През 2024 г. средната осигуреност с общопрактикуващи лекари (ОПЛ) в страната е намаляла с 2,22% в сравнение с 2023 г. Това показват данните в Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г., внесен за обсъждане в парламента.

Средно в пациентската листа на един общопрактикуващ лекар през 2024 г. са били записани 1 809 здравноосигурени лица, при 1 770 през предходната година. Най-висока осигуреност с ОПЛ се отчита в РЗОК Плевен, където един лекар се е грижил за 1 372 души, следвана от РЗОК Видин – един ОПЛ на 1 580 лица, и РЗОК Стара Загора – един лекар на 1 581 души. Трайно най-ниска остава осигуреността в РЗОК Кърджали, където един лекар отговаря за 3 039 души, както и в РЗОК Разград – за 2 858 души.

В повечето районни здравноосигурителни каси се наблюдава спад в осигуреността с общопрактикуващи лекари. Най-голямо относително намаление през 2024 г. е отчетено в РЗОК Силистра – 6,03%, РЗОК София-град – 5,69% и РЗОК Ямбол – 5,39%.

По отношение на профилактичните прегледи при децата, средният брой за бебета от 0 до 1 година през 2024 г. е 9,54, което представлява спад от 2,19% спрямо 2023 г. Повечето РЗОК отчитат намаление на отчетените профилактични прегледи в тази възрастова група. Най-значителен спад има в РЗОК Ямбол (7,81%), РЗОК Враца (7,02%) и РЗОК Габрово (6,46%). В същото време четири РЗОК отчитат ръст – РЗОК Ловеч (3,38%), РЗОК Видин (0,74%), РЗОК Кюстендил (0,55%) и РЗОК Стара Загора (0,54%).

Най-много профилактични прегледи на едно дете от 0 до 1 година са отчетени в РЗОК Търговище (10,82), РЗОК Перник (10,54) и РЗОК София-област (10,48). Най-нисък е броят на прегледите в РЗОК Габрово (3,19) и РЗОК Видин (5,88), като в тези области програмата „Детско здравеопазване“ се изпълнява от лекари специалисти по педиатрия.

При децата от 1 до 2 години средният брой профилактични прегледи през 2024 г. е 2,83, което е ръст от 0,9% спрямо 2023 г. Най-много прегледи са отчетени в РЗОК Перник (3,25), РЗОК София-област (3,16) и РЗОК Търговище (3,15), а най-малко – в РЗОК Габрово (1,10) и РЗОК Видин (1,67).

Броят на профилактичните прегледи при децата от 2 до 7 години остава средно 1,38 при предвидени два прегледа годишно. За възрастовата група от 7 до 18 години средният брой отчетени профилактични прегледи е 0,78 както през 2023 г., така и през 2024 г., при изискуем един преглед годишно. Най-високи стойности се отчитат в РЗОК София-област (0,87) и РЗОК Перник (0,86), а най-ниски – в РЗОК Габрово (0,59), РЗОК Кърджали (0,68) и РЗОК Видин (0,70).

През 2024 г. 78,46% от децата на възраст от 7 до 18 години са посетили общопрактикуващ лекар за годишен профилактичен преглед. Около половината от тези прегледи традиционно се извършват през третото тримесечие на годината, около началото на учебната година.

При лицата над 18 години през 2024 г. се наблюдава ръст от 6% на отчетените профилактични прегледи. Те се увеличават от 2 434 062 прегледа през 2023 г. на 2 580 774 през 2024 г. Делът на пълнолетните лица, които са се обърнали към ОПЛ за профилактичен преглед, достига 44,51% при 41,80% година по-рано. Според доклада влияние върху този ръст оказва въведената мярка за допълнително заплащане на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ при обхват над 53% от пациентската листа.

