Смъртността от заболявания на кръвообращението в България е намаляла с 32% за последните 10 години, показва докладът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – “Здравето отблизо 2025”. Анализът обхваща данни до 2023 г. за всички държави членки на организацията.
България отбелязва значителен напредък
През 2013 г. смъртните случаи от инсулти и инфаркти у нас са били 244 на 100 000 души, докато през 2023 г. този показател спада до 166 на 100 000.
Така страната ни се нарежда сред държавите с най-осезаем спад в смъртността от сърдечно-съдови заболявания в региона.
Общите тенденции в страните от ОИСР
Болестите на кръвообращението остават водеща причина за смърт в страните от ОИСР – 28% от всички случаи.
Основните причини включват:
-
исхемични болести на сърцето,
-
мозъчносъдови заболявания,
-
високи нива на холестерол и диабет,
-
нездравословни хранителни навици,
-
ниска физическа активност.
Въпреки напредъка, експертите предупреждават, че застаряването на населението, нарастващото затлъстяване и забавената диагностика могат да възпрепятстват по-нататъшното намаляване на смъртността.
Сърдечни заболявания и инсулти
През 2023 г. инфарктите и исхемичните болести на сърцето са причинили 11% от всички смъртни случаи, или 112 на 100 000 души население – с 27 по-малко в сравнение с 2013 г.
Докладът отбелязва, че докато повечето страни отчитат спад, в Мексико, Колумбия и Полша смъртността се е повишила с над 30% поради увеличаване на случаите на затлъстяване и диабет.
Смъртността от исхемични болести варира от под 40 на 100 000 в Люксембург, Франция, Япония и Корея до над 250 на 100 000 в Латвия, Мексико и Унгария.
България остава с висока смъртност от инсулти
Цереброваскуларните заболявания, включително инсултите, са причина за 6% от всички смъртни случаи в страните от ОИСР.
България, заедно с Литва, Латвия, Хърватия и Румъния, е сред държавите с над 100 смъртни случая на 100 000 души население.
Въпреки това, смъртността от инсулт е намаляла навсякъде, със среден спад от 28% за десет години, което се дължи на по-добро лечение и по-висока преживяемост след остри епизоди.
Неравенства и рискови фактори
Докладът подчертава социално-икономическите различия – хората с по-ниски доходи и образование са по-засегнати от сърдечно-съдови заболявания.
Въпреки че тютюнопушенето намалява, се наблюдава нарастване на диабета, затлъстяването, високото кръвно налягане и стреса, които остават ключови рискови фактори.
Препоръки на ОИСР
Организацията призовава страните да предприемат по-активни политики за превенция, включително:
-
данъчни и регулаторни мерки срещу нездравословни храни и напитки,
-
насърчаване на физическата активност,
-
скрининг за диабет и хипертония,
-
по-добра организация на първичната и спешната помощ.
„Много от смъртните случаи биха могли да бъдат предотвратени чрез ранна диагностика, промяна в начина на живот и ефективно лечение“, се казва в заключението на доклада “Health at a Glance 2025”.
