Д-р Камен Каменов е лекар с придобити две специалности: вътрешни болести и кардиология. За постигането на максимални резултати в лечението на пациентите си прилага в практиката си и методите на алтернативната медицина. Практикува в медицински център в София.

– Д-р Каменов, чели сме много за високото и за ниското кръвно налягане, но малко знаем за случаите, когато долната граница спада или се приближава повече към горната, двете стойности се приближават много. Това отделно заболяване ли е?

– Не, това не е отделно заболяване. Високото кръвно налягане има доста разновидности и повишаването на долната граница е една от тях. Тогава горната е нормална или леко повишена, а долната се покачва значително, например на 95, 100, 105, 110, 115 или 120. Тогава диапазонът между двете се намалява и става по-малък от 30 или 20 единици.

При висока долна граница рискът е висок и трябва да се предприемат действия (лечение или съчетания с други методи). С хипертонията шега не бива! Тя води до тежки усложнения, до увреждане на различни органи – най-често сърцето  – получава се инфаркт, или мозъкът, който страда от инсулт. Нормалното кръвно налягане за всички възрасти е 120/80.

– Кои са факторите, способстващи повишаването на долната граница на кръвното налягане?

– Най-често хората, приемащи доста сол с храната, имат висока долна граница. Разбира се, има още разновидности например при съчетание на хипертонията с други заболявания като бъбречните.

Малко хора например знаят, че с времето най-често се развива хипертония при тези с ниско кръвно налягане.

От друга страна, при хора с ниски стойности на долната граница често се откриват и други проблеми – в повечето случаи се оказва, че не пият достатъчно вода.

– Кои методи от алтернативната медицина прилагате при пациенти с високо кръвно налягане?

– В нашата практика прилагаме и препоръчваме различни методи, като ги степенуваме според състоянието на пациента. Прилагаме ги или самостоятелно, или като изградена програма. Започваме с билколечение, хомеопатия, използваме и препоръчваме физиотерапия и балнеолечение, физическа активност в съчетание със съответен хранителен режим (имаме разработена специална програма), прием на различни добавки витамини и др. Накрая идва ред и на лекарствата.

Всеки един от по-горе изброените методи дава своите резултати, като най-често се съчетават помежду си, но е много важно да се оцени рискът от усложнения

Например при някои пациенти, които са закъснели и имат висок риск от усложнения, се започва задължително с лекарства, за да осигурим защита, а след това си пишат останалите задачи от “домашното”.

Няма метод от гореизброените да не носи ползи, важно е да е персонализиран, индивидуално насочен. А за персонализираното лечение ни помага определянето на здравния статус на пациента.

– Как определяте здравния статус?

– Първо започваме с подробна анамнеза и статус на пациента. Правим преглед с измерване на кръвно налягане и ЕКГ. След това начертаваме програма за действие според получените резултати. С доста богатия арсенал от методи за изследвания може да определим здравния статус на всеки пациент: подробни изследвания на кръв, методи за оценка на сърдечносъдовото състояние (холтер-ЕКГ, холтер-АН, велотест), декса-методът за превенция, профилактика и лечение на костното състояние, танита-методът – за определяне на теглото и проблемите му. Здравословните проблеми в съчетание с наднорменото тегло са бичът на новото време.

След поставяне на диагноза и назначената терапия се изготвя изцяло нова стратегия за подобрение на състоянието на пациента в дългосрочен план.

– След изследване на здравния статус и преценка, че пациентът може да се подпомогне с алтернативно лечение, с кои билки ефективно повлиявате високото кръвно налягане?

– Има различни билкови продукти, които биха могли да подпомогнат и да подобрят състоянието. Трябва да се има предвид, че те не са лекарства, които след петия ден от приема им започват да действат, а им трябва повече време. И затова най-често прилагаме комбинирано лечение. Задължително вървим в посока на изграждане на конкретния подход в комбинация с корекция на теглото и хранителния режим, което впоследствие ни дава изключителни резултати. Виждали сме много такива случаи, дори и пациенти в тежко състояние, които пият по няколко лекарства и комбинации от препарати за високо кръвно, но в дългосрочен план, коригирайки визираните проблеми, остават без лекарства и водят нормален живот.

А билките, които използваме за повлияване на високото кръвно налягане, са много. Например при хора, които дълго време са били подложени на стрес, имат забързан начин на живот, избираме билки, които повлияват нервната система, като армати, алуора, с успокояващ ефект.

