Първите дни след празниците зачестяват случаите на хора потърсили медицинска помощ. Тежките трапези, често водят до проблеми със стомаха, жлъчката и панкреаса. Не са редките случаите и на различни хранителни алергии. Кога говорим за хранителна алергия и кога за непоносимост към даден вид храна и какви са най-съвременните методи за изследване и диагностика попитахме д-р Екатерина Иванова-Тодорова, клиничен имунолог в Лабораторията по клинична имунология на Университетска болница „Св. Иван Рилски“ и главен асистент към Катедрата по клинична лаборатория и клинична имунология на Медицинския университет в София.
– Д-р Иванова – Тодорова, кога говорим за хранителен интолеранс и кога за хранителна алергия към определени храни?
– Интолерансът представлява нежелана реакция към дадена храна, водеща до клинични симптоми, които са отложени във времето и не протичат по класическите имунни механизми, познати и описани при алергиите към храни. За разлика от хранителната алергия, която е ИгE медииран процес, хранителната непоносимост обикновено се свързва с имунен отговор срещу химични субстанции с ниско молекулно тегло и биологично активни компоненти на храните. Клиничните симптоми са сходни с тези при много алергични състояния като подуване на корема, болка и диария, но обикновено са отложени във времето. Също така много от тези реакции на непоносимост към храни се свързват не само със симптомите от страна на храносмилателния тракт, но и с клинични състояния като астма, уртикария, главоболие, обриви, хиперактивност, артралгии (болки в ставите). Основната разлика между алергия и интолеранс (непоносимост) към дадена храна е, че когато говорим за алергия към храна се има предвид образуване на антитела от клас ИгЕ и симптомите след консумацията на тази храна са мигновенни, като могат и да са животозастрашаващи. Когато говорим за непоносимост към определена храна, се има предвид образуване на антитела от клас ИгГ. Симптомите са отложени във времето, като могат да се проявят от часове до седмици след консумацията на провокиращата храна и което е много важно – не са животозастрашаващи. Те предизвикват неспецифично възпаление, което може да има и системен характер с изява на симптоми от много органи и системи и често води до усилване на симптомите на основното заболяване, както е в случаите със ситемните автоимунните заболявания.
– И все пак има ли симптоми, които подсказват за едното или другото състояние, или те могат да бъдат разграничени само по лабораторен път?
– Както казах много е трудно да се разграничат клиничните симптоми при пациенти с алергия към храни и интолеранс. Първо, защото интолеранса срещу храни не е един вид. Фактори, свързани с интолеранс към храни са например: проблеми в разграждането и усвояването на различни дизахариди като лактоза, сукроза, малтоза, монозахариди като фруктоза, биогенни амини (хистамин и тирамин) салицилати, добавки и стабилизатори в храната (азобои, мононатриев глутамат, бензоати, сулфити, ВНA-butylated hydroxyanisole, BHT-butylated hydroxytoluene). Механизмите, свързани с тези видове интолеранс, са различни и могат да зоведат до усилване на възпалителните процеси в организма. Това възпаление при пациентите с автоимунни заболявания допълнително усложнява вече напрегнатия имунен отговор при тях и води до секреция на ИгГ антитела и към съставките на храните. Допълнителен усложняващ фактор е и факта, че всеки човек има индивидуален лимит на интолеранс към дадена храна, над който се изявяват клиничните симптоми и поради това, непоносимостта към храни е доста противоречива тема сред различните специалисти. Относно поставянето на точна диагноза алергия или интолеранс към храни, това не може да се направи само по данните от един тест. Това е и грешката на много от пациентите, които са склонни сами да си поставят диагноза интолеранс, като видят отклонения в показателите при някой от тестовете, на които са се подложили. Поставянето да диагноза хранителна непоносимост, трябва да е съкупност от клинични симптоми, тестове и прилагане на т.нар. ′′елиминационна диета′′ за конкретната хране за определн период от време, след което отново въвеждането и в малка доза, за да се види дали ще се появят симптомите и чак тогава може да се коментира интолеранс при даден пациент. Диагностиката на алергията към храни е изцяло свързана и от компетентността на колегите алерголози.
– Наскоро в Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ беше въведен тест за непоносимост към 108 храни. Какво всъщност отчита той?
– Да, Лаборатория по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ въведе тест „Панел хранителен интолеранс – 108 антитела (IgG)“, за пациенти с автоимунни заболявания, каквото е и основното направление на нашата лаборатория. Този тест има за цел да установи дали има завишени стойности ИгГ антитела, в серума на пациентите, срещу 108 различни храни. Полученият резултат се съпровожда с обяснение, в което се коментира при какви случаи можем да подозираме интолеранс към дадената храна и кога стойностите на ИгГ антителата към храните не говорят за интолеранс. Това е така, защото образуването на антитела към храни при здрави хора е нормален процес, стойностите на ИгГ антителата срещу тези храни са ниски и те не предизвикват клинични симптоми. При пациенти със различни ензимни дефекти, както и при пациенти с автоимунни заболявания, където има нарушение в очистващите системи на организма и високи нива на различни автоантитела или активирани автореактивни имунни клетки, антителата срещу храни са в много високи стойности и могат да предизвикват клинични симптоми. Затова нашият съвет към пациентите е да не решават сами дали дадената храна влияе на симптомите на автоимунното заболяване, както и да не спират основното си лечение. Те трябва да се съветват за това с лекуващия ги лекар, защото едновременното изключването на много храни от хранителния им режим може да има негативен ефект върху здравето.
– Има ли полова предиспозиция към непоносимостта към определени храни?
– Някои автори твърдят, че има преимуществено засягане на женския пол при много от видовете интолеранс към храни. Това до някъде импонира на идеята за половата предизпозицията при автоимунните заболявания, доказаната ролята на естрогените (женските полови хормони) за възникването им и по-големия процент на интолеранс към храни при тези пациенти.
– С кои автоимунни заболявания най-често се асоциира хранителния интолеранс?
– Най-често това са групата на т. нар колагенози (системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, системна склероза и други), васкулитите на малките кръвоносни съдове, улцерозен колит, болеста на Крон, целиакията, множествената склероза както и автоимунни състояния на щитовидната жлеза.
– До колко установяването на хранителен интолеранс към определена група храни може да облекчи състоянието на тези пациенти?
– Съществуват все повече доказателства за ролята на интолеранса към храните при много автоимунни заболявания. В последните години има доста публикации международни списания за това, че елиминационната диета изготвена на база тестове, доказващи увеличено ниво на ИгГ антитела срещу храни, подобрява клиничните симптоми, подпомага действието на основната терапия и в крайна сметка подобрява качеството на живот на пациентите. Тук е мястото да отбележа, че спазването на определен хранителен режим няма да доведе до излекуване на основното заболяване, както смятат някои от пациентите, не може да замести и лекарствата, предписани от лекаря. Смисълът на спазването му е да доведе до намаляване на локалното възпалението и да създаде не толкова враждебна и агресивна среда за действие на конвенционалната терапия, за да може да се постине максимален ефект от лечението.
Автор: Гергана Добрева
Източник: https://clinica.bg/
