Не трябва програмите свързани с обществено здраве, социална медицина и епидемиология да се отъждествяват с медицинското право, подчертава още адв.Петрова, която освен дипломиран юрист е и лекар
Адв. Мария Петрова е сред малцината специалисти в Европа, притежаващи магистърска степен по хуманна медицина и право. Завършила е медицина в МУ – София, където се дипломира като лекар и след това право в Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“.
В момента е адвокат и управлява LexMedica кантора по медицинско право. Нейни клиенти са водещи лечебни заведения и медицински специалисти в страната.
Адв. Петрова е работила като експерт по здравеопазване в институцията на омбудсмана на Република България като правен консултант в консултативен орган към Министерски съвет „Партньорство за здраве“, в неправителствени организации, защитаващи правата на пациентите, сред коитНационалната пациентска организация, Бълграската асоциация за закрила на пациентите, Българския хелзинкски комитет.
Била е независим експерт при изготвяне на медицински експертизи в досъдебни производства
Член е на Софийската адвокатска колегия и Международния съюз на адвокатите, където често изнася лекции по проблемите на медицинското право.
Ангажирана е и е допринесла за решаването на проблемите на хора с хронични и редки заболявания, за осигуряването снабдяването с лекарства в отдалечени и малки населени места, за подобряване структурата и функциите на органите на медицинска експертиза, била е пряко ангажирана с проблемите, свързани с регулативните стандарти и закриването на болнични заведения в страната. Има богат опит с нормативната уредба в сферата на здравеопазването.
Участва в научни форуми на лекари и юристи, в които се стреми да обединява двете съсловия в общите им проблеми за каузата на справедливостта в здравеопазването. Нейни лекции по въпросите на medical malpractice т.е „лекарски грешки“ са били обсъждани на международни научни форуми по медицинско право, автор е редица статии в областта.
Уважаема адвокат Петрова, тези дни за пореден път София бе домакин на международен симпозиум „Лекарска/Медицинска грешка“, след като стартът бе даден преди две години със същия формат и с авторитетното участие и на много ваши колеги френски адвокати. Бяхте лектор и тогава, и сега. Какво е вашето впечатление – има ли интерес от страна на българските юристи към тази проблематика?
Преди две години България за първи път беше домакин на международен семинар на тема „Лекарска грешка“ организиран от Международния съюз на адвокатите. Като един от българските лектори имах възможност да наблюдавам отзвука, както сред лекарите, така и след адвокатите.
Медицинските среди бяха по-скоро нихилистични и скептични до пълно отричане на проблема. Сред юристите се наблюдава интерес към проблемите в сферата на медицинското право.
Проблемът с „лекарските/ медицински грешки“ е все още недобре познат, самият факт, че в аудитория 272 на СУ имаше над 400 колеги адвокати, които проявяват интерес към темата за „недобрата медицинска практика“ говори за съществуването на проблеми, казуси, дела, които колегите не са подготвени да консултират и решават.
Хубавото на подобен род форуми е, че в някаква степен образоват. Медицинското право е атрактивна правна сфера, но и изключително отговорна, изискваща специфични познания, които не могат да се придобият за ден два с курсове или епизодични образователни програми. Не бива програмите свързани с обществено здраве, със социална медицина, епидемиология да се отъждествяват с медицинското право.
Естествено е да Ви попитам достатъчно добре познато ли е в публичното пространство медицинското право като специфична правна област – от една страна за хората, които не са специалисти, а от друга – в самата юридическа гилдия?
Медицинското право в България все още е малко познато, и въпреки големи интерес, то напредва бавно, защото изисква познания както в областта на медицината, така и в областта на правото.Трябва да направим разграничение между желание да се практикува и възможност.
В последните години след първия семинар на Международния съюз на адвокатите, който популяризира много малка част от нашата работа в сферата на медицинското право, то стана атрактивно за юристите.
В кантората ежедневно получаваме запитвания от студенти, които искат да работят, стажуват и да се обучават в тази сфера. Не мога да не обърна внимание и на порочните практики, до които води тази „популярност“. Медицинското право не е материя, която може да се работи от всеки, които има завършен курс по здравен мениджмънт или обществено здраве.
Въпреки това не липсват такива адвокати, които въвеждат в заблуждение обществото и не са от полза на никого, защото медицината, която е „половината“ от медицинското право се изучава в продължение на шест години и никога това не може да стане дистанционно или задочно.
Част от пациентските организации, зад които се прикриват адвокатски практики и чрез които се прави опит да се търгува с влияние, също дават негативно отражение върху представянето на медицинското право в общественото пространство.
Много често липсата на подготовка и специфични познания на юристите от тези организации водят до загубени дела, което създава впечатления в обществото, че съдът толерира лекарите или фармацевтичните компании. Така хората губят вярата, че могат да получат справедливост.
Формира ли се вече у нас професионална група на юристи, които имат необходимата квалификация и потенциал в областта на медицинското право?
