четвъртък, юли 9, 2026
дом блог страница 313

Всеки над 50 г. трябва да може безплатно да се изследва за рак на дебелото черво

Ракът на дебелото черво е едно от най-смъртоносните онкологични заболявания в България (на второ място е по смъртност). В същото време то е напълно предотвратимо заболяване стига да бъде диагностицирана възможно най-рано.

За целта е необходимо нещо съвсем изпълнимо – да бъдат провеждани редовни скринингови изследвания. За съжаление в момента те не са част от рутинната профилактика на здравноосигурените лица.

Това отбеляза пред Радио София Елена Джамбазова, програмен директор „Здравеопазване“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“.

По програма на организацията пилотно в София, от септември 2022 г. до февруари 2023 г. в София са извършени безплатни 5679 теста. По-активни са били жените (66{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}). Най-високият процент тествани е във възрастова група 61-74 години.

По данни на раковия регистър всяка година 4000 мъже и жени в България чуват тази диагноза.

Кампанията е съобразена с последните препоръки на Европейския здравен съюз за осъществяване на скрининг за рак на дебелото черво, а приложените тестове се наричат имунохимични – за скрити кръвоизливи.

При 12{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от всички изследвания са отчетени положителни резултати, за които се препоръчват допълнителни консултации и изследвания.

Програмата имаше за цел да помогне на хиляди българи да получат достъп до безплатно изследване, което може своевременно да сигнализира за коварното заболяване, посочват от фондацията, финансирала кампанията.

България е единствената държава в ЕС, в която се отчита увеличаване на смъртността от рак. Причината за това е, че липсва профилактика и заболяването се открива късно, когато шансовете за преживяемост драстично намаляват. Ето затова е нужно да има ранна диагностика и скринингови програми, които да са достъпни за хората. Изчислено е, че програмите за превенция могат да намалят смъртността с близо 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} до 2030 г.

Джамбазова отбеляза, че през септември м.г. е направена промяна в наредбата, която регламентира профилактични прегледи за хората, които са с рискови фактори за развитие на рак на дебелото черво. От фондацията имат за цел достъп до безплатно изследване да имат всички хора, които са над 50 години.

„Правим всичко възможно този тип скринингови програми да станат рутинни и редовни в България. В следващите ни дейности ще разчитаме на сътрудничество с Министерството на здравеопазването и с общопрактикуващите лекари“, каза още Елена Джамбазова.

Източник: БНР

Около 630 българи годишно се разболяват от меланом на кожата

Около 630 българи годишно се разболяват от меланом на кожата, а над 25 процента от тях умират заради късно поставяне на диагнозата.

Данните представи д-р Гергана Шаламанова, началник на отделението по медицинска онкология и дерматология към Комплексния онкологичен център в Пловдив.

Заболяването засяга най-често хората около 70-годишна възраст, но вече се среща в юношеска и в детска възраст.

Рисково е също посещението на солариум и използването на ултравиолетови лампи. Предразположени към заболяването са хора със светла кожа и коса, а също и тези с повече от 50 бенки по тялото.

Д-р Шаламанова препоръчва следене на бенките с огледало или от близък на всеки няколко месеца.

„Задължително трябва да става на дневна светлина“.

Най-лесният начин за превенция е петорното правило на защита: шапка, очила, дълги ръкави, защитен крем и чадър за сянка или просто да не се излиза в горещите часове.

Източник: БНР

Международният ден на хората със Синдром на Даун ще бъде отбелязан с концерт в кв. „Дружба“

Формацията „Танцуващи слънца“, в която участват деца със Синдром на Даун, е сред участниците в концерт по случай днешния Международен ден на хората с този синдром. Събитието ще се състои тази вечер в културния дом „Искър“ в столичния квартал „Дружба“.

„Сцена, пълна със слънца“ – така е озаглавен концертът, който ще представи фолклорни традиции от Коледа до празника „Св. Св. Константин и Елена“. За първи път на сцената ще излязат децата от новата формация „Танцуващи слънца“, разказа Тони Маринова, председател на Сдружение „Синдром на Даун-България“.

