Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година предвижда увеличение на броя на хоспитализациите с близо 300 хиляди и над 230 милиона евро допълнителни разходи за болнична помощ. Според документа, който предстои да бъде обсъден от Надзорния съвет на НЗОК, се очакват 2,4 милиона постъпвания в болници през 2026 г. За сравнение – по данни от електронното отчитане броят на хоспитализациите вече надхвърля заложените за тази година 2,1 милиона.

„Системата се повтаря всяка година“

В ефира на Lege Artis здравният експерт Петя Георгиева от Института за пазарна икономика коментира, че здравната система продължава да възпроизвежда старите си модели, без да се предприемат сериозни реформи.

„Новите идеи в здравеопазването почти не се обсъждат. Всяка година наблюдаваме едно и също – ръст на хоспитализациите и липса на ефективни мерки за ограничаването им. А това е най-скъпата услуга за бюджета“, заяви Георгиева.

Необходим е акцент върху профилактиката

Според експерта, вместо да се увеличава натискът върху болничната система, трябва да се засилят профилактичните програми и извънболничната помощ.

„България е на едно от първите места в Европа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Данните на Евростат показват, че българите често умират от предотвратими болести“, подчерта Георгиева.

Критика към идеята за повишаване на здравната вноска

Експертът определи предложението за увеличение на здравната вноска като нелогично и тежко за данъкоплатците:

„Не е редно да се увеличава здравната вноска, когато няма гаранции за по-ефективно разходване на средствата. Това би било сериозно утежнение за бизнеса и гражданите.“

Проблемът с недостига на медицински сестри

По отношение на предложението държавата да поема здравните осигуровки на майките, Георгиева заяви, че това не е съществен проблем в системата.

„Истинският проблем е с възнагражденията на медицинските сестри и младите специалисти. Всяка година губим квалифицирани сестри, докато броят на лекарите остава относително стабилен“, уточни тя.

Посока за реформи

Петя Георгиева подчерта, че пътят към устойчиво здравеопазване минава през ефективно управление на бюджета и стратегически реформи, които да намалят зависимостта от болничната помощ и да насърчат превенцията.

„Здравната система няма нужда от повече пари, а от по-добро управление и насочване на ресурсите там, където наистина помагат на пациента“, заключи тя.

Интервю с д-р Емилия Кирякова, акушер-гинеколог в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“

Д-р Емилия Кирякова е акушер-гинеколог с близо 30 години медицински опит, от които последните 18 е част от екипа на родилното отделение на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Благодарение на нейните знания и опит стотици деца са се появили на бял свят. В момента д-р Кирякова е и част от екипа на Медицински център „Неовитро“, където извършва женски консултации, профилактични и специализирани прегледи, както и съвременна диагностика на акушеро-гинекологични заболявания.

Все по-късно майчинство – физиология и граници

„Бременността е физиологично състояние и трябва да се съобразяваме с възможностите на тялото – те не са безкрайни“, обяснява д-р Кирякова.

По думите ѝ, все повече жени избират да станат майки след 30-годишна възраст – тенденция, свързана с начина на живот и професионалното развитие.

„Желанието за дете е личен избор, но ако в рамките на шест месеца опити не настъпва бременност, двойката трябва да потърси консултация в репродуктивен център“, съветва специалистът.

Първи стъпки при планиране на бременност

Жената, която планира бременност, трябва да започне с профилактичен гинекологичен преглед, включващ:

• цитонамазка и микробиологично изследване;

• ехографско изследване на матка и яйчници;

• лабораторни изследвания с акцент върху тиреоидните хормони, които показват състоянието на щитовидната жлеза.

„След прегледа акушер-гинекологът изготвя индивидуален план за оптимизиране на здравето и семейното планиране“, уточнява д-р Кирякова.

Активни ли са младите жени по отношение на здравето си

„Българската жена е с висока здравна култура – все повече млади дами полагат грижи за здравето си и редовно посещават профилактични прегледи“, споделя тя.

Феталната морфология – ключов момент в проследяването на бременността

Според д-р Кирякова всяка бременна трябва да премине през пренатална диагностика с фетална морфология в различните етапи:

• Първа морфология – 11–13 г.с. (комбиниран скрининг за хромозомни аномалии);

• Втора морфология – 20–22 г.с.;

• Трета морфология – 30–32 г.с.

„Още първата фетална морфология може да ни насочи към бъдеща високорискова бременност, тъй като дава информация за риск от преекламсия, интраутеринна ретардация, гестационен диабет и други състояния“, подчертава тя.

Кога една бременност се определя като високорискова

Рисковите фактори включват:

• сърдечно-съдови заболявания;

• диабет;

• хипертония;

• нарушения в растежа на плода или проблеми с плацентата.

„Подходът при високорискови бременности е индивидуален и изисква мултидисциплинарен екип“, допълва д-р Кирякова.

Какво покрива Здравната каса

Здравната каса предлага специален пакет от грижи за бременни, включващ:

• поне 15 посещения при акушер-гинеколог до 32-ра г.с.;

• ежеседмични записи на детските сърдечни тонове след 33-та седмица;

• лабораторни и ехографски изследвания;

• насочване за допълнителни консултации при необходимост.

Естествено или оперативно раждане

„Физиологично е раждането по естествен път, ако няма противопоказания“, категорична е д-р Кирякова.