Има и по-специални, с по-силен ефект билки с успокояващ ефект, като танг куей (известна още като китайска ангелика или женски жен-шен) и шизандра (китайски лимонник). Ако при изследването на пациента открием и много дефицитни състояния вследствие на неправилен начин на живот, с недостиг на важни елементи, като калций, магнезий, витамин D, селен, желязо, витамин В12, се налага терапия с цел попълване на тези дефицити.

Например, когато човек има проблем с високото кръвно, много често е с отклонения и в стойностите на холестерола. Тогава се върви към добавяне на омега-3 мастни киселини, които подобряват цялостното състояние на организма. Всички тези мерки оказват положителен ефект върху сърдечносъдовата система, повлияват благоприятно и възпаленията в организма. Всъщност възможностите на алтернативната медицина са огромни.

– А от българските билки?

– От българските билки прилагаме често мента, маточина, мащерка, жълт кантарион.

– Споменахте, че в доста от случаите високото кръвно се развива при проблеми с бъбреците. Кои билки помагат при такива пациенти?

– В този случай се подбират билки, които да повлияят конкретния проблем: да предизвикат по-често уриниране с така наречените слаби диуретични ефекти, от типа на билката мечо грозде. Хората, които не пият достатъчно вода, имат проблеми с по-високите нива на пикочната киселина. В този случай предписваме билки, които изчистват излишните количества пикочна киселина (артишок, екстракт от конски кестен, брезови пъпки, плодове с високо съдържание на витамин С).

– Какъв съвет ще дадете на читателите ни, които споделят, че получават инцидентно приближаване на стойностите на кръвното налягане?

– Първо трябва да уточним, че при приближаването на границите има два варианта: първият е вариантът на високото кръвно налягане – когато се повишава долната граница и достига горната. Другият вариант е, когато кръвното налягане пада. Например спада горната му граница. Това се случва най-често при хора, които не консумират достатъчно храни, богати на белтъчини, и отново – не пият достатъчно вода. И правилната реакция е да променят този факт чрез прием на достатъчно белтъчини и течности. Тогава в рамките на няколко часа състоянието се коригира, защото функцията на белтъчините е да поддържат циркулацията в нормални нива.

– Имате предвид животински белтъчини?

– Не само, белтъчините са цяла група – и растителни, и животински.

– След като е свързан с белтъчините, този проблем би трябвало да засяга повече вегетарианците?

– Да, при тях е абсолютно задължително да се прояви такъв недостиг, заедно с огромен букет от редица други проблеми. Това идва от незнанието какво може да причини недостатъчният прием на белтъчини, от незнанието как да се хранят и правилно да си набавят това, което им липсва. Имаме безброй такива пациенти, които не идват при нас, а буквално ни ги носят на ръце, тъй като са навлезли в тежки дефицити поради това незнание.

Но и хората, които не са вегетарианци, могат да изпитват такива дефицити поради факта, че консумират голямо количество обикновени, прости, въглехидрати за сметка на белтъчната храна.

 Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Д-р Невена Сурлекова завършва медицина във ВМИ “И. Павлов” в Пловдив през 1990 г. (понастоящем МУ-Пловдив). От 1993 г. работи в “Кожно-венеричен диспансер” – Пловдив като лекар-ординатор. През 1996 г. придобива специалност кожно-венерически болести в Кожната клиника в Александровска болница.

Три години работи в сектор “Обща дерматология” на Кожно-венерически диспансер. От 2000 г. е завеждащ на сектор “Физиотерапия” към “Кожно-венерически диспансер” -Пловдив.

През 2000 г. открива първия център в Града под тепетата за лечение на витилиго, псориазис и други кожни заболявания със SUT-311nm (селективна ултравиолетова -Б терапия).

Преминала е обучение по хистология и по онкодерматология в София при доц. Троянова и в Пловдив – в онкодиспансера.

През 2004 г. преминава специализация в Германия в гр. Лемго до Хановер в дерматологична клиника по дермато-хирургия.

Член е на БЛС и на Българското дерматологично дружество.

Участва в много конференции, конгреси и симпозиуми от национален и международен мащаб. Специализирала е естетична медицина на редица форуми с национално и международно участие. Била е гост в много телевизионни и радио предавания във връзка с актуални проблеми, третиращи здравето на хората и тяхната кожа. Участва в изпитателни програми за нови продукти с медицинско-козметична цел.

– Д-р Сурлекова, лятото ли е най-рисковият сезон, който може да ни остави като “подарък” гъбична инфекция?

