Една от всеки осем жени се разболява от рак на гърдата в даден момент от живота си, сочи международно проучване. Затова колкото по-рано се открие болестта, толкова по-голям е шансът тя да бъде преодоляна. В България обаче ситуацията никак не е розова, най-вече по отношение на превенцията и ранната диагностика. Оказва се, че едва 12{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от лекуваните българки с рак на гърдата са били диагностицирани в началния стадий на болестта. В Европа този процент е 27. Затова диагнозата „рак на гърдата“ у нас звучи почти като присъда. Именно това мотивира началника на Отделението по обща хирургия на УМБАЛ „Лозенец“ д-р Ваня Митова да създаде първото българско онлайн приложение, предназначено както за здрави, така и за болни с рак на гърдата.

„Приложението BreastHelp е първото в България, което обединява усилията на много хора и то е свързано с профилактика, скрийнинг и с проследяване на вече диагностицирани пациенти с рак на гърдата. С оглед на това, че повечето жени дори не са информирани за рисковете от това заболяване, решихме да направим това мобилно приложение. То е безплатно, може да се инсталира от всякакъв вид елекстронно устройство, независимо дали е таблет, телефон, компютър и пр.“ – така д-р Ваня Митова обясни необходимостта от създаването на приложението в ефира на БНР-Благоевград.

Всяка година около 4 хиляди българки са диагностицирани с рак на гърдата, но се предполага, че броят на жените с това заболяване надхвърля 30 хиляди.

„Ежедневно, борейки се с тази болест, мога да кажа, че се срещаме със случаи, които до голяма степен са достигнали до края на развитието си, още преди да стигнат до лекарска помощ. Същевременно, ние всички знаем, че профилактиката в България не е нещо, което е предимство като цяло – нито на населението, нито на държавата и властимащите, така че единственото, което ни остава е да търсим всевъзможни алтернативни начини, за да подтикнем хората към това да се грижат повече за здравето си“, казва д-р Ваня Митова.

Обикновено пациентът има достъп до онкокомисия в съответното лечебно заведение. Но идеята на BreastHelp е да му осигури и онлайн достъп до мултидисциплинарен екип, който да разгледа индивидуално неговия случай и да вземе единодушно решение кой вид лечение би бил най-подходящ. Членовете на онлайн комисията са водещи специлисти в областта на онкологията, лъчетерапията и нуклеарната медицина. „В цял свят такива мултидисциплинарни комисии консултират пациентите задължително преди започване на тяхното лечение, но у нас това не се случва“ – обяснява д-р Ваня Митова и допълва:

„В България, в 95{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от случаите, предоперативни онкологични комисии не се извършват. В почти 70{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от болниците решенията са резултат от обсъжданията на двама човека  – онкологът, който отива в съответното лечебно заведение като консултант, и лекуващият лекар, който представя клиничния случай. Често онкологични комисии в неспециализирани онкологични болници се състоят от малко на брой специалисти, липсват ключови специалисти. В резултат на всичко това, пациентът на практика минава през една проформа онкологична комисия“ – пояснява д-р Ваня Митова.

В рамките на два дни, чрез приложението BreastHelp, пациентът получава становището на онлайн комисията. Така, за пореден път, телемедицината доказва своите предимства пред традиционното здравеопазване. Защото чакането пред кабинети на различни специалисти и запазването на час за преглед месеци предварително, могат да се окажат фатални за развитието на болестта.

Източник: БНР

„Паралелната дистрибуция на лекарства не е криминална дейност и не ощетява НЗОК, и пациентите в България“. Това заявяват от Управителният съвет на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства в своя позиция, изпратена до медиите. Тя е в отговор на тиражираните в общественото пространство некоректни, според асоциацията, внушения от министъра на здравеопазването.

Крайно време е поне здравните власти да използват правилна терминология, за да не създават погрешни нагласи сред пациентите, алармират от БАРПТЛ и поясняват, че понятие като реекспорт няма, а съществува износ към трети държави и паралелен износ. И двете дейности са законово регламентирани, извършват се от български юридически лица, които са данъкоплатци в България и изпълняват стриктно нормативните разпоредби и ангажиментите си към обществото. И двата типа износ нямат нищо общо с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Паралелната дистрибуция се състои от износ и внос, които представляват вътреобщностни доставки и чрез които се постига конкуренция, която само би могла да помогне на здравните власти за справяне на проблеми с недостига. Взаимодействие с НЗОК би могъл да има единствено и само паралелният внос, благодарение на който здравният фонд би оптимизирал бюджета си по примера на развитите държави в Европейския съюз чрез единствената по рода си конкуренция между еднакви и подобни лекарствени продукти, но в България тази възможност се неглижира от години.

