Д-р Севда Найденска е специалист-пулмолог в Клиниката по пропедевтика на вътрешните болести “Проф. Стоян Киркович” към УМБАЛ “Александровска”. Завършва Медицински университет, град София, през 2006 г., а през 2013 г. придобива специалност по белодробни болести. Научните й интереси са свързани с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), възпаленията на белите дробове и белодробната тромбемболия.
Всяка година в света се диагностицират около 2,2 милиона случая на рак на белия дроб, или 11,4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички открити злокачествени новообразувания. В световната статистика ракът на белия дроб е на второ място след рака на гърдата. Основната причина за високата смъртност е, че пациентите отиват на лекар твърде късно. Ако заболяването се открие в ранните етапи, успешно се използва хирургическа интервенция.
“Аз така си кашлям” е Национална информационна кампания за рака на белия дроб. Целта е инициативата да провокира българите към активност по отношение на тяхното собствено здраве. Чрез редица активности онлайн и в медиите, инициаторите на кампанията ще опитат да дадат отговор на най-често задаваните въпроси, да привлекат вниманието на обществото към рисковите фактори и симптоми на болестта. Доколко актуален е проблемът с рака на белия дроб у нас, какви са тревожните симптоми и начините за диагностицирането му, разговаряме с д-р Севда Найденска.
– Д-р Найденска, какво послание носи надсловът на Националната информационна кампания за рака на белия дроб тази година – „Аз така си кашлям”?
– Посланието, което носи, е свързано с основния симптом при белодробния карцином – кашлицата, която е налице при 80{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите с това заболяване. При кашлица, която продължава повече от 3 седмица, която променя своя характер – от епизодична стане постоянна или се променя експекторацията, появява се кръвохрак, пациентите задължително трябва да се обърнат към специалист.
Съществуват и други симптоми, свързани с карцинома на белия дроб, като липса на апетит, необяснима загуба на тегло, рецидивиращи белодробни инфекции, болка при кашляне или в гърдите, продължителен задух и т.н. Много често в нашата практика чуваме пациентите да казват: „Аз така си кашлям”, което означава подценяване на техните симптоми.
Пациентите чакат да им мине от само себе си, така да се каже. Това води до забавяне на диагнозата. Проблемът, по специално при пушачите е, че при тях обичайно си има сутрешна кашлица. Но в момента, в който тя не се появява само сутрин, а започва да доминира през цялото денонощие и се влошава, това е симптом, на който трябва да се обърне внимание и задължително пациентът да бъде насочен към специалист.
В ранните стадии за съжаление, белодробният карцином няма симптоми. Те са свързани с прогресията на заболяването, а кашлицата не е от ранните симптоми. Кръвохракът например, вече говори за доста напреднало заболяване.
– Доколко значим е проблемът с рака на белия дроб у нас?
– Според Националния статистически институт, всяка година в България се диагностицират около 4250 нови случая на белодробен карцином, като в последната година ракът на белия дроб е водеща причина за смърт от онкологични заболявания в България при мъжете. Той е най-честата причина за развитие на злокачествено заболяване при мъжете и на 3-то място при жените. Данните сочат, че
5-годишната преживяемост в България е 6.5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – приблизително 2 пъти по ниска от тази в Европа, която е 12.6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Като причината за това е късното диагностициране на заболяването. Приблизително 70{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите с рак на белия дроб у нас са в напреднал стадий – тоест, в 3-ти и 4-ти. В тази връзка статистическите данни са следните: 6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от болните се диагностицират в първи стадий, 9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – във втори, 28{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – в трети, 38{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – в четвърти и 19{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – в неуточнен. Тоест, ясно се вижда, че повечето от пациентите се диагностицират в 3-ти и 4-ти стадий.
– Кои са основните причини да е толкова висок процентът на пациентите с рак на белия дроб, които се диагностицират в късен стадий в България?
– Основната причина е първо, че 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите, при които е диагностициран белодробен карцином, нямат никакви симптоми. Второ, в България липсва скринингова програма за белодробен карцином, която би трябвало да обхваща хората, които са с установен риск от развитие на заболяването.
