “наблюдават“.

За сравнение, към здравното министерство действа и Комисия за лечение в чужбина, чиято дейност не се наблюдава от обществен съвет, тя не подпомага възрастните в намиране на клиники и прочие, ползва същия апартамент за настаняване като разследвания фонд, но тъй като работи тихо и послушно – не е обект на разследване. Срещу нейните тромави и закъснели решения никой не говори по телевизията, а потърпевшите водят своите тихи и тежки битки в съда, като някои не доживяват, за да разберат, че са я осъдили.

За кого е по-добре на тъмно?

Истинските интереси около Фонда за лечение са свързани с плащаните от него медицински изделия за деца, които се лекуват в България. Неправителствените организации в обществения съвет в последните няколко години постоянно сигнализират за непрекъснато увеличаващите се разходи именно за тези изделия и настояват те да се поемат от здравната каса, защото тя има много по-големи възможности за последващ контрол. Вече половината бюджет на фонда отива за закупуване на медицински изделия в България и този процент се увеличава за сметка на лечението на деца в чужди клиники, каквото е основното му предназначение.

През миналата година фондът е платил 7.1 млн. лева за лечението на 414 деца в чужбина и 5.7 млн. лева за лечението на 976 деца у нас – т.е. разходи за медицински изделия.

А бизнесът с медицински изделия у нас е жесток, печеливш  и зле контролиран.

За разлика от цените на лекарствата, плащани от здравната каса, които са в публичен списък и с ясно ценообразуване чрез сравняване с други европейски страни, цените на медицинските изделия са тайни. Всяка болница и фирма има свой ценоразпис за едни и същи изделия. Здравни застрахователи периодично се оплакват , че са принудени да плащат различни цени за едно и също изделие в различни болници. Планка за гръбнак, например, струвала 6 000 лв., 8 000 лв. 12 000 лв. в три различни клиники.

Именно в тази джунгла фондът е принуден да налива пари, без да го иска и без да е в състояние да упражнява контрол. Въпреки настойчивите молби този разход да се прехвърли към НЗОК, държавата упорито отказва да го направи. Защо? В чия услуга е близо 6 млн. лева годишно да изтичат в изделия с напомпани цени, гарантиращи комисионни на доста хора по веригата – лекари, директори на болници, а защо не и чиновници?

И нима е чудно, че при това положение шум вдигат медиите и неправителствените организации, а лекарите мълчат?

През 2011 година НАП и “Криминална полиция” разкриха 15 млн. лева укрит оборот за пет години в софийска фирма за медицински изделия за неврохирургията и ортопедията.

Данъчните откриха, че на 136 лекари за същия период е била платена сума близка до 8 млн. лева. Само един от лекарите е получил за пет години 600 000 лева.

На фона на всичко това държавата дори не успя да се пребори с лобистките интереси и да направи списъка с цените на изделията публичен .Той остана таен за хората, макар че консумативите се плащат с нашите данъци и здравни вноски. Обяснението – нямаме право да ги знаем, те са търговска тайна.

И тук отново опираме до факта, че държавата щедро са бори на думи с крупните далавери и лобисти, но с качулки са арестувани държавни служители на работното им място, подозирани в далеч по-скроми нарушения. Или иначе казано – за едни сватба, за други брадва…

Мартина Бозукова

Източник:http://www.mediapool.bg/za-kogo-e-svatbata-i-za-kogo-bradvata-sled-arestite-vav-fonda-za-lechenie-na-detsa-news248428.html

Новият му шеф ще оглежда нещата от А до Я, имало остарели нормативни док,ументи

Новият директор на Фонда за лечение на деца в чужбина проф. Владимир Пилософ даде заявка за премахване на обществения съвет към структурата, обяснявайки, че „хората и представителите на различни организации, които са призвани да осигуряват дарителски кампании и т.н., изглеждат не работят достатъчно ефективно“.

Той обясни пред БНР в неделя, че от началото на тази година разходите на фонда са от порядъка на 4.5-5 милиона лева, а събраните дарения са 6 326 лева. „Тоест това е 0.14 {dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} от разхода. За по-миналата година приходите от дарения са 250 000 лв. срещу почти 12 милиона разход, което прави под 2{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}“, информира Пилософ.

