Полк. доц. д-р Георги Попов е началник на Клиниката по инфекциозни болести на ВМА. Завършва медицина през 1990 г. и слага пагона като военен стипендиант в курса по организация и тактика на военномедицинската служба и интернатура по вътрешни болести. Следдипломното си обучение по инфекциозни болести провежда в САЩ, Холандия, Унгария и Румъния. Участвал е във военни мисии в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Доц. д-р Попов е автор на над 100 научни публикации и над 150 научни съобщения. Член е на Българския лекарски съюз (БЛС), Българското дружество по инфекциозни болести (БДИБ), Българското дружество по военна медицина (БДВМ), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID), Balkan Military Medical Committee (BMMC).
Световната здравна организация алармира, че заради устойчивите на антибиотици супербактерии и причинените от тях инфекции до 2050 г. ще загиват по 10 милиона жители на планетата годишно. Учени и лекари от години предупреждават за опасността от появата на резистентни на антибиотици микроорганизми и бактерии. И ако допреди няколко години тази заплаха е изглеждала като излязла от научнофантастичен роман, то днес тя е напълно реална и вече убива. За супебактериите и борбата с тях разговаряме с началника на Клиниката по инфекциозни болести на ВМА полк. доц. д-р Георги Попов.
– Според СЗО до 2050 г. жертвите на излечимите по-рано заболявания, причинени от бактерии, ще се увеличат 14 пъти спрямо сегашния им брой. Това смущаващо известие реална заплаха ли е за човечеството, доц. Попов?
– Философски погледнато е смущаващо, защото инфекциозни болести е имало от древността, има ги и сега. Въпросът е, че едни изчезват, но в тази ниша, която те оставят, се появяват други. Изчезна чумата, сви се в единичните си огнища холерата, едрата шарка благодарение на човешката намеса пък съвсем се изкорени в света. За съжаление, на тяхно място се появяват нови заболявания като СПИН, лаймската болест, вирусни хеморагични трески, хеликобактерна инфекция и др. Така че нищо чудно и напълно реално е да се появят нов тип бактериални и вирусни инфекции в следващите десетилетия или тези болести, които сега са лечими, да придобият резистентност към лечението.
– Медицината подготвя ли се за борба с новите вируси?
– Не само медицината, но и политиците се подготвят за такъв тип заболявания. Инфекциозните болести са стратегическо направление в политиката на САЩ, Русия и други държави.
– СЗО обаче публикува списък с 12 семейства бактерии, срещу които спешно трябва да се разработят нови антибиотици. Има ли вече такива?
– Категорично може да се каже, че нови антибактериални и антивирусни медикаменти непрекъснато се разработват и влизат в клиничната практика. Друг е въпросът, че темповете, с които се появяват новите молекули за антибиотични средства, са значително намалели. Докато преди 10-20 години се появяваха годишно десетки нови антибиотици, в последните пет години те са едва 3.
Все повече и повече намалява броят на разработените нови антибиотици точно поради тази резистентност. Проблемът с тези групи, които вие споменахте, особено първата – ацинетобактер, псевдомонас и ентеробактерии, е, че те са нечувствителни към най-широко използваните антибиотици, които имат отношение към грам положителните и грам отрицателни бактерии. Именно тези три групи бактерии стават нечувствителни към стратегическите антибиотици от групата на колистина, което ги прави абсолютно нелечими.
– Хората често си самоназначават лечение с антибиотик. Кихне детето – антибиотик, вдигне температура – антибиотик. Това ли е основната причина за резистентността на бактериите?
– Причината не е само в това, че на децата се дават много антибиотици. Ние всички получаваме антибиотици от месото – от пилетата, от телешкото, което също е третирано с антибиотици и кортикостероиди. А именно антибиотиците и кортикостероидите – които ни понижават имунитета, са причина тези бактерии да вземат превес в борбата между медицината и такъв тип инфекции.