– Да, това е най-рисковият сезон, тъй като предразполагащите фактори за развитието на една гъбична инфекция можем да ги разпределим в две групи: външни причини и системни, вътрешни предразполагащи фактори. Към първата група с най-голямо значение е топлината и влагата. Затова през лятото, когато температурите са най-високи и имаме повишена влажност на въздуха – както беше тази година, са райските условия за развитието на гъбичките. Говорим за гъбичките, които са дерматофити и за дрождевите инфекции. Към дрождевите инфекции спада една от най-популярните гъби – кандида албикан.

Тази висока влажност се поддържа напоследък и от употребата на дрехи, които са със синтетичен произход – от изкуствени, найлонови материи, които се използват често и при спортуване. Те задържат на повърхността на кожата водата, тя не може да се изпари поради изпотяването и да се абсорбира добре, поради липсата на естествени тъкани. И тази влага всъщност, води до развитието на гъбичките. От голямо значение е и възрастта. Децата по принцип страдат много по-рядко от гъбични инфекции. Ако се появят при тях такива, това най-вероятно е вследствие на контакт с животни – котки и кучета, които са заразени, най-често от микроспория (причинителят е микроспорон кандис, който нормално се намира в почвата).

– С какви характерни симптоми се проявява микроспорията при децата?

– Микроспорията може да се представи както в областта на окосмената част на главата, така също и върху кожата. Проявява се като една единична солитарна лезия във вид на червено петно, което с времето започва в центъра да изсветлява, да избелява, да пожълтява, но започва да се разраства в периферията

Тези петна от едно могат да станат няколко и са склонни да се сливат едно с друго, като вследствие се получат и големи плаки в различни части от кожата.

– Може ли фактор да бъде и злоупотребата с различни лекарства за развитието на гъбични инфекции?

– Да, и това напоследък се случва много често поради прекомерната и неправомерна употреба на антибиотици локално, на кортикостероиди, които променят защитните функции и бариерата на кожата т.е., водят до дисбактериоза, която също може да е начало за развитие на микотичната инфекция.

Микотичните изяви при възрастните хора се наблюдават много по-често. Например, при хора със зъбни протези. Рискови са и пациентите със залежаване, при наличие на декубитални рани, контрактури, при използване на катетри.

Към системните фактори от голямо значение, освен възрастта, е и вроденият придобит имунодефицит. Например, при захарен диабет, при чест прием вътрешно на антибиотици, при онкогенни и онкоболни пациенти, с имуносупресивно лечение, след някакви хирургични травми, при бременност.

– Каква е причината някои хора да са с намален локален имунитет? 

– Нашият организъм по принцип е защитен и тази защита ни предпазва от външните вредители, включително и от гъбичките. Но има пациенти с намален локален имунитет. Проблемът при тях е с по-ограничените количества върху повърхността на кожата на ундециленовата киселина, която има антимикотично действие. Т.е., те са предразположени към инфекции. Много често онихомикозата започва и след травма – остра или хронична. Затова и много от футболистите имат този проблем – както върху ноктите, така и върху самия свод на ходилото.

Много често гъбичките се срещат и при пациенти, които посещават сауни, парни бани, басейни, използват общи помещения за къпане, общи принадлежности.

– Как започва гъбичната инвазия?

– По-принцип, по-голямата част от гъбите са сапрофити, т.е., те живеят заедно с нашия организъм и не само че не ни пречат, но и подпомагат някои процеси по обмяната на веществата. Но когато са налице предразполагащи фактори, гъбата преминава от сапрофитна в патогенна форма. Тя се залавя за организма, например, за кожата. Започва да се размножава много активно и следва нахлуването й в организма. Този етап от развитието и преминаването на гъбата в самия организъм в лабораторни условия е доказано, че трае два часа.

– Ако има гъбична инфекция на ноктите, това означава ли, че и целият организъм е заразен?

– Не, гъбите могат да засегнат ноктите и кожните придатъци, но не е задължително да заразят всички органи. Да, при пациенти, които са например със СПИН, наистина се развива системна микоза. Най-често причинителят й е кандида албика – имаме заразяване както на кожата, така и на вътрешните органи.

Но при възрастните хора след хронична или остра травма, се наблюдава само засягане на ноктите – нокътният матрикс загрубява, появяват се мазни, жълтеникави петна, понякога може да са белезникави или тъмнокафяви и черни, според това, дали се е развила само микотична инфекция или има насложена бактериална или друга микрофлора, най-често плесени.

– Колко време отнема лечението на гъбичките по ноктите? 

– Продължителността на лечението на онихомикозата зависи от локализацията й: на ноктите на ръцете трае от един месец и половина до два месеца, а на ноктите на краката – три месеца.

