Д-р Иво Мильотев е началник на Отделение “Неврология” на МБАЛ “Централ Хоспитал” в Пловдив. Неврологичното отделение използва най-съвременните методи за диагностика, лечение и профилактика на всички заболявания на нервната система. Акредитирано е за най-високото (трето) ниво по медицинския стандарт за неврология.

Д-р Иво Мильотев е специалист по нервни болести, социална медицина и здравен мениджмънт. Има следдипломна квалификация по ЕЕГ-изследване. Професионалните му интереси са в областта на мозъчно-съдовата болест и на епилепсията. Д-р Мильотев е член на екипа, извършил първата тромболиза в България – това е съвременно лечение на инсулт, което цели да възстанови кръвотока в запушен мозъчен съд.

Ще засегнем две теми: болките в гръбначния стълб и причините за повишаване броя на инсултите през есента и зимата. Най-важните препоръки и съвети относно тези две винаги актуални теми, вижте в интервюто с д-р Иво Мильотев.

– Д-р Мильотев, попаднах на интересна публикация, в която посочвате причините за болките в гърба и особено в кръста. Това ли са най-честите ви пациенти?

– Да, това са най-честите ни пациенти до доста време насам, т.е., запазва се тенденцията в това отношение. Средно те са около 65{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички, преминали през отделението пациенти. При постъпване в отделението ги диагностицираме и лекуваме от т.нар. вертеброгенни болкови синдроми, локализирани в различни сегменти на гръбначния стълб.

Да, основно най-често се оплакват от болки в кръста – едностранно или двустранно. Но тези болки понякога веднага, друг път след време е възможно да обхванат седалищната област и единия или двата крака. Разбира се, на всеки пациент извършваме високоспециализирани медицински изследвания – скенер, ядрено-магнитен резонанс и ЕМГ с цел да прецизираме диагнозата и да назначим индивидуално лечение съобразно това.

-А кои са причините и рисковите фактори за тези оплаквания на вашите пациенти?

– Най-честите рискови фактори за възникване на вертеброгенните болкови синдроми са свързани с работата. Имам предвид тежък физически труд, повтарящи се навеждания, вдигания, бутания, вибрации, остри травми. И не на последно място, не е изключено такова заболяване да възникне и като усложнение след прекаран ковид-19.

– В какво се изразява лечението? Налага ли се и рехабилитация?

– Лечението на вертеброгенните болкови синдроми е консервативно. Или с медикаменти и рехабилитация, или, ако се налага, прибягваме до операция. Важна част от терапията е покой на легло поне 2 до 7 дни при остро настъпилите или обострени болки.

Що се отнася до медицинската рехабилитация, тя трябва да започне в най-ранен стадий на заболяването и при необходимост да премине през различни фази: амбулаторна, клинична и санаториално-курортна. Прилагат се естествени физикални фактори – водолечение, калолечение и топлинни. А също и изкуствени като ниско- и високочестотни импулсни токове, динамичен ток.

– Какви препоръки бихте дали относно профилактика на болките?

– Профилактичният режим е препоръчителен, дори задължителен за всички пациенти, страдащи от вертеброгенни болкови синдроми. Изразява се в правилна стойка и работна поза; в честа промяна на положението на тялото по време на работа, шофиране и други статични пози. Трябва да се избягват неблагоприятните метеорологични условия, като охлаждане, претопляне и влага. Важно е да се редуцира наднорменото тегло. Лично аз препоръчвам страдащите да бъдат обучени да практикуват комплекс от лечебна физкултура.

– Д-р Мильотев, предупреждавате да бъдем бдителни, тъй като сезонът на инсултите настъпва. Има ли и нещо повече като причина за мозъчните удари освен застудяването?

– Всяка година обичайно отбелязваме ръст на заболеваемостта през студените есенни и зимни дни. Но през последните две години заради пандемията от ковид-19 случаите са няколко пъти повече.

Аз имам дългогодишен опит в лечението на всякакви неврологични заболявания, участвах в първия екип, приложил тромболиза за лечение на исхемичния инсулт. Но в този смисъл, по повод темата, която обсъждаме, искам да изтъкна още по-тревожна тенденция. Пациенти с инсулт вече се диагностицират през цялата година.

Д-р Иво Мильотев

– Защо, какви са причините точно през есента и зимата да нарастват случаите на инсултите?

– Много просто. Студеното време свива кръвоносните съдове и повишава артериалното налягане. Освен това през зимните месеци променяме начина си на живот: намалява двигателната активност, тъй като хората предпочитат да си стоят вкъщи на топло. Различен е и режимът на хранене. В смисъл, храним се по-обилно, консумираме по-мазни храни, също и алкохол.

И пак ще акцентирам на респираторните инфекции, особено на ковид-19 от гледна точка на това, че те променят начина на съсирване на кръвта. А именно това създава условия за образуване на тромби. За съжаление, пак през есента и зимата зачестяват и респираторните инфекции, а ковид-19 не си е отишъл, независимо под каква форма се проявява.

– Може ли и по какви признаци самият пациент или негови близки да разпознаят мозъчното заболяване?

– Обикновено хората, които получават инсулт, не усещат веднага признаците. Или пък в много от случаите тяхната възможност за реакция е изключително затруднена. Затова ролята на близките, на роднините, в това отношение е много голяма. Те са тези, които могат да забележат признаците и да вземат навременни мерки. Ние неведнъж сме посочвали и коментирали най-честите признаци с висока степен за мозъчен удар, но отново ще ги  припомним:

• изкривяване на устата;

• промяна в говора; 

• изтръпване и/или намаляване на мускулната сила на ръка и крак;

• двойно виждане;

• световъртеж;

• залитане.

– Какво е правилното поведение на близките, ако съумеят да заподозрат инсулт?

– Необходима е бърза реакция, в смисъл, за да може лечението да започне най-много до четвъртия час. Затова в тези случаи веднага трябва да бъде извикан екип на „Спешна помощ“. Медиците са тези, които ще оценят състоянието, ще окажат първа помощ на пациента и след това незабавно ще го транспортират до подходящо болнично заведение.

Т.е., медицински център, болнично отделение, което може да обгрижи болния с остър мозъчносъдов инцидент. Както споменах, времето от възникването на инсулта до възможността да се започне лечение е само четири часа.

– Всички знаем, че мозъчносъдовите заболявания предполагат и по-висока смъртност, за съжаление. Какви са вашите наблюдения от гледна точка на практиката ви?

– Мозъчносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност по цял свят. В България смъртността от мозъчни инсулти е 270,1 за мъжете и 265-1 за жените на 100 000 души население. Всяка година у нас се регистрират около 82 398 случая на мозъчносъдови заболявания, от които 35 311 от случаите са с инсулт. От тях, за съжаление, 7175 болни завършват с летален изход.

В Отделението по неврология на МБАЛ „Централ Хоспитал“ всеки ден постъпват пациенти с различна тежест на инсулт. За щастие, повече от половината се възстановяват много добре и се връщат към обичайния си начин на живот.

10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от преживелите мозъчен инсулт са с тежко изразена инвалидност. Което означава, че се изискват допълнителни грижи и помощ от семейството, близките и обществото. Около 25 до 50{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} са с говорно-речеви нарушения, като при половината от тях тези инвалидизиращи нарушения остават трайни. И не на последно място, инсултите са втората по честота причина за развитие на деменция, най-честата причина за епилепсия в напреднала възраст и много честа причина за депресия.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: zdrave.to