Здравните власти започнаха проверка на дейността на медума Кармен Лазарова, която изпрати онкоболната Теодора на „терапия“ в Бразилия. Оказа се, че „лечителката“ няма регистрация в Столичната регионална здравна инспекция, а влошеното състояние на Теодора след срещата с шаманите в Бразилия накара Министерството на здравеопазването да помисли върху промени в Закона за здравето, които по-строго да регламентират дейността на алтернативните медици. Нужни ли са нови правила, разговярахме с д-р Николай Брънзалов, общопрактикуващ лекар в ДКЦ-17 в София.
– Д-р Брънзалов, преди дни министърът на здравеопазването Кирил Ананиев съобщи, че се подготвят промени в Закона за здравето, които категорично да регламентират коя дейност е лечение и коя е алтернативно лечение. Какви според Вас трябва да са тези промени?
– Сегашният министър даде много обещания за промени в законите, но нещата не стават по-добри. Дано това обещание да спази. Аз като лекар, който се осланя на конвенционалната медицина и на медицината на доказателствата, естествено, съм против всякакъв вид алтернативно лечение и препоръчвам хората да не търсят самозвани лечители, които нямат нищо общо с медицината. Като лекар се опитвам да направя всичко по силите на конвенционалната медицина, за да не търси мой пациент помощ при „лечител”. Подобни явления се наблюдават в държави, в които системата на здравеопазването е слаба. В България програмите за профилактика са недостатъчни, зле направени, трудни за изпълнение, нямаме достатъчно скринингови програми. Например, случаят с онкоболната Теодора, която потърси „лечение” в Бразилия. В конкретния случай става въпрос за млади, образовани хора. Дано този случай да не отшуми на принципа „всяка чудо за 3 дни”, а да има реална поука и законът да регулира по адекватен начин неконвенционалните методи на лечение. В България и лекарство може да се купува без рецепта или без да е предписано от лекар, и всеки сам да се лекува, защото съседката или фризьорката посъветвала.
– Все по-често се говори за големи региони, в които хората нямат дастъп до медицинска помощ. Може ли това да е една от причините да се търси алтернативно лечение?
– Да, има много хора, които живеят в такива райони. Но като цяло в момента голямата част от българското население е градско и смятам, че има достъп до медицинска помощ. А и сякаш са по-редки случаите на хора от отдалечени райони, които търсят алтернативно лечение, отколкото от градовете. Подобни случаи не би имало, ако има адекватна политика на профилактика. Профилактичните прегледи се правят не на болни, а на здрави хора. Тогава има смисъл от него. В България обаче системата е обърната обратно и не знам колко време би отнело поставянето й правилната форма. Добрата здравна система профилактира здравия, там е главната инвестиция. Лечението на разболелия се вече е скъпо.
– Защо, според Вас, в последните 20-25 години все повече хора се обръщат към алтернативната медицина, нерядко практикувана от хора, които нямат медицинско образование?
– При една нормално функционираща здравна система подобни явления няма. Голяма част от населението е изгубило доверие в системата. Българите не са свикнали да си правят профилактични прегледи. А за тези, които са мотивирани да ги правят, не са достатъчни дейностите, включени от здравната каса. От тук следват разочарованията на хората – те не получават онова, което е необходимо като истинска профилактика. Не е нормално да отиде една жена на гинеколог и да не й се вземе цитонамазка. Да, тази година е разширена възрастта, но пак не е достатъчно. На една жена под 30 г. се полага само палпация на млечната жлеза, касата не й плаща ехомамография, камо ли – мамография (изследването е относително противопоказно за младите жени). Това не е превенция! А ние – лекарите, откриваме сериозните заболявания в много напреднал стадий, когато почти нищо не може да се направи. Затова хората търсят алтернативи.
– Но нали за тази година са отпуснати повече средства за първична извънболнична помощ?
