През 2022 г. средно за страната се отчитат 0,86 първични консултативни прегледи на едно здравноосигурено лице в специализираната извънболнична помощ. През 2021 г. този показател е 0,80. Това става ясно от годишния доклад за дейността на НЗОК през 2022 г.

При запазена тенденция от 2021 г., през 2022 г. най-много първични консултативни прегледи се отчитат в РЗОК-Плевен, РЗОК-Русе, РЗОК-Варна, РЗОК-Пловдив и РЗОК- София град. Посочените области са региони, в които има както голям брой лекари- специалисти, работещи в изпълнение на договори с НЗОК за СИМП, така и лекари със специалности, които липсват или са недостатъчни в другите региони на страната.

Средният брой отчетени първични прегледи на деца от 0 до 18 години при специалист с придобита специалност по „Педиатрия“ за страната е 0,75 прегледа. За 2021 г. този показател е 0,68 прегледа. Най-високи стойности над средния за страната показател се отчитат в РЗОК-Видин, РЗОК-Габров и РЗОК-Благоевград. Вторичните прегледи при лекар специалист с придобита специалност по „Педиатрия“ средно за страната са 0,52 прегледа през 2022 г., докато през 2021 г. са били 0,47.

През 2022 г./ 2021 г. съотношението между първични и вторични прегледи по повод остри състояния на деца при специалист по „Педиатрия“ и профилни специалности средно за страната е 0,69, т.е. не надвишава допустимото съотношение 1:1 (един вторичен към един първичен преглед). От отчетените вторични прегледи спрямо първичните се установява, че 30,7{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от вторичните прегледи не са били извършени.

Общо отчетените профилактични дейности до 18-годишно възраст през 2022 г. са 45 629, а през 2021 г. са отчетени 45 912 прегледа. Средната стойност на показателя за страната по програма „Детско здравеопазване“ в СИМП е 0,038 прегледа.

Средният брой диспансерни прегледи в рамките на алгоритъма по диспансерно наблюдение през 2022 г. е 1,12 на едно лице. За 2021 г. стойността на този показател е 1,08 прегледа. За периода 1 януари – 31 декември 2022 г. най-много са диспансеризираните лица с болести на дихателната система“ – 195 636 (197 463 през 2021 г.) и болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата“ – 108 843 (113 731 през 2021 г.).

През 2022 г. по програма „Майчино здравеопазване“ за наблюдение на бременни жени с нормална и рискова бременност от лекар-специалист по акушерство и гинекология са отчетени общо 301 007 профилактични прегледа на 64 639 бременни (36 941 първични и 264 066 вторични). През 2021 г. са отчетени общо 323 255 профилактични прегледа на 60 151 бременни (39 101 първични и 284 154 вторични). „Налага се изводът, че в по-голямата част от страната, бременните жени избират да бъдат наблюдавани от специалисти по „Акушерство и гинекология“ и само в някои региони, където е затруднен достъпът до специализирана медицинска помощ, наблюдението се извършва от общопрактикуващите лекари“, заключват от НЗОК.

По отношение на високоспециализираните медицински дейности (ВСМД) Здравната каса отбелязва, че през 2022 г. са отчетени 738 145 дейности (740 523 през 2021 г.). Средно за страната на 10 000 ЗОЛ през 2022 г. се отчитат 1 048 високоспециализирани медицински дейности, през 2021 г. тази стойност е 1 040. С най-висока обръщаемост през 2022 г. и 2021 г. са „Ехокардиография“, „Електроенцефалография“, „Доплерова сонография“, „Електромиография“ и „Диагностична и терапевтична пункция на стави“.

През 2022 г. отчетените „Ехокардиография“ за страната са 516 621, което представлява ръст от 0,42{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} спрямо 2021 г., когато са отчетени 514 452 броя дейности. Отчетените „Електроенцефалография“ са 24 351, което е спад с близо 10{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} спрямо 2021 г., когато отчетените „Електроенцефалография“ са били 26 767 брой дейности. Отчетени са 37 745 доплерови сонографии, като се наблюдава лек спад по този показател спрямо 2021 г. ( 37 887 бр.). През 2022 г. отчетените „Електромиографии“ са 34 749, като се наблюдава ръст от 6,6{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} спрямо 2021 г., когато сме имали отчетени 32 472 бр. дейности за страната. 21 318 броя дейности диагностична и терапевтична пункция на стави са отчетени през 2022 г. което е спад с 5{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} спрямо отчетените през 2021 г. 22 462 бр. дейности).

