Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се събира днес за първото си заседание за 2026 година. Основната тема на обсъжданията е разпределението на средствата към Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) в цялата страна.

Утвърждаването на тези бюджети е важна стъпка, която гарантира финансирането на медицинските дейности по места. Това осигурява спокойствие за лечебните заведения и гарантира, че пациентите ще имат своевременен достъп до необходимите им здравни грижи и изследвания през новата година.

От 24 януари 2026 г. влиза в сила нова заповед на Министерството на здравеопазването, която забранява износа на редица важни лекарства от България. Ограничението ще продължи два месеца – до 24 март 2026 г., като целта е да се осигурят достатъчни количества за българските пациенти и да се избегне недостигът в аптеките.

Кои лекарства няма да могат да се изнасят в чужбина?

Забраната обхваща медикаменти, за които е установен недостиг или затруднения в доставките. В списъка попадат:

• Инсулини и лекарства за диабет: Включително аналози и популярни медикаменти като семаглутид и инхибитори на натриево-глюкозния ко-транспортер;
• Антибиотици: Продукти, съдържащи азитромицин, кларитромицин и амоксицилин с клавуланова киселина (често изписвани както за възрастни, така и за деца);
• Лекарства за чревни заболявания: Препарати, съдържащи месалазин;
• Лекарства за костна система: Включително денозумаб (използван при остеопороза);
• Антианемични препарати.

Тази мярка се налага заради забавени доставки и повишено търсене, което затруднява пациентите да открият необходимите им терапии. Спирането на износа е временна стъпка, която цели да задържи наличните количества в страната, за да може всеки нуждаещ се да има достъп до лечението си.

Председателят на Българския фармацевтичен съюз, Димитър Маринов, алармира за възможни рискове за пациентите, ако промените в закона за защита на потребителите, известни като закон „антиспекула“, бъдат приети в сегашния си вид. Според него съществува реална опасност от аптеките да изчезнат определени лекарства, особено тези без лекарско предписание.

Основният проблем се крие в новите регулации, които биха принудили аптеките да продават медикаменти на цени, по-ниски от доставните, което води до директни загуби. В такава ситуация аптеките просто биха спрели да зареждат тези продукти, лишавайки пациентите от достъп до тях.

От Българския фармацевтичен съюз предлагат решение, което да защити интересите на гражданите – въвеждане на пределни цени не само за крайната продажба към пациента, но и за търговците на едро. Това би балансирало пазара и би гарантирало, че аптеките могат да поддържат необходимите наличности, без да търпят загуби.

Повече надежда за пациентите: 104 нови лекарства са одобрени за употреба в Европа през 2025 г.

Европейската агенция по лекарствата (EMA) отчете изключително успешна година за общественото здраве, като препоръча за одобрение 104 нови медикамента през 2025 г. Този мащабен брой одобрения е един от най-високите за последните 15 години и е ясен знак за ускоряване на медицинските иновации в полза на хората.

Сред най-значимите постижения са 38 лекарства с изцяло нови активни съставки, които предлагат съвременно решение за заболявания, за които досега липсваше ефективно лечение. Специално внимание е отделено на редките болести, за които са одобрени 16 нови терапии, както и на борбата с онкологичните заболявания, където се появяват 14 напълно нови възможности за лечение.

През годината бяха постигнати и важни терапевтични пробиви, включително първото лекарство под формата на таблетки за следродилна депресия и иновативна терапия за забавяне на прогресията на диабет тип 1. Освен това рекорден брой биоподобни медикаменти ще осигурят по-широк и финансово достъпен достъп до лечение на социално значими състояния.

Всички тези одобрени продукти преминават през строг контрол, за да се гарантира, че пациентите ще получат безопасни, ефективни и висококачествени медикаменти, които реално подобряват здравето и качеството на живот.