Резистентността към животоспасяващи антибиотици се разпространява в тревожни мащаби и поставя под заплаха основите на съвременната медицина.
Това показва новият доклад на Световната здравна организация (СЗО), публикуван през октомври 2025 г., който анализира данни от над 100 държави чрез глобалната система за наблюдение на антимикробната резистентност GLASS (Global Antimicrobial Resistance and Use Surveillance System).
Една на всеки шест бактериални инфекции е резистентна
Според анализа, една от всеки шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции в света през 2023 г. е била устойчива на лечение с антибиотици.
Това означава, че милиони пациенти по света вече не реагират на стандартната терапия при инфекции, които доскоро са били рутинно лечими.
„Антимикробната резистентност подкопава някои от основите на съвременната медицина,“ предупреди д-р Иван Хутин, директор на отдела за антимикробна резистентност към СЗО.
Докладът разглежда осем ключови бактериални патогена, които представляват най-голяма заплаха за общественото здраве, и 22 антибиотика, използвани при лечение на инфекции на уринарния тракт, кръвния поток, гастроинтестиналните инфекции и гонореята.
Над 40% ръст на резистентността за пет години
Между 2018 и 2023 г. нивата на антибиотична резистентност са се увеличили с повече от 40% при наблюдаваните комбинации „антибиотик–патоген“.
Средният годишен темп на нарастване е между 5 и 15%.
„Тези данни са дълбоко тревожни. Обичайни инфекции, които преди се лекуваха лесно, днес изискват по-скъпи и по-токсични лекарства, а някои вече са почти нелечими,“ допълни д-р Хутин.
Неравенства и липса на капацитет
Новият доклад на СЗО за първи път включва глобална карта на разпространението на антибиотичната резистентност. Резултатите показват ясно, че държавите с ниски и средни доходи понасят най-голямата тежест от проблема.
„Антимикробната резистентност непропорционално засяга страните с ограничени ресурси и слаби здравни системи,“ заяви д-р Силвия Бертаньоло от звеното на СЗО за наблюдение на антимикробната резистентност.
„В много от тях липсват лабораторен капацитет, ефективно наблюдение и актуални насоки за лечение.“
Какво трябва да се промени
СЗО призовава всички страни до 2030 г. да докладват пълни и надеждни данни за антимикробната резистентност и да прилагат цялостни национални стратегии за борба с нея.
Организацията препоръчва:
-
актуализиране на терапевтичните протоколи и списъците с основни лекарства според местните нива на резистентност;
-
инвестиции в превенция на инфекциите – чрез ваксинации, добра хигиена, безопасна вода и контрол в лечебните заведения;
-
разширяване на диагностичния капацитет и достъпа до качествени антибиотици;
-
засилване на междуинституционалното сътрудничество – включително в секторите на земеделието, храните и околната среда.
„Единно здраве“ като ключов подход
„Последиците вече са реални – по-трудни за лечение инфекции, увеличаващи се разходи и загубени животи,“ подчерта д-р Хутин.
„Затова трябва да действаме заедно – здравни, ветеринарни, екологични и социални структури – под принципа на ‘Единно здраве’ (One Health), който обединява всички нива на системата.“
Глобален проблем с локални решения
СЗО напомня, че антибиотиците не са неизчерпаем ресурс – тяхната ефективност намалява с всяка неправилна употреба.
Контролът върху предписването, отговорната употреба в медицината и ветеринарната практика и повишаването на обществената информираност са единственият начин да се запази тяхната ефективност за бъдещите поколения.
Заключение
Антимикробната резистентност е една от най-големите глобални заплахи за здравето, сигурността и икономиката.
Без решителни действия през следващото десетилетие, човечеството рискува да се върне във времена, когато дори обикновената инфекция или хирургична интервенция може да бъде смъртоносна.
