Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването между 30{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} и 70{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от възрастното население в ЕС е с наднормено тегло, а 10{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} до 30{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} – със затлъстяване. Прогнозите сочат, че до 2030 г. случаите на наднормено тегло ще се увеличат с 33{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, а на тежко затлъстяване – със 130{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

В България около 1,5 милиона души живеят със затлъстяване, като страната се нарежда сред водещите в Европа по честота на проблема в детска възраст.

Информацията е на Александровска болница в София, където вече започнаха безплатни прегледи за хора с наднормено тегло и затлъстяване с цел, да се установят рисковете за тяхното здраве.

Безплатни прегледи за заболявания при хора с наднормено тегло в Александровска болница

„Затлъстяването е заболяване, а не козметичен дефект или липса на воля, каза за „Хоризонт“ д-р Теодор Димитров от Клиниката по ендокринология на Александровска болница.

„Симптомите на затлъстяването са: по-голямото количество мазнини, натрупана в тялото, в подкожните депа, болки в ставите, нарушения в съня, повишено изпотяване, нетолерантност към топлината, по-чести кожни инфекции.

Има и психологически аспекти като ниско самочувствие и потиснатост. На този проблем трябва да се обръща внимание, да се говори за него, за да се решава, допълни младият лекар.

„При мъжете, например, обиколка над 94 см. вече говори за проблем с теглото, при жените, над 80 см. обиколка на талията, също говори за проблем с теглото ви.

Каква е разликата между затлъстяването и наднорменото тегло: наднорменото тегло също се класифицира чрез индекса на телесна маса – той е между 25 и 30, като ако индексът попада в тези категории, това се води като наднормено тегло.

Има и термин – клинично затлъстяване – това включва симптомите, които посочихме до тук. На 6-то място сме по затлъстяване в Европа, като храненето е основният фактор, който допринася за това – повишен прием на калории, на сложни и прости въглехидрати- като хляб, алкохол, газирани напитки, бира, на млада възраст организмът се адаптира, но след това идват повишените килограми, допълни ендокринологът.

„Вече за втора година протича скрининговата кампания за безплатни прегледи в Александровска болница, то е като традиция на Клиниката, като първата година преминаха 900 пациенти за два месеца, като при една трета от тях открихме въглехидратно нарушение, освен затлъстяването.

Програмата включва пълни кръвни изследвания – липиден профил, креатинин, урина, следим за сърдечно-съдовите фактори и измерваме артериалното налягане, измерваме и теглото, правим изследване на черния дроб, гликиран хемоглобин.

Целта ни е да помогнем на повече хора и да дадем гласност за проблема със затлъстяването, поясни още д-р Теодор Димитров.

По думите му 1/3 от хората имат захарен диабет и не знаят за това, с тази кампания ще бъдат открити и тези пациенти – с диабет, за да не остават в скритата статистика, не всеки затлъстял човек има диабет, но голяма част имат, допълни специалистът.

Д-р Димитров разкри още какви емоционални проблеми крие желанието за непрекъснато хранене, кои още органи страдат от затлъстяването, какви са усложненията от затлъстяването и наднорменото тегло.

Иво Петров и съпругата му се сблъскват с диагнозата рак и решават да погледнат отвъд нея, устремени към живота. Така с подходящия екип от специалисти – лекари с доказана експертиза в областта на онкологичните грижи, личности, преминаващи пътя на онкологично лечение и наблюдение, както и с помощта на експерти с опит в областта на здравеопазването, на здравните иновации и тяхната отворена екосистемна свързаност, те стигат до развитието на трансформираща платформа за подкрепа при вземане на решения в онкологията. Тя използва клинични данни в реално време и изкуствен интелект, за да ускори диагнозите и подобри лечението на ракови заболявания.

„Ние се опитваме да създадем персонализиран пациентски път, който е основан на медицински доказателства и да подпомага вземането на клинични решения – т.нар. мултидисциплинарен екип“, обясни Петров.

„Най-честите алергени, които могат да доведат до възпаление на носната лигавица са полените в природата. Те са най-честият причинител на т.нар. сезонен алергичен ринит.

Други чести причинители са домашният прах и домашните акари.

Проявите на алергичния ринит са много характерни – те започват със запушване на носа, белезникав воднист секрет, често и зачервяване и сърбеж по очите, кихане, понякога пациентите имат и намаляване на обонянието“, посочи д-р Йорданов от Софиямед.

„Алергичният ринит може да се прояви във всяка възраст, тъй като алергените са много и се появяват и нови. Човек може дълго време да си има тези симптоми и да не подозира, че става дума за това алергично заболяване. Затова трябва да се консултира със съответния специалист УНГ и да се постави диагноза и да започне провеждане на правилно лечение.