В тази връзка мога да посоча мерките, предприети в САЩ. През 2018 г излязоха препоръки на американската онкологична асоциация, според които хора над 50 години, при които няма заболяване или пациенти, които имат по 20 пакетогодини тютюнопушене, което означава 20 години по 1 кутия дневно да са пушили, задължително се прави скрининг с нискодозова компютърна томография.
В България нямаме за съжаление, такава програма. А и липсата на профилактични прегледи, особено при хора, работещи във вредна среда, които са сред рисковите групи, също допринася за късното откриване на рака на белия дроб у нас.
– Кои от значимите рискови фактори за рака на белия дроб можем да контролираме? Склонен ли е българинът да променя начина си на живот и да се откаже от вредните си навици в името на личното си здраве?
– Българинът като цяло, не е склонен да променя начина си на живот, а предпочита да приема лекарство и да живее нездравословно. И в подкрепа на това много ярък пример напоследък е групата с антидиабетните медикаменти, които масово започнаха да се прилагат за отслабване и са станали хит при пациенти, които търсят по-бързи резултати.
По отношение на белодробния карцином, голям проблем е, че за него няма лекарство, което да повлияе на болестта кардинално. Но има определени рискови фактори, които може да контролираме. На първо място това е отказът от тютюнопушене. Статистиката показва, че 7 от 10 пациента с доказан белодробен карцином са пушачи. Другите рискови фактори, които може да управляваме, това са напускане на токсичната работна среда и намаляване на емисията на отработените газове от дизеловите горива.
Знаете, че напоследък и те се считат за канцероген. И като цяло, максимално ограничаване на експозицията с токсични вещества, тъй като основно значение има замърсяването на въздуха, което също е важен рисков фактор, макар и значително с по-малка тежест, в сравнение с останалите. Като основно значение има степента на замърсеност на въздуха и времето на експозицията.
Другите рискови фактори за карцинома на белия дроб са вдишване на радиоактивни газове. Основно това е радонът, който представлява продукт от разпадането на урана. Тук застрашени са основно миньорите, хората, които работят в тунелите.
Той се открива в почва и скали, в някои сгради и т.н. Рискови са и професии, които имат контакт с определени субстанции и химикали, като арсен, азбест, берилий, кадмий, силициев диоксид, никел и др. Хора, изложени на радиация, също са с повишен риск от белодробен карцином, както и пациенти, които провеждат лъчетерапия по повод на друго онкологично заболяване, свързано с облъчване на гръдния кош.
Това са пациентки с карцином на млечната жлеза, при които се провежда лъчетерапия, с лимфоми, имунодефицитни заболявания, като вируса на ХИВ и впоследствие развили и СПИН. И другото също важно е фамилната обремененост при белодробния карцином, като при родител със заболяването има повишен риск от подобен карцином.
Особено висок е рискът, когато брат или сестра са с белодробен карцином, който се е развил в ранна възраст. Това са основните рискови фактори за рака на белия дроб, от които може да контролираме само тютюнопушеното, работната среда и донякъде – замърсения въздух.
– Напоследък има публикации, в които се твърди, че агресивните домашните почистващи средства също излъчват токсини, които могат да увредят белия дроб. Има ли основание за притеснение или не?
– По принцип, препаратите, които се прилагат в домашна обстановка, би трябвало да са минали проучвания и да не съдържат такива вредни вещества. Но все пак, имайки предвид и това, че някои от тях биха могли да бъдат дразнещи, могат да предизвикат хронично възпаление в дихателните пътища и по този механизъм да доведат до развитие на по-сериозно заболяване.
– Има ли установена връзка между коронавируса и рака на белия дроб? След пандемията забелязвате ли такава тенденция?
– Засега няма доказана връзка между ковид-инфекцията и белодробния карцином. Единствено някои проучвания, правени в световен мащаб, са показали, че пациентите с белодробен карцином имат 2 пъти по-висок риск от инфектиране с ковид-19 и обичайно са свързани с по-тежкото протичане на инфекцията. Все пак, пандемията е отскоро и не е минал достатъчно дълъг период от време, в който би могло да се направи връзката между ковид-инфекцията и белодробния карцином
За да премине едно заболяване в онкологично и да се развие карцином на белия дроб, има латентен период от около 30 години, който е твърде недостатъчен в случая, за да твърдим такова нещо.
