Пациентски организации изразиха разочарование от новоприетата амбулаторна процедура №50, която предвижда Здравната каса да заплаща специализирани генетични изследвания при онкопациенти. Според тях, част от пациентите остават извън обхвата на финансиране, въпреки че имат реална нужда от биомаркерна диагностика.

Кои пациенти са изключени

Процедурата обхваща само пациенти с новооткрит рак, за които се назначават изследвания в цели панели от гени.
Не се финансират:

• пациенти, които вече са били диагностицирани и са в процес на лечение;

• пациенти в ремисия, при които заболяването се е върнало;

• хора, на които не е правена биомаркерна диагностика при първоначалното лечение.

„Тези пациенти трябва да си заплащат изследванията, въпреки че за някои мутации вече има налично лечение в България,“ обяснява Боряна Ботева от Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

Исканията на организациите

Пациентските структури настояват за:

• разширяване на обхвата на амбулаторна процедура №50;

• адаптиране на процедура №43, така че да покрива цял спектър от биомаркерни изследвания за таргетни терапии;

• заплащане от НЗОК на всички необходими генетични изследвания при доказана нужда.

„Всички пациенти, които имат необходимост от биомаркерна диагностика, трябва да бъдат изследвани, защото те са се осигурявали за това право,“ посочват от организациите.

Финансовият недостиг

По изчисления на пациентските организации, за да се осигури равен достъп до биомаркерна диагностика, са необходими около 12,8 милиона евро годишно.
В проектобюджета на НЗОК за следващата година обаче са заложени само 2,5 милиона евро – почти пет пъти по-малко от нужните средства.

Извод:
Новата наредба е крачка към модернизиране на онкологичната диагностика, но сегашният ѝ обхват рискува да задълбочи неравенствата между пациентите. Пациентските организации очакват преразглеждане на критериите, така че всички нуждаещи се от биомаркерни изследвания да получат достъп до тях, независимо от етапа на лечението.

Пациентите с диабет ще получават достъп до ендокринолог по-рано, след промени в Наредба № 9 за пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Новият проект на наредба предвижда намаляване на прага на гликирания хемоглобин (HbA1c), при който личните лекари са длъжни да насочат пациентите за консултация със специалист.

По-ранен достъп до ендокринолог за по-добър контрол на диабета

Досега насочването се извършваше при HbA1c над 8{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, което според експертите е твърде късно и допуска продължителен лош гликемичен контрол.
С новите правила границата ще бъде намалена до ≥7,5{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

„Настоящият праг създава условия за хронично недобър контрол, водещ до повишен риск от усложнения и по-висока смъртност. Новият критерий цели разширяване на достъпа до специализирана консултация и съвременни терапевтични решения“, се посочва в мотивите на проекта.

Очакваният ефект е по-добър метаболитен контрол, по-малко усложнения и по-ефективно лечение на диабета.

Нови амбулаторни процедури в нуклеарната медицина

Проектът предвижда създаването на две нови амбулаторни процедури за радионуклидна терапия с тераностични радиофармацевтици при пациенти с:

• простатен карцином,

• невроендокринни тумори.

Така ще се осигури възможност за лечение с медикаментите Pluvicto и Lutathera, вече включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС).
Тази терапия използва радиоактивен лутеций-177 и се счита за иновативен метод на персонализирана медицина, който значително подобрява преживяемостта на пациентите.

По-добра превенция и имунизационен контрол

В обхвата на първичната и специализираната извънболнична помощ се добавят нови дейности по:

• целеви имунизации и реимунизации, включително от специалисти;

• профилактика на инфекциозни болести и паразитози;

• електронно уведомяване на пациенти за предстоящи имунизации чрез SMS, e-mail или писмо.

Така ще се гарантира по-добро проследяване на имунизационния статус на децата и възрастните и ще се улесни достъпът до профилактика.