„Тогава се пита, след като целият разход е от бюджета на министерството, тогава то да си ръководи фонда“, коментира той. „Фондът трябва да работи и стратегическата цел е да огледаме нещата от А до Я, да погледнем и нормативните документи, които са доста остаряли на този фонд“, допълни новият му ръководител, давайки така заявка за реформи в структурата.

Той обаче посочи, че като е говорил със здравния министър за назначението му не му е поставяна задача да закрива фонда в този му вид, за да може да стане дирекция към Министерството на здравеопазването под контрола на министър Петър Москов.

Пилософ оглави фонда на фона на зрелищна акция по арести на цялото му ръководство по време на заседание, но което трябваше да се вземат решения за лечението на 70 деца. След бомбанистичните заявления от прокуратурата за вземани подкупи и корупция се оказа, че доказателства за това няма и задържаните бяха пуснати под гаранция, а само срещу петима от тях са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група. Това със светкавичното назначение на Пилософ породи съмнения за режисирана атака срещу предишното ръководство на фонда.

Обяснението на професора за приетото предложение е, че „след като съм председател на Българската педиатрична асоциация и общата политика на асоциацията е да създава условие и за лечение и на болните деца, и за здравословното развитие на здравите деца, някак беше така недобросъвестно да откажа“.

„Желанието е по възможност фондът да продължи да работи. Неминуемо ще има известни проблеми, които идват преди всичко не толкова от смяната на директора, а от това, че много от служителите на Фонда, а те не са чак толкова много – 8 човека заедно с директора на Фонда, от които на практика петима са извън строя. Министерството на здравеопазването не е безучастно към това. Пратили са сътрудници и повечето от тях са лекари, опитни хора, които работят в министерството, но който и да дойде от вратата е много трудно да поеме нещо“, каза професорът.

Относно коментираните нарушения във фонда от предишното ръководство той обясни, че „едно дете няма как да отиде в чужбина да се лекува, без да бъде придружено поне от единия си родител, значи тука разходи ще се правят“.

„Дали тези разходи трябва да бъдат изцяло за бюджета на държавата, това е друга тема, която трябва да се дискутира. Второ, има действително неща, които се припокриват с дейността на касата. Тоест там трябва да избистрим нещата в много бърз порядък, за да можем да сме на ясно, какви взаимоотношения фондът има с касата. Трето, има много разходи, които се правят, не в чужбина, а в България“, посочи Пилософ.

„Получава се така, че в някои специалности се харчат доста пари от фонда. Аз не казвам, че те се харчат неправомерно или, че се харчат не защото има нужда от това, но ето например аз работя от години в областта на детската кардиология, да сте чули някога че някакви сърдечноболни пациенти трябва да се лекуват в чужбина. Това се случва много рядко“, каза още новият шеф на фонда.

По думите му, голям брой от случаите, които се разглеждат и за които се плаща в България, са от една единствена специалност. „В тази специалност хората, които работят, и експертите, на които може да се разчита, се броят на пръсти, да са 7-8 човека. А и звената, клиниките, в които може да се извършва подобна дейност, също се броят на пръсти“, коментира Пилософ.

„Трябва да бъдат доизкусурени нещата и да бъдат направени по-прозрачни, включително и във вземането на решения от експертите. Тоест така да е ясно, че след като се харчат тези пари и те се взимат с  крайното решение на обществения съвет, те са действително са изхарчени, защото е било необходимо“, допълни той.

Пилософ каза, че никога не е бил послушен чиновник и няма намерение да става такъв.

„Ако видя, че нещата не вървят, аз много лесно мога да кажа „Довиждане“ и толкова… Никой не може да ме задължи да работят при условия,  които е невъзможно да се работи. Имам уверенията за пълна подкрепа на всички нива. Да се надяваме, че никой не е споменавал, вече това искам да ви кажа съвсем сигурно, че някой има намерения да закрива Фонда. И някой да иска да го направи, мисля, че трябва да разбере, особено за момента, това въобще е неразумно да се прави“, посочи още той.

Източник:http://www.mediapool.bg/zayavka-za-premahvane-na-obshtestveniya-savet-vav-fonda-za-lechenie-na-detsa-news248463.html

Показната акция с арестуването на екипа на звеното най-вероятно ще сложи край на неговото ефективно съществуване

Ноември 2009 г. Три деца са починали наскоро, докато чакат финансиране за лечението си от Фонда за лечение на деца. Молбите на други не се разглеждат с месеци. Родители търсят помощ с дарителски кампании. Сметната палата открива, че фондът всяка година връща почти целия си бюджет обратно на държавата. Премиерът Бойко Борисов коментира, че е редно директорът на звеното Николай Добрев да подаде оставка. Той го прави тихомълком и скоро всичко е забравено.