„И се надяваме обаче да остане жива, образно казано, и след концерта, защото изключително има хареса на децата и на нас като родителите това, което наблюдаваме като резултати“.

В събота, на Благовещение, ще бъде осветен новият дом на хората със Синдром на Даун – Слънчевото място, което се намира в столичния квартал Лозенец. От сдружението търсят доброволци, които да помогнат с довършителните работи в помещенията, както и допълнителни средства за обзавеждането им.

Източник: БНР

Ще има ли България модерно лечение на инсултите?

България продължава да бъде рекордьор по смъртност от инсулт, а модерното лечение, което намалява риска от инвалидизиране и фатален изход, се прилага системно само в няколко болници. Това показва анализ на Българското дружество по инсулт и инициативата „Индекс на болниците“, представен по време на дискусия със специалисти и представители на държавни институции. През 2022-ра година инсулт са получили близо 42 хиляди българи, но едва 2.6 процента от тях са били лекувани по съвременните методи чрез тромболиза и тромбектомия. Пет от болниците, които са прилагали модерно лечение преди пандемията, са се отказали да го правят.

Предотвратима с добра профилактика смъртност от инсулт и Предотвратима с модерно лечение смъртност от инсулт – и двата показателя се оценяват като голям проблем в България, според Европейския съюз, обясни доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по неврология в Университетската болница „Света Анна“. Лечебното заведение е едно от общо 44, които през миналата година са правили съвременната процедура тромболиза, като лечение на инсулт. А само 8 болници са прилагали метода при над 5 процента от пациентите си – към което би трябвало да се стремим на национално ниво.

„Когато лекуваме болните без тромболиза, една пета от тях си тръгват без значима инвализност, но ако ги лекуваме с тромболиза, три пъти повече от си тръгват без инвалидност“

Липсата на достатъчно структури в болниците, които са в състояние да прилагат съвременните методи за лечение и недостатъчните опит и обучение на специалистите в тази насока, са сред основните причини хората с инсулт да не се лекуват по модерния начин. Все още няма достатъчно информация и как да се разпознават признаците на инсулта.

„Три простички симптома, които в нормалния свят се изучават в началните класове в училище-изкривяване на лицето, внезапна слабост на ръката или промяна в говора. Те, с голяма вероятност, говорят за остър инсулт. това трябва да го знае всеки българин, защото ние сме рекордьори по заболеваемост и смъртност от инсулт“

Проблем за прилагането на процедурите тромболиза и тромбектомия има в рамката на клиничната пътека за лечение на инсулт, обясни д-р Йордан Караиванов, началник на неврологичното отделение в болницата в Кърджали.

„Когато имаме кръвоизлови, става въпрос за часове. Ако се отсрочи за оперативно лечение след два дни, тогава пациентът ще е умрял“.

Въпреки че през 2021 година България е приела декларация за присъединяване към Европейския план за борба с инсулта, страната ни все още няма национален план, обясни още доц. Росен Калпачки.

„Превенцията е изключително важна. Нужна ни е обща стратегия, която да интегрира всички дейности и политики за намаляване бремето на инсулта“

Източник: БНР

Нужни са нормативни промени за по-добър достъп до лекарства с рецепта

Магистър-фармацевтите да има право да изписва лекарството, избирайки релевантният НЗОК код за еднакъв медикамент, който се реимбурсира от здравната каса и е наличен в аптеката

Отворените модели на доставка на лекарства, които се прилагат и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени продукти с разрешение за употреба в Европейския съюз.

Чрез минимални промени в поднормативната база може значително да се подобри придържането към терапия по лекарско предписание. За това апелират от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) на семинар „Улесняване на достъпа до лекарства – европейският начин“.

За да се увеличи възможността за обезпечаване на потребностите от продукти по лекарско предписание, от Асоциацията предлагат промени в Наредба 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, с които да се даде възможност на магистър-фармацевти при отпускането на предписани лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК, да избират релевантния НЗОК-код за еднаквия продукт от първовносител или паралелен внос според наличността в аптеката.

