– Д-р Кръстева, защо онкологичните заболявания предизвикват страх в пациентите?

– Според мен, страхът е свързан с липса на осведоменост. В България пациентите не са добре запознати със злокачествените заболявания и изпитват естествен страх от неизвестното. Ако пациентът бъде добре информиран за своето заболяване, какво представлява то, какво лечение може да му бъде предложено, какъв е изходът от заболяването, това би трябвало да го успокои.

Освен това, когато у нас се каже диагноза рак, независимо от стадия, пациентът, на когото е поставена тази диагноза, се смята за обречен, дори да става дума за ранен стадий с много добра прогноза. Трябва да се добави, че много голям брой пациенти с онкологични заболявания имат дълги ремисии. За голямо съжаление, част от пациентите се диагностицират в напреднал стадий и тогава преживяемостта е по-кратка. Но ако при пациент с метастази, които обхващат белия дроб, костите или черния дроб, постигнем преживяемост от две до три години, това е постижение на науката. Медиите могат да спомогнат много за осведомеността на хората за това какво заболяване е ракът, какви са стадиите му и какви са видовете лечение.

– Различна ли е химиотерапията днес? Какво е бъдещето й?

– Химиотерапията е метод за системно лечение на злокачествени заболявания с цитотоксични вещества. Класическите цитостатици са химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки. Освен класическата химиотерапия, днес разполагаме и с други методи за лечение на рака, а именно таргетната терапия и имунотерапията. Таргетната терапия се фокусира директно в раковите клетки, без да уврежда останалата част от организма и се назначава при наличие на определени туморни мутации. Имунотерапията е метод, който повлиява растежа на туморните клетки и стимулира естествените защитни сили на организма за борба срещу раковото заболяване. Най-вероятно след 10 години няма да оперираме пациентите със злокачествени заболявания, а ще започваме лечението им с химиотерапия, таргетна или имунотерапия.

– Получават ли българските пациенти лечение на световно ниво?

– Българските пациенти имат изключително бърз, ранен и лесен достъп до специалисти онколози и получават лечение на световно ниво, макар и да не го осъзнават. Освен това Здравната каса осигурява голяма част от необходимите за лечението им лекарства, но, от друга страна, въвежда административни мерки за изписването им. Когато един специалист предписва дадено лекарство, недалновидно е да бъде спряно това изписване по административни причини. На всички е ясно, че това са скъпи терапии, и Здравната каса би трябвало да има доблестта да заяви, че не може да поеме дадено лечение, за да се търси друг вариант то да бъде осигурено. Изписването на тези лекарства се базира на доказани специфични методи и ако пациентът в България има достъп до голяма част от тези лекарства, те действително трябва да му бъдат осигурявани. Освен това, болниците имат лимити и понякога става така, че едно лекарство, отпуснато през един месец, няма да бъде отпуснато през следващия, поради някаква административна разпоредба.

– Доколко е персонализирано лечението у нас?

– Персонализираната медицина навлиза все повече у нас, а в сферата на медицинската онкология нещата се развиват много бързо. Възможностите на молекулярната диагностика ни позволяват да правим наистина персонализирана медицина. Вече има голям брой лаборатории, които предлагат широк набор от генетични изследвания, с чиято помощ диагнозата се прецизира максимално и на пациента се прилага строго индивидуализирана терапия.

– Кои са основните показатели за качество на лечението в онкологията? Доколко високо е качеството на онкологичното лечение у нас? Имаме ли обективни данни, с които да го измерим?

– Качество в онкологията означава на пациента да е предложено оптималното лечение. От основно значение за това е правилната хистология, определянето на стадия на заболяването, навременните образни изследвания и молекулярната диагностика, тъй като те са основата на доброто лечение. Друг показател е спазването на стандартите за лечение – национални, европейски и световни. Преживяемостта също е фактор за качество, но той не е определящ.

– Има ли значение обемът на пациентите в една структура за качеството на услугата?

