За да бъде една бъдеща майка спокойна за своята бременност, тя трябва бъде проследявана правилно и изследванията да се извършват в определено време. Етапите на бременността се разпределят в триместъри, за да може да има по-голяма отчетност на изследванията, пациентите да знаят този ред и те самите да следят да им бъдат извършвани всичко видове изследвания.

„Ние разделяме бременността на 10 лунарни месеца. Всеки лунарен месец има по 4 гестационни седмици“. Или – първи, втори, трети триместър“, обяснява д-р Румен Велев.

Първи триместър

Той е изключително важен, защото това е началото на бременността. При закъснение на менструалния цикъл жената трябва да си направи тест за бременност. Ако той е положителен, съветът е колкото се може по-скоро да се обърне към своя лекар. „Това са много вероятни белези, но те все още не са сигурни. Първият преглед трябва да бъде ехографски. Той установява наличието на плоден сак в матката. Вече имаме директни данни от придатъците на плода – от плодния сак, от жълтъчното мехурче, или ако има вече ембрионче със сърдечна дейност. Това са сигурните белези, че жената е бременна“, обяснява д-р Велев. При този преглед лекарите проверяват и дали има съответствие между срока на забременяването, т.н.аменорея и срока на бременността, измерена по ултразвукови данни.

Следващите важни изследвания са между 11-та и 13-та гестационна седмица. Тогава се прави т.н.ранна фетална морфология, която се съпровожда със специфични изследвания – биохимичен скрининг. С времето чувствителността на този метод се покачва. Добре е да се прави от специалисти, които имат квалификация в областта на пренаталната диагноза, защото резултатите от ултразвуковото изследване са доста важни, за да се определи дали бебенцето няма някакво генетично заболяване.

„Съществуват и друг тип тестове – неинвазивни генетични тестове, които директно улавят клетки от бебето, които циркулират в майката, но все още малко скъпи. Те обаче са важни при жени, които имат във фамилията си наличие на генетични заболявания, които са имали няколко неуспешни бременности или са над 36 години, както и след инвитро забременяване“, казва д-р Велев. Другото им предимство е, че могат да се правят доста по-рано – още в 10-та седмица, докато биохимичният скрининг се прави между 11-та седмица и 13-та седмица.

„На този етап от бременността могат да се установят някои аномалии в главата на бебето – дали има правилно развит череп, мозък, увеличена ли е нохалната гънка, която е много сериозен белег за генетично заболяване – Синдром на Даун, болестта на Търнър,на Патау. Някои големи сърдечни аномалии също могат да бъдат установени“, казва д-р Велев. Те обаче не са 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} сигурни, че има генетично заболяване, това може да се докаже само с амниоцинтеза или с хорионна биопсия в зависимост от срока на бременността.

Освен за бебето, се правят и някои изследвания, които са важни за самата бременна пациентка. Това е периода, в който специалистите правят проверяват кръвната картина, урината, захарта. Ако няма актуална цитонамазка, се прави нова. По желание на пациентката може да бъдат пуснати и някои допълнителни изследвания. Например за токсоплазмоза, ако жената има домашни любимци, особено котки.

Втори триместър

Тогава нещата са относително спокойни. Дори дискомфорта е намален след 12-13-та гестационна седмица. И следва един доста приятен период, в който бременността се развива спокойно.

„Поради тази причина изследванията за този период не са кой знае колко много. Към днешна дата късния биохимичен скрининг (между 16-та и 18-та седмица), вече е почти напълно изместен от ранния“, казва д-р Велев. В този период кръвни изследвания не се предвиждат, защото те се правят трикратно по време на бременността – в първия триместър, след това в 20-22-ра гестационна седмица и след това между 30-32-ра гестационна седмица.

Вече имаме и едно допълнително изследване, което препоръчваме – пълна кръвна картина, кръвна захар и урина в рамките на 36-37-ма гестационна семдица, защото в този период вече е много важно да сме наясно с количеството на хемоглобина и най-вече да проследим дали бременната жена няма белтък в урината, обянсява д-р Велев.

По отношение на ултразвуковите изследвания, желателно е първото да се направи непосредствено след установяване на аменореята. Второто се прави, когато жената прави биохимичен скрининг, за препоръчване ранен. Третото, когато се прави фетална морфология, в периода между 22-23-та гестационна седмица. Четвъртото, т.н. късна фетална морфология, се извършва в 32-34-та гестационна седмица.

„Всичките тези изследвания имат логика. Феталната морфология между 21-23-та гестационна седмица е изключително важна, защото чрез нея установяваме наличието или отсъствието на различни аномалии. Сърдечни, мозъчни, на стомашно-чревния тракт, на гръбначния стълб. В този период ние можем да видим почти всичко! И да кажем на семейството, че тяхното бебе е добре. Или да предприемем мерки, ако установим някакви отклонения“, обяснява специалистът. Според него късната фетална морфология в рамките на 32-34 гестационна седмица е много важна, защото тогава вече се установява дали са настъпили промени в храненето на плода, в плацентарната перфузия.