Кодът по НЗОК има единствено отчетна функция и не може да служи като бариера за получаване на лекарствен продукт от нуждаещия се пациент, категоричен е Христофор Иванов – член на Управителния съвет на БАРПТЛ. От асоциацията настояват за намаляване на административната тежест и оптимизиране на процедурите по получаване на цена и включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС).

„В момента наблюдаваме процес на свръхадминистриране и непридържане към нормативните срокове и реквизити“, заяви Антон Манолев – председател на УС на БАРПТЛ и апелира за преминаване към регистрационен/уведомителен режим при утвърждаване на цена от паралелен внос, с което ще се съкрати многократно времето за достигане на лекарствения продукт до пациентите.

Христофор Иванов, Антон Манолев и Весела Христова (от ляво на дясно)

Христофор Иванов, Антон Манолев и Весела Христова (от ляво на дясно)

„Използването на опита на търговците на едро на лекарствени продукти в ЕС е най-ефективният начин  за равен и добър достъп до терапия за малките европейски държави. Достъпът до лекарства зависи от подкрепата на либералните и отворени модели на лекарствени продукти и не би могъл да се гарантира с рестрикции и ограничителни мерки“, обясни Христофор Иванов.

Той даде за пример държави като Малта, Литва, Латвия, Естония, Кипър, в които се извършват временни вътреобщностни доставки от търговците на едро и по този начин се гарантират доставките и се минимизира рискът от дефицит.

Иванов призова за обществено обсъждане на отворени модели за бързи вътреобщностни доставки от ЕС, което да бъде предложено от българските власти и на ниво ЕК като българска инициатива.Принципът би следвало да бъде по разпореждане на здравните власти с определени срокове или за конкретни количества, необходими на пациентите.

В тези случаи се организира спешна временна доставка, стъпваща на европейските разрешения на лекарствените продукти, ако те не са налични, регистрирани в България или са в недостиг у нас, но ги има в рамките на единния пазар, обясни Иванов. Той конкретизира, че темпът на дерегистриране у нас се увеличава и за последните 2 години са заличени разрешения за употреба на 639 лекарства по данни от годишните доклади на ИАЛ за 2022 и 2021 година.

„За пациентите е важно да получат изписаните им лекарства в аптеките в България, а не да търсят всевъзможни пътища за закупуването им чужбина и ние като паневропейски търговци на едро сме готови да помогнем с предложения към институциите и експертиза“, заключи Иванов.

Източник: БНР

Проф. Емил Паскалев: Консултирайте се поне веднъж в годината с лекар нефролог

В Европа с хронично бъбречно заболяване са приблизително 100 млн., а други 300 млн. са изложени на риск от развитие на ХБЗ.

„Хроничното бъбречно заболяване е тихата епидемия в Европа“, коментира Ивайло Василев, директор на голяма компания за лекарствени продукти. Той представи данни от проучване на Economist Impac, според което един от всеки десети възрастен в Европа страда от болестта. Прогнозата е, че ХБЗ ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващо разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване. „Ако болестта не се открие навреме и не се управлява адекватно, разходите за здравната система се увеличават“, каза още Василев.

ХБЗ е едно от най-скъпоструващите заболявания за европейската здравна система, за което разходите годишно възлизат на около 140 млрд. евро. Една от основните причини за късното откриване на ХБЗ е свързана с ниска информираност и липса на обучение за ХБЗ в обществото, дори и сред пациентите от рисковите групи и сред общопрактикуващите лекари.

Проф. Емил Паскалев, председател на Българското дружество по нефрология и началник на Клиниката по нефрология, трансплантация и диализно лечение към УМБАЛ „Александровска“ припомни, че ХБЗ е състояние, свързано с постепенна загуба на бъбречната функция. То води до увреждане на бъбреците и до намаляване на способността им филтрират отпадните продукти от кръвта.