Април 2016 г. Фондът за лечение на деца финансира лечението на стотици деца годишно. Молбите се разглеждат в рамките на дни. Дарителски кампании почти няма. Публични доказателства за нарушения във фонда – също. Специални части на полицията нахлуват в сградата на звеното и арестуват всички служители. Прокуратурата говори за организирана престъпна група за корупционни престъпления. Премиерът – пак Бойко Борисов, твърди, че службите са „избродирали“ всичко. Показната акция успява да заглуши дори скандалните поправки в изборния кодекс. Както и досъдебното производство за дарените от Турция 5-валентни ваксини за деца, които екипът на здравния министър Петър Москов е договорил.

Няколко месеца по-късно. Болни деца и техни родители отново събират дарения за лечение през медиите. Някои не успяват. Съдът не намира доказателства за организирана престъпна група във фонда за лечение на деца. Безпочвено обвинените служители започват да съдят държавата.

Последният сценарий, разбира се, може и да не се случи. На този етап обаче изглежда опасно възможен.

Операцията на ГДБОП и Специализираната прокуратура в сряда, при която директорът на Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД) и още седем служители бяха задържани, освен излишно показна беше и пагубна за работата на тази структура въобще. Първоначално за случая беше разпространена неофициална информация, уличаваща фонда в зловещи схеми. Ден по-късно в неясните си обяснения прокуратурата ги опроверга и уж откритите престъпления се оказаха други. Петното върху фонда обаче беше сложено. Дори след време съдът да признае обвинените служители за невиновни, доверието в структурата вече е изгубено и едва ли работата й ще продължи бъде ефективна – такава, каквато беше през последните години под ръководството на Павел Александров. А ефективна в случая означава неотложна помощ за болни деца и техните родители.

В сценария от последните дни прозират два сюжета. Първият е, че Павел Александров отдавна изглежда неудобен за екипа в здравното министерство, откъдето имаше натиск за отстраняването му. Щракането на белезници посред бял ден, гарнирани с видео и снимки от арести и претърсвания – в случая на хора, които очевидно не застрашават сигурността на други хора, е и запазена марка на първия мандат на ГЕРБ. На борбата с корупцията беше посветено и изказването на премиера Бойко Борисов на срещата на партията миналата неделя. Очевидно преиграната акция във фонда звучи като логично продължение – демонстрация на политическа воля, която обаче полицията и прокуратурата изпълниха по съмнителен начин.

От пликове с пари до пазарните цени в Париж

Ден след показната акция във фонда прокуратурата и ГДБОП дадоха пресконференция за детайли по случая. От думите на говорителката на държавното обвинение Румяна Арнаудова се разбра, че разследването не е установило данни за искане на подкупи от родители на болни деца, каквато информация изтече в „24 часа“ и беше разпространена от жълти сайтове. Оказа се също, че няма „пликове с пари“ в служебния кабинет на Павел Александров, нито пък „отклоняване към лични сметки“ на средства от фонда – отново твърдения, тиражирани нашироко от „24 часа“ и „Блиц“. Официалното съобщение на прокуратурата веднага след акцията също включваше получаване на подкупи.

От обърканите обяснения на Арнаудова и ръководителката на Апелативната специализирана прокуратура Даниела Попова стана ясно, че разследването е по няколко линии. За запознатите с начина на работа на Фонда за лечение на деца обаче всички те имат ясно обяснение. Първото обвинение е, че Павел Александров е сключил неизгоден договор за наем на апартамент в Париж, в който да се настаняват деца, изпратени за лечение във френската столица. „На собственичката на апартамент в Париж е бил изплащан наем, надвишаващ десетократно сумата за наем на жилище във Франция“, посочи Попова, като каза, че става въпрос за изплатени общо 200 хил. лв., но без да каже за какъв период от време. „За другите държави са използвани посолствата и сумата е значително по-ниска“, допълни тя. Според прокуратурата договорът е бил сключен през 2011 – 2013 г., по времето на първия мандат на Александров като директор, и след това подновен, а собственичката на апартамента е „избрана на приятелски принцип“. По информация на членове на обществения съвет на фонда за лечение на деца, в който влизат лекари, представители на неправителствени организации и медии, въпросният апартамент е използван още от създаването на фонда през 2005 г., като в него се настаняват и възрастни, изпратени от друга структура на Министерството на здравеопазването (МЗ) – Комисията за лечение в чужбина. „Капитал“ попита МЗ кога е бил сключен първият договор за наем на апартамента в Париж и от кого се използва, но не получи отговор. От обществения съвет на фонда разясниха, че във всички държави се използват не само посолствата, а и хотели и общежития на болници.

