неделя, юни 28, 2026
дом блог страница 115

УМБАЛ Бургас с нова високотехнологична апаратура за детските си отделения

Университетската многопрофилна болница за активно лечение – Бургас получи нова високотехнологична медицинска апаратура за нуждите на своите детски отделения. Оборудването е осигурено от Министерството на здравеопазването по Компонент 1 „Модернизиране на системата за педиатрични грижи в страната“ към Инвестиция C 12.11 „Модернизиране на болничните заведения“, финансирана чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.


Съвременна техника за лечение и диагностика

Новата апаратура включва:

  • устройства за неинвазивна респираторна поддръжка;

  • монитори за жизнени показатели;

  • ехографска техника за детайлна диагностика;

  • инфузионни системи и дефибрилатори;

  • системи за затопляне и обработка на кръвни продукти и инфузионни разтвори.

Оборудването ще се използва в двете детски отделения на болницата, както и в секторите за диагностика и лечение на новородени. Общата стойност на инвестицията надхвърля 300 000 лева.


По-добра грижа и условия за децата

Тази апаратура е изключително важна и ще ни помогне да поддържаме на високо ниво педиатричната грижа. Благодарение на подкрепата на Министерството на здравеопазването и средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, УМБАЛ Бургас продължава целенасочено да инвестира в модерни технологии и по-добри условия за пациентите и медицинските екипи“, заяви проф. д-р Владимир Гончев, изпълнителен директор на лечебното заведение.


Най-търсената педиатрична болница в региона

През двете детски отделения на УМБАЛ Бургас годишно преминават близо 4000 пациенти на възраст от 0 до 18 години. Болницата остава водещото лечебно заведение в региона за лечение на бебета и малки деца, въпреки наличието на други структури с педиатрични звена.

Новата инвестиция утвърждава стремежа на УМБАЛ Бургас да бъде център за съвременна детска медицина, съчетаващ модерна апаратура, висока професионална експертиза и хуманно отношение към най-малките пациенти.

ECDC: Ограничен достъп до тестване и остарели стратегии спъват борбата с половопредаваните инфекции

Половопредаваните инфекции (ППИ) продължават да се разпространяват в страните от Европейския съюз, като остарелите национални стратегии и ограничен достъп до тестване възпрепятстват ефективния контрол върху заболяванията. Това предупреждава Европейският център за контрол на заболяванията (ECDC) в новия си доклад „Мониторинг на реакциите към епидемиите от ППИ в страните от ЕС/ЕИП, 2024 г.“.


Ръст на случаите сред младите хора и уязвимите групи

Докладът показва тревожни тенденции в заболеваемостта:

  • Гонореята е отбелязала увеличение с близо 300% между 2014 и 2023 г. сред гейове, бисексуални и други мъже, които правят секс с мъже (МСМ).

  • Между 2021 и 2023 г. заболеваемостта от гонорея сред млади жени (20–24 г.) е нараснала с почти 200%.

  • Експертите подчертават нуждата от приобщаващи и целенасочени национални мерки, насочени към групи с по-висок риск.


Националните стратегии изостават от реалността

Само 10 от 29 държави в ЕС и ЕИП са актуализирали стратегиите си за ППИ през последните пет години.
Това означава, че голяма част от националните програми не отразяват промените в сексуалното поведение след пандемията и не включват последните епидемиологични данни.

„Много държави използват рамки, създадени преди десетилетие, които вече не съответстват на динамиката на ППИ,“ се казва в анализа.


Финансови и административни бариери за тестване

Тестването остава ключов инструмент в контрола на половопредаваните инфекции, но:

  • В 13 от 29 държави пациентите заплащат част или цялата стойност на тестовете, което ограничава достъпа до диагностика.

  • В седем страни се изисква родителско съгласие за лица под 18 г. – пречка, която възпира сексуално активните тийнейджъри от търсене на помощ.

  • Липсата на анонимност и опасенията за поверителност също се посочват като сериозен социален фактор за недостига на изследвания.


Недостатъчни данни и пропуски в превенцията

ECDC отчита значителен недостиг на данни за превенцията и лечението:

  • Само четири държави предоставят информация за дела на бременните жени, изследвани за сифилис – въпреки риска от вродена инфекция.

