Липсващи лекарства, лоши условия на труд за лекарите и на лечебен престой за пациентите, неясен хоризонт кога страната ни ще има истинска детска болница – това са част от проблемите в здравеопазването у нас през изминалата година.
Макар и със смяна на правителства през няколко месеца, през изминалата година животът у нас се върна към някаква нормалност. Формално това се случи в началото на април – извънредната обстановка отпадна, мерките срещу ковид станаха препоръчителни.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев препоръча силно спазването на лична хигиена. А относно задължителното, няколко месеца по-рано се оказа, че спазването на правила от депутатите в сградата на Народното събрание е по преценка на всеки от тях. Новите правила предвиждаха влизането там да става със зелен сертификат или с отрицателен тест за ковид – както в заведенията.
Още преди затихването на пандемията хората у нас се сблъскаха с нов проблем – недостиг на живото поддържащи лекарства в аптечната мрежа. Миналата зима родители търсеха безуспешно медикаменти за дихателни инфекции. На прага на есента същите лекарства – отново се намираха трудно в кварталните аптеки в София.
Към списъка на липсващите лекарства се добавиха инсулини за диабетно болните, медикаменти за разреждане на кръвта, за астма и за лечение на депресивни състояния. Служебното ръководство на здравното министерство даваше разнопосочна информация за причините – веднъж, че има данни за задържане на лекарства по складовете, дни по-късно – че не това е причината за недостиг в аптеките.
На фона на това обяснение от министър Меджидиев, началникът на кабинета му Момчил Мавров призна, че държавата няма механизъм, по който да санкционира складовете на едро за задържане на количества лекарства – ситуация, в която сме към момента.
Въпреки заявката за създаване на нов механизъм за действие при недостиг на конкретно лекарство, няколко седмици по-късно, такъв не е измислен, а в министерството тепърва ще се обсъждат предложения за подобряване на организацията по снабдяване с лекарства.
Ще има ли обаче кой да ни предписва тези лекарства и докога – въпрос, който мнозина си задаваха по време на поредните протести на медици за по-добри условия на заплащане и труд. Такива имаше няколко пъти през годината, на различни места в страната.
В началото на април тогавашното правителство обеща по-високи заплати за работещите в здравеопазването. Няколко седмици след това синдикатите и част от работодателите подписаха нов колективен трудов договор за сектора, като заложиха минимална лекарска заплата от 1900 лева и вдигане на възнагражденията на медицинските сестри и санитарите.
Болниците се оказаха неподготвени да плащат и от техните асоциации предупредиха за това още преди да има нов договор.
В края на същия месец от синдикат „Защита“, които не са участвали в подписването на договора, направиха палатков лагер пред здравното министерство и обвиниха правителството в лъжа.
След смяната на властта служебният министър Асен Меджидиев обяви, че ще се търсят други решения за ръст на възнагражденията, които не се увеличиха дори и с вдигането на цените на клиничните пътеки. Лекари от отделни болници в страната продължиха да протестират, поредна демонстрация направиха и спешните медици, които шестваха в центъра на София в Деня на българския лекар.
В мизерия и дългове продължиха да съществуват и общинските болници. Във Варненския тубдиспансер вече няколко дни спират тока почасово, пациентите са прибрани по домовете си, а медици без заплати от 10 месеца протестираха в понеделник.
Отново във вчерашния ден в Ямбол за пореден път беше дадено начало на доизграждането на новата болница. Сградата е започната преди повече от 40 години, а медицинският персонал и пациентите изнемогват в старите постройки от павильонен тип, в очакване да се сбъднат още по-стари предизборни обещания.
И още един въпрос няма дори ориентировъчен отговор: Кога ще имаме национална детска болница?. След окончателното отхвърляне на варианта със сградата, построена в двора на Александровска болница, през пролетта редовното правителство започна да проучва пет терена в София за изграждане на ново лечебно заведение. Едновременно с това започна и подготовката на анализ от каква болница има нужда, за да се планират съответните структури и медицински специалисти.
В началото на октомври стана ясно, че частният инвеститор Търговска лига е подал документи за построяване на детска болница в столицата. Водещи педиатри и неправителствени организации се обявиха против частния проект. Проф. Иван Литвиненко допусна, че държавата иска да се откаже да прави национална детска болница.
От Търговска лига отхвърлиха твърдението, че проектът им е за национална болница. А здравното министерство върна подадените от тях документи за отстраняване на пропуски. Малко след това ресорният министър Асен Меджидиев и колегата му от регионалното министерство Иван Шишков обявиха, че има избран терен – в столичния квартал Горна баня.
И като стана дума за модернизация, напредъкът в електронното здравеопазване също беше поставен на изпитания през годината – преминаването към изцяло електронна рецепта така и не се случи, след като беше отлагано няколко пъти. Служебното правителство на Гълъб Донев остави хартиения вариант като възможност, пожелана от лекари и отхвърляна от фармацевти.
В началото на юни започна издаването на електронни направления за преглед при специалист.
Източник: БНР
