„Проблемът с инсултите е голям, защото всяка минута в Европа един човек получава инсулт и този инсулт може да бъде смъртоносен или инвалидизиращ, което променя живота и на пациента, и на неговото семейство, каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. д-р Димитър Масларов, началник на Клиника по неврология към Първа Многопрофилна болница за активно лечение в София.

„45 360 хиляди са отчетените от НЗОК инсулти за 2024 г., а в 42 болници в страната се работи и чрез интравенозна тромболиза,  вече имаме обучени екипи за прилагане на различните модерни методи за инсулти, така че да се избегнат тежките последици. 85 на сто от инсултите са исхемичните инсулти.

При пациенти на около 50 години, които имат транзиторни исхемични атаки или преходни нарушения на мозъчното кръвообръщение имат 4 до 7 рискови фактори за инсулт.

Стронг центровете, които се създадоха с Националния план за борба с инсултите работят, те са три в София, има във Варна, Пловдив, в Плевен, скоро ще има и в Бургас, така че нещата се придвижват в положителна посока. От отчетените 52 хиляди инсулта по данни на НЗОК за 2016 година, през 2021 г. те са вече 41 800 хиляди, като за миналата година има леко покачване, каза още проф. Масларов.
„Най-важното за пациентите е да бъдат докарани навреме в болнично заведение.

За провеждането на тромболиза времето е в рамките на 4 часа и половина от появата на първите симптоми, но това не винаги е ясно. Защото човек си ляга да спи в нормално здраве, но се събужда с някаква симптоматика. Това се нарича мозъчен инсулт при събуждане или инсулт с неясен час.

За радост, вече съществува още една възможност, която е изследване чрез компютър-томография, за да се установи, че конкретният пациент, независимо, че е подминал тези 4 часа и половина, има възможност да бъде тромболизиран с ефект. 

И това е благодарение на изследването, чрез което да се отхвърли мозъчен кръвоизлив. Защото в първите часове от получаването на инсулта, такава исхемична зона не се оформя ясно демаркирана на образа, но се отхвърля мозъчен кръвоизлив с компютърно-томографско изследване.

Тогава вече можем да пристъпим при спазване на всички други критерии, към провеждане на венозна тромболиза, ако сме в рамките на тези 4 часа и половина от началото на симптоматиката и при изключване на всички други изключващи критерии, които никак не са малко, така че пациентът да се оцени като подходящ, поясни още кардиологът и допълни:

„Ако тя се окаже, че е недостатъчно ефективна, тогава се преминава към добавяне на известно количество лекарство артериално и се пристъпва към тробектомия, поясни още проф. Масларов.

„Проблемът с инсултите е в логистиката и пристигането на пациента в приемливо време в болницата. Спазването на терапевтичния прозорец е проблем не само за България, но и за света.
Една от целите на Европейския план за борба с инсулта е провеждане на венозна тромболиза при 15 на сто от пациентите.  Но трябва да знаем, че инсултът почти никога не се развива върху здрав терен. Винаги има някаква причина. Като най-важната от тях е неритмичната работа на сърцето – излизането от ритъм – тогава се получава т.нар. емболичен инсулт. Това е при хора над 70 годишна възраст, което даде основание в много държави при тези хора, дори без да имат нарушения в ритъма на сърцето – т.нар. предсърдно мъждене, да им се изписват медикаменти за разреждане на кръвта.

Но винаги има шанс човек да бъде спасен, защото възможностите на човешкия мозък са безгранични и различни и даването на прогнози в първите часове от развитието на инсулта, който е едно коварно заболяване, се оказват погрешни…

Сигурно е едно, че в рамките на 5 години след първия мозъчно-съдов инцидент, неминуемо се случва втори, в немалко случаи и фатален. Може и да има неми мозъчни зони, в които малки лаконарни инфаркти протичат безсимптомно, по тази причина хора, които започват да се оплакват от главоболие, нарушено равновесие или пък паметови нарушения се откриват множество зони, пръснати на различни места в бялото и сиво мозъчно поле, заяви проф. Димитър Масларов.