  • Ваксинационните програми срещу mpox (вариола на маймуните) имат ограничен обхват – едва 13,2% от МСМ са напълно ваксинирани.


Препоръки на ECDC

Европейският център призовава страните членки да предприемат конкретни действия:

  1. Актуализиране на националните стратегии за ППИ според новите епидемиологични реалности.

  2. Премахване на финансовите и административни бариери пред тестването.

  3. Подобряване на епидемиологичния надзор и качеството на събираните данни.

  4. Разширяване на достъпа до ваксинация и целеви превантивни програми за най-уязвимите групи.


Според заключенията на ECDC, без достъпно тестване и ефективен надзор Европа рискува да загуби постигнатия напредък в контрола на половопредаваните инфекции.
Експертите настояват държавите да приемат по-гъвкав, научно обоснован и социално чувствителен подход, който да гарантира реална превенция и защита на общественото здраве.

МУ – Варна откри нова мамографска система за научни изследвания в областта на ранната диагностика на рака на гърдата

Медицински университет – Варна направи значима стъпка в развитието на научните изследвания и образната диагностика, като откри нова високотехнологична мамографска система, предназначена за разработване и тестване на иновативни методи за ранно откриване на рак на млечната жлеза.


Инвестиция в научните иновации

Новата апаратура, част от инвестиция на стойност над 700 хил. лв., е реализирана в рамките на проекта „Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)” по Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз – NextGenerationEU.

Системата беше открита от ректора на МУ–Варна проф. д-р Димитър Райков и изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна проф. д-р Силва Андонова, в присъствието на академичната общност. Официалното освещаване бе извършено от иконом Ясен Шинев от Варненската и Великопреславска митрополия.


В подкрепа на науката и образованието

Това е най-модерният мамографски център в България, който ще даде широки възможности за развитие на науката и обучението на млади лекари, специализанти и докторанти“, подчерта проф. Райков.

Проф. Андонова отбеляза, че партньорството между университета и болницата ще има реален принос за по-ранното откриване на рака на гърдата, особено при жени с генетична предразположеност към заболяването.


Център за изследвания и нови методи на диагностика

С новата система МУ–Варна ще може да разработва и тества иновативни методи и експериментални модели за:

  • по-точна диагностика на злокачествени заболявания;

  • оптимизация на техниките за скрининг и проследяване;

  • разработване на планарна и тримерна контрастна мамография;

  • симулации и моделиране на диагностични алгоритми.

Това ще постави основите на бъдещ изследователски център по образна диагностика на млечната жлеза, в който ще се извършват уникални проучвания с потенциал за внедряване в клиничната практика.


Технологии и научен екип

Оптимизацията на алгоритмите ще се извършва чрез моделиране, симулации и използване на т.нар. фантоми – физически образци, създадени от екипа на ELPIDA („Иновативни технологии за скрининг и диагностика на млечната жлеза“).

„Фантомите позволяват извършването на многобройни измервания и експериментални тестове, без риск за пациента“, обясни доц. инж. Живко Близнаков от катедра „Медицинска апаратура, електронни и информационни технологии в здравеопазването“.

Екипът на проекта е ръководен от проф. инж. Кристина Близнакова, която подчерта, че това е първата изцяло изследователска мамографска система у нас, фокусирана върху транслационни проучвания – от лабораторията към реалната клинична практика.


Значение за здравеопазването

Новата апаратура ще даде възможност на България да се включи в европейски мрежи за съвместни изследвания в областта на онкологията и медицинската физика.
Тя ще допринесе за по-ранно откриване на заболяванията, повишаване на ефективността на лечението и развитие на персонализирани диагностични подходи при рака на гърдата.


С откриването на новата мамографска система МУ–Варна утвърждава ролята си на водещ научно-образователен център, който съчетава високотехнологични изследвания, образование и обществена мисия в името на здравето на жените.

Основните акценти в Националния рамков договор 2026–2028

Новият Национален рамков договор (НРД) между Българския лекарски съюз и НЗОК за периода 2026–2028 г. предвижда редица промени, насочени към дигитализацията, по-добър контрол върху предписванията и по-ясни правила за отчитане на дейностите в доболничната и болничната помощ.


1. Приложения и прозрачност в заплащането

Към всеки договор с изпълнител на медицинска помощ ще се прилагат списъци с конкретни стойности за:

  • медицинските дейности в извънболничната помощ (БМП);

  • медицинските изделия и лекарствата, които НЗОК заплаща извън клиничните пътеки.

