Рубрика: Новини

Ново мащабно проучване установява, че здравните и социалните работници в Европа са изложени на широк спектър от предотвратими рискови фактори, които могат да допринесат за развитието на онкологични заболявания. Данните, публикувани от euronews.com, подчертават критичното значение на професионалната безопасност в сектора.

Ракът остава водещата причина за смъртни случаи, свързани с трудовата дейност в Европейския съюз. Според Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), всяка година се регистрират около 100 000 фатални случая, като милиони работници ежедневно се сблъскват с опасни вещества и процеси.

Проучването обхваща 24 402 телефонни интервюта, проведени между 2022 и 2023 г. сред служители във Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия и Испания. Резултатите показват, че 29,5% от работещите в сферата на здравеопазването и социалните грижи са били изложени на поне един рисков фактор за рак, а 7,8% са били подложени на два или повече фактора едновременно.

„Въпреки тяхната значимост, рисковете, свързани с излагането на канцерогени в сектора на здравеопазването, остават по-малко видими в сравнение с други индустрии“, коментира Мишел Търнър, старши автор на изследването в Института за глобално здраве в Барселона (ISGlobal). Тя подчертава необходимостта от разработване на специфични стратегии за превенция, адаптирани към реалната среда в лечебните заведения.

Здравеопазването и социалните грижи са сред най-големите икономически сектори в Европа, в които са заети над 21,6 милиона души, което съставлява около 11% от общата работна сила. Това прави защитата на тези служители приоритет от обществено значение.

Анализът е оценил излагането на 24 известни рискови фактора, включително промишлени химикали, физични въздействия и комплексни смеси. В медицинския контекст опасностите варират от почистващи препарати до специализирани терапевтични и диагностични процедури, включващи опасни субстанции.

Най-често срещаните експозиции сред здравните работници включват йонизиращо лъчение (7,4%), емисии на отработени газове от дизелови двигатели (6,2%), слънчева ултравиолетова радиация (6,1%), формалдехид (5,2%) и бензен (4,8%). Формалдехидът и етиленовият оксид са идентифицирани като най-масовите химични експозиции, използвани предимно за дезинфекция и стерилизация на медицинско оборудване.

Работата с рентгенови апарати и радиоизотопи значително увеличава риска от излагане на йонизиращо лъчение. При липса на адекватни защитни средства, тези въздействия могат да причинят необратими увреждания на клетъчно ниво. Европейският кодекс срещу рака посочва контрола на тези експозиции като ключов приоритет за превенцията.

Изследователите обръщат специално внимание на високорисковите групи в сектора. Сериозна заплаха съществува за лаборантите в патологоанатомичните отделения и аутопсионните зали поради честата употреба на формалдехид. Зъботехниците също са изложени на значителен риск заради контакта с респирабилен кристален силициев диоксид при изработката на протезни конструкции и мостове.

Рубрика: Новини

Пациентите и медицинските специалисти в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол станаха свидетели на сериозен инцидент, след като въоръжен мъж нахлу в едно от отделенията на лечебното заведение. Според официалната информация от Районното управление, 43-годишен гражданин е задържан заради отправени смъртни заплахи към дежурния персонал.

Бързата намеса на органите на реда е предотвратила потенциална ескалация на насилието. Сигналът е подаден около 14:50 часа, когато агресивният мъж, държащ хладно оръжие (нож), е започнал да отправя директни закани за убийство към лекарите и сестрите на територията на болницата.

Случаят отново изостря вниманието към наболелия проблем със сигурността на медицинските кадри по време на изпълнение на техните професионални задължения. Към момента по случая е образувано досъдебно производство и се водят активни процесуални действия за изясняване на всички обстоятелства около недопустимия акт на агресия.

