Празничният сезон обикновено се свързва с радост, светлина и споделени моменти, но за много хора този период носи обратното – тъга, тревожност и усещане за празнота. Това състояние е известно като празнична депресия и според клиничния психолог Стела Василева често започва около месец преди Коледа, когато натискът за задължително щастие е най-силен.

Когато празниците натежат

Социалните и материални очаквания около Коледа – подаръци, семейни събирания, идеализирани образи в медиите – могат да създадат вътрешен конфликт между реалността и наложените модели на щастие.

За мнозина този натиск води до чувство за изолация, неуспех или недостатъчност. Хората започват да сравняват своя живот с идеалите, които виждат около себе си, и често това поражда дълбока емоционална умора.

Новогодишната равносметка – източник на тревожност

Василева посочва, че дните около Нова година често задълбочават депресивните състояния, тъй като символизират края на един период и началото на нов.

Много хора несъзнателно започват да си правят равносметка – дали годината е била успешна, дали са постигнали целите си, дали живеят „както трябва“. Тези мисли лесно могат да се превърнат в източник на вина, тревожност и самокритика, особено при хора с по-висока чувствителност или при такива, които преживяват лични или професионални трудности.

Как да реагират близките

В подобни ситуации подкрепата на семейството и приятелите е решаваща. Вместо да убеждават човека, че „няма за какво да е тъжен“, близките трябва да проявят емпатия и разбиране, без натиск за бърза промяна.

Простото присъствие, споделеното време и внимателното изслушване често са по-ценни от опитите за позитивизиране на ситуацията.

Какво помага

Според специалиста, за да се избегне празничната депресия или да се смекчи нейното влияние, е важно човек да:

• Търси личен смисъл в празниците, а не да следва наложени очаквания.

• Намали социалните сравнения и да приеме, че не е нужно всичко да бъде „перфектно“.

• Поддържа баланс между ангажименти, почивка и време за себе си.

• Потърси помощ от специалист, ако тъгата и безсилието продължават.

Празничната депресия остава невидим проблем, защото често се прикрива зад усмивки и пожелания за щастие.
Осъзнаването ѝ и откритият разговор за емоционалните трудности са първите стъпки към това празниците да бъдат време за грижа – не само за другите, но и за себе си.

По време на празниците много хора възприемат храненето като своеобразен „маратон“ – при минимална физическа активност се приемат големи количества храна. Това обаче не остава без последствия за организма, предупреждават диетолози.

Какво се случва при преяждане

Еднократното поемане на голямо количество храна води до разширяване на стомаха, усещане за тежест, подуване и газове. Рязко се повишава кръвната захар, панкреасът се натоварва, отделя повече инсулин, след което често настъпва бърз спад на кръвната захар (хипогликемия).

Това може да доведе до сънливост, апатия и забавени реакции. При по-чувствителни хора натоварването на черния дроб и панкреаса може дори да изисква медицинска намеса.

Умората след обилно хранене се дължи и на пренасочване на кръвния поток към храносмилателната система, за сметка на мозъка. Поради това не се препоръчва шофиране или извършване на отговорни дейности след тежко хранене.

Когато преяждането стане навик

Системното преяждане води до затлъстяване и метаболитни нарушения – неалкохолна мастна чернодробна болест, инсулинова резистентност и диабет.
Затлъстяването е хронично заболяване, а не естетичен дефект.

По празниците хората приемат с 30–50% повече калории – заради изобилието на храна и приятната атмосфера. Хедоничното (емоционално) хранене често надделява над физиологичното, което отразява реалните енергийни нужди.

Малки трикове за по-здравословно хранене

1. По-малки чинии. Големите съдове създават визуална илюзия, че храната е малко. Използването на по-малка чиния може да намали приема с до 20%.

2. Бавно хранене. Дъвченето по 20–30 пъти на хапка дава време на организма да освободи хормоните на ситостта. За около 10–15 минути мозъкът получава сигнал, че тялото е нахранено.

3. Започване със салата. Зеленчуците с високо съдържание на фибри (зеле, моркови, ряпа, цвекло) стабилизират кръвната захар и намаляват общото количество приета храна.

Колко често да се храним

При умерено хранене интервал от около 3 часа е достатъчен за поддържане на нормална кръвна захар и енергийни нива.
След обилно хранене е необходима пауза от 5–6 часа, през която е препоръчително да се приемат само вода или неподсладени чайове.

Хубав навик е да се става от масата с леко чувство на глад, а не с усещане за тежест и дискомфорт.

