Минималното възнаграждение на медицинския персонал в лечебните заведения да се определя по специален механизъм при липса на действащ Колективен трудов договор (КТД) – това предлага Министерството на здравеопазването (МЗ) в рамките на работната група по изготвянето на общ законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения.
Новият модел за определяне на заплатите
Според предложението, когато няма подписан колективен трудов договор, минималната заплата на персонала трябва да бъде:
-
не по-ниска от размера, предвиден в последния действащ отраслов КТД, и
-
индексирана с процентното увеличение на средната годишна работна заплата за последните две години, според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Последните публикувани данни от НСИ показват увеличение от 13,9% за периода 2023–2024 г.
Мотивите на Министерството
От МЗ посочват, че този подход ще осигури по-голяма предвидимост и еднозначно прилагане на нормата, като ще се избегне нуждата от чести актуализации на възнагражденията.
Корекциите ще се извършват веднъж годишно, след публикуване на официалните данни от НСИ.
„С предложената редакция едновременно се защитават интересите на персонала и се гарантира устойчивост и предвидимост за системата на здравеопазването и публичните финанси“, заявяват от министерството.
Критики и опасения
От страна на инициативния комитет „Бъдеще в България“
Организацията поставя под съмнение ефективността на предлаганата мярка, като подчертава, че в Кодекса на труда вече съществува сходна разпоредба, чието прилагане на практика е затруднено.
От страна на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ)
НСОРБ предупреждава, че въвеждането на задължителни минимални заплати без съответно финансиране може да доведе до:
-
финансово претоварване на общинските болници;
-
риск от натрупване на дългове и просрочени задължения;
-
възможно преустановяване на дейността на някои лечебни заведения.
Финансовите аргументи на общините
Анализът на НСОРБ, базиран на данни от Министерството на здравеопазването за второто тримесечие на 2025 г., показва:
-
Разходите за персонал, лекарства и издръжка формират над 90% от общите разходи на общинските болници;
-
Средното съотношение между приходи и разходи е 1.02, което означава минимален излишък и липса на резерви;
-
Натрупаният дълг надхвърля 213 млн. лв., от които 12 млн. са просрочени;
-
Заетостта на леглата е между 55 и 60%, което ограничава приходите и възможностите за покриване на текущи разходи.
НСОРБ подчертава, че без допълнителни целеви средства новите изисквания за заплати могат да доведат до финансов колапс в редица общински лечебни заведения.
Необходимост от балансирана реформа
Според позицията на сдружението, увеличението на заплатите е необходимо, за да се задържат кадрите в системата, особено в малките общини, но то трябва да бъде съчетано с ясна държавна политика за устойчиво финансиране.
„Повишаването на възнагражденията трябва да бъде реализирано при ясно разписано и устойчиво финансиране, за да не се създаде риск от натрупване на задължения и закриване на болници“, се посочва в анализа.
Заключение
Предложението на Министерството на здравеопазването за индексация на заплатите с процента на инфлацията е крачка към повече предвидимост и справедливост за медицинските специалисти.
В същото време общините настояват за финансови гаранции, които да предотвратят влошаване на състоянието на болниците и да гарантират реално изпълнение на новите изисквания.
С пълните становища на институциите и организациите по законопроекта може да се запознаете на сайта на Министерството на здравеопазването.