Нелекувано, бъбречното заболяване може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност. Терминът бъбречна недостатъчност означава, че бъбреците са загубили по-голямата част от способността си да функционират – останала е по-малко от 15{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от нормалната бъбречна функция. Проф. Паскалев добави, че бъбречната недостатъчност изисква диализа или бъбречна трансплантация за поддържане на живота. Ранното откриване и лечение могат да предотвратят влошаването на ХБЗ.

Проф. Паскалев поясни, че диабетът и високото кръвно налягане са най-честите причини за развитие на ХБЗ. Затова е наложително хората с диабет и високо кръвно налягане, както и тези със сърдечносъдови заболявания или затлъстяване, редовно да проследяват бъбречната си функция. За проследяване на бъбречната функция се използват два основни теста – кръвен тест за серумен креатинин и уринен тест за наличие на албумин в урината.

„Ако имате хронично бъбречно заболяване, можете да предприемете стъпки, за да предпазите бъбреците си от задълбочаване на увредата. Колкото по-рано научите за болестта, толкова по-добре. Консултирайте се поне веднъж в годината с лекар нефролог“, каза проф. Паскалев.

Източник: БНР

УМБАЛ „Александровска“ организира безплатни прегледи за глаукома

По повод Световната седмица за превенция на глаукомата, за поредна година УМБАЛ „Александровска“ организира безплатни, скринингови, консултативни прегледи на пациенти над 45г.

Прегледите ще се извършват от 13 март 2023г., в очните кабинети на ДКЦ ,,Александровска” (вход откъм бул. „Пенчо Славейков”, до бариерата), в делничните дни от 14.00 до 17.00ч. Записване на тел.: 02/9230 295, всеки делничен ден от 10.00 до 15.00ч. Направление по здравна каса не се изисква.

Глаукомата е хронично, прогресиращо, дегенеративно заболяване, което настъпва безсимптомно и уврежда зрителния нерв и нервните клетки в ретината. С напредване на болестта настъпва необратима загуба на периферно зрение, а на по-късен етап и на централното зрение. Към рисковите фактори спадат повишено вътреочно налягане, съдови промени, хипертония, захарен диабет, напредване на възрастта, заболявания на щитовидната жлеза, наличието на късогледство и др.

Липсата на ранна симптоматика при повечето форми на глаукома е причина заболяването да се установява късно във фаза на напреднало увреждане, когато голяма част от зрението е загубено необратимо. Сравнително високата честота, тежката инвалидизация на пациентите поради трайната загуба на периферно и централно зрение, определят глаукомата като социално значимо заболяване. Правилното и навременно диагностициране, адекватното и своевременно лечение е ключово за съхранението на зрението на пациентите.

Университетска болница „Александровска“

В Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Александровска“ функционира най-старото в страната, но едно от най-модерно оборудваните и единствено в България отделение, обособено като индивидуална структура, специализирано в диагностика, проследяване на прогресията, консервативно, лазерно и хирургично лечение на различните видове глаукома.

Световната седмица за борба с глаукомата се провежда всяка година по инициатива на Световната асоциация по глаукома (WGA), Европейско глаукомно общество (EGS) и на Световната глаукомна пациентска асоциация (WGPA).

 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Източник: БНР

Пациентски организации искат нова национална програма за генетична профилактика и диагностика на редки болести

В България със закона за здравето е прието въведеното в Европейския съюз определение за рядко заболяване.

Експертният център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания към Александровска болница проследява 3000 души, от които около 500 се лекуват с иновативни терапии, каза неговият ръководител проф. Ивайло Търнев. Той подчерта, че е необходима нова национална програма за генетична профилактика.


Проф. Търнев подчертава, че е необходима нова национална програма за генетична профилактика, защото 75{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тези заболявания са генетични. Той отбелязва, че в европейските страни се поемат генетичните, включително геномните изследвания и това е рутинна диагностика.