Алкохолът – с мярка

Алкохолът стимулира апетита и намалява самоконтрола, което повишава риска от преяждане. Не трябва да се приема на гладно.

Препоръчителни количества:

• За жени – 100–150 мл вино с храната

• За мъже – около 200 мл вино

Възстановяване след празниците

Най-добрата профилактика е преяждането изобщо да не се допуска. Важно е контролът на порциите и постепенното връщане към нормален режим.

Примерни количества за едно хранене:

• 100–120 г месо

• 80–100 г риба

• 1–2 чаши свежа салата

• 30 г сирене

• 20–25 г кашкавал

Умереното хранене, комбинирано с кратка разходка от 10–15 минути, подпомага метаболизма, стабилизира кръвната захар и намалява чувството за тежест.

Затлъстяването е заболяване, което изисква внимание, постоянство и превенция.
Промяната в хранителните навици и умереността в празничните дни остават най-доброто лечение и защита за организма.

Заместник-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров коментира пред Нова телевизия случая с лекаря без специалност и с фалшива диплома, който е извършвал хирургични интервенции у нас, като подчерта нуждата от законодателни промени, които да разширят правомощията на съсловните организации.

Липсата на контрол застрашава пациентите

„В цивилизованите държави съсловните организации имат правото и задължението да гарантират, че всеки, който лекува, строи мост или управлява самолет, притежава нужната компетентност. В България обаче сме сведени до ролята на подаващи сигнали граждани“, заяви д-р Маджаров.

Той изтъкна, че БЛС няма правомощия да санкционира или да запечатва лечебни заведения при установени нарушения. При случаи като този с д-р Зекерия Батмаз единствената институция, която може да предприеме действия, е прокуратурата.

Проблемът с фалшивите дипломи и липсата на санкции

Според д-р Маджаров дипломите и специализациите на лекарите би трябвало да се проверяват от РЗИ, но контролът е изключително слаб:

„В България сме залети от реклами на лекари и лечители, за които не е ясно дали изобщо са лекари. Само НЗОК изисква удостоверение за членство в БЛС, докато други институции не го правят.“

Той подчерта, че членството в Лекарския съюз е единствената гаранция, че дипломата на даден специалист е автентична, както е във всички европейски държави.

Лекарският съюз с ограничени възможности за реакция

Към момента единствената санкция, която БЛС може да наложи, е изключване на лекар от членство, което автоматично лишава лицето от правото да практикува. Но дори това не се контролира достатъчно стриктно.

„Ако БЛС имаше правомощия, кабинетът на този човек щеше да бъде затворен преди намесата на прокуратурата,“ коментира д-р Маджаров.

Законът не се спазва дори от държавните структури

Д-р Маджаров разкри, че дори в държавни структури като Спешна помощ работят лекари, които не са членове на БЛС, което е в нарушение на закона.

„Самата държава не спазва собствените си правила, а очаква частните центрове да ги спазват. Това подкопава доверието и създава двойни стандарти,“ посочи той.

Призив за законодателни промени

БЛС настоява за разширяване на правомощията на съсловната организация, така че тя да може да извършва проверки, да реагира по сигнали и при нужда – да спира дейността на неквалифицирани лица.

„Изключено е лекар без компетенция да оперира самостоятелно. Това е заплаха за човешкия живот. Не можем да чакаме прокуратурата да реагира постфактум – трябва да има механизъм за незабавна намеса,“ каза д-р Маджаров.

Позицията на д-р Зекерия Батмаз

В отговор на обвиненията д-р Батмаз заяви, че е магистър-лекар от 2014 г., специализирал е „Уши, нос, гърло“, но временно е прекъснал обучението си. От 2023 г. отново е специализант и има право да асистира и участва в операции под надзор.

Той посочи, че твърденията срещу него се отнасят за периода 2019–2020 г., когато е извършил две интервенции на пациентка, като според него няма медицински доказателства за грешка и делото е висящо пред въззивна инстанция.

„Не съм извършил нарушения. Институциите вече са правили проверки. Публичната кампания срещу мен се активира пет години по-късно, което буди съмнения,“ посочи д-р Батмаз.

Заключение

Случаят поставя остро въпроса за контрола върху медицинската практика и защитата на пациентите.
Българският лекарски съюз настоява, че само с реални законодателни промени може да се гарантира, че подобни случаи няма да се повтарят — чрез по-строг надзор, правомощия за санкции и задължителна проверка на квалификацията на всички практикуващи лекари.