– Д-р Димитров, попречи ли пандемията на ин витро процедурите? Имаше период, в който те бяха забранени.
– Да, имаше такъв момент, но почти веднага след забраната ги разрешиха, така че нямаше някакво голямо сътресение. Освен това, когато бяха стопирани процедурите имаше изключения от забраната по отношение на жените над 39 години, хормонални стимулации за пациентки с изчерпан яйчников резерв и при онкологично болни пациенти по отношение замразяване на яйцеклетки или сперматозоиди с предстояща химио- или лъчетерапия. Наистина, това са пациенти, които не трябва да бъдат отлагани и е хубаво, че в заповедта на здравния министър това беше предвидено. Сега вече е разрешено и може да се правят всички процедури, съответно като спазваме епидемиологичните мероприятия във връзка с продължаващата пандемия.
– Идват ли жените за ин витро или се страхуват?
– В първия момент имаше едно леко отдръпване заради страха, но по принцип двойките бързат и не искат да отлагат, така че в момента работим в нормален ритъм.
– Има ли опасност от заразяване с КОВИД за жените, които се опитват да забременеят по този начин?
– Опасност от заразяване има по принцип, не само за тези жени. Просто трябва да спазваме противоепидемичните мерки. Хареса ми на проф. Кантарджиев правилото за трите Д – дистанция, дезинфекция и дисциплина. Много скоро имаше една конференция на доста авторитетни организации, която се проведе точно във връзка с асистираните и репродуктивни технологии в условията на КОВИД. Там участваха Европейската асоциация по човешка репродукция, американската и руската, Международният комитет по мониторинг на асистираните репродуктивни технологии и изводите бяха, че не трябва да се спира лечението на семействата. Излязоха и с мерки, които трябва да се спазват, и те съвпадат с това, което се изисква и у нас. Нищо не е по-различно. Излязоха и с извода, че тази пандемия първо няма предаване по полов път, второ – много е малка вероятността за заразяване на плода, ако майката е болна и трето – няма страшно за бременността и плода, ако се разболее една бъдеща майка. Това е въз основата на много публикации и студии от различни страни.
– Това би трябвало да успокои бременните жени?
– Да, това е така. Нашият опит е малък, но тези твърдения са на базата на опита на другите държави.
– Каква е успеваемостта в България и съответно във Вашата клиника?
– Много зависи от възрастта на жената, разбира се не само от това, а и от други фактори. Най-общо казано за всички клиники е около 30-35%. Такива са данните, които изнасят и от Европейската и Американската асоциация. Те се публикуват всяка година.
– Какъв е периодът, след който една омъжена жена трябва да потърси помощ от специалист, ако не забременее?
– Смята се, че ако за една година редовен полов живот не се получава бебе, жената трябва да се обърне към репродуктивен специалист. Аз бих добавил, че ако тя е на възраст над 36 години, най-добре е да не чака, а след шест месеца да потърси мнение на специалист. Защото с няколко прегледа и изследвания много бързо може да се види има ли някакъв проблем и как, съответно, да бъде коригиран.
– През 2018 г. има увеличение на родените бебетата с метода на асистираната репродукция. На какво се дължи това?
– Това се дължи до голяма степен на държавното финансиране и то е едно от най-добрите в Европа. Държавата ни поема 4 опита ин витро и 4 замразени трансфера, така че сме на първо място в Европа по този показател. Освен това преди време се чакаше доста, докато бъдат одобрени двойките и им отпуснат средства. Сега това става много бързо – буквално за месец или малко повече се получава заповед и може да се започне процедурата.
– Бяха направени промени в закона и се разреши трансплантацията на матка. Това ще помогне ли?
– Да, трансплантацията на матка се разреши и в България, но според мен това е нещо, което още е в експериментален стадий. Но науката се развива, така че е някаква допълнителна възможност. Първите опити са направени в Саудитска Арабия през 2000 г., след това има една много силна шведска група, като те се готвят 10 години и правят трансплантации на 9 жени през 2012 г. От тях успешни са 7, от които се раждат 8 деца. Много бързо към тях се присъединяват американски колеги, от Бразилия, Чехословакия и други. Наистина смятам, че това все още е в стадий на експеримент, но всяко нещо трябва да започне, за да се развива. Има и български екипи, които се готвят за трансплантация на матка. Имахме конгрес на нашата Асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве през март в Боровец. Там една колежка от шведската група ни запозна с това как са работили, как всичко е станало и доколкото знам, тя е консултант на Катедрата по акушерство и гинекология на Варненския университет. Там чакаха точно това разрешение от министерството, за да пристъпят към трансплантация на матка. В София също има лекари, които биха могли да го направят, ние имаме добри хирурзи, така че ще се получи. За България не мога да кажа точно каква нужда имаме от такова нещо, но според световните публикации една на 5 000 жени в репродуктивна възраст се нуждае от трансплантация на матка. Бих ги разделил на три групи – първо жени, които имат някакъв вроден проблем – или липсва матка или има някаква малформация, т. е. неправилно развитие на този орган. Другите жени са с онкологични заболявания и матката е отстранена по тези причини. Третата група е, когато отстраняването на матката е прието като животоспасяващо мероприятие, обикновено при акушерски кръвотечения при раждането, когато друго не е могло да се направи.
– Какви са проблемите пред репродуктивната медицина у нас? Какво още трябва да се направи, за да могат повече жени да се възползват от процедурите?
– Проблемите постепенно се решават и възникват нови. Много неща вече знаем, други има тепърва да се откриват и когато ни станат известни ще можем да коригираме практиката си. Това е един млад клон на медицинската наука, който се развива много бързо. Изминаха 42 години от раждането на Луиз Браун – първото ин витро бебе в света. „Нашите“ първи деца, родени в България, вече са на 32 години. Те са две и се родиха през 10 дни, но винаги първото се знае. Така е в спорта, така е и в науката.
– Вие сте един от пионерите в тази област. Какво се промени от началото до днес?
– Много неща се промениха и то все към добро. Тогава всичко си правехме сами, понякога по метода „проба-грешка“. Сега нещата са улеснени, защото и науката се разви, апаратурата се усъвършенства, лекарствата са нови и по-ефективни, хранителните среди за ембрионите – също. Преди дори иглите се чудехме от къде да набавим, а сега всичко става само с един телефон и ти го носят на вратата.
– Колко бебета са се родили с Вашата помощ?
– Ако ги смятам от самото начало, са над 1500.
– Това е сериозно постижение!
– Вече доста години работя. Нека още веднъж да кажа, че жените не трябва да се плашат от пандемията. Ние спазваме всички противоепидемични мерки, така че не е нужно да чакат и да си губят времето. Препоръчвам им да се обръщат колкото се може по-рано към специалист по репродуктивна медицина, защото всяко забавяне може да се отрази фатално на възможностите за забременяване. По-добре фалшива тревога и да видим, че няма нищо, отколкото да си мислят, че ще стане от само себе си, а през това време да минават години.
Източник: clinica.bg