Това цели яснота и предвидимост при финансирането на лечебните заведения.


2. Забрана за доплащане от пациентите

Лечебните заведения нямат право да изискват доплащане от здравноосигурени лица за дейности, които се покриват от НЗОК, освен в случаите, изрично посочени в договора (например определени медицински изделия по конкретни клинични пътеки).


3. Разширен достъп на личните лекари до здравна информация

Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) ще получат достъп до пълната информация за хроничните диагнози на пациентите си, включително лекарствата, медицинските изделия и диетичните храни, които НЗОК заплаща.
Достъпът ще се осъществява с квалифициран електронен подпис (КЕП).


4. Дистанционно предписване на терапия

НРД въвежда по-гъвкави условия за изписване на лекарства от разстояние:

  • При временна невъзможност на пациента да посети кабинета (карантина, травма и др.), ОПЛ може да изписва терапия дистанционно до 6 месеца.

  • След този срок е задължителен преглед за преоценка на състоянието.

  • За хора с трайни двигателни увреждания терапията може да се изписва на всеки шест месеца, с периодичен преглед.

  • Всеки дистанционен акт се документира в амбулаторния лист, без да се вписва физикален статус.


5. Изписване при хоспитализация

Когато пациент с хронично заболяване е хоспитализиран, лекарят от извънболничната помощ може да продължи терапията без преглед, като отбележи това в амбулаторния лист.
Изключения се допускат при стомирани пациенти, новооткрити заболявания и промяна на терапията за придружаващи състояния.


6. Проследяване на ефекта от лечението

ОПЛ и специалистите са задължени да проследяват ефективността на прилаганата лекарствена терапия и при необходимост да назначават заместващо лечение.


7. Нови изисквания към амбулаторните листове

Във всеки амбулаторен лист ще се вписват и допълнителни изявления на пациента:

  • желание за отпускане на лечение с конкретен лекарствен продукт;

  • съгласие за използване на лични данни за експертиза;

  • избор на РЗОК, в която да се извърши експертизата;

  • предпочитан начин за уведомяване (e-mail, SMS, телефон).


8. Промени при прекратяване на договор с НЗОК

НРД уточнява, че договорът няма да се прекратява автоматично, ако лекарят е в отпуск по болест, бременност, раждане или отглеждане на дете за срок до шест месеца, при условие че е уведомил писмено РЗОК.


9. Лимити за броя на пациентите в практиките

  • При над 3000 пациенти – задължително назначаване на още един лекар.

  • При над 4000 пациенти – още един лекар на пълен работен ден плюс допълнителен лекар за всеки следващи 2000 души.

  • Не се допуска едновременно отчитане на дейности от титуляр и заместник.


10. Система за проследяване на медицинските изделия

Всички болници трябва да въведат система за проследимост на медицинските изделия, заплащани от НЗОК, от момента на постъпването им до прилагането им на пациента.


11. Регулация на болничните легла

  • Болниците не могат да надвишават броя легла, вписан в договора им за 2025 г.

  • Промени в разпределението се правят само веднъж годишно – между 1 и 31 януари.

  • Временно превишаване до 5% е допустимо при нужда.


12. Нови правила за хоспитализация

  • Пациент с индикации за прием не може да бъде върнат за допълнителни изследвания в извънболничната помощ.

  • Болницата може да зачете предварително извършени изследвания (с давност до 7 дни за лабораторни и до 30 дни за образни).

  • При онкологични заболявания и муковисцидоза изследванията се извършват изцяло от приемащата болница.


13. Условия за заплащане на клинични пътеки

НЗОК няма да заплаща дейности, при които не са изпълнени индикациите за прием или критериите за изписване.
Изключение – при самоволно напускане или отказ от лечение, ако всички основни процедури са извършени.


14. Контрол и отчетност

Всеки отказ от лечение, самоволно напускане или неизпълнение на терапия се документира в историята на заболяването и уведомява съответната РЗОК. Заплащането се извършва само след проверка.


Заключение

НРД 2026–2028 г. поставя акцент върху:

  • дигитализацията и дистанционното обслужване,

  • проследимостта и контрола на терапиите,

  • ограничаването на административните злоупотреби,

  • и повишаване на прозрачността в работата на лечебните заведения.

