61{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от хората у нас често искат директно препоръка от магистър-фармацевт, вместо да посетят лекар, а 36 на сто понякога се консултират с такъв специалист по отношение на предписаната им от лекар терапия.

Това сочат резултатите от социологическо допитване, проведено от ТРЕНД по поръчка на Инициативен комитет от магистър-фармацевти в България, като част от данните от него се представят днес – в навечерието на празника на магистър-фармацевтите, който се отбелязва на 24 юни.

„Идеята за тази извадка беше инспирирана от обществената оценка за самоотвержената работа на фармацевтите, като най- достъпните здравни специалисти, по време на COVID пандемията. Проучването верифицира ролята на магистър-фармацевта като ключова в опазването на обществено здраве“, казват от Инициативния комитет.

Данните от проучването сочат още, че според над половината от попитаните магистър-фармацевтите в България са професионалисти и имат високи етични стандарти. Едва 1/4 от тях обаче разговарят с магистър-фармацевта преди да закупят лекарство.

Близо половината анкетирани (48{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) заявяват, че предпочитат да пазаруват в аптеки, където обслужването става на каса, а едва 1/5 казват, че предпочитат да взимат сами продуктите от щандовете.

Цели 70 на сто пък предпочитат магистър-фармацевтът да изказва мнение за изписаните лекарства.

Проучването сочи още, че 1/3 от хората купуват изписаното им лекарство, независимо че цената се оказва по-висока от очакванията им. 21{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от тях питат магистър-фармацевта за алтернатива.

Много висок процент от анкетираните – 74{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, търсят информация в социалните мрежи, освен от лекар или фармацевт. Също така висок (70{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) е процентът на хората, според които цените и локацията са ключови, когато става въпрос за избор на аптека, от която да пазаруват.

За провеждането на проучването е използвано пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“. Обемът на извадката е 800 интервюта с потребители на аптеки на възраст 18+ г. в малки и големи населени места, а максимално допустима статистическа грешка: ± 3.4{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}.

Повече данни по отношение на проучването ще бъдат представени в последната седмица на месеца на пресконференция, информират още магистър-фармацевтите.

Източник: zdrave.net

По предложение на Министерството на здравеопазването е увеличен броят на местата в професионално направление „Здравни грижи“ и „Обществено здраве“ за специалностите „Медицинска сестра“, „Акушерка“ и „Управление на здравните грижи“. Това съобщават от правителствената пресслужба, като информацията засяга следващата учебна година.

Проблемът с професионалистите по здравни грижи у нас е сериозен от години и продължава да се задълбочава. По данни на НСИ за 2022 г. броят на медсестрите у нас е под 29 000, при нужни на системата още 40 000 по данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.

Ситуацията при акушерките също е сериозна и макар през 2021 г. и 2022 г. техният брой да остава относително постоянен – малко под 3300, през годините недостигът на тези специалисти също стана осезаем.

Цялостното увеличение на местата за първокурсници през следващата година е с 1289. Освен в направления от здравния сектор, се увеличават също така местата за първокурсници по специалности от професионално направление „Информатика и компютърни науки“, както и по професионални направления „Военно дело“ и „Национална сигурност“.

Източник: zdrave.net

40 000 медицински сестри вече липсват в България, заяви Милка Василева

Вероятно 5-8 хиляди деца в страната имат нужда от постоянна палиативна грижа, като само 10 на сто от тях са в терминалната фаза на живота си. Това каза д-р Бояна Петкова, педиатър и съпредседател на фондация „Ида“, по време на кръгла маса „Палиативни грижи за деца в България – предизвикателства и перспективи“ в София, цитирана от БТА. Събитието е заключително за проект „Смели деца с лъвски сърца: инициатива за гражданско участие във формулирането на публични здравни политики за палиативни грижи за деца”, финансиран от ОП „Добро управление“, съфинансирана от ЕС чрез Европейския социален фонд, и изпълняван от „Ида – фондация за палиативни грижи за деца“ и Сдружение ЛАРГО – Кюстендил.

По думите на д-р Петкова обаче липсват регистри, липсва функционална законодателна и административна рамка за осигуряване на палиативни грижи за деца, липсва и адекватно обучение на специалисти.

„В страната ни е много труден достъпът на родителите до заместваща грижа, докато в Германия, например, детето може да бъде прието в детски хоспис за 10-14 дни, където специалисти се грижат за него, за да може родителите да бъдат облекчени. В детския хоспис има различни видове терапии, включително с помощта на животни, като е създадена възможност и за почивка на родителите“, допълни д-р Петкова.

„Палиативните грижи трябва да са насочени както към пациента, така и към семейството му, включително приятели и съученици. Тези грижи не са само медицинска грижа. Целта на палиативните грижи е да се облекчи психологическото и физическото страдание, както и да се подобри качеството на живота. Здравната каса в Германия поема медицинската грижа, когато детето е в хоспис. Останалите дейности се финансират от дарения“, каза още педиатърът.

„Палиативните грижи не са частен проблем, трябва да има политики. Все още в България не се предлага системно решение на възможностите за отглеждане на децата и помощ за тях и родителите им. Нерядко семейства, в които има дете с тежко заболяване, се разпадат или поне единият от родителите не може да продължи да работи, за да е в помощ на детето си“, каза Венелин Стойчев, ръководител на проекта.

Той допълни, че според данни в проучване, извършено в рамките на проекта, всеки четвърти от пълнолетните имат близки и приятели, които имат починало дете под 18- годишна възраст, един от 20 човека има дете, което е с диагноза в резултат на тежко заболяване, а около 1{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} са хората, загубили дете под 18-годишна възраст.

До 2030 година ще липсват 9 милиона медицински сестри според данни на СЗО. У нас вече липсват 40 000 медицински сестри, предупреди по време на дискусията председателят на БАПЗГ Милка Василева, цитирана от news.bg.

Тя поиска спешно да се промени наредбата за „детския шкаф“.“ Трябва да е ясно кой може да има достъп до шкафчето на детето в яслите и детските градини. Също така често се случва родители да отказват детето да се вписва като хронично болно, а сестрата в училище или детска градина няма как да знае всяко дете какво заболяване има, ако не й се каже“, аргументира се Василева .

По думите й сестрите и фелдшерите работят по наредби в училище, детски градини и ясли, които много ги ограничават. Василева допълни, че средната възраст на медицинските сестри в яслите е 55 години и се обърна към депутатите с молба да се даде шанс на младите хора да се обучават в тази професия. Таксите са увеличени, а местата са намалени със 100. В същото време професията е недооценена.

Участниците във форума бяха поздравени от името на министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. Политиките за децата и семействата ще продължават да бъдат приоритет на Министерството на труда и социалната политика, в сътрудничество с Министерството на здравеопазването, посочва тя. Според министър е нужен интегриран подход на работа, създаване на подход за осигуряване на по-добри грижи за децата с тежки заболявания. „Все още няма ефективно лечение за някои заболявания и да подобриш качеството на живота на болните в последните етапи от живота им е голямо предизвикателство“, допълва министър Шалапатова и изразява надежда форумът да даде решения на част от предизвикателствата, свързани с палиативните грижи за деца.

Източник: zdrave.net