Диагностиката включва клиничен преглед, подробен разпит на пациента за симптоматика, ендоскопски преглед, кръвни тестове за алергия, както и кожни проби за алергия.

Лечението е съвместно – на специалисти по УНГ и алерголог. 

Алергичният ринит е два типа – сезонен (пролет и есен), както пояснихме, че се проявява през пролетта с цъфтежа на полени и храсти, и при хронифицирането му – става и целогодишен. По-леката форма е сезонната, но много честите форми са и целогодишните, заради неправилно или непроведено изобщо лечение, изтъкна още специалистът.

По думите му трудна е превенцията при алергичните ринити. При тези от полени, може да се започне прием на медикаменти малко преди началото на сезона – февруари, март или ранна есен. Като от домашен прах като причинител, няма превенция.

„Лечението е чрез капки за нос, противоалергични терапии, като има много и различни.

Локалните кортикостероидни спрейове могат да се ползват и по-дълго време, независимо, че хората се притесняват, защото те действат само локално, не влизат в кръвообращението и нямат този вреден ефект на кортикостероидите, които се приемат орално или венозно, поясни още д-р Йорданов.

„Ултравиолетовите лъчи са дразнител за кожата. Затова тя отделя кафявия пигмент, за да се защити, което въобще не е здраве, не че не трябва да има умерено излагане на слънце, заради остеопорозата и набавянето на витамин Д, но този летен хубав загар не е здраве, допълни още доц.Тачев.

„Това е илюзия, че човек с кафяв тен може да стои вече неограничено време на плажа – не!

Слънцезащитата може и трябва да се ползва всеки ден, няма такова нещо като „предпазен по природа“, защото примерно този човек има по-тъмен тен на кожата. Вашата анкета също сочи, че хората не са запознати с възможностите и видовете фото и слънцева защита.

Освен това, веднъж годишно, човек е добре да посети и дерматолог. Те са специалистите, които със специална техника, ще преценят дали дадена бенка е опасна.

Относно слънцезащитата – не е толкова важно колко е факторът, колкото това да се нанася редовно тя. Да се нанася толкова, колкото е препоръчано като количество на опаковката на защитния крем. След излизане от морето също веднага се намазва човек, допълни доц. Тачев.

„Много е важно как защитаваме кожата на децата – за тях подходящите часове за море, на плажа, в планината – са от 8 до 11 сутринта и следобед след 16 – 16, 30 часа – тогава няма опасност за тях. Обедният пояс за децата е неподходящ, каза още доц. Тачев за БНР.

Доц. Тачев поясни точно какво означават различните видове фактори слънцезащита, как се поставя тя, за подвеждащите понякога текстове по опаковките на продуктите за слънцезащита или други козметични продукти, имат ли слънцезащита дадени продукти за лице като фондютени, и как те се ползват като слънцезащитни кремове.

1381 пациенти са били оперирани през последната година в отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия към Университетската специализирана болница по онкология в София. Гост в ефира на Lege Artis  беше д-р Ваня Митова.  По думите ѝ броят на оперираните пациенти остава относително постоянен, тъй като е ограничен от капацитета на лечебното заведение. Въпреки това, броят на болните от рак на гърдата нараства с всяка изминала година.

Д-р Митова посочва, че в световен мащаб честотата на заболяването се увеличава с около 0,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} годишно през последните четири десетилетия. Прогнозите са още по-тревожни – до 2030 г. се очаква глобално увеличение на смъртността от рак на гърдата с 12,4{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

Въпреки сериозността на проблема, в лечението има и положителни тенденции. В отделението е направен вътрешен анализ на резултатите, който дава надежда за подобрение в терапевтичните подходи. За съжаление, липсата на актуални и обобщени национални данни след преструктурирането на Българския национален раков регистър затруднява цялостния анализ на ситуацията в страната.

Една от най-тревожните тенденции, според д-р Митова, е нарастващият брой на по-младите пациенти. Най-младата пациентка в отделението е едва на 23 години. Също така, с над 13{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} се е увеличил делът на жените, диагностицирани с рак на гърдата във възрастовата група 41–50 години – ръст от около 12{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} спрямо предходни периоди.

Тези неблагоприятни промени, според д-р Митова, са ясен сигнал, че е крайно време да се разработи и въведе ефективна национална стратегия за борба с рака на гърдата, включваща както скрининг, така и организационни подобрения в здравната система. Тя подчертава, че причините за заболяването не могат да се сведат до един конкретен рисков фактор – ракът на гърдата е резултат от комплексно взаимодействие между множество фактори.

„Длъжници сме на целия български народ“, казва д-р Митова. „Не успяваме да организираме адекватна национална скринингова програма, а е крайно обезпокоително, че в 21-ви век България е единствената държава в ЕС, която все още няма такава.“