От Касата отбелязват ръст с 19,79{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} на отчетените медико-диагностични изследвания през 2022 г.. Средно за страната се отчитат по 35 230 броя на 10 000 здравноосигурени лица, а през 2021 г.- 29 409 броя на 10 000. Изследванията от пакет „Клинична лаборатория“ заемат относителен дял от 86,67{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от всички медико-диагностични изследвания. Потреблението на МДИ от пакет „Клинична лаборатория“ на 10 000 ЗОЛ средно за страната през отчетния период отбелязва повишение с 23,13{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} спрямо 2021 г. По пакет „Образна диагностика“ също се наблюдава увеличение на отчетените дейности. Увеличението е с 7,11{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, средно за страната, като са отчетени 2 685 изследвания на 10 000 ЗОЛ, а за същия период на 2021 г. е 2 507 броя на 10 000 ЗОЛ. По пакет „Клинична микробиология“ средно за страната са отчетени 1 066 броя изследвания на 10 000 през 2022г., а за същия период на 2021 г. – 1 036 броя на 10 000, което е увеличение от 2,85{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}.

През 2022 г. 20 РЗОК отчитат Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), като стойността на показателя на 10 000 души отбелязва ръст от 33,77{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, в сравнение с 2021 г. През 2022 г. средно за страната са отчетени 62,5 броя на 10 000 ЗОЛ, а през 2021 г. – 46,8 броя ЯМР на 10 000 ЗОЛ. Мамография на двете млечни жлези отбелязва ръст от 25,45{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} през 2022 г. (166 520 броя), в сравнение с 2021 г. (132 737 броя). Наблюдава се и скок при „Ехография на млечна жлеза“ (181{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}), като отчетеният брой за цялата страната е 40 338, а за същия период на 2021 г. – 14 361 броя. РЗОК-Видин не отчита „Ехография на млечна жлеза“ и през двата наблюдавани периода.

Увеличението на отчетения брой „Ехография на млечна жлеза“ се дължи на включване на изследването от септември 2022 г. в годишния профилактичен преглед на здравноосигурени жени от 30 до 50-годишна възраст (с периодичност веднъж на две години) и увеличаване на цената на изследването, която от септември 2022 г. е 23,60 лв. Въпреки значителния ръст на броя на отчетените ВСМДИ „Ехография на млечна жлеза“, обхванатият брой здравноосигурени жени е малък за страната.

Източник: zdrave.net

През 2022 г. отчетените профилактични прегледи на здравноосигурените лица над 18-годишна възраст са 2 344 883 броя, докато през 2021 г. те са били 2 094 247 броя. Това показват данните от Годишния отчет на дейността на НЗОК.

Средният брой на отчетените профилактични прегледи през 2022 г., при лицата над 18 години е 0,40 прегледа, при предвиден един преглед годишно. За същия период на 2021 г. стойността на показателя е била 0,35 прегледа на един човек. За разглеждания период в страната 40{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от ЗОЛ над 18 години са се обърнали към ОПЛ за извършване на профилактичен преглед. С цел профилактика на социалнозначими заболявания при ЗОЛ над 18 години, общопрактикуващите лекари формират групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване, като резултатите от профилактичния преглед се отразяват в „Карта за оценка на рискови фактори за развитие на заболяване“.

Броят на отчетените карти през 2022 г. е 2 220 638,което представлява ръст от 4,81{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} в сравнение с 2021 г. – 2 118 696. С рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания са 17 341здравноосигурени лица, а с много висок риск по SCORE – 1 704; с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2 са 180 726, а 3 612 лица са с много висок риск – над 20 т. по FINDRISK и стойности на гликиран хемоглобин, по-високи или равни на 5,5 ммол/1 до 6,5 ммол/1 включително.

В резултат на извършените профилактични прегледи през отчетния период са формирани и групи от лица с риск за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката -10 710 души; злокачествено новообразувание на млечната жлеза – 38 903 души; злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област – 17 811 души; злокачествено новообразувание на простатата – 714 души.