Документът се очаква да бъде рамката за стабилност и предвидимост в системата през следващите три години, като фокусът се измества от обема на дейността към качеството и отчетността на медицинската помощ.

Рамкови договори с лекарския и със зъболекарския съюз вероятно няма да има

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да сключи нови рамкови договори с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2026 г., тъй като не се очаква приемане на нов бюджет на институцията.

Това съобщи управителят на Касата доц. Петко Стефановски след заседание на Надзорния съвет, цитиран от БТА.


Старите параметри остават в сила

„Поради липсата на нов бюджет остава в сила действащият национален рамков договор – със същите параметри, дейности и цени,“ уточни доц. Стефановски.
Това означава, че лекарите и стоматолозите ще продължат да работят по условията, заложени в настоящите договори, без да има възможност за индексация на цените на клиничните пътеки или разширяване на обхвата на медицинските дейности.


Забавяне на електронната здравна карта

Отсъствието на нов бюджет ще засегне и въвеждането на електронната здравноосигурителна карта, която трябваше да даде възможност на лекарите да имат директен достъп до електронното досие на пациента.
„Предвидените средства за старта на картата няма да бъдат осигурени. Въвеждането ѝ ще бъде отложено,“ допълни управителят на НЗОК.


Последствия за системата

Според експерти, липсата на нов рамков договор може да доведе до замразяване на цените на медицинските услуги, ограничени възможности за финансиране на нови дейности и затруднения при договарянето на обеми и лимити в лечебните заведения.

Съсловните организации вече предупредиха, че подобно развитие ще ограничи реформите в сектора и ще постави под риск изпълнението на част от поетите ангажименти за дигитализация и по-добър контрол върху разходите.


Без актуализация на бюджета и без нови договори, здравната система ще продължи да функционира в режим на временна стабилност, но без стратегическо развитие – поне до приемането на нов финансов план за 2026 г.

Истините и правата в здравеопазването

Главната тема на разговора с д-р Мария Петрова бе една от най-деликатните в системата – правата на пациентите и механизмите, чрез които те могат да бъдат защитени. В дискусията бяха засегнати въпроси, свързани с достъпа до здравни услуги, регламента на доплащанията, размера на здравноосигурителната вноска, решенията на ТЕЛК, избора на личен лекар и екип, лечението в чужбина, както и правомощията на институциите, упражняващи контрол в здравеопазването.


Пациентът между закона и системата

„Лекарят е лице на системата, но зад него стоят цяла структура, нормативна уредба и административни механизми, които определят как функционира здравеопазването“, подчерта д-р Петрова. Според нея именно правната рамка е онази „невидима ос“, която свързва морала, медицината и обществения интерес.

Тя изтъкна, че в България липсва стабилна нормативна среда, която да гарантира предвидимост както за пациентите, така и за медицинските специалисти. Много от съществуващите текстове в законите са „рамкови“, оставени на свободна интерпретация, което създава предпоставки за неравнопоставеност и несигурност.


Европейският натиск и „двойните стандарти“

Един от конкретните казуси, обсъдени в разговора, бе предстоящото дело на Европейската комисия срещу България заради липсата на задължение частните болници да провеждат обществени поръчки при закупуване на лекарства.

По думите на д-р Петрова случаят повдига по-широк въпрос – дали и как общественият ресурс се управлява ефективно, независимо дали става дума за държавни или частни лечебни заведения.
„Когато системата допуска различен стандарт за сходни дейности, рискът от лобизъм и корупционни практики е неизбежен“, каза тя.


Морал или пари – сбърканата йерархия

В разговора бе засегнат и един от фундаменталните въпроси на съвременното здравеопазване – водещият приоритет на системата: финансовият интерес или моралният дълг.
„Моделът е сбъркан, когато парите предшестват морала“, коментира д-р Петрова. „Здравеопазването трябва да служи на обществото, а не да функционира като пазарен сектор, в който пациентът се разглежда като клиент.“


Лекарски грешки и вътреболнични инфекции

Често повод за съдебни дела в медицинската практика са лекарски грешки и вътреболнични инфекции. Според д-р Петрова проблемът не се изчерпва с индивидуалната отговорност – в основата му стоят недостатъчни ресурси, липса на обучение, претоварен персонал и административен натиск.