Втората линия на прокурорското разследване касае взимането на експертни становища по молбите на децата, които кандидатстват за финансиране във фонда. В обичайния случай за всеки пациент се взимат три медицински становища на външни експерти лекари, които трябва да обяснят възможно ли е лечение в България и ако не, къде е най-добре детето да се лекува. След това фондът взимат оферти от чуждите болници, а общественият съвет разглежда всички документи и взима решение. За спешни случаи е създадена процедура, която позволява одобрение без заседание на съвета, за да може лечението да започне по-бързо. Често такива решения касаят закупуване на медицински изделия, необходими за операции в България. От години членове на обществения съвет, както и самият Павел Александров, сигнализират, че отпускането на средства от фонда за медицински изделия е потенциална възможност за злоупотреби между болници, конкретни лекари и фирми доставчици. Всъщност Александров беше директорът, който задължи болниците поне да провеждат обществени поръчки при закупуването на изделия. Фондът обаче нито има как да откаже средства в такива случаи, нито може да контролира изразходването им в болниците.

Прокуратурата твърди, че от списък с 40 – 50 външни експерти за становища са използвани предимно трима, които са насочвали децата към клиниките, в които те работят. „Връзка между лекарите и Павел Александров има“, заяви на пресконференцията Даниела Попова, но без да разясни каква точно е тази връзка. За представители на обществения съвет на фонда причината за струпването на становища при малък брой лекари е ясна – има сфери, в които експертите в България са малко на брой, а освен това някои лекари отказват (или просто нямат време) да дадат експертиза, за която между другото им се плаща (понякога със закъснение) възнаграждение от около 30 лв. „Но никога не сме разчитали само на едно становище“, категорична е Красимира Величкова, председател на Българския дарителски форум и член на обществения съвет. А ако едно дете е кандидатствало за клиника в България, съветът е изисквал задължително експертиза от лекар, който не е от същото лечебно заведение, допълва тя.

Последното обвинение към служителите на фонда е, че са използвали посредник, който организира логистиката за лечение на деца извън ЕС. От думите на прокурорите стана ясно, че визират една болница, а на въпросите на журналистите допълниха, че е „азиатска“. Според Даниела Попова фондът е изпращал парите на лечебното заведение, а то е връщало на посредника част от сумата, като „посредниците са били приятели на Александров“, а средствата за логистика били представени като средства за лечение. Макар прокурорите да не споменаха името на болницата, в случая може да става дума само за една – турската верига „Аджъбадем“, която има официално представителство в България. За него отговаря д-р Гюрай Ходжев. Той обясни за „Капитал“, че е работил с фонда по времето на всичките му директори, а договорът му е подписан през февруари 2014 г., когато ръководител на звеното беше Ива Станкова, назначена от правителството „Орешарски“. Миналата година Павел Александров преподписва договора с идентично съдържание. Д-р Ходжев организира транспорта на децата, които се изпращат за лечение в „Аджъбадем“, като услуга за семейството и фондът я заплаща отделно, извън сумата за лечение, която се превежда директно на болницата. Всъщност това е начинът, по който фондът работи – на лечебното заведение се плаща цената за лечението, а отделно се поемат разходите за път и настаняване на децата и родителите им. „За всяка стотинка от тези пари има документ“, увери д-р Ходжев, който е бил разпитван по случая от службите и е предоставил всички документи на разследващите. Той допълни, че от над 300 деца, чието лечение фондът финансира всяка година, максимум десет се лекуват в „Аджъбадем“.

