Дали ние като общество реално не оставаме встрани от световната заплаха – пандемия от самотници? Самотата е обзела света, които иначе комуникира безпрепятствено.
Дори самата Световна организация е обявила Самотата като глобален проблем за общественото здраве. Защо е така, какви ще бъдат в бъдеще последствията от самотата, разказва за „Нощен Хоризонт“ Мартина Иванова, психолог и холистичен терапевт:
„Всяко едно явление в нашия живот е следствие на съвкупност от фактори, така че и самотата в някакъв спектър може да бъде следствие на нашия свободен избор, но също така е и следствие на много дълбоки проблеми и промени в обществото ни, в социума.
Много е различен животът ни понастоящем. Само за последните 30 години правилата, по които се движи животът се промениха генерално.
Да – технологиите са едно от първите неща, които „бодат очите ни“, но него ще го разгледам на последно място.
Едно от грандиозните неща, които настъпиха са тези променени семейни структури.
В миналото семействата бяха хем по-големи на брой, хем по-тясно свързани, имаше едни топли контакти и връзки, имаше традиции, които се поддържаха и то не по някакъв фалшив начин, а бяха пожелание на хората, и в тази топлота хората бяха свързани по естествен начин, тази топлота и тази свързаност беше част от автентичното ни, натуралното ни живеене.
В един момент нещата започнаха да се променят много сериозно.
Жените станаха много еманципирани, което от една страна е чудесно, но от друга страна измества фокуса от домакинството, от гледането на деца, от онази топла връзка, която само жената може да създаде в рода и в семейството. И оттук нататък нещата се промениха за всички ни.
Имаме изместване на социалните роли, имаме изместване на ценностите, които ни водят в живота.
И стигаме до това, което е най-грандиозното според мен, настъпването на технологиите и на дигиталната комуникация, които изместиха възможността и способността да се свързваме автентично и на живо. А ние хората сме много енергийни същества и имаме нужда от топла, истинска, физическа връзка.
И макар да живеем във века на бързите технологии чрез които сме свързани виртуално, ние всъщност сме по-разделени, което е сякаш един парадокс, изтъкна Мартина Иванова.
Тя поясни как живеят младите хора, които са потопени в социалните мрежи, как в стремежа си да угодят на модерните социални уклони, те се сблъскват с вътрешната фрустрация, че не стават, че не успяват, което води и до изолация.
Психолог поясни още, че това, че има все повече самотни майки, които трябва сами да се справят с всичко, води също до голямо изтощение, до невъзможност да се потърсят други алтернативи, липсва им партньорска подкрепа, води и до изолация и до емоционално изчерпване.
От друга страна възможността и привлекателността за работа от вкъщи, до което ни доведе пандемията, всъщност се оказва, че води до изолация и липса на социални взаимодействия, като така провокира много случаи на тревожни разстройства.
И аз моята практика мога да дам десетки примери, при които тази изолираност е довела до избухването на дефицити, които са дремели в човека като „бомба с часовников механизъм„, поясни още Мартина Иванова, психолог.
Тя посъветва хората да променят това в живота си, за да не попаднат капана на депресията или други тревожни разстройства. Защото стереотипът на западния човек е много плашещ с неговата студенина и понякога фалшив образ.
Прекалено сме фиксирани в себе си и не усещаме другите, има и един страх, защото хората не искат да разказват за самотата си, за да не бъдат определени като слаби и нещастни, неуспешни, като противовес на изкуственото щастие в социалните мрежи.
Има и дефицит на смислени и дълбоки разговори, размисли, дори хората не искат да четат и вникват в дълги и качествени текстове, искат всичко да е кратко и да е бързо, но това не се получава, когато имаш проблем с психичното си здраве, обобщи още психологът.
Тя посъветва хората да преподредят приоритетите си, да открият какво ги тласка към изолация, да има едно осъзнаване на проблема, като акцентът е добро психично здраве, емоционално благосъстояние и повече истинска свързаност. Лека-полека ще осъзнаем ползата от свързването в малки социални общности, дори връщането на село говори, че хората започват да преоткриват истинските ценности в живота, които не са само материалното благосъстояние и издигането в професията.