Той допълни, че вече има ново лекарство в лечението на инсулти, което се прилага за една минута венозно, за разлика от предишния вариант, който се влива за час, то се ползва при запушване на по-големи мозъчни съдове, което дава сериозна глътка въздух за провеждане на мероприятията за лечение на инсулта.

„Най-важно е при първата симптоматика за инсулт, като слабост на крайник, говорен проблем, повтаряне на една и съща симптоматика няколко пъти, която отзвучава и на другия ден се получава, да се вземат мерки веднага, за да се избегне масираният инсулт, припомни специалистът.

„В топлото време сега е важно да знаем, че съдовете се разширяват, отделя се пот, но се губят и електролити и се нарушава баланса, но не винаги и при всички пациенти кръвното налягане пада. Големите температурни амплитуди както през зимата, така и през лятото оказват своето влияние. Наскоро четох няколко проучвания – едно китайско и едно немско, според които промяната с един градус на средно денонощната температура води до покачване с един процент на случаите на инсулт.

Факт е, че през лятото, и през големите студове борят на инсултите се покачва. Тези пациенти трябва да избягват директното излагане на слънце, през зимното време да се обличат добре, да избягват рязката промяна в температурата, да не излизат в тези периоди навън .

Но ние като невролози сме убедени, че 80 на сто от инсултите са предотвратими и лечими с мерките за ефективна първична профилактика, като още веднъж посочи кои са рисковите контролируеми фактори – високото кръвно, захарен диабет, тютюнопушене, висок холестерол, затлъстяване, дислепидемия, метаболитен синдром, дългогодишна мигрена, злоупотреба с лекарства, алкохол, предсърдно мъждене, обструктивна сънна апнея, депресия и други, проф. Масларов.

При нас не се контролират добре тези рискови фактори и затова нашите пациенти с инсулт имат доста по-тежка инвалидизация от тези в Австрия, например. При нас и често тези пациенти могат да имат и неблагоприятен изход…Самите хора трябва да знаят, че трябва да спазват терапиите си за тези болести, да се проследяват. В резултат на усилията на Дружеството по неврология клиничната пътека вече е 10 дни за лечение на инсулти. Има и няколко клинични пътеки за рехабилитация след инсулти, но тя е 7 дни и не е достатъчна. 

Неврорехабилитацията би следвало да се развива у нас, аз съм описал това, тя трябва да бъде достъпна, да се говори повече за ползите от нея. Защото всичко в съвкупност за мозъчния инсулт има значение – първична профилактика, организация на дейностите и грижите, вторична профилактика, рехабилитация и живот след инсулт. Всичко има значение!

Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред тях: менингит, морбили, лаймска болест, „летни диагнози“ – салмонела, хепатит, чревни разстройства. Въпросите, останали без отговор преди два месеца, бяха много. Доц. Атанас Мангъров започна с най-важният акцент – симптомите на появилия се летен вариант на коронавирус, който няма нищо общо с „Ковид 19“, а се причислява към т.нар. летни грипове.

„Нарича се „Нимбус“ и протича като грипоподобно заболяване. Това, което е най-характерно, е силната болка в гърлото, която се описва като „рязане на гърлото с бръснач“, поясни опитният инфекционист. Не бива да се бърка като подвид на познатия „Ковид 19″, той просто е вариант на множеството коронавируси. Заразно заболяване, предава се по въздушно-капков и контактно-битов път. Повлиява се от познатите ни ваксини, но е най-добре да се стои вкъщи, да се пият много течности и да не бързаме веднага да свалим температурата. Така организмът ще даде по-бърз имунен отговор на вируса“ – подчерта доц. Мангъров.

В поредния брой „За здравето“ говорихме за лайшманиозата и Ку-треската, за гастроентерити и ентероколити, за хеморагичната треска и терската денга… Все опасни заболявания, причинени от ухапвания от насекоми или пренасяни от тях.