„С феталната морфология ние можем да установим един нормален плод, но не можем да дадем сигурна прогноза за неговото развитие по отношение на храненето, защото плацентарната функция се развива в динамика и няма пряка връзка с морфологията на бебенцето. Затова в тази късна фетална морфология основно обръщаме внимание на храненето на бебето. Това става с доплерово изследване. На различни артерии на бебето, на артериите на матката“, казва д-р Велев. Специалситите проверяват дали теглото на бебето отговаря на съответната гестационна седмица.

След 36 гестационна седмица

Тогава продължава следенето на бременността, тъй като в този период рисковете за бебето стават най-сериозни, отново свързани с неговото хранене.

„Тук за съжаление, наблюдението в женската консултация прекъсва. Защото колегите след 34-та седмица, когато жената излезе по майчинство, общо взето ѝ дават документите и казват, че вече предстои раждане и трябва да отиде в болницата и това е доста проблематично“, казва д-р Велев. Той препоръчва да се правят ежеседмични записи в рамките на този период, защото с тях се установява функционалното състояние на бебето. Как се храни, какво е неговото състояние, добре ли толерира престоя си в матката. В този период започват и подготвителните контракции.

Контракции на Бракстън-Хикс

Те поставят бебето пред известни изпитания, защото налягането в матката се увеличава и това води до намаляване на кръвотока към нея. Защото налягането в маточните съдове невинаги е достатъчно, за да предодолее налягането в матката. И в един момент кръвотокът просто спира. Бебето има сериозни механизми, с които е подготвено за тези неща, но ако това е хронично, възможностите му за компенсации стават по-малко.

„Ще дам пример – ние дишаме нормално 14-16 пъти в минута. В един момент, ако решим да не дишаме толкова често, спокойно можем да издържим 30-40 секунди без въздух. Без това да се отрази на здравето ни. Но ако след тези секунди имаме само 5-10 секунди, за да си поемем въздух и след това отново имаме 30-40 секунден период без да дишаме, ние ще се изтощим и ще ни е все по-трудно да издържаме. Подобни неща могат да се случват с бебето и с тези записи ние можем по-рано да получим информация за неговото състояние“, обяснява д-р Велев. Разбира се доплеровото изследване тук е изключително важно, защото промените в кръвонсабдяването са първите, които дават своята проява. Тези записи трябва да се правят всяка седмица до раждането. Това е и периодът, в който окончателно лекарите определят начина на раждане.

„Ако се спрем на нормално раждане, обикновено караме жената да изчака започването на спонтанна родова дейност. И да постъпи в болницата, когато получи маточни контракции“, казва д-р Велев.

Автор: Милена ЗЛАТКОВА

Източник: https://clinica.bg/

Всяка отделна лекарска колегия участва в областната комисия по изработване на здравната карта за региона, така че ние сме дали своите предложения. Какво конкретно ще бъде записано в документа, засега не сме информирани. Това ще го реши здравното министерство. Предложенията ни са направени съобразно изискванията и необходимостта от определен брой болнични легла и медици, но все още не знаем дали нашите разчети ще бъдат взети предвид.

Стана ясно, че се предлага с около 6 000 да се редуцира броят на леглата, но за кой регион, с колко ще се намалят, по какви специалности, за коя категория, нямаме информация. Какво означава това за регион Варна, не мога да кажа. Нашата областна комисия обсъди на всички заседания конкретните параметри и нямаме предложение за намаляване на леглата в района на Варна. Не искаме и увеличение. За много хора не е ясно, че не става въпрос да се премахнат физически някакви кревати, а за това, че те няма да се финансират от здравната каса. Това на практика, като стратегия на министерството и по-специално на здравната каса, е

налагане на още една рестрикция

Веднъж имаме рестрикция с лимитите, втори път – с болничните бюджети и трети път с т. нар. легла. Какво повече да намаляваме? Не виждам никакъв разумен смисъл от това, което се предлага. Принципно, здравната карта е хубаво нещо, но тя трябва да е адекватна, т. е. когато има повече легла в определена област, да се прецени какви са и дали НЗОК може да поеме финансирането им. А всъщност каква е реалната ситуация? Болниците са построени, дали са частни или държавни няма значение, увеличен е броят на леглата и сега какво се получава – този, който е разрешил да се построят и да се финансират такива болници от здравната каса, сега иска чрез друг рестриктивен елемент да намали леглата, само че в други болнични заведения. Нека да погледнат къде са болниците, които са в повече. Ние ги знаем къде са – в Пловдив, София и Пазарджик. И какво ще правим сега? За да можем да осигурим заплащане на този тип болнични заведения, ще намалим заплащането чрез намаляване на леглата на други болници, в други региони. Това не е коректно. След приемането на Националната здравна карта, касата

ще започне да избира, с кого да сключва договор

а в същото време няма ясни правила и критерии за това. Както няма ясни критерии за изработването на самата здравна карта. Това са някакви формули, индекси и проценти, незнайно как изчислени в МЗ и съобразно тях се определя необходимият брой от легла в болниците в съответния регион и дадената специалност. И ние не знаем как ще прецени здравната каса да има ли договор с дадено лечебно заведение или не. Това отваря вратите за лобизъм и корупция.