– Обемът на пациентите може да има ориентировъчно значение за качеството на предлаганата в болничните заведения услуга. Ако 10 лекари, 20 медицински сестри и 5 администратори обслужват даден брой пациенти, качеството на обслужване ще е едно. Ако същият брой пациенти е обслужван от 4 лекари, 8 сестри и 3 администратори, това ще се отрази на обслужването.

– Липсват ли у нас диспансеризация и палиативни грижи в достатъчно количество? Защо?

– Диспансеризацията е процес на проследяване на пациента след проведено активно лечение. В България съществува нормативна база за провеждането на диспансеризация и тя е налична в повечето болнични звена. Това е процес, свързан с много ангажименти за целия персонал на отделението и то трябва да разполага с достатъчно персонал и място. В България няма електронно досие, досиетата на пациентите са на книжни носители, което също налага необходимост от персонал и място.

При палиативните грижи липсата е осезателна. Палиацията е звено от медицинската помощ, която изисква голям ресурс и финансова подкрепа. В част от големите градове палиация се извършва предимно в частни структури, като близките заплащат за услугата. Необходима е държавна политика относно дотацията на палиативните грижи.

– Много често говорим за това, че стойността на химиотерапията е различна в отделните клиники, защо се получава така?

– Цената на лекарствата за химиотерапия е една и съща навсякъде. Цената на лечението също не е различна. В България не е остойностен труда на хората, които предлагат тази услуга и това може да доведе до разлики, тъй като в едно болнично заведение услугата струва определена сума, а в друго пациентите се лекуват в по-голям комфорт и по тази причина цената става различна.

– Колко лечебни заведения за онкология са нужни на България?

– Не мога да кажа точна цифра. Фактът, че всички онкологични отделения в страната са препълнени и пациентите чакат за прием показва, че всички отделения функционират нормално. По данни на СЗО, се очаква увеличаване на броя на онкологичните заболявания, както и на смъртността от тях. Притеснява ме това, че лекарите имат редица административни рестрикции при изписване на правилното лечение на пациентите. Например, прословутото средностатистическо плащане на Здравната каса според средна квадратура на пациента. Не може едно лекарство, което в цял свят по стандарт се изписва по 70 мг на квадратен метър, в България да се заплаща по средна квадратура на пациента.

– Какво още е нужно да се направи у нас, за да бъде онкологията в максимална помощ на пациента?

– Освен медикаментозното лечение, пациентът трябва да получи и добра психологична и социална подкрепа. В Англия, например, пациент, опериран от рак на дебело черво, не се изписва, докато медицинската сестра не го е обучила как да борави със стомата си и докато психологът не е разговарял с него относно заболяването му и адаптацията му от този момент нататък. В България не се прави достатъчно за този вид подкрепа. Смята се, че българите са издръжлив народ и ще се справят сами с всичко. На подобна помощ трябва да се наблегне и в болничните и в социалните заведения.

Източник: https://clinica.bg/

Раждането след 35 години става все по-възможно с помощта на съвременната медицина, но остава все така по-рисковано. Нарастват шансовете за генетични заболявания при самото дете. Затова се правят допълнителни изследвания. Рискове от отключването на гестационен диабет, от промени в съдовете, свързани с храненето на бебето, също са повече, затова майката също трябва да се следи изкъсо.

„Много често тези пациентки имат съпътстващи заболявания. Като например на щитовидната жлеза, алергични заболявания, или заболявания на белия дроб, бронхиални астми. Всички те оказват влияние върху протичането на една бременност. Колкото по-рано една жена забременее, толкова по-добре. Но в съвременните условия една бременност вече настъпва доста по-късно“, споделя наблюденията си д-р Румен Велев. Бременността и страничните заболявания си влияят взаимно негативно, затова се правят допълнителни, функционални изследвания.

Когато бебето е по-слабо

„Изоставането в теглото на бебето най-често е свързано с храненето.