Категорично не! Към момента аз все още съм единствения адвокат с съчетаващ образование по медицина, право и здравен мениджмънт, което ми дава самочувствие, че познавам проблема от двете страни, и че съм достатъчно квалифицирана да защитавам интересите както на лечебните заведения и лекарите, така и на пациентите.
Доказателство за това са успехите ми в съдебна зала. Радва ме желанието на колеги да се развиват в тази област, но първо трябва да заложат на сериозно образование. Несериозно е да се мисли, че специалист по медицинско право се става с емпирично натрупани знания, в движение.
Преди седмица се върнах от обучение в САЩ. Бях един от седемте адвокати избрани да участват в програма „Млади лидери в сферата на правосъдието“. Въпреки коренно различната образователна, правна и здравна система ,американските колеги адвокати бяха много впечатлени, че в малка страна като България мога да си позволя тясно профилиране.
Тяхната реакция за мен беше поредно признание и знак, че се развивам в позитивна посока.
И, за да се върнем обратно към темата на форума, ще Ви помоля да споделите защо според Вас има толкова много спекулации на всякакво ниво с проблема за неблагополучията в медицинската практика, които в последните години добиха гражданственост като „лекарски грешки“?
Непознаването на закона, непознаването на медицинските практики са причина да бъдат обърквани понятия. Медиите не винаги могат да навлизат в детайли и предпочитат използването на „лекарска грешка“, нещо което нито юристите, нито лекарите приемат.
Аз мога да направя ясно разграничение между „лоша медицинска практика“, „нежелано събитие в болница“, „компликация „и „ятрогенна болест“. Спекулациите се дължат точно на объркване и недостатъчно познаване на материята.
На фона на това объркване и смесване на понятия достатъчно добра правна култура ли имат българските лекари, която да им позволява спокойно, професионално и в съответствие с изискванията на закона да упражняват своята дейност? Какви са най-честите въпроси, които отправят към Вас? Правят ли предложения за промяна на нормативната уредба?
Незадоволителна е, но ще бъда оптимист и ще кажа, че става все по-добра. В началото на тази година бях поканена от проф. Галина Куртева да водя обучението по „Медицинско право“ към „Образователната академия по онкология“.
В последните години почти няма значим медицински форум, които да не разглежда проблеми на медицинското право и на който да не съм поканена. Проблемите в сферата на здравеопазването все по-често се решават в съда, а липсата на юридически познания затруднява работата на лекарите, а в доста случаи ги прави и уязвими от гледна точка на закона.
По време на лекциите си и курсовете поставям на вниманието на участниците важни проблеми като: основни нормативни документи в сферата на здравеопазването, видовете отговорност на лекаря, формирането на процеса на информирано съгласие, правилата за водене на медицинска документация и други.
С особен интерес дискутирахме механизмите за превенция на „лекарска грешка“. Стремя се да запознавам аудиторията с най-добрите и актуални световни практики. Участниците в тези форуми, сред които водещи професори, доценти в областта на медицината и правото вече не само не отричат „лекарските грешки“ и медицинското право, но и приеха съществуването им и са склонни да има дискусии.
Като медик мога най-добре да разбера нуждите на лекарите, като адвокат мога най-адекватно да ги консултирам и да намеря практично решение на проблемите им.
Питанията им почти винаги съвпадат с отправените към мен на предишни форуми с подобна тематика, в същото време винаги има нов акцент, нови въпроси, нови теми и проблеми за разрешаване.
През ноември 2015г. по молба на председателя на Асоциацията на университетските болници, проф. Валентин Игнатов, изнесох лекции, за да запозная мениджърите на най-големите болници в страната (УМБАЛ“Александровка“, Болница „Лозенец“, Национална кардиологична болница, “Св. Екатерина“ – София, “ Свети Георги“- Пловдив“,УМБАЛ“Георги Странски“ –Плевен, „Св. Марина“- Варна и др.) в рамките на управителния им съвет, с проблемите от сферата на медицинското право.
Мениджърите на болниците бяха единодушни, че задължително болниците да работят в тясно сътрудничество с адвокатски кантори специализирани в областта на медицинско право. По време на обсъжданията лекарите и мениджъри на лечебни заведения изтъкнаха проблема, че юристите на лечебните заведения се оказват недостатъчни и неефективни при воденето на медицински дела.
Обменът на информация и идеи по темите неминуемо води до предложения от страна на лекарите. Например по време на последната Годишна среща на естетичните дерматолози в Банско, провокирани от дискусията и правните възможности, които обсъдихме, лекарите стигнаха до извода, че от тях следва да изходят предложенията за сформиране на медицински стандарт „Естетична дерматология“.
Същата тенденция забелязах и на конгреса по акушерство в Боровец, където по молба на бившият министър д-р Стефан Константинов консултирах колегите му за това как постигнатите консенсуси да се утвърдят в добра медицинска практика.
От години настоявате за въвеждането на обучение по право в подходяща форма и обем в рамките на университетското обучение по медицина. Защо тази идея не получава развитие, независимо от това, че от такива знания бъдещите лекари биха имали само полза?
