Предвижда се закриване на дирекция „Защита на правата на пациентите“, която е част от специализираната администрация на министерството, в настоящия ѝ вид – като самостоятелна дирекция. Това става ясно от предложението за промяна на Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, публикувано на сайта на МЗ за обществено обсъждане.

„Идеята за самостоятелна дирекция е добра по принцип и показва поставяне на пациента в центъра на работата на Министерството на здравеопазването, но структурните звена осъществяват комплексно функциите в даден ресор, а защитата на пациента е в основата на здравните дейности. Именно поради това обособяването на няколко структурни звена (като дирекция „Защита на правата на пациентите“ и дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“) не дава възможност за координирано и всестранно оглеждане на въпросите и за намиране на баланс в системата“, мотивират предложението си от Министерството.

В мотивите се подчертава още, че разделянето на функциите между различни звена води до практическо дублиране на функции поради невъзможност за поставяне на граница между здравните права на гражданите, каквито са правата на пациента и на останалите участници в здравното обслужване. Щатните бройки на закритата дирекция ще бъдат пренасочат към дирекция „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“, която ще отговаря за здравните права на гражданите, каквито са и правата на пациентите.

Промените в правилника предвиждат още в дирекция „Лечебни дейности“ да бъде създаден отдел за майчино и детско здравеопазване. Ще бъдат прецизирани функциите на дирекция „Международни проекти и програми“ като изрично се включват такива, свързани със стратегически документи в областта на международните проекти и програми и по Плана за възстановяване и устойчивост. Към наименованието на дирекцията се посочват и стратегиите, тъй като те са важни предварителни условия за успешно реализиране на международните проекти в областта на здравеопазването.

С Устройствения правилник се поясняват функциите на дирекция „Електронно здравеопазване“ относно договорите за възлагане на дейности по системна интеграция. Съобразно трайно установената практика в МЗ се разписва водещото звено, което администрира тези договори. Наименованието на дирекцията се променя на „Здравно информационни системи“, тъй като по-точно отговаря на същността на нейната дейност, а именно работа по Националната здравно-информационна система, смятат от ведомството.

Щатната численост на дирекции „Публични предприятия и управление на собствеността“ (преименована дирекция „Търговски дружества и собственост“) и „Лекарствена политика“ се увеличава с по една щатна бройка, тъй като тези дирекции ще имат активно участие в изпълнението на приоритетните здравни политики (като мерки с недостига на лекарствени продукти, анализ на ефективността на лечебните заведения – търговски дружества и др.)

Проектът изпълнява Програмата за управление на България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г., като създава административни условия и организация на работа за изпълнение на мерки от сектор „Здравеопазване“, както следва: създаване на отдел „Майчино и детско здравеопазване“; подготвителни мерки за изпълнение на инвестиционни проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост;  изготвяне на Пътна карта за надграждане и функциониране на НЗИС и за нейната свързаност  с Информационната система на НЗОК и др., отчитат от МЗ.

От проекта става ясно, че няма да има четвърти зам.-министър, за каквато идея съобщи зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски в края на юли в парламентарната здравна комисия в отговор на въпрос на председателя на комисията проф. Костадин Ангелов.

„Беше обсъдена необходимостта от четвърти заместник, но предстои проектът да бъде представен на обществено обсъждане. Предстои и да бъдат дефинирани по-ясно евентуалните правомощия на новия член на ръководството на Министерството. Все още не е обсъждан ресор, нито техническия бекграунд на този четвърти зам.-министър“, каза тогава доц. Околийски.

Проф. Ангелов заяви, че МЗ е имало четирима зам.-министри само в състояние на световна криза като COVID-пандемията. „С нетърпение очакваме да видим мотивите, за да разберем дали не сме пропуснали някоя криза в държавата и се надяваме това да не се прави при наличие на криза за министерски постове“, каза той.

С проектопромените можете да се запознаете тук, а с доклада на министъра към тях – тук.

Източник: zdrave.net

Лекарствата за лечение на диабет, както и антибиотиците да се изписват само на е-рецепти чрез НЗИС. Това предлагат от Министерството на здравеопазването с допълнение в Наредба 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарства, публикувани на уебстраницата на МЗ за обществено обсъждане.

Предвижда се допълнението да влезе в сила от 1 октомври 2023 г.

От ведомството посочват, че промяната е част от концепцията на МЗ по установяване и предотвратяване на недостига от лекарствени продукти, справяне с антимикробната резистентност и рационалната лекарствена употреба.

„Липсата или недостигът на жизненоважни лекарствени продукти е изключително сериозен проблем както в международен аспект, така и в национален. Международната обстановка доведе до логистични промени и повишаване на инфлацията, които от своя страна създават редица проблеми, свързани с липсата или недостига на жизненоважни стоки и продукти, каквито несъмнено са и лекарствените продукти. През есенно-зимния сезон зачестяват случаите на множество сигнали и жалби за липса в аптечната мрежа на лекарствени продукти, необходими за лечението на социалнозначими заболявания като диабета например, както и на антибактериалните лекарствени продукти. В голяма част от случаите недостигът на тези лекарствени продукти се дължи на тяхното отпускане без рецепта, което създава предпоставки за нерационалната и неправилната им употреба, респективно до сериозен риск за здравето на пациентите. Недостигът е обусловен и от презапасяване с по-големи от необходимите за пациентите количества от лекарствените продукти, като именно акцент е предложените промени да създадат условия за по-голям контрол и мониторинг при предписването и отпускането на съответните две фармакологични групи лекарствени продукти“, пише в мотивите към предложението.

От МЗ отбелязват още, че проблемът с контрола важи с особена сила за антибиотиците, чиято честа и неправилна употреба без лекарско предписание крие огромен риск за здравето на пациентите и също така води до развитието на антимикробна резистентност (АМР).

„Антимикробната резистентност е проблем за общественото здраве в световен мащаб, чието въздействие надхвърля проблемите за здравето на хората и животните, тъй като влияе и върху околната среда и производството на храни, а оттам и върху икономическия растеж. Надеждното наблюдение и мониторинг на АМР и употребата на антимикробни лекарствени продукти, включително проследяването на тенденциите, на всички равнища в хуманната медицина, са от решаващо значение за оценката на разпространението на АМР и подпомагането на разумната употреба на антимикробните лекарствени продукти“, допълват от здравното ведомство.

С допълнението на текстовете в Наредбата можете да се запознаете тук, а с мотивите към него – тук.