Не е необичайно, ако в най-горещите дни на годината изпитаме главоболие.  Причините за него могат да бъдат най-различни и обикновено, наистина свързани с жегата.

Главоболието обаче, може да подсказва и сериозно прегряване на тялото.

„Дехидратация е една от причините за главоболието в жегите, но значение има и промяната в пулса, учестяване, промяна в кръвното налягане, което по принцип в жегите пада, но има парадоксални случаи, в които се вдига, и в крайна сметка хора с хронични заболявания може да имат и главоболие като първи оплаквания на топлинен удар или пък на слънчев удар, разказа д-р Ирен Петрова, невролог в Александровска болница в София.

„Топлинният удар и слънчевият удар – това са едни от общите оплаквания, заедно със раздразнителност, тревожност, напрегнатост, промяна в кръвно налягане. Главоболието е част от тези оплаквания, предхождащи топлинен удар…

Това се случва при тежка дехидратация, кожата на такъв човек е бледа и изпотена и постепенно човек може да изпадне в безсъзнание, накрая да загине дори…, допълни д-р Ирен Петрова.

Най-опасните часове навън в горещината за възрастни хора с болести са между 14 и 17 часа.

„Жегата е опасна и за хора с автоимунни заболявания като множествената склероза, повечето автоимунни заболявания се повлияват зле от резките температурни разлики и амплитуди – било студени или горещи.

Главоболието може да се предизвика и от тежък физически труд навън, който също води до изпотяване, дехидратация, загуба на електролити, възможност за образуване на мускулни крампи, особено като се напрегне шийната мускулатура, поясни специалистът.

Д-р Петрова посъветва първо да си измерим кръвното налягане, ако е ниско, да се пие вода, минерална или айран със сол, но не газирани напитки. Ако е високо кръвното, да се вземе веднага медикамент за регулиране на кръвното. Ако е зле човек, трябва веднага да се потърси лекарска помощ. Добре е да излизате с бутилка вода навън и да избягвате горещите часове навън, допълни тя.

Проблемът с кадрите в болниците може да се реши с бърза промяна на финансовия модел на системата на здравеопазване, каза в интервю пред БНР управителят на частна болница в София Андрей Марков, който е и член на УС на Българската болнична асоциация.

„Започнахме тази дейност през 1995 – 1996 г. и замръзна в 2000 г. Оттогава нямаме развитие. След въвеждането на клинични пътеки нормално беше да въведем диагностично-свързаните групи, които отчитат проблеми на пациентите в цялост. Обикновено хората със заболяване страдат от допълнителни заболявания. А сега формално като текст имаме записано, че сме длъжни да лекуваме всички заболявания на пациента по една пътека. Ами, това не се случва„, заяви Марков.

Той коментира, че поскъпване на медицинските услуги може да има в цялата система на родното здравеопазване:

„Поскъпване след 1 януари може да бъде регистрирано навсякъде в системата във всичко, но в едни болници по регламентиран начин с обявяване и регламентирано плащане, в повечето се случва нерегламентирано“.

Той допълни, че пациентите най-често доплащат на първо място за лекарствени средства, защото статистиката сочи, че разходите за здраве надвишават два пъти публично определените средства.

„Превишаваме публичните средства два пъти и означава, че има дефицит. Другото плащане от пациентите е за методи и практики, който са равностойни на методите в развитите страни, всеки пациент иска най-доброто – консумативи и екипи. И за да се осъществят медицинските практики на високо ниво, се изисква повече средства“, заяви управителят на частната болница.

И обясни, че разходите в България, освен 5 млрд. лв., които се заделят и варират 5-6 млрд. лв. в зависимост от годината, същата сума пациентите доплащат в цялата система.

Той заяви, че са против поставянето на таван на цената за избор на екип:

„Всеки таван създава изкуствена среда и среда за манипулации. И такива тавани бяха въведени пред години и те са официална и видима страна и не се спазват. Не казвам, че болницата събира пари, а говорим за плащания и доплащания  – на ръка и под масата, и на четири очи. Колкото повече ограничаваме конкуренцията в системата, толкова повече се получават уродлив практики и грешно възпитаване на поведение“.

