Д-р Васил Велевски е утвърден специалист по акушерство и гинекология с над 30-годишен опит в диагностиката и лечението на ендометриоза. Той притежава експертиза и в областта на невропелвеологията – направление, което разглежда заболявания и състояния, свързани с дисфункция на нервите в малкия таз. Д-р Велевски практикува в Центъра по ендометриоза и невропелвеология към АГ Център „Европа“ в Пловдив, както и в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Пловдив, където се изгражда специализирана структура за лечение на заболяването.
Световната статистика сочи, че ендометриозата засяга една на всеки десет жени. Диагностичният процес често е затруднен, като средното закъснение от появата на първите симптоми до поставянето на диагноза варира между 7 и 10 години. С напредъка на медицината и повишаването на квалификацията на специалистите обаче успеваемостта в откриването и лечението на болестта значително нараства. При това заболяване тъкан, подобна на маточната лигавица, се разраства извън маточната кухина, предизвиквайки асептично възпаление и нарушаване на функциите на засегнатите органи.
Откриването на ендометриозата зависи до голяма степен от насочеността на лекаря и давността на оплакванията. Най-честите симптоми включват обилна и продължителна менструация, хронична тазова болка и анемия. В диагностичния алгоритъм ключова роля играят образните методи. Първа стъпка е стандартната 2D и 4D вагинална ехография, последвана от ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). ЯМР е задължителен за диагностиката на дълбока ендометриоза, която води до тежки анатомични и функционални нарушения, засягащи органи извън половата система като пикочен мехур, ректум и дори бели дробове. Социалната тежест на заболяването е огромна, тъй като то влошава качеството на живот и е водеща причина за женски стерилитет.
Етиологията на ендометриозата все още не е напълно изяснена. Освен ретроградната менструация, съвременните проучвания изследват ролята на бактериални причинители и влиянието на начина на живот още от ембрионалното развитие. Профилактиката и ранната грижа за здравето са от съществено значение. Лечението може да бъде консервативно или оперативно. Медикаментозната терапия се прилага при по-леки случаи, както и за пред- и следоперативна подготовка и контрол. В България пациентите имат сравнително добър достъп до съвременни медикаменти, включително реимбурсирани терапии.
При необходимост от хирургична намеса, съвременният стандарт налага използването на ендоскопска и роботизирана хирургия. Този метод осигурява необходимата визуализация и прецизност за качествено отстраняване на патологичната тъкан. Въпреки това, д-р Велевски алармира за липсата на държавна стратегия в тази област. Обучението на специалисти и оборудването са скъпи, а инвестициите често са лични. Липсват специализирани центрове и адекватна клинична пътека за това социално значимо заболяване, което при тежките си форми изисква намесата на мултидисциплинарен екип от хирурзи, уролози и други специалисти.
