Европейската комисия представи план за действие на ЕС, насочен към укрепване на киберсигурността на болниците и доставчиците на здравно обслужване. Този план за действие беше обявен в политическите насоки на председателката Фон дер Лайен като ключов приоритет през първите 100 дни от новия мандат. Инициативата е важна стъпка в защитата на сектора на здравеопазването от киберзаплахи, отбелязват от ЕК.

Подобряването на капацитета за откриване на заплахи, готовност и реакция на болниците и доставчиците на здравни услуги ще създаде по-безопасна и по-сигурна среда за пациентите и здравните специалисти, подчертават от там.

Цифровизацията води до революция в здравеопазването, като дава възможност за по-добри услуги за пациентите чрез иновации като електронни здравни досиета, телемедицина и диагностика, основана на ИИ. Кибератаките обаче могат да забавят медицинските процедури, да създадат пречки в спешните отделения и да нарушат жизненоважни услуги, които в тежки случаи биха могли да окажат пряко въздействие върху живота на европейците. През 2023 г. държавите членки съобщиха за 309 значителни инциденти в областта на киберсигурността, засягащи сектора на здравеопазването — повече, отколкото в който и да е друг критичен сектор, посочват от ЕК.

В плана за действие се предлага ENISA – Агенцията на ЕС за киберсигурност, да създаде общоевропейски център за подкрепа на киберсигурността за болниците и доставчиците на здравно обслужване, като им предоставя персонализирани насоки, инструменти, услуги и обучение. Инициативата се основава на по-широката рамка на ЕС за укрепване на киберсигурността в критичната инфраструктура и бележи първата специфична за сектора инициатива за внедряване на пълния набор от мерки на ЕС за киберсигурност.

Накратко, планът за действие е съсредоточен върху четири приоритета:

• Засилена превенция. Планът спомага за изграждането на капацитета на сектора на здравеопазването за предотвратяване на инциденти в областта на киберсигурността чрез засилени мерки за готовност, като например насоки за прилагане на критични практики в областта на киберсигурността. На второ място, държавите членки могат също така да въведат ваучери за киберсигурност, за да предоставят финансова помощ на микро-, малки и средни болници и доставчици на здравно обслужване. И накрая, ЕС ще разработи и ресурси за обучение в областта на киберсигурността за здравните специалисти.
• По-добро откриване и идентифициране на заплахите. Центърът за подкрепа на киберсигурността за болниците и доставчиците на здравно обслужване ще разработи общоевропейска услуга за ранно предупреждение, която ще предоставя сигнали в почти реално време за потенциални киберзаплахи до 2026 г.
• Реакция на кибератаки, за да се сведе до минимум въздействието. В плана се предлага услуга за бързо реагиране за сектора на здравеопазването в рамките на резерва на ЕС за киберсигурност. Създаден в Закона за солидарност в киберпространството, резервът предоставя услуги за реагиране при инциденти от доверени частни доставчици на услуги. Като част от плана могат да се провеждат национални учения в областта на киберсигурността, заедно с разработването на учебници, които да насочват здравните организации да реагират на специфични заплахи за киберсигурността, включително софтуер за изнудване. Държавите членки се насърчават да изискват от субектите да докладват за плащания на откуп, за да могат да им предоставят необходимата им подкрепа и да позволят последващи действия от страна на правоприлагащите органи.
• Възпиране: Защита на европейските здравни системи чрез възпиране на участниците в киберзаплахите да ги атакуват. Това включва използването на инструментариума за кибердипломация — съвместен дипломатически отговор на ЕС на злонамерени действия в киберпространството.

Планът за действие ще се изпълнява съвместно с доставчиците на здравно обслужване, държавите членки и общността в областта на киберсигурността. С цел допълнително прецизиране на най-ефективните действия, така че пациентите и доставчиците на здравно обслужване да могат да се възползват от тях, Комисията скоро ще започне обществена консултация по този план, отворена за всички граждани и заинтересовани страни, уточняват от ЕК.

Планът за действие е началото на процес за подобряване на киберсигурността в сектора на здравеопазването. Конкретни действия ще бъдат въведени постепенно през 2025 г. и 2026 г. Резултатите от консултацията ще бъдат включени в допълнителни препоръки до края на годината.

Три организации на професионалистите по здравни грижи подписаха Споразумение за общи действия за защита на професионалните им интереси.

Отворено писмо с исканията им ще бъде изпратено днес до председателя на Народното събрание, министър-председателя от служебния кабинет и Президента.

В него те настояват за работещи решения пред задълбочаваща се кадрова криза в здравеопазването.