Все още съм на мнение, че обучението за лекари в сферата на медицинското право е закъсняло. Влагам много усилия да запълним тази празнина.Често съм канена на консултации в чужбина – Европа, Турция, Израел, там по тези проблеми се работи активно и от значително по- рано.
В България обучението по медицинското право се бърка с обучение по административно право, със социална медицина, със здравни политики и мениджмънт, с обществено здраве, дори със здравни грижи. Липсата на адекватни преподаватели се отразяваше в нежеланието на медиците да се обучават, но вярвам, че с усилията, които полагаме сега този проблем върви към своето решение.
Срещам съмишленици в това отношение в лицето на проф. Красимир Иванов – ректор на Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“ Варна, проф. Вихра Миланова, ректор на МУ – София.
Коментирала съм темата с деканите на факултетите по обществено здраве в София, Пловдив, Стара Загора. С проф. Дарина Зиновиева сме твърдо убедени,че в повече юридически факултети трябва да се изучава медицинско право. Виждате, че полагам много усилия, за да има положителни резултати, една по-добра среда и едно по-добро здравеопазване за всички.
И в тази връзка как бихте коментирали факта, че във Факултета по обществено здраве в МУ – София например има Катедра по медицинска етика и право, в която обаче не работят юристи?
Само мога да се радвам, че някой е обърнал внимание на проблема, за липсата на медицинското право в обучение на лекарите и здравните мениджъри. Самата аз си давам сметка, колко им е трудно да се справят с тази задача.
Катедрата не е от скоро, колегите полагат усилия, но пак казвам, в България няма достатъчно подготвени кадри, които да преподават. Юристите, които имат подходящо образование са малко, по-малко от броя на пръстите на едната ръка. Убедена съм, че колегите, които работят там също срещат огромни затруднения. Вярвам, че тяхното старание и работата им носят повече позитиви, въпреки объркванията до които често може да се стигне.
Здравният мениджър не е специалист по медицинско право, специалистите по обществено здраве също не са. Ако не се лъжа има все пак колега юрист, които работи там, дано той да успява да получи необходимата му подкрепа и консултации от колеги медици, за да могат да бъдат полезни на своите студенти. Този проблем, с недостига на кадри не е само в България.
В Европа обаче, все пак има дългогодишни традиции. Университетът в Женева, Университетът в Манчестър, Университетът в Единбург имат много добро програми по медицинско право, казвам го от опит. Респективно Швейцария, Англия, Германия, Франция са държави, които имат добра основа и надграждат.
Въпреки, че сега се връщам от САЩ, където имат доста практика с медицински дела, аз не бих ги давала за пример,поради сериозните им проблеми в сферата на здравеопазването, различията на обществото и правната им система.
И за обобщим темата ще помоля вместо финал да изброите няколко съществени отрицателни последици – и за лекарите, и за пациентите, до които води вакуумът в правните знания и претенциите за такива от страна на неспециалисти – здравни мениджъри, специалисти по икономика на здравеопазването и т.н. Откъде трябва да започне промяната?
Непознаването на правото не оправдава! Цялото ни общество страда от това -недостиг на кадри и тяснопрофилирани специалисти. Проблемите не са от днес и от вчера, но не се прави достатъчно и не се работи ефективно за разрешаването им.
Вземете например данните за броя на нормативни промени в сферата на здравеопазването в изследванията на Юридически барометър, (брой 2, юли –декември 2010 г). Ще видите колко усилия и финанси се влагат в нещо, което не работи. Бълват се закони и подзаконови нормативни актове.
Не мога да не отправя критика към експертите, които изготвят текстовете на нормите в сферата на здравеопазването. Грешките, които те допускат дори не изисква особени познания по медицинско право, изисква елементарно познаване на правни конструкции и институти.
Непознаването на Закона за нормативните актове, действието и йерархията им не са просто невежество, те са „юридически грях“! Пример за това са текстовете на Наредба за начина и критериите за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплащана от Национална здравноосигурителна каса, измененията в Закона за здравното осигуряване, Наредбата за Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Признавам нуждата от реформи, но не споделям нормотворческия хаос и сляпата инициатива. Предложените промени следва да са добре премислени, законово обосновани, в синхрон с останалото законодателство и по възможност тествани на практика.
Така ще избегнем безплодното гласуване на промени, които налагат намесата на Конституционния съд или Върховния административен съд. Целта не е да оркестрираме война между институциите, която медиите да отразяват, а да инициираме правни промени, които водят до подобряване на сферата на здравеопазването, създават по-спокойна среда за работа на лекарите и гарантират правата на пациентите.
С други думи, време е да правим реална реформа с подготвени експерти, а не да симулиране реформа без реални резултати. Това може да се случи само с по-добро образование и работеща съдебна система.
Невена Попова
Източник:http://medicalnews.bg/2016/07/08/{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}90{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B4{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B2-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B4-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}9C{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}8F-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}9F{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B5{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}82{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BE{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B2{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}9B{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BF{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}81{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}82{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}BD{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B0-{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}8E{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D1{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}80{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B8{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B4{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}D0{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63}B8/
– Д-р Илиев, кога се взема решението за механизма на родоразрешение?