Рубрика: Новини

УМБАЛ „Света Марина“ – Варна бе удостоена с Отличителен знак за значими постижения в ефективното прилагане на политиката за равнопоставеност между жените и мъжете за 2026 г. в категория „Обществени организации и институции“. Престижната награда бе връчена на проф. д-р Силва Андонова, изпълнителен директор на лечебното заведение, от заместник-министъра на труда и социалната политика Лилия Стоянович. Официалната церемония се проведе на 28 май 2026 г. в Министерството на труда и социалната политика и бе открита от министър Наталия Ефремова.

Наградата се връчва за девета поредна година и има за цел да отличи социално отговорните работодатели и институции в България, които успешно прилагат политики за равнопоставеност на половете. На събитието присъства и Н. Пр. Андреа Икич-Бьом, извънреден и пълномощен посланик на Република Австрия у нас.

Като втората по големина болница в страната и водещ университетски диагностично-лечебен комплекс в Североизточна България, УМБАЛ „Света Марина“ играе ключова роля в здравеопазването и медицинското образование. Лечебното заведение, което разполага с 2200 служители, е най-големият работодател в региона. То обединява висококвалифицирани специалисти в 50 медицински специалности, както и експерти в здравния мениджмънт и други свързани сфери.

„Този приз е резултат от последователната ни политика за създаване на подкрепяща и мотивираща работна среда. Наградата е признание за труда и отдадеността на всички наши служители, които утвърждават болницата като европейското лице на българското здравеопазване“, подчерта проф. д-р Андонова.

Отличието е символ на висока обществена отговорност и утвърждава принципите на прозрачност, уважение и равни възможности, които УМБАЛ „Света Марина“ – Варна залага в своята организационна култура. Решението за присъждането му е взето от Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет.

Рубрика: Новини

Задълженията на държавните лечебни заведения възлизат на 426 млн. евро, като към края на първото тримесечие просрочените дългове са в размер на 21 млн. евро. Седемнадесет болници в страната обслужват активни банкови кредити. Тези тревожни данни бяха представени от министъра на здравеопазването Катя Ивкова по време на официална пресконференция за обявяване на новия екип и приоритетите на ведомството.

Министър Ивкова отчете, че до 30 април са реализирани разходи за над 188 млн. евро. От тях 156 млн. евро са насочени към финансиране на медицински дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Осъществени са трансфери към Националната здравноосигурителна каса на стойност 32 млн. евро, докато фактурираните, но все още неразплатени текущи и капиталови разходи възлизат на 12 млн. евро.

Съществува сериозен риск от загуба на европейско финансиране в размер на 56 млн. евро по различни здравни проекти. Предстои Министерството да изготви и представи детайлен финансов и оперативен анализ на застрашените дейности.

Въпреки тежкото наследство от последните години, здравната система продължава да функционира, увери здравният министър. С цел стабилизиране на сектора, ръководството на Министерството вече е провело срещи с държавните представители в съветите на директорите на 64 държавни болници. Основното изискване към мениджмънта е лечебните заведения да не генерират нови загуби, дори ако не реализират печалба. За оптимизиране на финансовите резултати и подобряване на кадровото обезпечаване, ще се провеждат ежемесечни отчетни контролни срещи. Според министър Ивкова, внедряването на стриктни управленски практики е ключовата първа стъпка към оздравяването на болничния сектор.

По отношение на стратегическия проект за изграждане на Национална детска болница стана ясно, че тръжната процедура е временно преустановена поради подадена жалба в Комисията за защита на конкуренцията. Инвестиционното дружество разполага с бюджет от 47,5 млн. евро за проектиране, управление на проекта и текущи разходи. За последните три години обаче, единствената реално свършена работа се изчерпва с подпомагане на проектирането от страна на консорциум съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Рубрика: Новини

Здравният министър Катя Ивкова представи пред обществеността актуалното състояние на здравната система, като очерта основните финансови и структурни предизвикателства пред ръководството на Министерството на здравеопазването. Основен акцент в новата стратегия на ведомството ще бъде пълната прозрачност и ясното дефиниране на натрупаните през годините системни дефицити.