„Много от случаите не са резултат на небрежност, а на системен дефицит – на време, на апаратура, на координация между звената“, поясни тя.


Контролът – формален, но неефективен

Институциите, натоварени с контролни функции – Министерството на здравеопазването, РЗИ, ИАМН и ИАЛ – често действат реактивно, а не превантивно.
„Законодателната рамка е тромава, а институциите – бавни. В резултат контролът се превръща в бюрократична процедура, а не в инструмент за реална промяна“, коментира д-р Петрова.


Промяната – все обещавана, но отлагана

Заключението на разговора бе ясно: реформата в здравеопазването е отлагана с години.
„Системата е деликатна и обществено чувствителна, затова никой няма политическата смелост да я реформира в дълбочина. Но без тази промяна нито пациентите, нито лекарите ще се чувстват защитени“, обобщи д-р Мария Петрова.


Извод

Българското здравеопазване стои на кръстопът между морал и пазар, между закон и практика. Истинската промяна не изисква просто нови наредби, а възстановяване на доверието между държавата, лекарите и пациентите – доверие, което в момента остава най-дефицитният ресурс в системата.

Новата версия на еЗдраве позволява прехвърляне на профил от стар към нов телефон

Потребителите на мобилното приложение еЗдраве вече могат самостоятелно да активират профила си на нов телефон, без необходимост от електронен подпис или посещение в офис на РЗИ, РЗОК или „Информационно обслужване“.

С излизането на версия 3.9.0, приложението предоставя възможност за прехвърляне на профила чрез QR код, което значително улеснява процеса на смяна на устройство.


Как работи новата функция

За да активира еЗдраве на нов телефон, потребителят трябва:

  1. Да влезе в менюто „Профил“ на старото устройство (чрез иконата с инициалите в горния десен ъгъл).

  2. От секцията „Настройки“ да избере „Добавяне на устройство“.

  3. Приложението автоматично генерира уникален QR код, валиден 5 минути.

  4. Кодът се сканира от инсталираното приложение еЗдраве на новия телефон, което активира профила и прехвърля всички данни.

Системата мигновено синхронизира всички регистрирани в Националната здравноинформационна система (НЗИС) данни – прегледи, направления, рецепти, ваксини, хоспитализации, лабораторни резултати и профилактичен календар.


Нови възможности и сигурност

След активацията потребителят може да избере дали да използва биометрична защита (отпечатък или лицево разпознаване) и дали да получава уведомления за нови здравни събития.

Според „Информационно обслужване“, именно възможността за повторно активиране без посещение в офис е сред най-желаните функционалности от потребителите, посочвана често като обратна връзка.


Ръст в използването на еЗдраве

Активните потребители на приложението вече са над 260 000, а от началото на 2025 г. повече от 170 000 души са активирали достъп до своите електронни здравни документи.
Приложението дава възможност за преглед на информация не само за титуляра, но и за децата в неговия профил.

Най-активни са потребителите от София, Пловдив, Бургас и Варна.
Общият брой изтегляния от App Store и Google Play вече надхвърля 587 000, а стартираните потребителски сесии – 9,5 милиона.


Водещо приложение в категория „Здраве и фитнес“

еЗдраве, разработено от „Информационно обслужване“ АД, продължава да бъде най-сваляното здравно приложение в България и води класациите в категорията „Health & Fitness“ в двете основни мобилни платформи.

Новата функционалност за прехвърляне на профил е част от по-широка стратегия за дигитализация на здравеопазването и улесняване на достъпа на гражданите до техните медицински данни в реално време.

Лек ръст на гастроентерити, единични случаи на денга и ку-треска

Слаб подем на стомашно-чревните инфекции и поява на изолирани случаи на треска денга и ку-треска отчита последният епидемиологичен бюлетин на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), изготвен на база данни от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).


Повишение при гастроентерити и ентероколити

През последната седмица са регистрирани 181 нови случая на гастроентерити и ентероколити, което е увеличение с 32 случая спрямо предходния седемдневен период.
Отчетени са и 13 нови случая на колиентерити (ешерихиози) – със 7 повече в сравнение с предходната седмица.

Съпоставката по години показва сходна честота на тези инфекции спрямо същия период на 2024 г., без значими отклонения в общия брой заболели.