Тези деца са всъщност по-заплашени от това да получат някакво усложнение в края на бременността и по време на самото раждане, защото техните компенсаторни възможности стават по-малки. Най-честото усложнение, което може да настъпи е т.н.

интраутеринна смърт вследствие на недостатъчно хранене и усложнение по време на самото раждане“, казва д-р Велев.

Съществува два вида забавено развитие (ретардация) на плода. Асиметрична и симетрична. Асиметричната се дължи най-много на проблеми свързани с храненето. А симетричната се дължи най-често насъстояния на плода, които дори могат да бъдат израз и на генетични заболявания. „Тогава цялото бебе е малко. Главата на плода, коремът, мозъчната структура са доста по-слабо развити. Докато при асиметричната обикновено мозъка на плода е сравнително добре запазен и развит“, обяснява специалистът. Асиметричната ретардация настъпва, защото бебето получава по-малко кръв и я преразпределя към важния орган – мозъкът, и започва да намалява размерът на тялото му. Причината плода да не се храни са промените в кръвоснабдяването на матката и на плацентата. Те могат да настъпят вследствие на различни заболявания. Типичен пример е т.н.прееклампсия (високо кръвно).

„При това заболяване настъпват промени в малките съдове на плацентата, натрупват се фибринови налепи, които водят до намаляване на притока на кръв към сърцето и същевременно водят до покачване кръвното налягане на майката, до загуба на белтък. Така се развива тази триада“, казва д-р Велев.

Ако се установи проблеми в храненето на плода, специалистите могат да се опитат да го подобрят. Това е доста трудни. Ето защо, освен с терапия, ние допълнително го подготвяме за евентуално по-ранно раждане. Защото можем доста по-добре да повлияем извън утробата на майката, отколкото вътре, обянсява д-р Велев.

Сърдечни проблеми

Съществуват и скринингови модели за изследване на сърцето. Те се правят обикновено с втория преглед между 16-та и 18-та седмица. „Трябва да видим 4-кухинна сърдечна сянка, трите съда, които излизат от сърцето, съдовете, които изхождат от левия тракт, както и съдовете, които влизат в десния тракт. Да видим дали има нарушение на преградата между камерите“, казва специалистът. Ако установят проблем, лекарите задължително правят консултация с детски кардиолог, който се занимава с фетална ехокардиография.

„Правим и план как след това бебето да бъде проследявано и наблюдавано. Не всички детски нарушения обаче са фатални за живота. Някои изискват допълнително лечение и след самото раждане. Това се отнася и за други отклонения, като бъбречните заболявания например“, посочва д-р Велев.

Причини за недоносените бебета

Те са няколко. На първо място това са инфекциозни усложнения. „Всяко едно възпаление на влагалището, на шийката на матката, на самата матка, на пикочния мехур, общо възпаление на самата бременна майка може да доведе до прекъсване на бременността, защото инфекцията може да инфектира бебето, казва гинекологът.

Втора голяма група са жени, които са имали предшестващо преждевременно раждане. Те са заплашени от по-голяма вероятност това да се повтори и затова трябва да са под по-особено наблюдение.

Трета голяма група са жени, претърпели оперативни интервенции на матката, на маточната шийка. Операция на матката от миома, операция на шийката от дисплазии или предракови заболявания.

Затова в хода на проследяването се прави и измерване на маточната шийка.

Всички случаи, при които жената има маточни контракции. Диабетът, двуплодната бременност, наличието на по-голямо количество околоплодни води, по-голямото бебе са сред другите.

Може би термините звучат сложно, дори плашещо, но информацията е жизненоважна! Колкото по-навреме изберем лекар, на когото да се доверим и следваме стриктно стъпките и съветите му, толкова по-спокойни ще бъдем. Бременността наистина може да е период пълен с повече радост и спокойствие, отколкото с тревоги.

Автор: Милена ЗЛАТКОВА

Източник: https://clinica.bg/