Свръхсмъртността в ЕС през декември 2022 г. скочи до +19{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от средния брой смъртни случаи за същия период през 2016-2019 г., което е най-високата регистрирана стойност през 2022 г. Това показват данните на Европейската статистическа служба Евростат.

Това е рязко увеличение от ноември, когато свръхсмъртността беше +8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, отбелязват от Евростат.

За сравнение, свръхсмъртността е била +30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} през декември 2020 г. и +24{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} през декември 2021 г.

През декември 2022 г. свръхсмъртността продължава да варира в страните, членки на ЕС. Румъния и България (и двете с -6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) регистрират стойности, по-ниски от националните средни месечни стойности за 2016-2019 г., докато Унгария (+3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), Люксембург, Испания и Малта (и трите с +10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) имат свръхсмъртност под половината от ЕС средно аритметично.

За нашата страна това е трети пореден месец, при който се отчита свръхсмъртност около нулата. За октомври България е отчела свръхсмъртност 0,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, за ноември – -0,9{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, а за декември тя е -6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

Обратно, най-висок процент е регистриран в Германия (+37{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}). Други страни с проценти над +20{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} са Австрия (+27{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), Словения (+26{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), Ирландия и Франция (и двете +25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), Чехия, Холандия и Естония (всички +23{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), Дания (+22{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), и Финландия и Литва (и двете +21{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}).

ЕС регистрира по-ранни големи пикове на свръхсмъртност през април 2020 г. (+25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), ноември 2020 г. (+40{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), април 2021 г. (+21{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) и ноември 2021 г. (+27{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), които съвпадат с пиковете на COVID вълните в страните от Евросъюза. Юли 2022 г. също показа значително по-висока от базовата смъртност, вероятно поради горещите вълни, които засегнаха части от Европа през референтния период, смятат от Евростат.

Източник: zdrave.net

Комитетът по лекарствена безопасност на (PRAC) към Европейската агенция по лекарствата ЕMA започна преглед на лекарствени продукти, съдържащи псевдоефедрин, след появили се опасения относно риск от синдром на задна обратима задна енцефалопатия (PRES) и синдром на обратима церебрална вазоконстрикция (RCVS) – състояния, засягащи кръвоносните съдове в мозъка, предаде пресслужбата на лекарствения регулатор.

Експертите припомнят, че псевдоефедринът се използва през устата самостоятелно или в комбинация с други лекарства за лечение на назална конгестия в резултат на настинка, грип или алергия.

PRES и RCVS могат да включват мозъчна исхемия и могат да причинят сериозни и животозастрашаващи усложнения в някои случаи. Чести симптоми, свързани с PRES и RCVS са главоболие, гадене и гърчове.

Прегледът, който ще осъществи Комитетът по лекарствена безопасност е резултат от появилите се нови данни за неголям брой случаи на PRES и RCVS при хора, използващи лекарства съдържащи псевдоефедрин, които са докладвани в базите данни за фармакологична бдителност и в медицинската литература.

Лекарствата, съдържащи псевдоефедрин водят до известен риск от сърдечно-съдови и цереброваскуларни исхемични събития (странични ефекти, включващи исхемия в сърцето и мозъка), включително инсулт и инфаркт. Ограниченията и предупрежденията вече са включени в продуктовата информация на лекарствата, за да се намалят тези рискове, отбелязват от EMA.

Отчитайки сериозността на PRES и RCVS, цялостния профил на безопасност на псевдоефедрин и показанията, за които лекарствата са одобрени, PRAC ще прегледа внимателно наличните доказателства и ще излезе със заключение дали разрешенията за употреба на лекарства, съдържащи псевдоефедрин, трябва да бъдат запазени, променени, спрени или оттеглени в целия Европейски съюз, подчертават от регулатора.

Прегледът на лекарства, съдържащи псевдоефедрин, е започнало по искане на Френската агенция по лекарствата (ANSM), поясняват оттам.

Източник: zdrave.net

Още от края на миналата година е в ход тревожна тенденция – недостиг на лекарства, който засяга не само Европейския съюз, но и САЩ и Русия. Колко е сериозна ситуацията и какво се прави, за да се разреши този проблем?

Сред страните, в които осезаемо се чувства недостигът на лекарства е съседна Гърция. Там, министърът на здравеопазването Танос Плеврис призова за трансгранично сътрудничество за справяне с проблема:

„Незабавно трябва да ускорим производството. Всички препарати, които са дефицитни в Европейския съюз трябва да бъдат включени в централен регистър. Нужно е по-добро сътрудничество сред страните членки за обмяната на лекарства, както и общи поръчки, когато е необходимо.“

Липсата на основни материали, намаленото производство заради пандемията, енергийната криза и проблеми с веригата на доставки са сред причините за проблема, казват аптекари в южната ни съседка:

„В момента няма суровини за сиропи за кашлица. Цената им се вдигна, но не и на крайните продукти. Парацетамолът от Индия скочи с 300 процента в последно време и за да не вдигат цените компаниите не произвеждат необходимите количества за пазара. Друга причина е конфликтът в Украйна, заради който има трудности с превоза на стоки.“