Марков е убеден, че на практика свободната конкуренция намалява цените. И ако има увеличение след влизане на еврото от 1 януари 2026 г., то ще е в рамките на инфлацията. Ако има тавани, лимити  ограничения, ще се създаде натрупана инфлация, на която ще се изпусне контролът.

„Тогава ще трябва да решаваме проблемите ден за ден“, съветва директорът на частната болница.

Преди седмица Федерацията на здравните синдикати към КНСБ заплаши с национални ефективни стачни действия във връзка с преговорите за колективен трудов договор в сектора.

Акушер-гинекологът д-р Неделчо Тотев, директор на Общинската болница в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници, коментира в Lege Artis исканията на здравните синдикати и настоява за „вкарване на реализъм в преговорите“.

„Една част от преговарящите са в „Страната на чудесата“ – другите сме в реалистична среда, в която работим повече 25 години. Всичко е пари – за съжаление парите са на изхода на системата. Първо те трябва да влязат в лечебните заведения, за да бъдат разпределени според приоритетните нужди. За нас няма по-важен приоритет от персонала. Кадровата криза, в която се намира България е безпрецедентна.“

По думите на д-р Тотев държавата се опитва да налага неизпълними прагове за заплатите на медицинските работници, синдикатите искат малко по-малко, но всички знаят, че дефицитът е огромен и такъв колективен договор не може да бъде изпълнен от лечебните заведения.

Бъдещето на общинските болници е може би в тяхното закриване, смята д-р Тотев.

Петя Георгиева, специалист в областта на здравеопазването в Института по пазарна икономика, коментира в ефира на предаването оценката на качеството като решение за разходване на средства в здравеопазването.

По думите на Георгиева трябва да имаме много ясни медицински стандарти за това какво определяме като качествено, какво се очаква да се случи с пациента в края на клиничната пътека – дали е излекуван, дали не е умрял. Нужно е проследяване на всяка медицинска услуга и дейност, за да бъдат постигани здравни резултати за пациентите.

Родилките в „Майчин дом“ ще попълват анкета при изписването, в която ще посочват дали са доволни от медицинското обслужване и от етичното отношение на лекари, акушерки, медицински сестри и санитари. Това е една от мерките за подобряване на комуникацията между лекари и пациенти в лечебното заведение, която ще бъде предприета след обвиненията срещу д-р Ирена Шикова във физическа и вербална агресия по време на раждане.

Заявката дадоха от ръководството на болницата по време на протест в защита на „Майчин дом“. Едновременно с него се проведе друг протест под наслов „Никога повече“, организиран от близки на родилката Антония Андонова, която твърди, че е пострадала от насилие в „Майчин дом“ при раждането на сина си преди три седмици.

Какво споделиха едните и другите протестиращи, чуйте в репортажа на Елена Бейкова, която снощи беше на демонстрациите:

Исканията на протестиращите и контрапротестиращите снощи пред „Майчин дом“ коментира д-р Димитър Ленков, акушер-гинеколог и бивш главен секретар на Българския лекарски съюз.

Д-р Ленков заявява: „Проблемите са много в системата на здравеопазването и това е поради простата причина, че от 1999 година здравноосигурителната система в България е най-ниско финансираната от страните в ЕС. Протестите на специалистите по здравни грижи, на специализантите, които не са доволни от заплащането за техния високопрофесионален труд – това са натрупани проблеми, които никоя политическа партия не иска да реши.

Няма методика за оценка на качеството. Оценява се само количеството във всички лечебни заведения. Колкото повече пациенти влязат, толкова приходи водят в лечебното заведения, където по субективна преценка на ръководството се разпределят парите между лекарите и каквото остане – на специалистите по здравни грижи.