„Събрани са доказателства за корупционни практики, за това, че действа организирана престъпна група, която извършва длъжностни престъпления“, обобщи Румяна Арнаудова, но от обясненията на прокурорите не стана ясно кой точно с колко и по какъв начин се е облагодетелствал. Беше съобщено за намерени 16 хиляди евро в дома на Павел Александров, но не стана ясно защо службите предполагат, че са незаконно придобити. МВР се върна към продуцентските си години и разпространи видео от акцията по претърсването, на което се виждат няколко часовника и колекция от юбилейни монети – отново без обяснение защо притежанието им се смята за престъпление. В крайна сметка обвинения бяха повдигнати срещу петима служители, включително директора на фонда, като всички бяха пуснати под гаранция или срещу подписка.

Допълнение: След редакционното приключване на броя източници на „Капитал“ разкриха, че специалните разузнавателни средства, с които прокуратурата и ГДБОП твърдяха, че са получили доказателства за организирана престъпна група във фонда за лечение на деца, са се оказали видео материал от кабинета на директора Павел Александров. На видеото се вижда как лекар подава на Александров плик. В плика всъщност се намира диск с резултатите от изследванията от скенер на пациент, категорични са източниците.

Подготвяната атака

За това, че Павел Александров е неудобен на Министерството на здравеопазването, има знаци отдавна. По неофициална информация на „Капитал“ във ведомството има идеи фондът да бъде преструктуриран в дирекция. МЗ организира множество проверки на звеното, като публични данни за нарушения няма. „Капитал“ два пъти попита какви са били резултатите от последната проверка на Инспектората на министерството, но не получи отговор. Тя беше един от аргументите на ръководството на МЗ да спре изплащането на средства към фонда в края на миналата година, когато не бяха платени и заплати на служителите. Скоростното назначаване на нов директор на фонда от министър Петър Москов – само три часа след акцията на ГДБОП, също говори за подготвени действия в тази посока.

В сряда от Реформаторския блок съобщиха във Facebook, че акцията е резултат от разследване, водено от няколко месеца по сигнал на министъра на здравеопазването Петър Москов. От прокуратурата обаче бяха на друго мнение. Румяна Арнаудова разясни, че сигналът на министъра е бил разгледан от Софийската градска прокуратура, която на 6 април е отказала да образува досъдебно производство по него. В момента апелативната прокуратура прави служебна проверка по случая, който няма общо с разследването на специализираната прокуратура.

„Фондът приключи“, коментира журналистът от БНР Надежда Цекулова, която доскоро беше част от обществения съвет. Според нея щетите след тазседмичната акция не могат да бъдат заличени. Това се случва на фона на добрата и прозрачна работа на звеното през последните години. Статистиката за работата на звеното показва, че по времето на Павел Александров фондът е одобрил най-много деца за лечение. През 2011 г. – първата година изцяло под ръководството на Александров, одобрените за финансиране деца са 387 в сравнение със 105 две години по-рано. Миналата година фондът е финансирал 1390 деца. „Болно е единственото нещо, което е наред в здравеопазването, да бъде разрушено“, смята доц. Анелия Буева, национален консултант по детска нефрология и член на обществения съвет. Според организацията „Спаси, дари на“, която в неработещите години на фонда помагаше на родителите, „случващото се в момента е поредният опит да бъде сменен директорът на фонда с удобен на чиновниците в Министерството на здравеопазването, за да могат да бъдат насочвани средствата за лечение към подходящи наши лекари, клиники и доставчици на медицински изделия“. От „Спаси, дари на“ са на мнение, че действията срещу Павел Александров и екипа му ще доведат до унищожаване на фонда и до „сериозни и често непреодолими проблеми в лечението на малките пациенти“.

Фондът за лечение на деца не работеше безгрешно. Със сигурност служителите му са нарушавали тромавите административни процедури, които пречат на работата на звеното още от създаването му. Разбира се, обвиненията в организирана престъпна група звучат повече от налудничаво. За тези пречки общественият съвет на фонда е припомнял многократно, но нито един политически екип в Министерството на здравеопазването не промени правилата, за да изключи възможностите за злоупотреби. А сега екипът на фонда става жертва за нехайството на здравното ведомство. Защото, както казва Красимира Величкова, чуждата вина е доказателство за собствената невинност.