Въпреки тежкото наследство, родното здравеопазване продължава да функционира без риск за пациентите. Финансовите данни към края на първото тримесечие на 2026 г. обаче показват, че държавните лечебни заведения са акумулирали задължения в размер на над 426 милиона евро, като над 21 милиона от тях са просрочени. Допълнителен индикатор за сериозния финансов натиск в сектора са сключените договори за банкови кредити от страна на 17 държавни болници.

Отчитат се също фактурирани, но неразплатени капиталови и текущи разходи за близо 12 милиона евро, както и необезпечени обществени поръчки за над 8,5 милиона евро. Министър Ивкова категорично увери, че вече се работи по осигуряването на необходимия финансов ресурс и това няма да наруши изпълнението на националните програми за лечение.

За реализирането на планираните политики и специализирани програми през 2026 г. е необходим допълнителен бюджет от над 166 милиона евро, част от които са предвидени за обучението на лекари специализанти. Успоредно с това, ръководството на министерството извършва подробен одит на проектите с европейско финансиране поради установен риск от загуба на над 56 милиона евро.

Проектът за изграждане на Национална детска болница остава безусловен приоритет за институцията. Към момента обществената поръчка за проектиране и авторски надзор е временно спряна поради внесена жалба пред Комисията за защита на конкуренцията, но министерството следи отблизо всички предстоящи стъпки по реализацията му.

Като ключова реформа в управлението на сектора, МЗ стартира мащабен процес по актуализация и дигитализация на Националната здравна карта. Сред останалите дългосрочни приоритети на ведомството са подобряването на майчиното и детско здравеопазване, засилената профилактика на социалнозначими заболявания, реформата в психиатричната помощ, преодоляването на кадровия дефицит и въвеждането на реални индикатори за контрол върху качеството на медицинската помощ.

Рубрика: Новини

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов се срещна с представители на Световната здравна организация (СЗО) в централата на съсловната организация. Визитата на експертите от СЗО е част от цялостната оценка на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Проектът се осъществява съвместно с Министерството на здравеопазването и цели да укрепи системите за събиране и анализ на здравни данни, което е ключово за формирането на ефективни политики и вземането на адекватни решения в сектора.

В дискусията се включи и Стефания Давиа, представител на Регионалния офис на СЗО за Европа. Основен акцент в разговорите бяха процесите по внедряване на електронното здравеопазване в България. Д-р Брънзалов запозна гостите с етапите на развитие на НЗИС и последователното реализиране на електронните услуги.

Той изтъкна факта, че общопрактикуващите лекари първи са получили пълен достъп до електронните здравни досиета на своите пациенти. Впоследствие системата успешно е обхванала и специалистите от извънболничната медицинска помощ, въведено е електронното направление за изследвания, а в краткосрочен план предстои разширяване на дигиталните функционалности и в болничния сектор.

Специално внимание беше обърнато на настоящите пречки, свързани с непълния синхрон между законодателната база и дигиталните процеси. Като показателен пример беше посочен електронният болничен лист, който, въпреки че се издава дигитално, все още изисква представянето на хартиен дубликат за определени административни нужди.

Според думите на председателя на БЛС, към днешна дата почти всички медицински документи имат своя електронен формат. Следващите приоритетни стъпки включват осигуряване на достъп до електронното здравно досие за по-широк кръг медицински специалисти и окончателното елиминиране на хартиените носители за документи като формулярите за избор на лекар и медицинските свидетелства за постъпване на работа.

По време на разговорите беше поставена и темата за необходимостта от повишаване на сигурността при идентификация на пациентите в електронната система. Ръководството на БЛС категорично заяви, че ще продължи последователно да настоява за спешни законодателни промени, които да оптимизират и гарантират сигурното функциониране на електронното здравеопазване у нас.