Нови клинични процедури за детска интензивна грижа

Предвижда се създаването на две нови клинични процедури за интензивно лечение на деца, тъй като съществуващите до момента не отразяват физиологичните особености на детската възраст.
Тези промени ще осигурят пълноценна реанимационна дейност при деца в критично състояние.

Разширен достъп до високотехнологично лечение

Сред предвидените актуализации са:

• включване на роботизирана хирургия при злокачествени тумори на надбъбрека;

• разширяване на възможностите за оперативно лечение на гърдата и чрез специалисти по гръдна хирургия;

• въвеждане на нова клинична пътека за транзиторна исхемична атака (TIA), за да се отделят случаите от статистиката за инсулти;

• актуализиране на клиничните пътеки в лъчелечението – отпада остарялата телегаматерапия, заменена от триизмерно конформално лъчелечение.

Нови възможности в лабораторната диагностика

Разширява се обхватът на микробиологичните изследвания – включват се секрети и материали за доказване на N. gonorrhoeae, с цел по-добър контрол на сексуално предаваните инфекции и превенция на безплодие.

Обобщение:
Проектът на Наредба № 9 въвежда по-ранна диагностика, по-прецизни терапии и разширен достъп до иновативно лечение.
Целта е да се подобри качеството на медицинската грижа – от диабетния контрол до онкологичното лечение и превенцията при децата.

Информационната база данни за лицата със злокачествени новообразувания и карцином ин ситу ще бъде интегрирана като функционален модул в Националната здравноинформационна система (НЗИС). Това предвиждат промените в Наредба №6 от 2018 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска онкология“, публикувани за обществено обсъждане.

Целта – пълен и надежден регистър на онкологичната заболеваемост

Новата система ще събира, съхранява, анализира и публикува данни за пациенти с онкологични заболявания в национален мащаб. Интеграцията цели повишаване на качеството, пълнотата и достоверността на информацията, която се използва за изготвяне на политики в областта на профилактиката и лечението на рака.

Какво ще съдържа базата данни

Информационната база ще включва няколко основни раздела:

• Данни за пациента – демографска и идентификационна информация;

• Данни за злокачественото заболяване – диагноза, морфология, стадий, дата на откриване;

• Данни за лечението и развитието на заболяването – видове терапии, резултати и усложнения;

• Оценка на терапевтичния отговор и последен известен жизнен статус.

Съдържанието е съобразено със стандартите на Евростат, което ще позволи сравнимост на данните на европейско ниво.

Задължения на лечебните заведения

Всички лечебни заведения, които диагностицират и лекуват пациенти със злокачествени заболявания, ще бъдат задължени да подават данни към НЗИС според утвърдените стандарти и номенклатури.

Информацията ще бъде деперсонализирана, за да се гарантира защита на личните данни.

Анализ и управление чрез данни

Новата структура ще позволи автоматично извличане и анализ на информация за онкологичната заболеваемост в страната.
Това ще даде възможност на здравните институции да:

• оценяват ефективността на терапиите;

• проследяват тенденциите в разпространението на онкологичните заболявания;

• планират по-точно национални програми за превенция и лечение.

Отлагане на влизането в сила

Поради необходимостта от допълване на номенклатурите (особено за морфологични диагнози) и адаптиране на болничните информационни системи, влизането в сила на проекта се отлага с шест месеца след приемането му.

Очаквани резултати

„С проекта се цели подобряване на качеството и надеждността на данните за заболеваемостта от злокачествени заболявания, въвеждане на оценка на терапевтичния отговор и стандартизиране на информацията, която е от решаващо значение за стратегическите решения в онкологията“, се посочва в мотивите към наредбата.

Обобщение:
Интегрирането на Националния раков регистър в НЗИС е важна стъпка към цифровизацията и модернизацията на онкологичната грижа в България. То ще осигури реална проследимост, прозрачност и аналитичен капацитет, необходими за по-добра превенция, лечение и контрол на рака.