От Касата заявяват, че не може да се проследи пътят на пациентите, включени в рискови групи, понеже не се отбелязват или не се насочват към лекари-специалисти за по-нататъшно проследяване на риска. Консултацията със специалист е по преценка на  ОПЛ, с изключение на лица с висок риск от развитие на злокачествено новообразувание на простатата при мъже над 40 г.; злокачествено новообразувание на шийката на матката и при риск за развитие на захарен диабет тип 2 при стойности на гликирания хемоглобин по-високи или равни на 5.5 mmol/i до 6.5 mmol/1 вкл.

През 2022 г., в сравнение с 2021 г., броят на лицата, включени в регистър „Диспансерно наблюдение“ при ОПЛ намалява с 0,19{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от 1 753 852за 2021 г. на 1 750 602за 2022 г. Средният брой на отчетените диспансерни прегледи на едно диспансеризирано лице пък се увеличава с 1,58{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} – от 2,42 прегледа през 2021 г. на 2,46 прегледа през 2022 г.

От Здравната каса подчертават, че отчетените от ОПЛ прегледи по диспансерно наблюдение са по-малко от договорените средно четири прегледа за календарна година. И през двата наблюдавани периода най-голям брой ЗОЛ са диспансеризирани при ОПЛ за „Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата“ – 467 812 диспансеризирани (2021 г.) и 482 537 диспансеризирани (2022 г.) – бележат ръст от 3,15{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}; „Болести на органите на кръвообращението“ – 1 686 615 диспансеризирани (2021 г.) и 1 680 742 диспансеризирани (2022 г.) -бележат спад от 0,35{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}.

Общопрактикуващите лекари са издали 8 662 502 броя „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение“ през 2022 г. Средно за страната от една практика за ПИМП са издадени 2 491 направления, а от един ОПЛ – 2 160.

От общо издадените направления през отчетния период, за остри състояния и хронични заболявания, неподлежащи на диспансерно наблюдение са издадени 7 290 897 медицински направления, което е близо 84{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от общия брой и 1 300 236 за диспансерно интердисциплинарно наблюдение и избор (преизбор) на специалист, извършващ диспансерно наблюдение – 15{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от общия брой.

В периода януари-декември 2022 г. ОПЛ на територията на страната са издали 858 156 бр. „Медицинско направление за високоспециализирани дейности“. Средно за страната от една практика за ПИМП са издадени 246 броя направления за ВСМД, а от един ОПЛ – 214. За същия период ОПЛ са издали 11 082 060 броя „Направление за медико-диагностична дейност“, като средно от една практика са издавани 3 187 направления, а от един ОПЛ – 2 764.

Източник: zdrave.net

Периферното артериално заболяване (ПАБ) води до болка и куцота

Симптомите за предстоящ инфаркт могат да бъдат не само болка в гърдите, но и в крайниците. 

Болката в краката може да бъде причинена от редица фактори като работа в изправено положение, промени, свързани с възрастта, или натоварване по време на тренировка. Може също да е симптом на сърдечно-съдово заболяване.

Кръвообръщение и болки в краката

Краката са далеч от сърцето, но усещанията в краката могат да говорят много. Така че, ако краката болят при ходене, това може да се дължи на лошо кръвообращение и плака в съдовете.

Кои храни помагат за предотвратяване на инфаркт и инсулт

Всъщност периферното артериално заболяване (ПАБ) води до болка и куцота.

В ранните стадии на PAD, човек забелязва болка в краката само по време на дейност – ходене, изкачване на стълби и т.н. Тя вероятно изчезва с почивка. Тъй като кръвоносните съдове продължават да се запушват, болката може да се появи и по време на покой.

Други симптоми са намаленото окосмяване по краката, обезцветяване на кожата на краката или рани, които зарастват бавно или изобщо не заздравяват.

Връзка със сърцето

Ако артериите в краката са блокирани от плака, има голям шанс артериите в други части на тялото също са.

Ранните стадии на PAD често могат да бъдат лекувани с лекарства и промени в начина на живот. Например, отказването от тютюнопушенето често е първата стъпка в забавянето на прогресията на PAD. Освен това пациентите се съветват да ходят и се предписват лекарства, а при по-тежки случаи се предлага хирургична интервенция.

Ако не се лекува, PAD може да доведе до инфекция и да увеличи риска от сърдечен удар.

/Zdrave.to