През 2024 г. броят на лицата, включени в регистъра за диспансерно наблюдение от общопрактикуващи лекари, нараства с 3,23% – от 1 780 667 през 2023 г. на 1 838 186 души. Средният брой диспансерни прегледи на едно диспансеризирано лице се увеличава от 2,50 на 2,54, но остава под договорените средно четири прегледа годишно. Най-високи стойности се отчитат в РЗОК Видин, Пазарджик и София-област, а най-ниски – в РЗОК Кюстендил и София-град.

Най-голям дял от диспансеризираните лица са с болести на ендокринната система, разстройства на храненето и обмяната на веществата – 561 042 души, като при тях се отчита ръст от 8,92%. Увеличение има и при болестите на органите на кръвообращението.

Отчита се и значителен ръст на инцидентните посещения при общопрактикуващи лекари. През 2024 г. те достигат 33,46 на 10 000 здравноосигурени лица при 25,07 на 10 000 през 2023 г., което представлява увеличение от 33,44%. Най-висок брой инцидентни посещения се отчита в РЗОК Бургас, Монтана и Благоевград.

В специализираната извънболнична медицинска помощ първичните консултативни прегледи се увеличават от 0,89 на 0,93 на едно здравноосигурено лице. Над средното за страната са показателите в РЗОК Плевен, Русе, Пловдив, Варна и София-град, където има по-добра осигуреност с лекари специалисти.

През 2024 г. се наблюдава спад от 3,7% на високоспециализираните медицински дейности, както и намаление на високоспециализираните медико-диагностични изследвания с 1,78%. За сметка на това се отчита ръст от 4,79% на всички медико-диагностични изследвания и значително увеличение при образната диагностика.

Съществен ръст се отчита при изследванията за туморни маркери – с 51,87% спрямо 2023 г., както и при изследванията с ядрено-магнитен резонанс. Значително се увеличава и броят на мамографиите, докато изследванията „Ехография на млечна жлеза“ бележат спад.

През 2024 г. са отчетени над 1 милион изследвания за рак на простатата „PSA – общ“ и „PSA – свободен“, което представлява ръст от 53,73% спрямо предходната година. Тези изследвания заемат над 96% от всички отчетени туморни маркери.

Пълният текст на Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите в България за 2024 г. е публикуван и достъпен за обществеността.

През 2024 г. в България са отчетени 2 303 079 хоспитализации, показват данните от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите, внесен за обсъждане в парламента. Това представлява увеличение с 6,7% спрямо 2023 г., когато броят им е бил 2 158 196.

Болничната мрежа в страната

Към края на 2024 г. в България функционират 319 лечебни заведения за болнична помощ, включително и ведомствените болници.

• 111 са многопрофилни болници,

• 116 – частни,

• 60 – специализирани,

• 12 – държавни психиатрични,

• 7 комплексни онкологични центъра (КОЦ),

• 12 центъра за психично здраве,

• 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар.

Към 31 декември 2024 г. договори с НЗОК имат 383 лечебни заведения, от които:

• 312 с болнична медицинска помощ (вкл. КОЦ),

• 50 за специализирана извънболнична помощ,

• 21 диализни центъра.

През годината са сключени нови договори с 7 лечебни заведения, сред които медицински центрове във Враца, Разград, Стара Загора, Шумен и София.

Болнични легла и осигуреност

Общият брой на болничните легла в страната е 53 806, спрямо 53 472 през 2023 г.

• В многопрофилните болници – 25 390 легла,

• В частните – 16 379,

• В специализираните – 6 534,

• В психиатричните – 1 857.

Осигуреността на населението с болнични легла се повишава до 83,5 на 10 000 души (при 83.0 през 2023 г.).

Най-висока осигуреност има в областите:

• Плевен – 134.4 на 10 000 души,

• Смолян – 118.0,

• Пловдив – 111.2,

• Русе – 107.2.

Най-ниска е в:

• Перник – 40.5,

• Ямбол – 42.7,

• Видин – 43.6,

• Разград – 46.5.