По темата работи и Александър Терзиев

Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/22/2748010_zashto_biaha_slojeni_beleznicite_na_fonda_za_deca/

Бизнесът на „Токуда“ и „Сити клиник“ е оценен от купувача Acibadem на 125 млн. евро

Покупката на „Токуда“ и „Сити клиник“ от турския здравен холдинг Acibadem ще направи сектора различен. Чуждият купувач е лидер на пазар в държава, в която медицината беше развита ударно през последните десетилетия, а от три години е част и от малайзийско-японската група IHH. В България също придобива едни от най-новите частни лечебни заведения и сглобява най-едрия играч в страната.
Официален план какво ще прави новият собственик все още не е обявен. Но очакванията са поне в няколко посоки. На първо място – да предложи качество и услуги на лечение, каквито има във веригата си по света. А оттам хилядите българи да спрат да пътуват до Турция и да останат тук. Има вариант и за по-мащабно развитие – към София да се измести част от бизнеса. Защото заради атентатите и обтегнатите отношения с Русия Истанбул спира да е атрактивна медицинска дестинация за много европейци. А след неизвестна сума инвестиции в хора и апаратура България може да стане новият адрес за тези услуги.

Сделката накратко

В сряда Acibadem обяви, че купува „Токуда болница София“ с дружество, в което ще се влее и групата „Сити клиник“. Новата компания ще се нарича „Аджъбадем Сити клиник“ и в нея турският инвеститор ще държи 76.5{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}, а част от сегашните акционери в „Сити клиник“ ще притежават 23.5{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}. Около една трета от сегашните собственици в българската верига продават (в групата на излизащите най-голямо участие има фондът на рискови инвестиции Empower Capital), а мажоритарният собственик – групата „Градус“, както и мениджърите акционери остават в новото дружество.
„Acibadem оценява двете български клиники на 250 млн. лв.“, коментира Ангел Ангелов, най-големият акционер в „Сити клиник“, пред „Капитал“. Според борсовото съобщение на азиатския мажоритарен собственик IHH цената, която инвеститорите са платили за „Токуда болница“, е 65 млн. евро, а за акционерното участие на излизащите от „Сити клиник“ акционери – 10.97 млн. евро. Извън цената в сумата би следвало да влиза и размерът на дългосрочни кредити на клиниките, за които липсва актуална информация. По груби изчисления заемите на „Сити клиник“ са от порядъка на 18 млн. евро, което заедно с други клаузи по договора прави оценка на дружеството 50-55 млн. евро.
Вероятно сделката ще бъде сключена до средата на годината, след като Комисията за защита на конкуренцията одобри сливането, а Комисията за финансов надзор даде разрешение за покупката на малкото застрахователното дружество от групата на „Токуда“.

Поглед към Европа

В изявлението си за сделката Мехмет Али Айдънлар, който е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Acibadem, коментира, че стратегията на групата e да се фокусира върху развиващите се ключови пазари в Централна и Източна Европа и Балканския регион, като осъзнава нуждата от качествено и високотехнологично здравно обслужване. Той допълва, че с обединението на четирите болници България ще се превърне във водеща страна в региона, в която се предлага най-висок клас здравна грижа.
Acibadem е позната в България, както и в много европейски страни, със спонсорството си на спортни отбори и с това, че в клиниката й, специализирана в спортна медицина, се лекуват много европейски спортисти. Позната е и с големия поток български пациенти, предимно с онкологични заболявания, които се лекуват там всяка година.
Последните 10 години Турция проведе мащабна здравна реформа, която даде достъп на всички нейни граждани до качествено лечение и разви изключително силен медицински туризъм. Държавата инвестира в обучението на млади лекари и сестри в най-добрите световни медицински университети със задължението да практикуват в родината. Правителството насърчава бизнеса да инвестира в най-модерната апаратура и условия за лечение и в момента в Турция работят 335 частни болници, 840 държавни и над 60 университетски болници. Според данните на Министерството на здравеопазването през 2013 г. 409 328 чуждестранни пациенти са се лекували в Турция, а през 2014 г. ръстът им е 21{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} и те достигат половин милион души. Основният поток е от Германия, Русия, Либия, Ирак и Азербайджан, а най-търсените области за лечение са вътрешни болести, очни заболявания, ортопедия и травматология, акушерство и уши, нос, гърло.