Внушенията, че паралелната дистрибуция е криминална дейност, са недопустими, заявяват от БАРПТЛ и подчертават, че няма да допуснат законната им работа да се приравнява на случаите на контрабанда с лекарства, именно които държавата трябва да преследва и наказва.

БАРПТЛ са категорични, че проблемите в здравеопазването са комплексни, а причините за недостиг разнородни и всеки един от тях трябва да се адресира с анализ и работещи решения, а не чрез популистки прийоми, сред които е набеждаването на цял законен сектор от лекарствоснабдяването. От асоциацията подчертават, че е невярно и нехуманно внушението за липса на лекарства за онкологични заболявания в лечебните заведения. От БАРПТЛ припомнят, че при редица кризисни ситуации на липса на лекарства паралелната дистрибуция е осигурявала решения за пациентите у нас.

Източник: zdrave.net

Едва 12{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от лекуваните българки с рак на гърдата са били диагностицирани в началния стадий на болестта, докато в Европа този процент е 27. Това мотивира началника на Отделението по обща хирургия на УМБАЛ „Лозенец“ д-р Ваня Митова да създаде първото българско онлайн приложение, предназначено както за здрави, така и за болни с рак на гърдата.

„Приложението BreastHelp е първото в България, което обединява усилията на много хора и то е свързано с профилактика, скрининг и с проследяване на вече диагностицирани пациенти с рак на гърдата. С оглед на това, че повечето жени дори не са информирани за рисковете от това заболяване, решихме да направим това мобилно приложение. То е безплатно, може да се инсталира от всякакъв вид електронно устройство, независимо дали е таблет, телефон, компютър и пр.“, казва д-р Митова пред БНР – Благоевград.

Всяка година около 4 хиляди българки са диагностицирани с рак на гърдата, но се предполага, че броят на жените с това заболяване надхвърля 30 хиляди.

„Ежедневно, борейки се с тази болест, мога да кажа, че се срещаме със случаи, които до голяма степен са достигнали до края на развитието си, още преди да стигнат до лекарска помощ. Същевременно, ние всички знаем, че профилактиката в България не е нещо, което е предимство като цяло – нито на населението, нито на държавата и властимащите, така че единственото, което ни остава, е да търсим всевъзможни алтернативни начини, за да подтикнем хората към това да се грижат повече за здравето си“, казва д-р Ваня Митова.

Обикновено пациентът има достъп до онкокомисия в съответното лечебно заведение. Но идеята на BreastHelp е да му осигури и онлайн достъп до мултидисциплинарен екип, който да разгледа индивидуално неговия случай и да вземе единодушно решение кой вид лечение би бил най-подходящ. Членовете на онлайн комисията са водещи специалисти в областта на онкологията, лъчетерапията и нуклеарната медицина. „В цял свят такива мултидисциплинарни комисии консултират пациентите задължително преди започване на тяхното лечение, но у нас това не се случва“, обяснява д-р Ваня Митова и допълва: „В България, в 95{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от случаите предоперативни онкологични комисии не се извършват. В почти 70{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от болниците решенията са резултат от обсъжданията на двама човека – онкологът, който отива в съответното лечебно заведение като консултант, и лекуващият лекар, който представя клиничния случай. Често онкологични комисии в неспециализирани онкологични болници се състоят от малко на брой специалисти, липсват ключови специалисти. В резултат на всичко това, пациентът на практика минава през една проформа онкологична комисия“, пояснява д-р Ваня Митова.

В рамките на два дни чрез приложението BreastHelp пациентът получава становището на онлайн комисията. Така за пореден път телемедицината доказва своите предимства пред традиционното здравеопазване. Защото чакането пред кабинети на различни специалисти и запазването на час за преглед месеци предварително, могат да се окажат фатални за развитието на болестта.

Източник: zdrave.net