Недостигът на ортопедични техници и сложната процедура по одобрение на медицински изделия сериозно затрудняват пациентите, нуждаещи се от ортопедични обувки, стелки и протези. Това заяви пред БНР доц. Владислав Иванов, ортопед с над 40-годишен опит в изработката на медицински изделия.
Липсата на специалисти оставя хората без достъп до помощ
„У нас ортопедични техници и обущари са малко и ще стават още по-малко, защото никой не се обучава за тази професия. Това сериозно затруднява пациентите, а такива са много – включително хора с диабет и диабетно стъпало“, каза доц. Иванов.
По думите му процедурата за получаване на ортопедични обувки или стелки с покриване от НЗОК е дълга и сложна, като Здравната каса е единствено платец, а не организатор на процеса.
Какво трябва да направи пациентът
„Първо пациентът трябва да бъде диагностициран. Има две основни основания за ортопедични обувки и стелки – ортопедични или неврологични промени на крака и диабет. След това с направление от личния лекар се отива на ЛКК“, обяснява специалистът.
Проблемът обаче е, че комисии има само в ограничен брой населени места, а пациентите не могат да се явят в произволна комисия – тя е обвързана с местоживеенето им.
Цената и недостигът – двойно предизвикателство
„В Европа тези изделия са още по-скъпи – между 400 и 2000 евро. У нас обувките струват между 190 и 300 лева, а протезите около 700 лв., при положение че само материалите надхвърлят 2000 лв. Как при това положение да се формира достойно възнаграждение за специалистите?“, пита доц. Иванов.
Той предупреждава, че когато сегашните майстори и техници се пенсионират, професията може да изчезне, което би оставило стотици пациенти без достъп до необходимите изделия.
Рагьовски: Необходимо е разграничение между различните нужди на пациентите
Според Георги Рагьовски, председател на Асоциацията на производителите и търговците на медицински изделия, има известно подобрение при ринговите инвалидни колички, но остава нуждата от диференциран подход:
„Трябва ясно да се разграничават хората, които водят активен начин на живот, от тези, които се нуждаят от придвижване с помощта на асистент. Активните пациенти са ощетени – разликата в качеството и цената на изделията е огромна.“
Пациентските организации: Включването в процеса е ключово
Председателят на фондация „Една от осем“ Гергана Богданова отбеляза, че пациентските организации вече участват в подготовката на спецификациите за медицински изделия, финансирани от НЗОК.
„Участвахме в актуализацията на сумите за гръдни епитези, перуки и новите изделия – сутиен за епитеза и компресивен ръкав при лимфедем. Това е крачка напред,“ каза тя.
Въпреки това, Богданова подчерта, че липсата на работещ раков регистър от 2016 г. пречи да се оцени реалният брой на жените, които ще получат подпомагане.
Извод:
Процесът по осигуряване на ортопедични обувки, стелки и протези в България остава бавен, труден и зависим от ограничен брой специалисти. Докато няма стратегия за подготовка на кадри и улесняване на административните процедури, пациентите ще продължат да се сблъскват с дълги срокове и ограничен достъп до жизненоважни медицински изделия.