Българите също са макар и малка част от привлечените чужди пациенти. Затова премиерът Бойко Борисов и здравният министър Петър Москов обявиха, че ще спрат „тъжния керван към Турция“. През миналата година държавата инвестира около 220 млн. лв. евросредства в държавните болници, за да ги оборудва със съвременна апаратура за лечение на рак. В същото време много частни болници също инвестираха в тази област, която в момента е една от най-добре платените от здравната каса. Сред тях са самата „Токуда“, която откри първата радиохирургия в България и разшири отделението си за химиотерапия. „Сити клиник“ отидоха още по-далеч – тяхна е най-голямата до момента инвестиция в изцяло онкологична частна болница в София от 35 млн. евро. Клиниката беше открита през декември 2015 г. Въпреки оптимизма на правителството не всички онкоклиники са заработили на пълни обороти, защото нямат договори със здравната каса, а специалистите с достатъчно опит за работа с този тип апаратура не са достатъчно. Въпреки това посоката е ясна – потокът от около 100 млн. лв. годишно към турските болници, които са най-близкият и най-евтин вариант за качествено лечение в чужбина, ще намалее. Вероятно това е една от причините турските болници да последват пациентите си.
„Клиниките ще оперират под едно обединено име и ще бъдат най-голямата здравна структура в България. Пациентите ще получават едно и също високо качество навсякъде в страната. В България медицинският туризъм не е развит и ще разчитаме на тяхното ноу-хау, за да го развием и тук“, коментира Ангел Ангелов, най-голям акционер в „Сити клиник“, чийто основен бизнес е групата „Градус“.
Управител на новото дружество собственик „Аджъбадем Сити клиник“ ще бъде Илиан Григоров, който в момента е изпълнителен директор на групата „Сити линик“. Ангел Ангелов отбеляза, че за мениджмънта на болниците ще бъде взето най-доброто решение, като се запази максимално съставът на клиниките.
„Обединението ще бъде използвано максимално, болниците и в момента са достатъчно добре натоварени. Дизайнът на „Токуда“ ще бъде синхронизиран с този, който в момента имаме в „Сити клиник“, както и самата услуга. „Сити клиник“ е университетска болница, ще кандидатстваме и „Токуда“ да получи този статут. Освен това наша цел ще бъде и „Токуда“ да получи в най-скоро време акредитация по стандарта за качество на услугите Joint Commission International“, коментира Ангелов.

Първо конкуренти, после заедно

За желанието на японската група „Токуда“ от България се говореше поне от две години. През 2015 г. Артър Стърн, който представлява семейния бизнес на д-р Торао Токуда, опита да продаде Токуда банк, но БНБ не разреши сделката. През септември за продажба е бил обявен и основният медицински бизнес, като Стърн е обявил, че категорично не преговаря с местни инвеститори. В отговор на въпрос на „Капитал“ той отбеляза, че е преговарял за продажбата с 50 болнични групи.
На първоначалния етап японските собственици получили оферта от най-голямата турска верига болници Acibadem. От „Сити клиник“ също научили и се включили в надпреварата, дори офертата им била по-силна и били избрани за предпочетен купувач. Тук освен просто бизнес причини може да се търси и друго основание – влизането на турския здравен гигант е застрашавало стремежа им да се превърнат в най-голямата болнична верига в България, а дългосрочно те трудно са щели да успеят да привлекат втори силен световен инвеститор от сектора при тях, ако IHH вече присъства на малкия ни пазар. Така през късната есен турските инвеститори потърсили контакт със „Сити клиник“, за да преговарят за общо участие. Явно са се договорили.
„За година и половина фондът подпомогна развитието на „Сити клиник“ с финансиране и управленски опит. Сега, с влизането на световен стратегически инвеститор, ролята ни се изчерпва. Затова решихме да продадем участието си, като постигаме и доходност на инвестираните тогава 5 млн. евро“, каза Елвин Гури, управляващ партньор във фонда Empower Capital, който е създаден с европейски средства по програмата Jeremie.
От своя страна Ангел Ангелов коментира, че както във всеки бизнес, в който участва (основният бизнес на Ангелов и семейството му е компанията „Градус“), целта е да бъдат най-големите и най-добрите и че затова остава в здравния бизнес.

