С 2 милиона лева за информационна кампания и телевизионен клип, излъчван в продължение на 17 дни, здравното министерство успя да мотивира близо 17 хиляди жени да се прегледат за рак на маточната шийка в края на миналата година. Това са едва 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, заложени в скрининговата кампания за ранно откриване на този вид рак, за която държавата отпусна 12 милиона лева. Кампанията се отличава с липсващ коефициент на полезно действие, смята Лилия Асенова от Националното сдружение за профилактика на рака на маточната шийка.

В последните 3 месеца на 2024-та година лечебни заведения от всички 28 области у нас предлагаха безплатни прегледи на жени между 20 и 49 години, независимо от осигурителния им статус. Единствено здравноосигурените между 30 и 39 години бяха изключени от скрининга, тъй като имали право на профилактичен преглед с направление. Прегледите започнаха със закъснение там, където се забави сключването на договори със здравните заведения.

„Скринингът има за цел да открива изменените клетки в най-ранен стадий, когато изменените участъци могат да бъдат лекувани. След като веднъж се е развил рак на маточната шийка, лечението става много по-трудно и малко успешно. Във Великобритания скринингът е въведен още през 80-те години и спасява около 5000 жени всяка година от тежко заболяване“, казва Лилия Асенова, преминала по пътя на това раково заболяване.

Според нея, България страда от липсата на организирани скринингови прегледи и има нужда от национална скринингова програма, а не от кампания, каквато е направило министерството.

„Не знам колко жени са били уведомени за това. В сайта на МЗ бяха изписани всички болници, които предлагат такива прегледи. След това, ако има нещо сериозно, кой е уведомил тази жена, че има проблем, кой я е насочил? Има кампанийност без коефициент на полезно действие.“

В информация на здравното министерство се посочва, че за първи път е реализирана толкова мащабна информационна кампания, в хода на скрининговата кампания. Похарчени са 2 милиона лева за клипове, завъртени по радиостанции и телевизии, за билбордове и плакати, разположени по извънградските пътища, както и в големите градове и столичния градски транспорт. Най-силно впечатление още в края на миналата година ни направиха изплатените 1 милион лева на трите национални телевизии, за да излъчват клип в последните 3 седмици от провеждането на прегледите. Лилия Асенова нарича това пари на вятъра.

„Просто отчитане на едни средства, които е трябвало да се оползотворят, но не в полза на хората – наистина да се хванат в начален стадий жени, които ще развият рак на маточната шийка.“

Ако има организиран популационен скрининг у нас, на преглед ще подлежат всички жени между 25 и 60 години. Първоначално това ще се прави веднъж годишно, до получаване на три последователни резултата за липса на рак. След това изследването се прави на три години. Жените трябва да получат покана за такова изследване, а програмата да действа постоянно, подчертава Лилия Асенова. По думите ѝ, когато се изготви и представи национална скринингова програма, всички ще знаят, на прегледи ще бъдат поканени и здравно неосигурените.

Идеята за национална скринингова програма за рака на маточната шийка датира отпреди 15 години. През 2009 година здравното министерство започва да изпълнява проект с европейско финансиране, под надслов „Спри и се прегледай!“ От сдружението на Лилия Асенова се включват в тази национална кампания за скрининг на онкологични заболявания.

„Обиколихме 65 града с един автобус„, спомня си тя. „В самия автобус имаше видеостена, имахме слайдове какво е рак на маточната шийка, как трябва редовно да се правят прегледи, раздавахме брошури. Имаше голям отзвук, но всичко заглъхна.“

Като резултат от проведената в края на миналата година кампания, от министерството отчитат установени 770 жени с патологични изменения, на които са препоръчани допълнителни изследвания за уточняване на състоянието им. При близо 50 от тях има съмнение за рак и те са насочени за диагностика.

Церебрална атрофия – кои заболявания се крият зад този термин, какво е лечението и какви са перспективите пред лекарите и пациентите? За тайните на мозъка в Lege Artis разговаряме с невролога д-р Нейко Нейков.

Церебралната атрофия, по думите на д-р Нейков, е нормален процес, свързан със загубата на неврони. Усъвършенстването на мозъка започва още с раждането, като до 35-годишнина на човек загубата на нервни клетки е 1{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} на година. Когато количеството е значително по-голямо, става дума за болест.

Болестите, които водят до загуба на нервни клетки, не са напълно разгадани от специалистите. Не се знае точната причина за развиването на деменция, Паркинсон, Алцхаймер, макар че генетиката напредва в това отношение, разказва д-р Нейков. Черепно-мозъчна травма, инсулт, менингит, различни ендокринни заболявания могат да доведат до церебрална атрофия, казва още специалистът.

Невродегенеративните заболявания засягат най-често хора над 60-годишна възраст, което ги прави по-трудни за проследяване, допълва неврологът.

Големината на мозъка не е свързана с коефициента на интелигентност, изтъква д-р Нейков.

Неврологът коментира положението на пациентите с деменция в България. Заболяването се следи добре, но след диагностицирането и предписването на лечение грижата остава в ръцете на семействата, по думите на д-р Нейков.

В българските болници работят двойно по-малко медицински сестри от нужните, за да се осигури качествена грижа за пациента. Това показва анализ на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, озаглавен „Здравен показалец“.

За 10 години броят на медицинските сестри у нас е намалял с 30 процента, показват данните на асоциацията. Те бяха представени на форум, в който не участва нито един представител на изпълнителната и законодателната власт. От няколко години тези професионалисти настояват за въвеждане на стандарт за здравни грижи, който да гарантира минимално качество за пациента. Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество в организацията заяви:

„Ако имаше нормативен документ щеше да стане ясно, при разкриване, например, на едно вътрешно отделение, колко сестри трябва да има в това вътрешно отделение, с разкрити толкова легла, със 70{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} използваемост на леглата, колко медицински сестри трябва да има. Ако няма налични, касата няма да сключи договор“.

Според Недкова здравната ни система вече е в колапс, заради недостига на медицински сестри:

„Лечението не се състои само в поставяне на диагноза и назначаване на терапия. Оттам нататък има много, много други дейности, от които пациентите трябва да се възползват“.

Медицински сестри не достигат и в извънболничната помощ. Според анализа местата за прием по тази специалност в университетите не намаляват, но броят на завършилите сестри е по-нисък заради липсата на интерес към професията.