Генетичните мутации, свързани с аутизма, не са ново явление — те са съществували от хилядолетия. Това заяви в ефира на БНР проф. Милен Замфиров, декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на новооткрития Център с лаборатория за изследване на аутизма.

Огромен обществен интерес към Центъра

„Не съм имал никакво съмнение, че интересът към центъра ще бъде голям. Темата за децата с аутизъм винаги е предизвиквала внимание. След откриването телефоните и мейлите буквално се „подпалиха“ от запитвания. Успяваме да реагираме с различен вид консултации“, посочи проф. Замфиров.

Центърът предоставя специализирани консултации за родители, деца и специалисти, както и участие в научни проучвания, насочени към механизмите на проява на аутизма.

Генетичен профил и епигенетични изследвания

Сред основните направления на лабораторията са:

• Изследване на генетичния профил на аутизма;

• Анализ на епигенетични фактори – влиянието на околната среда и външни стимули върху генната експресия;

• Разработване на методики за ранна диагностика и интервенция.

„Може да се говори за генетична компонента в проявата на аутизма, но не трябва да оставяме настрана и други фактори. Става дума за генни мутации, които са част от естествената еволюция на човека,“ обясни проф. Замфиров.

Митовете за ваксините и медикаментите

Ръководителят на центъра категорично отхвърли спекулациите за връзка между ваксините и аутизма:

„Нашето изследване, което ще бъде публикувано скоро, показва, че генните мутации, свързани с аутизма, са съществували хилядолетия назад. Това доказва, че влиянието на парацетамол или ваксини няма как да бъде причина. Аутизмът е съпътствал човечеството през вековете. Такива конспиративни теории са не само безпочвени, но и опасни,“ подчерта той.

Центърът ще работи и за борба с дезинформацията и популяризиране на научно обосновани факти за разстройствата от аутистичния спектър.

Превенция на агресията сред подрастващите

В предаването проф. Замфиров коментира и темата за агресията в училищна среда:

„Учителите са подготвени и владеят ситуацията в клас. Проблемът с агресията възниква извън училище. Необходима е целенасочена превенция, за да не се стига до подобни инциденти.“

Центърът за изследване на аутизма към Софийския университет представлява уникална за България структура, обединяваща научни, клинични и образователни подходи с цел ранна диагностика, подкрепа и информираност относно аутизма и неговите прояви.

Поетапното увеличение на здравната вноска до 10{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} е разумен и необходим ход, ако България иска да гарантира стабилност на здравната система и устойчиво финансиране на НЗОК – това заяви здравният икономист Аркади Шарков в ефира на Нова телевизия.

Постепенно увеличение, за да няма шок

„Скокът на здравната осигуровка трябва да е плавен – така, както се прави с минималната работна заплата или максималния осигурителен доход. За да няма шок за бизнеса и гражданите“, обясни Шарков.

По думите му, поетапното увеличение с по 0,5–1{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} на година ще позволи на системата и на работодателите да се адаптират, без това да натежи изведнъж върху икономиката.

Финансова стабилност и риск от дългова криза

Шарков коментира и позицията на здравния министър, че осигуровката няма да се увеличава до средата на 2026 г. Според него тази предпазливост вероятно е свързана с неяснотата около баланса на държавния бюджет и готовността на политическите сили да признаят реалното състояние на публичните финанси.

„Ако разходите от последните четири години не бъдат компенсирани, рискът от дългова криза е реален – особено на прага на влизането в еврозоната. Ако успеем да овладеем ситуацията, това ще е добър сигнал към нашите партньори в ЕС,“ посочи експертът.

Частният сектор носи основната тежест

Макар номинално здравната вноска да е 8{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, повече от 60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от приходите в НЗОК идват от работещите в частния сектор, подчерта Шарков.

„Около 1,67 милиона души осигуряват между 60{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} и 65{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от бюджета на Касата.
Държавата от своя страна покрива само около 40{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} за девет групи осигурявани лица – деца, пенсионери, военни, администрация и др., които обаче са най-големите потребители на здравни услуги,“ уточни той.

Така 1,67 милиона данъкоплатци реално поемат здравето на над 5 милиона нетни ползватели на системата, заключи икономистът, и призова държавата да прояви „солидарност към тези, които реално плащат“.