Изненадата дойде ден преди сделката – от Българския червен кръст (БЧК) шумно заявиха, че също се интересуват от „Токуда“, като цената щяла да се плати от неназован български купувач от здравния сектор. Всъщност още миналата година Acibadem провели среща с представителите на БЧК, на която им предложили да управляват бъдещата болнична структура. Местните организации на Червения кръст и Червения полумесец притежават или управляват множество болници в различни държави по света и това се смята за изключително престижен атестат за клиниката. В случая с Турция организацията на Червения полумесец се занимава и с организирането на кръводаряването. По информация на „Капитал“ БЧК и неназованите български инвеститори веднага след това отправили самостоятелна оферта, която обаче не привлякла интереса на продавача. Затова разгласяването на интереса месеци по-късно и точно ден преди подписването с избраните купувачи беше повече от странно. Стърн коментира, че е имало предварителен договор, с който Acibadem са били избрани за ексклузивен купувач и затова е отклонявал останалите оферти, дошли по-късно.
В сектора имаше слухове, че един от инвеститорите с интерес към евентуалната покупка логично би бил д-р Михаил Тиков, който притежава най-много частни болници.
„Категорично отричам, че сме българският инвеститор зад офертата на БЧК. Ние също сме водили разговор за покупката, но на много по-ранен етап и директно с японските представители. Интересите ни не се срещнаха и те предпочетоха да водят разговори с IHH – мажоритарният собственик на Acibadem“, каза Михаил Тиков пред „Капитал“.
Той допълва, че болничната група „Токуда“ е била много по-голям стратегически инвеститор с 200 болници на азиатския пазар и до момента в България е имало сериозен инвеститор в тяхно лице. „Не мисля, че след сделката ще има генерална промяна на пазара, нека има нов играч. Нас това ни стимулира да бъдем по-конкурентни и по-добри, а от това печелят само пациентите“, коментира Тиков.
Който и да е енигматичният местен заинтересуван, той загуби състезанието. Сега остава пациентите да бъдат убедени, че новото обединение може повече.

Купувачът и неговите придобивки

Купувачът на двете български здравни групи – веригата Acibadem, e създадена през 1991 г. в едноименния квартал на Истанбул. Тя притежава 18 многопрофилни болници, едната от които в Македония и една в Ирак, и 13 медицински центъра. В групата работят 18 000 служители и 3100 лекари. Приходите й за 2015 г. са 630 млн. евро при загуба от 4.7 млн. евро. За година постъпленията са нараснали с 25{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}, като през 2014 г. дружеството е на печалба от 25 млн. евро. През 2012 г. турската група става част от глобална здравна верига. Малайзийският държавен инвестиционен фонд Khazanah Nasional Berhad (с общи активи над 33 млрд. евро) държи общо 75{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} в Acibadem чрез две отделни свои компании – Integrated Healthcare Holdings (IHH), която е собственик на 60{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} в турската група, и дружеството със специална инвестиционна цел (SPV) Bagan Lalang Ventures, което държи другите 15{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}. Останалите 25{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} са в ръцете на семейство Айдънлар на съоснователя на турската компания Мехмед Али Айдънлар. IHH е публична компания, която се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Освен държавния инвестиционен фонд на Малайзия акционери в нея са японската Mitsui и американската Citigroup. Веригата лечебни заведения, в която IHH e собственик, оперира в Китай, Сингапур, Индия, Виетнам, Бруней и Обединените арабски емирства. През 2015 г. приходите на IHH са 1.95 млрд евро, което е растеж от 15{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} спрямо предходната. Брутната печалба (EBITDA) е 520 млн. евро.

Здравният бизнес на „Токуда“ е с общи приходи от 101 млн. лв. през 2015 г. по предварителни данни от дружеството, като в тях не са включени резултатите на застрахователната компания, която има премийни приходи само от здравни застраховки от 2.7 млн. лв. през 2015 г. Болницата е на четвърто място по плащания от здравната каса в България, а в нея има 37 отделения с 550 легла. Според последния отчет на клиниката от Търговския регистър през 2014 г. болницата има приходи от 75.3 млн. лв., което е ръст от 12.6{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} в сравнение с предишната година, и 1.4 млн. лв. печалба след данъци. Дружеството няма дългосрочни кредити, а краткосрочните заеми са за 16.4 млн. лв. Най-големите разходи са за заплати на персонала и консумативи за болницата, като на трето място се нареждат разходите за плащане на наем на сградата и оборудването, които са били 14.3 млн. лв. годишно.