Ръководителят на клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна проф. Йото Йотов и инвазивният електрофизиолог и специалист в областта на кадриостимулацията доц. д-р Васил Трайков са категорични, че са избрали правилния път, избирайки кардиологията за своя специалност. Те са преживели всеки нюанс от човешките чувства – страх и отчаяние, но и удовлетворение, радост. С проф. Йотов и доц. д-р Трайков разговаря Валерия Василева – за най-честите ритъмни нарушения на сърцето, за рисковете и превенцията, за отношението към пациента и най-важното – стремежа да се спаси човешкият живот.
„Пътят ми до кардиологията беше моят единствен път. Още като студент това ми беше идеята. Нищо лесно на света няма, но изисква посвещение. Както всяка професия, и нашата изисква жертви. Но когато човек стигне до това, за което мечтае, трябва да се чувства щастлив“, подчертава доц. Трайков.
Имате ли понякога чувство на страх в тази професия?
Да, защото все пак работим с хора, с тяхното здраве, и често пъти нещата са критични, често провеждаме тежки разговори и вземаме тежки решения. Трябва да бъдем наясно с това, че това е тежка специалност
Тъй като ритъмните нарушения са Вашата специалност, нека поговорим малко за най-често разпространените видове сърдечна аритмия при хората.
Предсърдното мъждене – това е вид сърдечна аритмия, в която предсърдията на сърцето се активират хаотично. Проблемът е по-сериозен, защото се получава склонност за образуване на тромби в предсърдията. Когато такъв тромб се получи в лявото предсърдие, съществува риск част от него да се откъсне и да запуши важен съд, като най-честата изява е инсултът. Разбира се, не всички пациенти с предсърдно мъждене са изложени на подобен риск, но наша задача е да назначим адекватното лечение в този случай:
Проф. Йото Йотов е ръководител на клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина“ и също като своя колега говори с любов и отдаденост към специалността си.
Понеже попитах доц. Трайков за страха в професията и как човек избира тази специалност – при вас как беше, проф. Йотов?
Страхът е нещо много присъщо за човека. В нашата професия се преплитат различни чувства. Има чувство на отчаяние, когато виждаш, че няма как да помогнеш, но има и чувство на радост – когато видиш, че си спасил човешки живот.
Преживели ли сте го?
Да, преживели сме го и двамата неведнъж. При внезапната сърдечна смърт ние сме ограничени във времето. Реакцията е ограничена в рамките на няколко минути. След шестата или седмата минута вече е безсмислено. За да можете да спасите човешки живот, трябва да реагирате в минутата. Затова са важни кампаниите за повишаване информираността на хората – възможностите за устройства, които да са достъпни навсякъде. Всички хора трябва да знаят как се прави сърдечен масаж например – а това може да спаси човешки живот! А относно моята среща с кардиологията – аз не съм се родил, за да ставам кардиолог. Моето желание настъпи в студентските години. Тогава харесах тази динамика и удовлетвореност, когато си се справил в даден проблем в кратки срокове. И когато видиш, че един човек, който си отива, е спасен и става отново един пълноценен член на обществото. Ако пак трябва да избирам професията си, бих станал пак кардиолог!
Какъв е Вашият стандарт за добър кардиолог?
На първо място трябва да обича работата си. Когато вършиш нещо на сила, нещата няма да се получат. Добрият кардиолог трябва да слуша своите пациенти. Само с хвърлянето на една рецепта нещата няма да се случат, защото всеки човек има своите индивидуални особености, които поставят възможност за лечението в различни аспекти и ти трябва да си запознат с тях. Шаблоните и протоколите са характерни за спешната помощ. Във всички останали случаи, когато не те притиска времето, трябва да се съобразяваме с особеностите – трябва да познаваш много добре пациента. Добрият кардиолог трябва да се информира непрекъснато – ако ти не знаеш какво е развитието на твоята наука, ти работиш със стандарти, които са остарели:
Източник: БНР