Разбира се, нашата дискусия не постави тревожността на първо място, а подчерта превенцията и бързата реакция като добро решение за избягване на тези усложнения. Но, ако все пак ни сполети, доц. Мангъров препоръча бързата намеса на лекар-специалист, който да направи точната диагноза и да назначи лечение. „Така постъпват интелигентните хора“, пошегува се нашият гост. Но това е самата истина, нашият съвет към всички, независимо от възрастта и предпочитанията им за лятото. Защото подобни опасности „дебнат“ и на море, и на планина, и на полето, и у нас, и в чужбина.

„В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда и 800 милиона ваксини срещу Covid.“ Това споделя в ефира на предаването „Следобед за любопитните“ д-р Чавдар Ботев.

В Западна Европа най-големият проблем след Covid е спайк протеинът (Spike protein). Половината от спайк протеина е от вируса, който минава през нас и другата част – от ваксини.  Какво представлява спайк протеинът? Това е един шип, който притежава вируса и на практика в него се намират онези части, които образуват – имунитет или антитела. Чрез него се прониква в клетката. Страшното е, че при неговото проникване в кръвта, без значение от неговия произход, се образува една структура и често той навлиза в митохондриите (универсален клетъчен органел, срещан в почти всички еукариотни клетки) и намалява тяхното функциониране.

„В момента учени и лекари от цял свят работят по този проблем. Оказа се, че този спайк протеин се явява нещо като бактериофаг и избива най-полезните бактерии в храносмилателната ни система. Оттам и множеството нови заболявания, като се започне от онкологични, автоимунни или всички тези заболявания се усложняват. В България разполагаме с цялата информация какво да се прави и да помогнем на много болни, дори и в последния стадий, където са дегенеративните заболявания, защото там се прилага лечение със стволови клетки. Една пълна кръвна картина ни дава на нас, лекарите, представа за състоянието на съдовете в тялото на болните и оттам може да се пристъпи към реално лечение.

По мои данни около 600 хиляди души в България са болни от постковид синдром, но това са хора с тежки проблеми, а има много други, които по-леко прекарват всичко. Първият типичен за постковид състояние симптом е, че не ви идва наум правилната дума, второто това е една хронична умора, наблюдава се нарушение на вегетативната нервна система – примерно силно сърцебиене, паник атаки и дори мисли за самоубийство. РНК технологията е може би най-напредничавата, тъй като се използва и при производството на по-съвременни и полезни за хората ваксини. Коронавирусът прониква в клетките на човешкия организъм, а оттам и в органите.

Нещата наистина са много сложни и за това все по-често наблюдаваме отключване на различни заболявания, в това число и автоимунни такива, което е в резултат на увредените съдове и тяхното запушване. Най-често страдат органите в човешкото тяло, които имат най-малки кръвоносни съдове – мозъкът – и за това говорим, че симптоматиката е неврологична.

Самият спайк протеин отива в тъканите и остава там до половин година, а в кръвта остава много години. Най-простото нещо, което можем да направим, е да изследваме антителата. В момента голяма част от хората имат много антитела и това спомага на организма да дава имунен отговор. Всичко това обърна и имунитета на хората и сега вече наблюдаваме по-често боледуване.“

Съветът на лекаря е при всяко боледуване да правим Covid тестове и да изследваме антителата в кръвта си. В България са най-ценните лактобацили и пробиотици, имаме знанията и възможностите да лекуваме постковид синдрома, категоричен е д-р Чавдар Ботев.

Д-р Чавдар Ботев е специалист по вътрешни болести и клиничен хематолог в София с над 30 години медицински опит. Професионалните му интереси обхващат широк спектър от съвременни терапевтични подходи от стволови клетки и тромбоцитни продукти за заместителна терапия и регенеративна медицина до плазмафереза и фотофереза при хематологични и автоимунни заболявания, автоложни тъканни лепила, микробиотична терапия и имунотерапия на онкологични заболявания. Разработва и прилага лечение и рехабилитация на пациенти с постковид синдром.