Естественото раждане подпомага изграждането на връзката между майката и детето, улеснява кърменето и осигурява по-бързо възстановяване.
При наличие на медицински показания цезаровото сечение остава необходим и безопасен метод, но решението трябва да бъде взето съвместно между лекаря и бъдещата майка.

Преносена бременност – кога става опасна

Бременността обичайно трае 280 дни (40 гестационни седмици). За преносена се счита тази, при която не е настъпило раждане до 42-ра г.с.

„В този период пациентката се проследява ежедневно – с мониторинг на сърдечните тонове на плода, ехографски контрол и оценка на плацентата и околоплодните води“, обяснява д-р Кирякова.

Заключение

Феталната морфология е един от най-важните етапи в проследяването на бременността. Още първото изследване може да открие рискови фактори и да позволи навременна намеса. Редовните консултации и доверието в специалистите са ключови за здравето на майката и детето.

С настъпването на есента, по-късите дни и понижаването на температурите, много хора усещат отпадналост, потиснато настроение и умора. Тези състояния често се свързват със сезонно афективно разстройство (САР) – специфична форма на депресия, която се влияе от промените в естествената светлина.

„Сезонното афективно разстройство е специфичен тип депресия, която се влияе от нивото на светлината през различните сезони“, обяснява д-р Росица Якимова от ДКЦ „Софиямед“.

Как се проявява сезонната депресия

Симптомите на САР обикновено се появяват през октомври и ноември, когато дните стават по-къси и преобладава мрачното време. При повечето хора състоянието отшумява през пролетта, но понякога може да се наблюдава и през летните месеци.

Сред най-честите прояви са:

• потиснато настроение, тревожност и раздразнителност;

• чувство за безполезност и липса на мотивация;

• повишена нужда от сън или, обратно – безсъние;

• повишен апетит, особено към въглехидрати;

• изолация и загуба на интерес към социални контакти.

„Хората се чувстват уморени, сънят и апетитът се променят, често се появява глад за въглехидрати“, допълва д-р Якимова.

Влияние на зимното часово време

Преходът към зимно часово време може временно да засили чувството на дискомфорт, но това е кратък адаптационен период, който не трябва да се бърка със сезонната депресия.

„САР може да продължи с месеци, затова преди да се постави диагноза е важно да се изключат други състояния като рецидивираща депресия, биполярно разстройство, тревожни състояния, хипотиреоидизъм или злоупотреба с алкохол и медикаменти“, уточнява специалистът.

Кой е най-застрашен

Сезонната депресия се среща по-често при жени под 30 години, но повишен риск имат и хора, изложени на хроничен стрес, живеещи в социална изолация или страдащи от самота.

Как да намалим риска

Според д-р Якимова, превенцията и облекчаването на симптомите могат да бъдат постигнати и без медикаменти чрез:

• спазване на редовен сън–будност режим;

• ограничаване на синята светлина от екрани вечер;

• избягване на кофеин и алкохол преди сън;

• ежедневна физическа активност – дори 30 минути разходка навън имат ефект;

• балансирано хранене и поддържане на социални контакти.

„Физическата активност стимулира производството на ендорфини и други невротрансмитери, които подобряват настроението“, посочва тя.

Кога да потърсим помощ

„Ако симптомите започнат да влияят на работата, отношенията или качеството на живот – време е да се потърси специалист“, съветва д-р Якимова.

При липса на лечение САР може да доведе до злоупотреба с алкохол, медикаменти или психоактивни вещества, затова е важно състоянието да бъде разпознато навреме.

Лечение и подход

Терапията включва когнитивно-поведенческа терапия, светлотерапия, а при нужда – и антидепресанти от групата на селективните инхибитори на обратния захват на серотонина.

„Мелатонинът и серотонинът са ключови невротрансмитери, които регулират настроението и енергията. Нарушения в тяхното производство са свързани със симптомите на САР“, обяснява д-р Якимова.

Заключение

Сезонното афективно разстройство е реално и лечимо състояние, което изисква внимание, професионален подход и промяна в начина на живот.
Навременната диагностика, терапията и здравословните навици могат да осигурят по-добро психично здраве през есенно-зимните месеци.

Първата конференция, посветена на темата за затлъстяването, приключи с тревожни данни за нарастващ брой деца и възрастни с наднормено тегло у нас. Това коментира в ефира на предаването „Рано в неделя“ по програма „Хоризонт“ Павлина Мустакова.

По думите ѝ статистиката, представена от проф. Веселка Дулева и проф. Йотова от Варна, показва, че 8{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от децата под 5-годишна възраст са с наднормено тегло, а при възрастовата група между 5 и 9 години делът достига 30{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}. При подрастващите също се наблюдава увеличаване на случаите.

„Наднорменото тегло и затлъстяването при децата на възраст между 5 и 19 години се е утроило за периода 1975-2016 г.“

Мустакова допълни, че положителна промяна се отчита в училищните бюфети, където вече се предлагат повече плодове и натурални сокове, но мерките все още не са достатъчни.

Сред препоръките на специалистите са:

Повече физическа активност – 150 до 300 минути седмично

Намаляване на пакетирани и висококалорични храни

Акцент върху балканската диета и традиционните за региона натурални продукти

„Имаме прекрасни храни в нашия регион и голямо разнообразие, което може да бъде основа на здравословен хранителен режим.“

Тревожна е и тенденцията при възрастните, където вече все по-често се налага включване на медикаментозна терапия.

„Само диета и движение често не са достатъчни. Медикаментите не са първи избор, но все по-често се налага да бъдат прилагани“, посочва Мустакова.