Стандарт е категорично необходим във всяка една специалност в медицината, подчертава д-р Ленков.

Всеки лекар трябва да има минимум двама специалисти по здравни грижи – медицински сестри или акушерки. По данни на Асоциацията на специалистите по здравни грижи в системата работят не повече от 25 000 души. Според официалния държавен регистър лекарите са 30 000. Това означава, че не се спазват изискванията на СЗО, по думите на д-р Ленков.

„Държавата не прави нищо, за да гарантира качеството на медицинската услуга в системата на здравеопазването“, казва той.

Едно нормалното раждане се води от акушерката в родилна зала, но винаги с участието на лекар, който следи процеса на работа. В случай на усложнение – забавено раждане, промяна в сърдечните тонове на бебето и т.н. – акушерката трябва да информира лекаря, за да се вземе решение как да продължи раждането.

„Не виждам повод за протести с такива крайни искания по отношение на д-р Шикова. Тя си е свършила перфектно работата. Раждането е завършило добре за родилката, бебето е здраво, за да се искат такива крайни неща като спиране на лекарски права заради отношение. Има моменти в един родилен процес, когато родилката е неадекватна, не слуша напътствията на акушерката или на лекаря заради това, че е наплашена от раждането“, коментира д-р Ленков.

При 4-5 см разкритие може да бъде поставена епидурална анестезия, което прави родилния процес почти безболезнен, пояснява акушер-гинекологът.

„В България последните години се премина към твърде голям процент „цезаризъм“ – около 45{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от ражданията, и то в много от случаите по желание на пациентката. Аз съм от старото поколение. Когато нас ни обучаваха и трябваше да се извърши секцио по медицински показания, това беше най-трудният процес – да защитиш поради какви индикации си решил да преминеш към оперативни действия. Всяка операция крие риск. Трябва да се подхожда изключително внимателно към решаването на раждането„, казва още д-р Ленков.

Търговията взема превес над медицинската целесъобразност, по думите на акушер-гинеколога, който призовава към обществена дискусия за реформа в здравеопазването, която да реши демографската криза в България.

„България трябва да има система на здравеопазване каквато в другите страни на ЕС, защото ние не сме втора категория граждани на ЕС„, завършва д-р Ленков.

Меланомът и Меркел-клетъчният карцином са агресивни – времето е решаващо“, предупреждава д-р Албена Чолакова.

650 нови случая на меланом са регистрирани в България през изминалата година, като значителна част от тях са потърсили помощ в Диагностично-консултативния блок на Комплексен онкологичен център – Пловдив. Според специалистите, това е категорично доказателство за необходимостта от по-висока здравна култура и профилактика, особено що се отнася до пигментните бенки и образувания по кожата.

Освен меланома, дерматолозите и онколозите все по-често говорят за Меркел-клетъчния карцином – рядък, но изключително агресивен кожен тумор с невроендокринен произход. Макар и не толкова често, той засяга и млади хора, най-често при наличие на полиомавирусна инфекция или имуносупресивно състояние.

„Общото между двата тумора е, че имат сходна биология и поведение – бързо прогресират и метастазират. При тях времето е решаващ фактор“, обяснява д-р Албена Чолакова, началник на Диагностично-консултативния блок към КОЦ – Пловдив.

Въпреки че прекомерната слънчева експозиция остава сред основните рискови фактори, не е единствената причина за развитие на кожен тумор. Наследствеността, видът кожа и индивидуални фактори също играят роля.

„Съветът ми е – не чакайте да се появи симптоматика. Посетете специалист, за да се установи имате ли рискови бенки и ако е необходимо, да бъдат отстранени превантивно, призовава д-р Чолакова. Тя добавя, че един от най-опасните митове е, че премахването на бенка може да „събуди“ рак – схващане, което често води до забавена диагностика и влошен изход.

„Доверете се на специализирано онкологично здравно заведение, а не на приятел, интернет или форум, това може да се окаже съдбовно за вас“, подчертава още тя.