Над 61% от болничните легла са концентрирани в 7 области – София-град, Пловдив, Бургас, Плевен, Варна, Стара Загора и Пазарджик.

Дейности по клинични и амбулаторни процедури

През 2024 г. дейности по клинични пътеки са извършвани от 310 лечебни заведения, а по клинични процедури – от 87.

• 310 523 клинични процедури – ръст от 14,6% спрямо 2023 г.

• 1 557 086 амбулаторни процедури – увеличение с 14,7%.

Прекратени договори и причини

През годината са частично прекратени договори по:

• 106 клинични пътеки,

• 12 амбулаторни процедури.

Причините включват:

• липса на специалисти с нужната квалификация,

• неизпълнение на изисквания за апаратура,

• подаване на заявление от лечебното заведение,

• закриване на отделения.

Съединените щати достигнаха исторически успех в борбата с онкологичните заболявания — 7 от всеки 10 пациенти живеят поне 5 години след поставяне на диагнозата рак, показва последният годишен доклад на Американското дружество за борба с рака (American Cancer Society), цитиран от NBC News.

Исторически напредък

Преживяемостта от 70% е значителен ръст спрямо 70-те години на миналия век, когато едва половината от пациентите са оцелявали пет години след диагнозата. През 90-те години този процент вече е бил 63%.

Настоящият резултат се базира на анализ на данни от 2015 до 2021 г. и е публикуван в списанието на Американското дружество за борба с рака.

Фактори за подобрението

Основните причини за ръста в преживяемостта са:

• по-ранното откриване на заболяванията;

• напредъкът в терапиите, включително имунотерапия и таргетно лечение;

• намаляване на тютюнопушенето;

• по-добро разбиране на молекулярните механизми на рака.

Според водещия автор на доклада д-р Ребека Сийгъл,

„Днешните резултати са плод на десетилетия научни усилия. Разполагаме с терапии, които не просто удължават живота, а превръщат рака в контролируемо хронично заболяване.“

4,8 милиона предотвратени смъртни случая

От 1991 до 2023 г. в САЩ са предотвратени около 4,8 милиона смъртни случая от рак, благодарение на по-добрите лечения и скринингови програми.

Най-големите постижения: имунотерапия и таргетно лечение

Имунотерапиите, които стимулират имунната система да разпознава и унищожава раковите клетки, са сред най-големите медицински пробиви.

• При мултиплен миелом петгодишната преживяемост се е удвоила – от 32% през 90-те години до 62% днес.

• Таргетните терапии атакуват специфични гени и белтъци, като щадят здравите клетки и имат по-малко странични ефекти.

Прогрес при лечението на рак на белия дроб

Петгодишната преживяемост при неавансирaл рак на белия дроб вече достига 37%, при едва 20% през 90-те години — един от най-големите успехи в онкологията.

Нови предизвикателства

Независимият онкохирург д-р Кларк Гамблин отбелязва, че затлъстяването се превръща в нов рисков фактор:

„САЩ са изправени пред епидемия от затлъстяване, а раковите заболявания следват тази тенденция.“

Нарастват случаите на:

• колоректален рак при хора под 50 години;

• рак на гърдата сред жените.

Финансирането остава критичен въпрос

Въпреки научния напредък, д-р Сийгъл предупреждава, че намаляването на средствата за научни изследвания може да забави бъдещия прогрес.
Според анализ на Сенатската комисия по здравеопазване и образование, финансирането на изследванията за рак е спаднало с 31% през първото тримесечие на 2025 г.

Прогноза

За 2026 г. Американското онкологично дружество прогнозира над 2,1 милиона нови диагнози и 626 000 смъртни случая от рак в САЩ.

Въпреки това, тенденцията остава положителна — все повече хора живеят по-дълго и с по-добро качество на живот след диагнозата, благодарение на научните постижения и по-добрия контрол на заболяванията.