Основните проблеми според Милка Василева, председател на БАПЗГ, Лиляна Петрова – председател на БАПФ и Александър Александров – Председател на БСЛАФ е липсата на диалог с институциите и чуваемост на проблемите им, вземане на решения за „развитие“ на професиите им, без да са изслушани представители на съсловията ни, липсата на ясна и работеща формула за осмисляне на следдипломното обучение, липсата на комплексен подход за решаване на кадровата криза, включваща достойно заплащане и опазване на професионалния ни авторитет, тревожната тенденция за липса на здравна и фармацевтична грижа в проблемните региони.

35 хиляди са общо професионалистите по здравни грижи у нас – сред тях медицински сестри, лекарски асистенти, фелдшери.

От 55 хиляди медицински сестри през 1992 г. днес те са 22 820, като всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка от тях работи на 2 – 3 работни места, ако се наложи, ще водим война за нашите регулирани професии, каза Милка Василева по време на дискусията за „Защита на професиите и здравето на пациентите“.

На срещата те настояха за единен стандарт колко професионалисти по здравни грижи трябва да работят в дадена Клиника или Отделение.

65{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от завършващите медицински сестри не се вливат в българското здравеопазване – една част заминават да работят в чужбина, друга част работят не по специалността, а едва една малка част работят по нея, стана ясно на дискусията.

Огромен проблем е и невъзможността за следдипломно обучение на тези кадри, заради което и няма интерес от младите хора да се обучават в тези професии, поясни Александър Александров, председател на Български съюз на лекарските асистенти и фелдшери. Едва 1500 лв. е заплатата на лекарски асистент в Педиатрично отделение в голяма болница, даде за пример Александров.

По думите му от 7 години у нас в 6 университета се обучават лекарски асистенти, като от там се дипломират по 20 човека годишно, които са всъщност младите кадри в тази професия. Това са бившите фелдшери у нас, която специалност обаче е била закрита преди това и има луфт от 15 години, в които такива кадри не са се обучавали.

За момента общо в страната имаме 2000 лекарски асистенти, уточни Александър Александров.

Александров посочи още, че заедно с другите две съсловни организации ще отстояват правата на лекарските асистенти и на фелдшерите. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система и лекарските асистенти биха имали сериозно място в училищата.

4000 са помощник фармацевтите у нас, но за нашите проблеми също липсва конструктивен диалог с институциите, посочи Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите. Те настояват за възможност да консултират пациентите в аптеката, когато се купуват медикаменти без рецепта.

От съсловните организации на професионалистите по здравни грижи настояват за достойно възнаграждение, което да почива на въведени задължителни Правила за работа на професионалистите по здравни грижи, спазване на Националния етичен кодекс и Правила за добра медицинска практика. 

За момента не е подписан и Колективният трудов договор за 2025 та година в сектор „Здравеопазване“, а тези специалисти изобщо липсват в този КТД, стана ясно още на дискусията.

„Недоволството от ситуацията се усеща в гилдиите ни, като това води не само до напускане на опитни и дългогодишни кадри, но и до трайно намаляване на желаещи да се обучават и работят професиите ни. Законодателният вакуум, свързан с ролята на нашите професии в сектор здравеопазване, нанася вреди, за които ние от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българска асоциация на помощник-фармацевтите и Български съюз на лекарските асистенти и фелдшери не можем да останем равнодушни. 

Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата. Обръщаме се към Вас с искане да проведем обща среща с Вас, на която да Ви представим конкретните проблеми на професиите ни, възможните решения и предложения за законодателни промени, съобразени с професионалния ни опит и добрите европейските практики за адекватното интегриране на професиите ни в здравеопазването, пишат до властите от трите организации.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова връчи на изпълнителния директор на „Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД  д-р Влатко Глигоров визата за проектиране на лечебното заведение в определения терен в кв. „Горна баня“ в София. Документът, издаден от МРРБ, предшества началото на същинските строителни дейности. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие.

Министър Коритарова и д-р Глигоров обсъдиха напредъка по реализиране на Националната детска болница. Стана ясно, че теренът вече е почистен и подготвен за инвестиционните дейности, премахнати са всички стари сгради.

От страна на МРРБ се оказва пълна подкрепа, по отношение на административни и устройствени дейности, като след осигуряване на терена главна тема за ведомството е изграждането на лесен достъп към болницата, посочи министър Коритарова. „Работим изключително активно за реализирането на националната детска болница. В кратки срокове бяха направени необходимите устройствени дейности, свързани с обособяването на нужния терен, устройствени планове и съдейства на институциите при изпълнение на проектантските дейности“, напомни регионалният министър.