Рубрика: Новини
Очаква се през настоящата седмица броят на потвърдените случаи при епидемията от ебола в Демократична република Конго да надхвърли 4000. Това превръща настоящото огнище в най-бързо прогресиращото в епидемиологичната история на държавата.
След официалното обявяване на епидемичната обстановка през месец май, честотата на новите случаи бележи безпрецедентен ръст спрямо предходни епидемии, сочат данни от международния информационен обмен.
В глобален мащаб настоящата епидемия се нарежда на второ място по мащаб, отстъпвайки единствено на кризата в Западна Африка (2014-2016 г.), при която бяха документирани над 28 000 инфектирани и повече от 11 000 пациенти с летален изход.
Според докладите на здравните власти, скоростта на разпространение на инфекцията е приблизително пет пъти по-висока в сравнение с предходни огнища. За сравнение, по време на епидемията в Конго в периода 2018-2020 г. прагът от 2000 случая беше достигнат за повече от 10 месеца, докато при настоящата ситуация същият брой инфектирани е регистриран само за около два месеца.
Експертите в областта на общественото здраве посочват, че вирусът е циркулирал скрито още от януари, месеци преди официалната декларация на епидемията. Този период е бил съпроводен с погрешни клинични диагнози при първите пациенти и използване на неподходящи диагностични тестове, насочени към друг щам на вируса. Компрометираната преаналитична обработка на пробите допълнително е забавила детекцията на патогена.
Тези пропуски в ранната диагностика и епидемиологичния надзор са създали условия за широка трансмисия на вируса преди инициирането на адекватни противоепидемични мерки.
Установено е, че етиологичният причинител на настоящото огнище е щамът Bundibugyo, за който към момента не е налична лицензирана ваксина, нито е утвърден специфичен терапевтичен протокол за лечение.
Това обстоятелство представлява съществено предизвикателство в сравнение с предходната голяма епидемия в Конго, причинена от щама Zaire, срещу който медицинската общност вече разполага с ефективни ваксини и терапии.
През последното десетилетие научноизследователската дейност и разработването на ваксини бяха фокусирани предимно върху щама Zaire. В резултат на това здравните институции в момента разполагат със силно ограничен инструментариум за контрол и овладяване на инфекцията от щама Bundibugyo.
Световната здравна организация (СЗО) алармира, че високата мобилност на местното население значително повишава риска от географско разширяване на епидемията и сериозно затруднява усилията за нейното ефективно ограничаване.