Кампилобактериозите се увеличават

През седмицата са регистрирани 10 нови случая на кампилобактериоза, с 4 повече от предходния период. Въпреки това годишното сравнение показва значителен ръст472 случая от началото на 2025 г. срещу 327 за същия период на миналата година.


По-малко случаи на ротавирусен гастроентерит

Заболеваемостта от ротавирусен гастроентерит бележи лек спад9 случая за седмицата при 10 в предходния отчетен период.
В годишен план се наблюдава по-съществено намаление: 710 случая от началото на 2025 г. срещу 854 за същия период на 2024 г.


Намаление при вирусните хепатити, но повече случаи за годината

Регистрираните остри вирусни хепатити (тип A, B, C, D, E и N) са 53 за седмицата – с 10 по-малко спрямо предходната.
Въпреки това, благодарение на подобрената диагностика и по-доброто отчитане, общият брой от началото на годината е значително по-висок1563 случая при 675 за същия период на 2024 г.


Изолирани случаи на треска денга и ку-треска

В страната са установени единични случаи на денга и ку-треска, уточняват от НЦЗПБ.
Това са вносни или спорадични инфекции, без данни за вътрешно разпространение.


Без нови случаи на други редки инфекциозни заболявания

През седмицата не са установени случаи на йерсиниоза, бруцелоза, туларемия, орнитоза, антракс, тетанус, легионерска болест, листериоза, коремен тиф, Кримска-Конго хеморагична треска, марсилска треска, западнонйлска треска, кърлежов енцефалит, маймунска вариола или холера.


Според експертите от НЦЗПБ епидемиологичната ситуация у нас остава стабилна и без данни за извънредно разпространение на заразни заболявания, като се запазва тенденцията към умерени колебания при чревните инфекции и ниска честота на по-редките вирусни и бактериални заболявания.

Сърдечносъдовите заболявания убиват 1,7 млн. души годишно в ЕС и струват 282 млрд. евро на общността

Нови данни на ОИСР и Европейската комисия разкриват тревожната тежест на сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) – водещата причина за смърт в Европейския съюз през последните две десетилетия. Според анализа, публикуван от Euronews, те са отговорни за една трета от всички смъртни случаи в ЕС всяка година.


1,7 милиона смъртни случая и 62 милиона засегнати европейци

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) всяка година около 1,7 млн. души в ЕС умират от сърдечносъдови заболявания, които засягат общо 62 млн. граждани. Въпреки напредъка в медицината и превенцията, ССЗ остават основната причина за смърт и инвалидност на континента.

Мъжете продължават да са по-застрашени – смъртността при тях е между 26% и 60% по-висока, отколкото при жените.


Централна и Източна Европа – най-засегнатият регион

Докладът отчита сериозни регионални различия. Държавите от Централна и Източна Европа имат по-висока честота на тютюнопушене, затлъстяване и вредна употреба на алкохол – основни модифицируеми рискови фактори.

  • България, Румъния и Латвия са сред страните с най-висока смъртност – над 800 смъртни случая на 100 000 души.

  • В същото време Франция, Испания и Дания отчитат под 220 смъртни случая на 100 000 души.

През 2023 г. процентът на ежедневно пушене е бил над 23% в България, Гърция, Унгария и Франция, докато в Швеция и Финландия – под 12%. Консумацията на плодове е най-ниска в България, Латвия, Литва и Румъния.


Рисковите фактори – все още подценявани

Експертите подчертават, че 76% от смъртните случаи в ЕС се дължат на модифицируеми рискови фактори, тоест предотвратими чрез промяна в начина на живот.

  • Метаболитните фактори (артериална хипертония, висока кръвна захар, холестерол) причиняват 68% от смъртните случаи.

  • Поведенческите фактори (тютюнопушене, алкохол, лошо хранене, обездвижване) – 37%.


Цената на болестите на сърцето – 282 милиарда евро

ССЗ не са само здравен, но и икономически проблем. Според ОИСР те струват на ЕС 282 млрд. евро годишно, или около 2% от БВП на общността. Това е увеличение със 169 млрд. евро спрямо 2003 г.

Ръстът се дължи не само на по-високите разходи за лечение, но и на загубите от намалена работоспособност и нуждата от дългосрочни грижи.


