Денталните услуги в България са поскъпнали осезаемо през последните години, но увеличението не изпреварва общата инфлация, заяви д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз (БЗС), в интервю за БНР – Радио София.

Според анализатори, позоваващи се на данни на Евростат, цените на зъболечението у нас почти са се удвоили за няколко години. Въпреки това, България остава с най-голям брой зъболекари на глава от населението в Европейския съюз.

Реалните причини зад поскъпването

Д-р Миланов отхвърли твърденията за прекомерно увеличение на цените и подчерта, че ценовият ръст е пропорционален на общата икономическа инфлация:

„Съобразяваме се с времето и социалния статус на нашите пациенти. Увеличението на цените в никакъв случай не е изпреварващо.“

Той обясни, че зъболекарската практика у нас е изцяло частна – няма общински или ведомствени стоматолози, което поставя сериозни изисквания към специалистите и техните инвестиции.

„За да се открие кабинет, са нужни минимум 300–400 хиляди лева, за да отговаря на всички изисквания по Закона за лечебните заведения. В малките населени места това е нерентабилно — пациентите са малко, а поддръжката скъпа.“

Проблемът с достъпа до стоматологична грижа

Макар България да има много зъболекари на човек от населението, над 4% от хората нямат достъп до дентални услуги.
Основната причина е неравномерното разпределение на специалистите – повечето са концентрирани в големите градове, докато в селата и малките населени места липсва адекватно обслужване.

Финансовият натиск върху пациентите

Д-р Миланов подчерта, че Националният рамков договор с НЗОК покрива минимален пакет дентални услуги за възрастни:

„Пакетът услуги, който Касата заплаща, е смешен и трагичен. Пациентите трябва сами да поемат разходите по лечението си, независимо че са здравноосигурени.“

Почти всички консумативи и материали са вносни и цените им зависят от валутните курсове, което допълнително натоварва практиките.

Българското зъболечение – търсено и в чужбина

Въпреки трудностите, българските стоматолози продължават да привличат пациенти от чужбина.
Според д-р Миланов този интерес не се дължи само на по-ниските цени, но и на високото качество на услугите:

„Пациентите от чужбина идват не защото е евтино, а защото е качествено и професионално.“

Извод

Поскъпването на зъболечението в България отразява общата икономическа реалност, а не спекулативно увеличение на цените.
Истинският проблем остава липсата на достъп и държавна подкрепа, особено в малките населени места, както и недостатъчното финансиране от НЗОК — фактори, които задълбочават неравенството в денталната грижа у нас.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов заяви, че при липса на бюджет не може да бъде подписан нов Национален рамков договор със Здравната каса. В такъв случай ще трябва да се прилага старият.

„Много е неприятно. Ние разбираме, че политическата обстановка е много нестабилна. Трябва по най-бързия начин да се вземат мерки, защото здравето касае всеки и то няма никаква политическа оцветка, новите промени то има доста хубави неща договорени и за пациентите, и за лекарите. Те няма да влязат в сила при такава ситуация, защото частта цени и обеми при негласуван бюджет, която е част от Националния рамков договор, не може да бъде подписан такъв“, каза д-р Брънзалов.

Той даде и конкретен пример за договорени параметри в полза на пациентите, които няма да могат да бъдат приложени, при липса на нов рамков договор.

„Това, което договорихме с колегите от Национална здравноосигурителна каса и за пациентите, то няма да се случи, защото те не са малко неща. Открити са две нови амбулаторни процедури, две нови клинични пътеки. В същия момент в първичната извънболнична медицинска помощ се договориха текстове, където трудноподвижни, временно или трайно пациенти ще могат да им се изписват медикаменти без преглед от лекар в период от 6 месеца и много такива детайли има, които при липса на Национален рамков договор няма да влязат в сила“, посочи Брънзалов.

Днес в София се провежда 79-ия извънреден събор на Лекарския съюз. Съсловната организация обсъжда параметрите на нов Национален рамков договор за следващите три години.

Детските палиативни грижи в България все още остават на заден план, въпреки че нуждата от тях е значителна.
Това подчерта д-р Бояна Петкова от Фондация за палиативни грижи за деца „Ида“ в предаването „Вдъхновяващи“ на БНР.

Детските палиативни грижи – необходимост, а не изключение

„Мястото на детските палиативни грижи е на всички нива – от болничната до извънболничната помощ и подкрепата в семейството. За съжаление у нас това се случва частично и основно благодарение на усилията на неправителствени организации и отделни хора“, обяснява д-р Петкова.

По думите ѝ у нас липсва достатъчна информираност за смисъла на палиативните грижи.

„Когато хората чуят този термин, често си представят грижи само за терминално болни деца. Но това е само малка част от реалността – палиативните грижи включват и подкрепа за деца с хронични, животозастрашаващи заболявания, които имат нужда от грижа през целия си живот.“

Проблемът с липсата на данни и обучение

Според д-р Петкова липсата на регистри и статистика е един от основните проблеми:

„Ние дори не знаем колко деца имат нужда от палиативни грижи. Според наши изчисления те са между 5 и 8 хиляди.“

Тя подчертава и необходимостта от обучение на медицинските специалисти:

„Палиативните грижи не са само за последните месеци от живота. Лекарите трябва да знаят как да облекчават болката и да подобряват качеството на живот, дори когато не могат да излекуват.“

Като добър пример д-р Петкова посочи детската онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където вече има усилия за обучение на персонала, но добави, че това все още не е системно решение.

Националната детска болница – само част от решението

Строежът на новата Национална детска болница е стъпка напред, но според д-р Петкова сградата сама по себе си не решава проблемите на детското здравеопазване.

„Да, новата болница ще улесни работата на лекарите и ще подобри условията за пациентите, но това е само една част от по-голямата реформа. Трябва да се инвестира в качеството на грижата и в обучението на персонала.“

Тя подчерта, че съвременният модел на здравна грижа предполага добра базисна педиатрична помощ във всяка област на страната, а специализираните центрове трябва да се фокусират върху тежки и редки заболявания:

„Специализираните центрове не трябва да лекуват пневмонии, а да се концентрират върху сложни случаи. Националната детска болница е необходима, но тя трябва да бъде част от по-широка стратегия.“

Призив за системни промени

Д-р Петкова настоява за законодателни промени, които да включват:

• създаване на специализация по палиативна медицина;

• изграждане на мултидисциплинарни екипи за грижа за деца в болнична и извънболнична среда;

• интегриране на палиативната грижа като част от основната медицинска система;

• по-добра информираност и подкрепа за семействата.

„Качествената палиативна грижа за деца е не само медицински въпрос, а въпрос на обществено разбиране и политическа воля“, подчерта тя.

Поглед към бъдещето

Д-р Петкова завърши с оптимизъм:

„Виждам промяна в нагласата на младите лекари. За последните 20 години има значителен напредък в много области на здравеопазването. Това ми дава надежда, че България може да изгради модерна, човешка и устойчива система за детско здраве.“