Д-р Илария Пасарани – генерален секретар на Фармацевтичната група на Европейския съюз, представляваща Европейската общност на аптекарите, изтъква:“Недостигът на лекарства засяга всички сектори на здравеопазването и обхваща както животоспасяващи лекарства, така и често употребяваните медикаменти. Този проблем не е само в Европа. Фармацевтичната снабдителна верига е със световен мащаб и липсите са световен проблем, засягащ всички райони по Земята. Всички страни страдат. Някои като Румъния и Гърция повече от други, но и богати страни са затруднени. Министърът на здравеопазването на Швейцария описа като притеснително предлагането на лекарства заради недостиг. През последните няколко седмици недостиг на антибиотици е бил отчетен в повечето държави от Европейския съюз, според наше проучване – в 80 процента от страните. В Словения има липси на препарат за лечение на туберкулоза и други инфекциозни заболявания. В Дания има дефицит на лекарства с фусидин. От Италия, Франция, Великобритания, Испания и Португалия се оплакаха от недостиг на амоксицилин, който се използва при бактериални инфекции и инфекции на дихателните пътища. Португалия докладва за недостиг на азитромицин, който се използва за лечение на широк набор инфекции – на ушите, гърлото, при пневмония и други. В Хърватия през последната година също има недостиг на антибиотици.”

Заради липсата на лекарства Клаус Райнхард – ръководител на Германската медицинска асоциация, призова хората да обменят помежду си неизползвани препарати от домашните си аптечки. Фармацевтката Мерием Коскун, която работи в берлинския квартал Нойколн, където живее многобройно турско етническо население, заяви пред Анадолската агенция, че ситуацията е сериозна:

„Има голям проблем при доставките на лекарства като антибиотици, болкоуспокояващи, антипиретици, антибиотици за деца и препарати за стомах. Мисля, че недостигът на лекарства ще продължи дълго време. Недостигът на медицински суровини засегна силно Германия. Лекарствата не могат да задоволят търсенето, а в складовете няма медикаменти. Тези проблеми могат да бъдат решени, ако Германия засили производството на лекарства, но тогава цените могат да станат още по-високи.“

Липсата във Франция на амоксицилин – антибиотик за деца, принуди регионалните здравни агенции да възложат на 40 аптеки да го произвеждат. Фабиен Бруно е собственик на една от тях в Париж:

„Носихме маски през последните две години и имунитетът спадна, бяхме твърде защитени. Това е първата зима без маски и хората са по-податливи на болести. Регистрираме ръст от 30-40 процента на рецептите за антибиотици или обезболяващи като парацетамол. Производственият капацитет на фармацевтичната индустрия през последните две години се сви, защото хората боледуваха по-рядко. През последните два месеца обаче болните се увеличиха, паралелно и търсенето на амоксицилин. Нужно е време обаче фармацевтичната индустрия да си стъпи на краката отново.“

Освен на някои антибиотици липса в страните от Европейския съюз имаше и на някои обезболяващи – парацетамол и ибупрофен. Основната причина за липсата на някои лекарства е високото търсене заради големия брой болни в комбинация с недостатъчното производство и по-ниските доставки заради липсата на суровини, материали и персонал, енергийната криза и войната в Украйна, казва Щефан Тирструп – главен медицински директор на Европейската агенция по лекарствата:

„Това, което знаем, е, че амоксицилинът и свързани на него продукти са липсвали в 28 от 30-те държави членки на Европейското икономическо пространство. От него са част страните от Европейския съюз заедно с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Не до степен лавиците да са празни, но от време на време е било трудно да се открият. Отправихме препоръка към националните агенции по здравеопазване да дадат напътствия към лекарите какво друго да предписват. Недостигът на лекарства не е нещо ново. Това се е случвало през последните десетилетия, но вероятно не до обхвата, на който сме свидетели тази зима.“

Експертите очакват този проблем да бъде решен в рамките на няколко седмици.

„Не очакваме положението да се влоши. Това е положителното послание. Тази седмица имахме среща с представители на някои страни членки на Евросъюза и те докладваха, че нещата вървят в правилната посока. Все пак работим по проблема от ноември миналата година. Производството се покачва, а търсенето намалява с настъпването на пролетта. Броя на инфекциите в Европа намалява, а достъпът се увеличава. Надявам се, че пикът отмина и вървим към една много по-нормална ситуация.“

Някои от препоръките, които главният медицински директор на Европейската агенция по лекарствата дава на правителствата на национално равнище са:

„На първо място е съставянето на списък с алтернативни препарати в случай на пълен недостиг. На второ място националните власти имат възможността да въведат изключения – за внос на лекарства от страни извън Европейския съюз например. Нещо, което при нормални обстоятелства не препоръчваме.“

Щефан Тирструп също така призова антибиотици да се използват само в случай на доказана бактериална инфекция.

Недостиг на лекарства през последните месеци има и в САЩ, Австралия, Китай и Русия – както призна и президентът Владимир Путин:

„Цените се повишиха напоследък. Налице е недостиг на някои лекарства, въпреки че през първите три тримесечия на миналата година има растеж от 22 процента на производството на фармацевтични продукти. Делът на руските лекарства на пазара е 60 на сто, и въпреки това е факт дефицит на някои препарати и повишаването на цените.“

А това, за което трябва да се надяваме в Европа, е кризата да не се задълбочи или повтаря – нещо, което изисква наличие на план и готовност за действия, както на национално, така и на европейско ниво.

Източник: БНР