„План за безопасни сърца“ – новата инициатива на Европейската комисия

В отговор на тревожните данни Европейската комисия подготвя първия по рода си „План за безопасни сърца“, който ще бъде представен официално днес.

Целта на този стратегически документ е да изгради общоевропейска рамка за превенция и контрол на сърдечносъдовите заболявания, като подкрепи държавите членки чрез:

  • интегрирани политики за превенция;

  • подобряване на достъпа до диагностика и лечение;

  • насърчаване на здравословния начин на живот и повишаване на обществената информираност.


Заключение

Въпреки напредъка на съвременната кардиология, сърдечносъдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Данните на ОИСР подчертават необходимостта от инвестиции в превенция, ранна диагностика и образование – не само като здравна, но и като икономическа приоритетна политика за Европейския съюз.

Има ли двоен стандарт на Европейската комисия спрямо България за обществените поръчки на частните болници?

Европейската комисия отново отправи предупреждение към България, че може да заведе дело пред Съда на Европейския съюз, тъй като страната не е транспонирала коректно Директива 2014/24/ЕС относно обществените поръчки. Основният спорен въпрос е дали частните болници, които получават над 50% от финансирането си от публични източници (включително НЗОК), трябва да се разглеждат като „публичноправни организации“ и съответно да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки.


Контекст на спора

Случаят не е нов – още от 2014 г. Брюксел настоява България да промени § 2, т. 43 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки, според който определени частни лечебни заведения не попадат в обхвата на директивата.
Според Европейската комисия това ограничение не съответства на определението за „публичноправна организация“, заложено в член 2, параграф 1, точка 4 от директивата.

Това определение изисква едновременно изпълнение на три условия:

  1. организацията да е създадена с цел задоволяване на нужди от общ интерес, без търговски характер;

  2. да има правосубектност;

  3. да е финансирана, контролирана или управлявана в преобладаваща степен от публични органи.


Аргументите на България

Българската позиция се основава на това, че частните болници не отговарят едновременно на всички критерии:

  • Те са търговски дружества, регистрирани по Търговския закон, и работят с цел печалба.

  • Не получават пряко бюджетно финансиране, а само плащане за извършени услуги от НЗОК. Ако няма пациенти – няма приходи.

  • Не са под управленски контрол на държавата и носят стопански риск, какъвто публичноправните организации нямат.

За разлика от тях, държавните и общинските болници получават субсидии, финансиране за ремонти, апаратура и персонал, а фалитът им е практически невъзможен.


Международни примери

Подобна позиция споделят и редица държави в ЕС:

  • Германия: частните болници не се считат за публичноправни организации, тъй като здравните каси заплащат услуги, а не отпускат субсидии.

  • Нидерландия: Върховният съд постановява, че дори болница, създадена чрез сливане на три църковни клиники, няма публичноправен статут, тъй като носи търговски риск и трябва да бъде ефективна и рентабилна.

Тези прецеденти показват, че подобна уредба е в пълно съответствие с европейската практика, което поражда въпроси защо към България се подхожда различно.


Аргументите за „двоен стандарт“

От Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) подчертават, че ако за Германия, Франция и Нидерландия частните болници не са задължени да провеждат обществени поръчки, то настояването България да въведе такова изискване представлява неравнопоставено третиране.

Освен това, подобно задължение би довело до:

  • административна тежест и забавяне на процедурите;

  • риск за пациентите, ако доставките на лекарства и оборудване се бавят;

  • повишаване на разходите за частните лечебни заведения.


Решение на Европейския съд в подкрепа на България

През декември 2024 г. Съдът на Европейския съюз (дело C-550/23) потвърди, че българската дефиниция на „публичноправна организация“ е съвместима с европейското право и че държавите имат правото да адаптират законодателството си според националните особености.

Това решение създава прецедент, който поставя под съмнение основанията за нова наказателна процедура срещу страната.


Заключение

Към момента няма юридическо основание България да бъде санкционирана, тъй като частните болници не отговарят на дефиницията за публичноправна организация.
Ако Европейската комисия настоява за промяна единствено спрямо България, това би било пример за двоен стандарт в прилагането на европейското законодателство.

Окончателната дума ще има Европейският съд, но ако решението се опре на текста на Директива 2014/24/ЕС, държавата ни би трябвало да бъде оправдана.