За съжаление, тук не можем да се осланяме само на локалната терапия, която много често е с лакове и разтвори. Тя не е ефективна поради това, че кератинът, който е опаразитен от гъбата, е много дебел. И по принцип локалното лечение не е достатъчно.

– Какъв е начинът тогава за елиминиране на инфекцията с лекарства?

– Всички лекарства в тази насока са създадени с цел да потиснат синтеза на ергостерол, за да имаме възможност да въздействаме върху самите микотични причинители. В зависимост от това колко разпространена е микозата и от колко време е инфекцията, може да съчетаем локалното лечение и с вътрешен прием на препаратите. Терапията в този случай продължава максимум до три-четири седмици и се постига много добър ефект. Изключение е микозата по гладката кожа, чието лечение е предимно с локални препарати.

Но, задължително е да се прецизира персонално лечението при пациенти с хепатит, цироза и с други чернодробни увреждания.

– Вярно ли е, че спорите на гъбичките може да останат в обувките на заразения с тях човек повече от 5 години? 

– Спорите на гъбичките дълго време може да се запазят в обувките на пациентите, както и в почвата. И при благоприятни условия, отново да се развият. Тогава, при едно убождане на крака при хора, които обичат да ходят боси, може отново да се заселят по кожата и да започне нова микотична инвазия.

– Когато човек се зарази веднъж с гъбички, изгражда ли имунитет към инфекцията впоследствие?

– Не, за съжаление, не се изгражда никакъв имунитет. Затова, след провеждане на лечението, трябва да се направи повторно микроскопска или културална диагностика. Ако терапията е била успешна и резултатите са отрицателни, лекарят трябва да обсъди с пациента задължително профилактиката оттук-нататък, тъй като гъбите отново могат да се заселят, особено при предразположените към това хора.

За да избегнат повторното заразяване, не трябва да носят дрехи от синтетични материи, обувките – задължително да са от естествена кожа, след всяко къпане трябва много добре да подсушават кожата, особено между пръстите на краката и ръцете. И, ако се налага, да се приложи при тях и вътрешна перорална профилактика.

Например разноцветният лишей за съжаление често рецидивира. И определени хора, поради наличие на конституционални особености и генетични фактори, имат предразположение към този тип гъба. Тя се намира в различните космени фоликули и след половин година може отново да пламне. Затова се прави и понякога перорална профилактика именно след шест месеца.

Каква е терапията?

За да се докаже наличието на гъбички, лабораторно се правят микологични изследвания. На първо място е микроскопската диагностика, т.е., чрез директна микроскопия се определя дали причинителят на конкретната дерматоза е гъбичка. А изолирането й вече става с културалното посяване на гъбичката в специални среди на Саборо. Най-новият метод е ДНК-диагностиката, чрез която се прави генотипно определяне на самата гъбичка. И спрямо резултатите от тези изследвания, според изолирания причинител, селективно се прилага и съответният антимикотичен препарат.

“Разбира се, лечението на гъбичките в годините е претърпяло големи промени. Днес в САЩ има над 90 вида антимикотични препарати за лечение, както за локално приложение, така и за вътрешен прием. Групирани са основно в няколко групи, като на първо място са кератолитиците – препарати, които водят до премахване на горния рогов слой, където най-често се намират определен вид гъбички, причинители на много често срещаната напоследък микоза – разноцветен лишей. 

Нарича се така, тъй като презентацията на гъбичките върху повърхността на кожата е с различни видове петна, които могат да бъдат жълти, кафеникави, тъмнокафяви. А след излагане на слънце, тези петна се демаркират от здравите участъци като бели, витилигоподобни изменения, тъй като самата гъбичка съдържа фотофилтър и дава възможност на слънцето да прониква в кожата. Затова и диагнозата “питуриазис верси колор” звучи така: “върти цветът върху кожата”. Причинителите са вид дрожда, която много добре се повлиява от т.нар. кератолитици. Тези препарати съчетават в себе си салицилова, ондоцилинова и бензоена киселина, в различни проценти.

Другата по-голяма група препарати, които се използват за лечение на гъбичките, са антисептичните съединения, защото много често говорим не само за микоза, а и за насложена бактериална инфекция. Затова много често препаратите за гъбички имат не само антимикотично действие, а и антибактериално.

Третата група, която е много важна и напоследък модерна, е тази на имидазоловите деривати. Това са препарати, които за разлика от предишните генерации антимикотични лекарства, се предписват за по-кратък срок и в по-малки количества, като по този начин щадим чернодробните функции, за които вече казах, че имаме контраиндикации при прилагането на антимикотици”, обясни експертът.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/