Само специализирана комисия ще издава протоколи за терапия на пациенти с тежък псориазис и тежка астма

Отпадане на критериите при лечение с аналогови инсулини и преминаване към друг аналогов инсулин с оглед безпроблемно осигуряване на лечение на лицата със захарен диабет гласува на днешното си заседание Надзорния съвет на Здравната каса. Причината е в недостига на наличност на инсулин и постъпила информация за производствени проблеми от притежателите на разрешението за употреба на лекарствените продукти.

Медицинските критерии при започване на лечение с аналогови инсулини след поне шестмесечно лечение с човешки инсулинови продукти остават непроменени.

Според надзорниците предлаганите промени са медицински целесъобразни и касаят осигуряване на безалтернативното инсулиново лечение за пациентите със захарен диабет. „Всяка смяна на един вид инсулин с друг може да наложи корекция на дневните дози и период на адаптация с наличния инсулин, но липсата на заместително инсулиново лечение би застрашило живота на пациентите. С предлаганите промени се осигурява улеснен административен ред за ползване на наличните инсулинови аналози“, пише в решенията на Надзора.

Гласувани са и промени в „Изискванията на НЗОК при лечение на остеопороза в извънболничната помощ“. Промените са във връзка с необходимостта от корекция на продължителността на лечение в съответствие с кратките характеристики на лекарствените продукти с международно непатентно наименование /INN/ Teriparatide. До настоящия момент, съгласно точка 12 от изключващите критерии, лекарствената терапия с Teriparatide се провежда до 18 месеца еднократно за живота. Във връзка с натрупаните доказателства за приложение на терапията „при възрастни за лечение на остеопороза при постменопаузални жени и при мъже с повишен риск от фрактури; за лечение на остеопороза, свързана с продължително системно лечение с глюкокортикоиди при жени и мъже с повишен риск от фрактури“ се приема за завършен терапевтичен курс с Teriparatide до 24 месеца еднократно за живота.

Надзорниците са приели и изменения на „Изисквания на НЗОК при лечение на тежък псориазис в извънболничната помощ“, като това решение вече ще се реимбурсира нов лекарствен продукт с международно непатентно наименование /INN/ Bimekizumab за лечение на умерено тежък до тежък плакатен псориазис при възрастни пациенти. Протоколи за лечение на тежък псориазис вече ще се издават само от специализирана комисия с цел улесняване на достъпа до терапия. Така отпада необходимостта от повторно връщане на пациента за издаване на протокол от лекар специалист от извънболничната помощ.

Прието е изменение в Изискванията за включване на нова индикация на Upadacitinib за лечение на умерен до тежък атопичен дерматит при възрастни и юноши на възраст на и над 12 години.

По отношение на лечението на тежка астма в извънболнична помощ се облекчава достъпа на пациенти за трите международни непатентни наименования – Mepolizumab, Benralizumab и Dupilumab с издаване на протоколи при започване на терапия, на 6-ти и на 12- ти месец само от специализирана комисия. Отпада необходимостта от повторно връщане пациента за издаване на протокол от лекар от СИМП. Протоколите за продължаване на лечението без промяна се издават от специалист по клинична алергология или пневмология и фтизиатрия, без необходимост от административна оценка от комисия за експертизи в ЦУ на НЗОК при запазване на медицинските критерии и показатели за оценка и ефективност.

Източник: zdrave.net

Промени в Закона за обществените поръчки са напът да преобърнат из основи здравеопазването у нас. Те са публикувани за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на финансите.

Един ред от въпросните промени обаче поставя огромна въпросителна върху това как договорните партньори ще продължат работата си с Националната здравноосигурителна каса. Въпросният ред гласи следното:

„В чл. 14, ал. 8 и 9 се отменят”. Справка в закона показва, че член 14 в сега действащия закон казва:

Чл. 14. (1) Публичните възложители не прилагат закона:

(8) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Законът не се прилага за:

1. договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса с изпълнители на медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване;

2. договори, сключвани от Националната здравноосигурителна каса за заплащане и за договаряне на отстъпки на:

а) лекарствени продукти, медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба;

б) (В сила от 01.01.2020 г.) помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания.

Член 58 пък от Закона за здравното осигуряване е следният:

Изпълнители на медицинска помощ по смисъла на този закон са лечебни заведения или техни обединения по Закона за лечебните заведения, с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения, и национални центрове по проблемите на общественото здраве по Закона за здравето.

Така излиза, че ако въпросните промени в Закона за обществените поръчки бъдат приети, НЗОК ще трябва да сключва договор с всички лечебни заведения съгласно ЗОП. Никъде обаче в проектозакона не е записано как ще става това. Самата идея болниците да кандидатстват за договор с Касата съгласно ЗОП е абсурдна. Не е ясно по какви критерии лечебните заведения ще сключват договорите с осигурителния фонд. По качество на предлаганата услуга те няма как да бъдат оценени, тъй като няма система за оценяване.

За лекарствата и медицинските изделия НЗОК също не е правила досега обществени поръчки, тъй като тя плаща за тях въз основа на лечението, било то в болници или в домашни условия. По ЗОП ще трябва да сключват своите договори и денталните лекари и специалистите от доболничната помощ.

Всичко това ще доведе до хаос в системата. Ще се утежни неимоверно сключването на договори между НЗОК и договорните й партньори. Критериите, по които ще се избира кой да сключва договор и кой не, са неясни и ще са благодатна почва за корупция. Претекстът за въпросните промени е хармонизиране на нашето законодателство с европейското, но в Европа няма такава здравна система, която да предоставя услугите си след обществени поръчки.

И основният проблем – означава ли това, че евентуалното приемане на законопроекта ще доведе до моментално прекратяване на договорите между лечебните заведения? А ако е така, как ще се лекуват българските пациенти, докато този проблем не бъде изчистен, след като НЗОК няма да има правно основание да плаща за извършена дейност на болниците?

Не става ясно и как ще се провеждат обществени поръчки за лекарства и медицински изделия, след като в момента НЗОК така или иначе плаща най-ниската цена. Обвързването с обществените поръчки може да доведе до недостиг или забавяне на доставките, ако търговете бъдат обжалвани.

Дали това е просто недоглеждане и грешката ще бъде поправена бързо и безболезнено, или пък това е изменение, целящо да промени изцяло философията на здравното осигуряване у нас, предстои да видим след 25 юни, когато изтича срокът на общественото обсъждане на документа.

Целия проектозакон можете да видите тук.

Източник: zdrave.net