Естествено, че бактериите си създават своя тип защита спрямо тази прекомерна употреба на антибиотици. Затова една част от антибиотиците ги изтеглихме от ежедневната практика – става дума за по-старите еритромицин и гентамицин, и когато ги вкарахме сега отново в употреба, те пак проявяват своето лечебно действие.
Така че такова масово, инвазивно приложение на антибиотиците ги прави резистентни, но като се отдръпнем малко от тяхната употреба и после пак ги въведем във въоръжение срещу бактериите, имаме ефекта. Категорично съм съгласен, че не бива за щяло и нещяло да се взема антибиотик. Има някои колеги и майки, които дават антибиотик като антипиретик – детето има температура, те му дават антибиотик.
– Преди дни медиите гръмнаха с новината, че бактерия, която може да предизвика нелечими инфекции, се разпространява в болници в целия свят. Какво е положението в България с вътреболничните инфекции?
– Вътреболничните инфекции са на местата, където имаме дълго залежаващи се болни, пациенти за интензивни грижи и за реанимация, недоносени деца или възрастни хора. Нямаме вътреболнични инфекции във всяко отделение. Все пак вътреболничните инфекции са проблем, защото този тип бактерии се отделят в околната среда и съществуват навсякъде – в медицинския инструментариум, в подовото покритие, в мазилката, и се предават на следващия болен.
Другият проблем е лечението. Този тип бактерии са свръхустойчиви, те не са чак като супербактериите – да не са податливи на никакво лечение, но са свръхустойчиви на съвременните антибиотици и прибягваме при тях към стратегически антибиотици, които не ги прилагаме всеки ден. Истината е, че вътреболничните инфекции са проблем и ще бъдат все по-голям такъв.
– Като човек в „окото на бурята”, както се казва, на инфекциозните заболявания какво най-много ви притеснява?
– Много неща ме притесняват. Притеснява ме много голямото разпространение на лаймската болест през последните години. Лаймската болест във всичките си варианти – от кожната форма до тежките неврологични увреждания.
Притесняват ме някои вирусни неврологични заболявания, от които не можем да избягаме. Все още си зариваме главата в пясъка и не искаме да признаем за съществуването на заболявания, които ги има и в Сърбия, Румъния, Гърция, Македония – като западнонилска треска. Така или иначе я има и ще я има още повече в следващите години в България. Това зависи от промените в климата, от разпространението на комарите, които са приносител на заболяването, и от всичките други фактори, свързани със заболяването.
В известна степен ме притесняват и болните с неясно фибрилно състояние. С времето, с годините се увеличават болните, които са с фибрилно състояние, при голяма част от тях причината е инфекциозно заболяване, което не може да бъде диагностицирано. Използваме широк обем от изследвания и невинаги можем да бъдем полезни на тези болни, а зад тях стои инфекция.
– На прага сме на вирусните заболявания. Как да различим бактериалната от вирусната инфекция?
– Невинаги е много лесно. Първо, за това каква е инфекцията, можем да съдим от симптомите на заболяването
За вирусно заболяване мислим, когато има доста заболели в съответния сезон, защото вирусните заболявания са епидемично разпространени – съответно през зимата грип и грипоподобни болести, през лятото вирусни чревни инфекции. Т.е. имаме хора, които не са боледували от това вирусно заболяване, нямат създаден имунитет и се разболяват по-големи групи, създават се мини и по-големи епидемии.
Бактериалните инфекции от своя страна нямат склонност към епидемично разпространение, наблюдават се спорадични, единични случаи. Второ – вирусните заболявания по-често протичат с висока температура над 38 градуса, с втрисане, с тежка интоксикация на организма, но възстановяването е по-бързо с лечение или без. Докато бактериалните заболявания протичат по-бавно, по-плавно повишават температурата, тя не е така висока и възстановяването съответно е по-бавно. Друг показател са кръвните изследвания. Имаме си специфични маркери, по които може да съдим дали инфекцията е вирусна или бактериална – броят на левкоцитите, скоростта на утаяване на еритроцитите, С-реактивният протеин.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: https://zdrave.to/