От БЛС отбелязват, че срещата е преминала в дух на ползотворен диалог и е предоставила отлична възможност за обмен на добри европейски практики в сферата на дигиталното управление на здравната информация.

Рубрика: Новини

Множествената склероза (МС) засяга предимно пациенти в млада възраст, като пикът на заболяемост е между 25 и 35 години. Според невролога проф. Пенко Шотеков, това се дължи на високата активност на имунната система в този период, тъй като МС представлява автоимунно възпалително заболяване.

През последните две десетилетия, благодарение на широкото навлизане на магнитно-резонансната томография (ЯМР), диагностиката на заболяването е значително оптимизирана. По думите на професора, това не индикира непременно реален ръст на заболяемостта, а по-скоро резултат от по-бързата и прецизна диагностика. Докато в миналото данните са отчитали около 3600 пациенти с МС в България, съвременните проучвания сочат близо 9000 засегнати. Географското разпределение също има значение, като разпространението е по-високо в северните страни.

Началните клинични прояви често са дискретни и могат да включват хипестезия (изтръпване) на крайниците, диплопия (двойно виждане), замайване или временно намаляване на зрението на едното око. Тези леки симптоми обикновено преминават спонтанно за седмица или две, което често води до тяхното неглижиране от страна на пациентите. Заболяването типично протича с пристъпи и ремисии, като окончателната диагноза се поставя едва при задълбочаване на симптоматиката и провеждане на ЯМР.

Късното диагностициране често е следствие от подценяване на клиничната картина, както от страна на обществото, така и от общопрактикуващите лекари, поради недостатъчна информираност. Много от възпалителните пристъпи протичат асимптомно. Не е рядкост при пациент с анамнеза за едва един или два клинични пристъпа, образното изследване да визуализира множество демиелинизиращи лезии.

Терапевтичният подход при множествената склероза изисква дългосрочно приложение на модифициращи болестта терапии (МБТ), които са напълно реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Макар лечението да е високоспециализирано и скъпоструващо, а административната процедура по изписването му да изисква преминаване през експертни лекарски комисии, то е напълно безплатно за здравноосигурените лица.

Етиологията на МС остава мултифакторна. Тя не е класическо наследствено заболяване, но съществува генетична предиспозиция. Сред основните рискови фактори са географската ширина, дефицитът на витамин D (вследствие на намалена експозиция на слънчева светлина) и тютюнопушенето. Жените боледуват два пъти по-често от мъжете, което най-вероятно е обусловено от хормонални фактори.

При своевременно поставяне на точна диагноза и иницииране на адекватно лечение, пациентите с МС имат потенциала да водят пълноценен живот. Поддържащата терапия е от критично значение за овладяване на прогресията и запазване на функционалния капацитет за десетилетия напред.

Проф. Шотеков категорично предупреждава за опасностите от медицинската дезинформация в интернет. Специалистът съветва пациентите да подхождат критично към немодерирани форуми, където се разпространяват некомпетентни съвети, алтернативни диети и непроверени терапии. Отхвърлянето на конвенционалното лечение е изключително рисковано. Липсата на адекватна медицинска намеса при МС неизбежно води до тежка инвалидизация, подчертава експертът.

Рубрика: Новини

През изминалата седмица в България са потвърдени два нови случая на легионерска болест, според актуалните данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), разпространени от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). С тях общият брой на заразените от началото на годината достига седем. Това представлява над два пъти по-висока заболеваемост спрямо същия период на предходната година, когато са били регистрирани едва три случая.

Едновременно с това се наблюдава лек спад при по-голямата част от стомашно-чревните инфекции, сред които гастроентерити, колиентерити и ротавирусни инфекции. Сравнителният годишен анализ не отчита съществени отклонения в броя на засегнатите пациенти. Въпреки че през последната седмица няма ръст при случаите на кампилобактериоза, кумулативните данни за последните две години показват значителна разлика – 228 случая от началото на 2026 г. спрямо 115 за същия период на 2025 г.

