Рубрика: Новини
Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване сред жените както в световен мащаб, така и в България. Въпреки напредъка на медицината и подобрените възможности за образна диагностика, у нас заболяването продължава често да се открива в напреднал стадий. Това заяви д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“.
Особен повод за притеснение буди тенденцията диагнозата да се поставя при все по-млади жени. Според специалиста това налага преосмисляне на критериите за профилактика, проследяване и диагностика. Причините за тази ситуация са комплексни – от липсата на работеща Национална скринингова програма и адекватен Раков регистър до ниската здравна култура и забавянето по веригата на диагностичния процес.
Д-р Митова подчерта, че кампанийните инициативи през месеците февруари и октомври са полезни като „червена лампа“ за обществото, но не могат да заменят системния подход. „Наивно е да смятаме, че с единични безплатни прегледи ще решим глобалния проблем. Все още берем плодовете на липсата на организиран скрининг“, коментира тя.
По отношение на профилактиката, препоръката е дамите да започнат мамографски изследвания след 40–45-годишна възраст, като честотата се определя след консултация със специалист. При по-млади жени и при специфична структура на гърдата, водещ метод е ехографията, която следва да се провежда ежегодно.
След пандемията от COVID-19 се наблюдава ръст на напредналите случаи, което се дължи на отложени прегледи и страх от посещение на лечебни заведения. Липсата на пълноценен Раков регистър допълнително усложнява ситуацията, тъй като липсват реални данни за стадирането, преживяемостта и честотата на рецидивите, което пречи на адаптирането на медицинските алгоритми.
Сред най-сериозните грешки в диагностичния процес д-р Митова открои отстраняването на туморни формации без предварителна биопсия. „Биопсията е задължителна преди операцията, за да се изясни биологията на тумора и да се планира правилното лечение. Не трябва първо да се оперира, а после да се мисли“, категорична е тя.
Специалистът обърна внимание и на грешките от страна на пациентите – отказ от лечение, търсене на алтернативни методи или губене на ценно време в търсене на десетки мнения. В съвременната практика все по-често се прилагат органосъхраняващи операции (60-80% от случаите в световен мащаб), но този подход изисква прецизна оценка на индивидуалните характеристики на тумора.