Така че тепърва предстои да бъдат фокусирани изследванията върху този проблем. Но от, друга страна, по време на пандемията бяха направени много образни изследвания, тъй като голяма част от проявите на инфекцията бяха в белия дроб.
Основно се разчиташе точно на нискодозовия скенер без контраст. Тогава като случайна находка бяха установени белодробни карциноми в ранен етап, което е, така да се каже, положително. Дори в самото начало на пандемията редица автори смятаха, че ще закъснее диагностиката, тъй като знаете, че хората спряха да ходят на профилактични прегледи, притесняваха се да не се заразят.
Но след това вече, поради факта, че голяма част от населението преболедува и почти на всички се направиха след това контролни рентгенографии и скенери, това доведе до увеличението броя на изследваните пациенти. Така че това е може би единствената връзка между ковид и рака на белия дроб.
– При съмнение или наличие на определени проблеми с белия дроб, какви изследвания са необходими за поставяне на диагнозата?
– Първоначално, при наличие на симптомите, които изброих по-горе, задължително пациентът трябва да бъде изпратен на специалист за извършване на рентгенография на белия дроб. След това, при съмнения за рак на белия дроб, пациентът се изпраща на скенер – КАТ на торакс с някога, когато пациентът има симптоми, например кръвохрак, но на рентгенографията не се вижда нищо, отново е задължително да се направи скенер с контраст.
Това е изследване, което е информативно за детайлното изобразяване на белодробните структури като цяло, белодробния паренхим, както и на структурите в гръдния кош. А при наличие на формация от скенера, задължително се пристъпва към следващия диагностичен тест, който е вземане на биопсия за хистологично доказване на белодробния карциноми.
При карциноми, които са централно разположени, методът, който се прави, е бронхоскопия. Представлява специален апарат, чрез който с една тръбичка се оглеждат отвътре дихателните пътища и се взема материал от променените участъци в лигавицата на бронхиалното дърво.
При периферно разположен карцином обаче, който е разположен навътре в паренхима, трудно би могло да се достигне с този апарат през бронха и да се вземе биопсия. Тогава методът, който се прилага, е видеоасистирана торакоскопия или тънкоиглена трансторакална иглена биопсия. Някои тумори са достъпни и за биопсия през гръдната стена. Тези, които са разположени към гръдната стена, могат да бъдат визуализирани на ехограф и биопсирани. Това е стандартът за диагностицирането.
Тоест, задължително трябва да има материал от белите дробове, който да бъде хистологично доказан. След хистологичното му доказване следва стадирането. Целта е да се види дали туморът е ограничен само на едно място, дали има туморни клетки и другаде в организма.
Като най-често метастазиране в други органи, по кръвен път, се открива в мозъка, черния дроб, бъбреците, костите или в малки огнища в белите дробове – така наречените пулмонални метастази. Също така могат да бъдат обхванати и лимфните възли, които са в съседство, в гръдния кош. И това най-добре се постига с 5 скенера – позитронно емисионната томография, съчетана отново с нискодозова компютър томография.
Това е радионуклиден метод, който открива наличие на активни туморни клетки извън белите дробове. След като пациентът е стадиран, минава на интердисциплинарно обсъждане – т.нар. онкологична комисия или онкологичен комитет. Състои се от специалисти от различни специалности. Като целта е да се подбере най-подходящият план за лечение при конкретния пациент.
И тук мога да посоча, че всички тези образни диагностични методи се прилагат в УМБАЛ „Александровска”, която разполага със съвременна апаратура и висококвалифициран персонал за рутиното изследване на пациентите. Тоест, в нашата болница пациентът може да получи на едно място всичко – от необходимите изследвания по поставяне и уточняване на диагнозата, до насочване към конкретното лечение. Освен, че разполагаме с пет скенер, имаме също и тази онкологична комисия.
– Казахте, че дефинитивно лечение за рака на белия дроб няма. Но, ако се открие в ранните стадии, има ли шанс за пълно излекуване?
– Ако при ранното откриване, тук се има предвид първи стадий, дефинитивно се извърши ефективно оперативно лечение. Тогава при голям процент от пациентите се постига 5-годишна преживяемост. Докато при откриването му в напреднал стадий – 3-ти и 4-ти, дори с оптималното съвременно лечение, е с лоша прогноза и ниска преживяемост.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: zdrave.to