Тревожна тенденция се очертава при острите вирусни хепатити, където епидемиолозите отчитат нови 51 случая. С тях общият брой на заболелите от началото на годината скача до 785, което е съществено увеличение спрямо отчетените 485 случая за същия период през 2025 г.

Здравните власти съобщават и за леко повишение при някои детски инфекциозни заболявания. Регистрирани са 65 случая на скарлатина (с 28 повече от предходната седмица) и 594 случая на варицела (ръст от 18 пациенти). Въпреки това, от началото на 2026 г. заболеваемостта от скарлатина (1439 случая) остава значително по-ниска спрямо същия период на 2025 г. (2110 случая). При варицелата нивата на разпространение се запазват относително стабилни с над 12 800 заболели през настоящата година.

По отношение на трансмисивните инфекции, през седмицата са диагностицирани 7 пациенти с лаймска болест и 4 с марсилска треска. Не са установени случаи на други тежки заболявания, предавани от кърлежи и комари, както и на особено опасни инфекции като коклюш, ботулизъм, маймунска вариола, антракс, туларемия и холера.

Рубрика: Новини

Окръжна прокуратура – Габрово започна проверка по сигнал на националния омбудсман за сериозни нарушения при изпълнението на строително-ремонтни дейности в Държавната психиатрична болница в Севлиево. Проектът, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, е подложен на разследване заради съмнения за некачествено и непълно изпълнение на обществената поръчка.

В доклада на омбудсмана се посочва липсата на жизненоважни съоръжения, включително пожароизвестителна система и асансьор за пациенти с ограничена подвижност. Констатираните пропуски в строително-монтажните работи засягат пряко безопасността и достъпността на лечебното заведение.

Наблюдаващият прокурор е разпоредил на МВР – Габрово извършването на проверка със срок от 30 дни. В хода на разследването ще бъдат изискани документи и ще бъдат снети обяснения от отговорните лица, за да се установят причините за допуснатите нарушения и да се провери целесъобразността на разходваните средства.

Рубрика: Новини

Екип по майчино-фетална медицина от Медицински комплекс „Д-р Щерев“ постигна значим успех, прилагайки иновативен терапевтичен подход при изключително рядък и високорисков случай на голям тумор в плацентата по време на бременност. Става въпрос за плацентарен хориоангиом – рядка съдова формация, която в тези размери се среща при едва 0.02–0.03% от бременностите и може да доведе до тежки усложнения за плода.

Особеното в случая е, че лекарският екип прилага терапия с пропранолол – медикамент, използван основно за лечение на високо кръвно налягане, но почти неприлаган до момента при този тип диагноза. Според световната медицинска литература към момента съществува едва един подобен публикуван случай, описан от екип във Франция през 2015 г.

Пациентката е насочена към комплекса в 29-та гестационна седмица, след като е установено съмнение за сериозна аномалия. Специалистите диагностицират голям и силно кръвоснабден тумор, разположен в близост до пъпната връв. Поради високия риск от инвазивна вътреутробна интервенция, медицинският екип взема решение да опита алтернативния подход с пропранолол.

След започване на терапията бременността е успешно удължена с още шест седмици – до 35-та гестационна седмица. Бебето се ражда с тегло 2500 грама и днес, шест месеца по-късно, се развива нормално и без данни за усложнения. Случаят вече е изпратен към международна изследователска група в Нидерландия, която събира данни за лечение на плацентарни хориоангиоми с цел създаване на медицински консенсус.

Това постижение се основава на богатия опит на екипа, който през 2024 г. успешно лекува друга високорискова бременност с подобен тумор, но чрез вътреутробна интервенция за прекъсване на кръвотока. Натрупаната експертиза при различни сценарии позволява на специалистите от „Д-р Щерев“ да предлагат персонализирани и животоспасяващи решения при най-сложните медицински казуси.