Освен това страната ни е една от малкото държави, в които въпросът с дихателните грижи за пациентите с невромускулни заболявания остава нерешен, което скъсява техния живот, каза още проф. Търнев. Късно поставената диагноза остава основен проблем, коментира и Доц. Даниела Авджиева, ръководител на експертния център по редки заболявания в педиатрията.

Правата на пациентите с редки болести от години защитава Владимир Томов, който е председател Националния алианс на хората с редки заболявания.

Представители на пациентски организации настояват за нова национална програма за генетична профилактика, скрининг и диагностика на редките заболявания, както и подпомагане дейността на експертните центрове за редки болести.

В последния ден на февруари бе отбелязан Световният ден на редките болести.

В инициативата тази година се включиха общините София, Бургас, Велико Търново, Русе, Благоевград и Хасково. В част от тях символично бяха осветени емблематични обекти в цветовете на Световния ден на редки болести – синьо, зелено, розово и лилаво. Световната статистика показва, че над 300 милиона души по света живеят с рядко заболяване.

Има над 6000 идентифицирани редки заболявания, които в момента засягат 5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от световното население.

По данни на световната статистика 72{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от редките заболявания са генетични, докато други са резултат от инфекции (бактериални или вирусни), алергии и причинени от околната среда или са редки ракови заболявания. 70{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от генетичните редки заболявания започват в детска възраст.

Източник: БНР

Протоколите за скъпоструващи лекарства вече ще се подават към НЗОК електронно

От днес протоколите за скъпоструващи лекарства за домашно лечение се подават от лекарите до Здравната каса по електронен път. Това се отнася за протоколите, за които не се изисква експертиза от страна на районните каси, съобщиха от осигурителната институция. Те заместват използваните досега хартиени протоколи, които пациентите разнасяха между медицинските специалисти и Здравната каса, за да им бъдат изписани и отпуснати нужните медикаменти.

Електронният протокол се издава от лекар, специалист по съответното заболяване, който следи даден пациент. След подаването му в районната каса и одобряването му там пациентът трябва да бъде информиран за това в срок от един ден, когато не се изисква експертиза от страна на касата.

След това лекар специалист или личният лекар може да изпише нужните му лекарства. При изпълнение на електронни рецепти по одобрен електронен протокол, аптеките няма да бъдат задължени да вписват отпуснатите медикаменти в хартиените протоколи. Отпада и ангажиментът на пациентите да съхраняват и носят в аптеките хартиените протоколи.

Новият ред за достъп до скъпи лекарства за домашно лечение засяга хората с редки болести и трансплантираните у нас.

От Здравната каса съобщават, че до 30 април ще се допуска издаване на хартиен протокол, в случай че услугата за издаване на електронен протокол не е налична в медицинския софтуер на лекаря специалист. Във ведомството е създаден национален регистър на протоколите.

Източник: БНР

Каква сума се полага на майка ми за слухов апарат?

Майка ми има проблем със слуха. Предстои да ползва слухов апарат. Разбрах, че й се полага такъв, защото е пенсионер и е с ТЕЛК. Информацията, която намерих, е, че се заплащат в този случай 480 лева за апарата, но според лекаря тази сума е 170 лв. Моля за отговор, каква е сумата, която се полага за това помощно средство? Не сме ли ние тези, които избираме доставчика на услугата? В нейния случай лекарят го е избрал, с уговорката да си доплати 70 или 80 лв.

Добринка Стефанова, гр. Пловдив

Списъкът-спецификация на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия (ПСПСМИ) за хора с увреждания, които се заплащат от НЗОК, е публикуван на интернет-страницата на институцията – рубрика „Помощни средства“. Стойността, която НЗОК заплаща/доплаща, зависи от вида и кода на слуховия апарат, който е предписан в медицинския документ на ЛКК/ТЕЛК.

Във вашия случай е необходимо майка ви да се яви пред ЛКК/ТЕЛК. Ще бъде издаден медицински документ с предписани ПСПСМИ, като задължение на ЛКК/ТЕЛК е да подаде електронно заявление към НЗОК за разглеждане на предписаните ПСПСМИ.