И още – изискванията в проекта на здравната карта са за повече лекари в СИМП и ПИМП, само че ние от никъде не можем да ги набавим. Медицински сестри също не можем да намерим. Но това не се обсъжда. За това, че 30 000 сестри липсват в страната, мълчим. Но само лекари не могат да работят! Не става! Ние работим в екип. За лекарите е същата история. За нивата на дейности – също. Какво ще правим? Виждате какво стана вчера – отново общопрактикуващите лекари излязоха на протест, защото и при тях е същото. Карат ги да правят едни безумни документи, да попълват, да пишат. В болниците е същото – хартията погълна здравеопазването

Хартията погълна и Хипократовата клетва. 

Тя е написана на една страница, а документите, които трябва да попълваме, са десетки страници за един пациент. И какво правим? Пишем!

Във Варна и областта засега нямаме сериозни проблеми с кадрите – имаме достатъчно лични лекари и специалисти. Лекарският съюз и здравната каса съвместно постигнахме някакъв баланс и за броя на лечебните заведения, като частните, общинските и държавните болници са в синхрон. Никой от отделните видове болнични структури не превалира и това е добре. Но ако претърпим отново удар за разкриване на нови лечебни заведения, тогава няма да може да се издържа повече. Засега се справяме дори през лятото, въпреки че Варна и регионът през този сезон стават с двойно население заради туристите. Лошото е, че различните видове болнични заведения – общински, частни и университетски, поемат неадекватен товар. Големият удар е основно върху университетските и големите високотехнологични болници. Варна не обслужва само града. Обслужва целия Североизточен район на страната. Пациентите, които идват от Източна България, са прекалено много. Това са хора, които са правили неуспешен опит за лечение на друго място, след което пристигат във Варна, особено в университетските болници за високоспециализирана помощ. Тази помощ изисква страхотно натоварване на персонала, задължително най-съвременно оборудване, скъпи технологии, които ги няма в другите болници. Всичко това трябва да се свърши тук, а каква е разликата в лечението на един пациент? Клиничната пътека, дали ще се изпълни в една малка болница или в университетска клиника, се заплаща на една цена от касата. Така че

не приемаме да се орежат леглата

и в същото време не препоръчваме и откриването на нови структури. Една болница, след като се построи, би трябвало да работи една година, за да има какво да покаже пред касата, да е изпълнила нормативите – примерно, за определен брой хирургични операции от дадено заболядване, за определен брой инвазивни процедури и т. н. И тогава, кандидатствайки пред НЗОК казва – ето, имаме такъв и такъв обем на работа. На базата на този обем дейност искаме да сключим договор. Добре, но не става така. Още с откриване на болницата, веднага се сключва договор, като не е ясно на базата на какво. И друго – трябва да се обърне внимание на структурата на всяко лечебно заведение, защото много се наричат многопрофилни болници,а в същото времеизпълняват само две дейности, примерно инвазивна кардиология. Това не е многопрофилна болница.

Ясно е, че всичко се прави за да се ограничи финансирането, но трябва да е пределно ясно, че болниците, каквито и да са, нямат дългове към никого. Задължения има касата към здравните заведения. Защото тези „дългове“ на болниците са средства, които са изразходени за лечение. Ние не дължим никуму, нищо. Напротив – дошъл е здравноосигурен пациент, вложени са средства, които са описани и са признати като разходи от касата. И в същото време казват, че болницата има дългове. Истината е, че

здравната каса дължи на пациентите, чрез болниците

Парадокс е, че протестират лекарите, защото не достигат парите за консумативи, за високотехнологична дейност, за лечение. Имаме лимити, които ограничават лечението на пациентите по определено заболяванер и ние излизаме на улицата, а всъщност протестът трябва да го направят гражданите. Те трябва да кажат пред здраванта каса – хора, вие ни лишавате от възможността да бъдем лекувани. Медиците никого не лишават от лечение. Ние приемаме всички, а всъщност нещата се обръщат така, че виновен трябва да излезе лекарят. Мафията, която краде от касата и трупа дългове! Това е недопустимо.

Предстои да се коментират нашите предложения по здравната карта и ние ще настояваме те да се изпълнят, за да осигурим адекватно лечение на хората от региона. Защото е лесно да кажем, че касата не дава направления, че касата налага лимит на болниците, касата не плаща за консумативи, но тогава какво ще се случи? Ние не го правим това за себе си. Здравната каса е добро нещо, ако работи по добър начин. Ако обаче гледаш, че здравната каса налага още една рестрикция върху лечението на пациентите, освен тези, които вече е наложила като лимити, като орязан бюджет, то стига вече. Оставете ни да си свършим работата! Оставете ни спокойно да лекуваме този болен български народ!

Автор: Лиляна ЛАМБЕВА

Източник: https://clinica.bg/