Колко средства ще донесе увеличението

При здравна вноска от 8{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, приходите на НЗОК са около 9,8 млрд. лева,
а при увеличение до 10{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} те биха нараснали до приблизително 12,3 млрд. лева.

Това, според Шарков, би позволило по-добро финансиране на клинични пътеки, повече средства за лекарства и реална възможност за повишаване на заплатите на младите лекари.

Недофинансирано здравеопазване и високи доплащания

Икономистът отбеляза, че България отделя едва около 5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от БВП за здравеопазване, докато средното ниво в Европа е между 8,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} и 9{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}. Останалите около 4{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} идват под формата на директни доплащания от гражданите.

„В Европа хората доплащат между 1 и 1,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, а у нас – 3 до 3,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}. Въпреки това има леко подобрение – достъпът до лекарства за хипертония се е повишил, а клиничните пътеки са с по-добро финансиране. Но при медицинските изделия и диагностиката в извънболничната помощ няма промяна,“ уточни Шарков.

Контрол и прозрачност

Аркади Шарков акцентира върху нуждата от по-добър контрол на разходите чрез електронното пациентско досие в НЗИС, което дава прозрачност на извършените услуги и отчетите по всеки пациент.

Той прогнозира, че до края на 2025 г. няма да има ресурс за увеличение на заплатите на младите лекари в рамките на настоящия бюджет,
но следващата година това може да се случи с актуализацията на бюджета.

Коментарът на Шарков идва на фона на засилените дебати около финансирането на здравната система и предложенията за увеличаване на здравната вноска до 10{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, които се подкрепят от част от експертите и болничните сдружения като стъпка към по-устойчиво здравеопазване.

„Като всички дегенеративни заболявания, патологията на гръбначния стълб зависи от възрастта и физическата кондиция на пациента, но всички заболявания на гръбначния стълб са продукт на нашия начин на живот, каза за „Хоризонт“ д-р Петър Маджуров, неврохирург, който след повече от 30 години работа в големи клиники в Германия, сега е част от екипа на Клиниката по неврохирургия на болница Софиямед.

„Тъй като ние ходим на два крака, натоварванията върху лумбалния и цервикалния, шийния сегмент на гръбначния стълб са екстремни.

Да не говорим, че с демографския профил населението е застаряващо и все повече хора ще имат такива проблеми, което не означава, че от тях не са засегнати и млади хора.

Но при младите хора това са по-скоро остри заболявания, като дисковите хернии, например. Те настъпват вече значително по-рано, те са пряко обвързани с наследствеността и заседналия начин на живот, липсата на достатъчно двигателна активност, тежък физически труд, поясни още специалистът.

По думите му, дисковата херния би следвало също да се разглежда като процес на дегенеративни промени в гръбнака.

„Най-често са засегнати последните два сегмента от поясните прешлени, между 4-ти и петия, и петия и седалищната кост, на второ място следват дисковите хернии в областта на шията, между пети и шести, и шести и седми шиен прешлен, което се дължи най-вече на подвижността на тези два сегмента, които осъществяват голям процент от двигателната, особено ротаторна функция, тоест – кръгова функция на гръбначния стълб.

Дисковата херния като начин на лечение може да се разглежда поетапно. Абсолютен индикатор за спешна, неотложна операция е при засягане на тазовите резервоари, тоест – ходенето по малка и голяма нужда, след това на второ място са парезите. Когато има слабост на определени мускулни групи, каза още д-р  Петър Маджуров.

„Дисковата херния по принцип в началото трябва да се лекува консервативно, тоест с „мирни методи“, като основно чрез физиотерапия и медикаменти.

При 100 човека с дискова херния, не с дископатия, се оправят и оздравяват без оперативно лечение, едва 20 от тях стигат до операция.

Благодарение на техническите средства в медицината, тази операция се ограничи значително по обем, но някаква революция в метода на операция няма през годините, каза още неврохирургът.

Разходки, движение, без силови дейности, щадене на гръбначния стълб, това посъветва д-р Маджуров, но стареенето на тялото няма как да бъде спряно, все пак.