– Много неща се говорят, но доколко са истина, става ясно, когато започне действието на Националния рамков договор за съответната година. Средствата за профилактични прегледи в една календарна година може да покрият максимум 40{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} от хората, подлежащи на профилактика. Ако целокупното българско население мине на профилактичен преглед, бюджетът на касата няма да издържи. Особено за хората над 18 г. Проблемът е, че зад тези профилактични прегледи превенцията на заболяванията е слабо застъпена и са необходими много допълнителни изследвания.
– По закон има санкция за здравноосигурените, които не са си направили профилактичните прегледи.
-Нито един лекар у нас няма случай на глобен пациент, който не е посетил личния си лекар за профилактичен преглед. Например в Германия, ако един пациент не си е направил профилактичен преглед и получи инфаркт, има сериозни проблеми със здравноосигурителния си фонд, защото не са проследени показателите и не е оценен рискът. У нас се чака човекът да направи инфарт и директно е пращан за лечение в болница.
– От години се говори за изнасяне на дейности от болничната в доболничната помощ. Защо не се получава?
– За съжаление, системата ни е ориентирана така, че да има повече болни. За това говори фактът, че се дава превес на болничната помощ, а превенцията и профилактиката са слабо застъпени. Всеки може да види как НЗОК разпределя парите – най-много се дава за болнична помощ и лекарства, а за доболнична – трохи. А това се отразява върху здравето на хората. Докато това не се промени, не може да очакваме нищо добро.
– Достатъчни ли са направленията за изследвания и за специалисти?
– По принцип е недостатъчен броят им. Един общопрактикуващ лекар не може със стетоскоп и апарат за кръвна захар, например, на 100{533cd7609fba8aff491335c14446eb3674f75b8bd2f76bd9b6998b52c0e3766b} да диагностицира диабет, не може да бъде категоричен какъв е рискът на пациента да развие в следващите няколко години сърдечно-съдово заболяване, ако не са изследвани нивата на кръвните липиди, хорестерола и пр. Колкото и добър диагностик да е общопрактикуващият, само с палпация не може открие карцином на млечната жлеза, ако не назначи ехомамография, мамография и диагнозата не може да е точна. За всичко това са необходими и допълнителни изследвания. Това е превенцията и тя трябва да бъде много сериозно застъпена в доболничната помощ, а не да се чака човек да заболее от рак и да тръгне по лечители и медиуми в Бразилия, например. Уж сме бедна страна, а парите за здраве се наливат в най-скъпото направление – болничната помощ. С риск да се повторя, причината за големия брой болни, за това, че хората търсят помощта на медиуми, гуру и пр. е, че не провежда профилактика. Ако се провежда истинска профилактика, и здравната каса ще издържи финансово, и българинът няма да е толкова болен като сега и няма да търси псевдолечители за решаване на здравните си проблеми, и лекарите ще сме си свършили работата, а не както е сега да следим касовия апарат, вместо да си гледаме и лекуваме пациентите. Това трябва да се промени в Закона за здравето, всички други промени са решаване на проблемите на парче и гасене на пожари.
– Споменахте касовия апарат. Получавате ли парите си от потребителската такса на пенсионерите?
– С по няколко месеца закъснение и след унизителна бумащина. Щом някой е решил да провежда социална политика, нека да си поеме разходите за нея, а не да я провежда за сметка на лекарите.
– Кой има интерес промените в сектора да не се случват?
– Защото касата задоволява интересите на чиновничеството, а не на здравните нужди на осигурените, на пациентите. Не знам кой има интерес нещата да не се променят, но със сигурност този някой не са личните лекари, защото ние сме най-много заинтересовани пацинетите ни да не са болни, да успяваме своевременно да откриваме заболяванията им, за да не се усложнят. Само тогава няма да се товари болничната помощ. В момента работата ни е силно администрирана и от бумащина ни остават по няколко минути за преглед. Заболяването на здравната ни система е, както казваме лекарите, полиетиологично, т.е. многопричинно е и за да бъде излекувано, всички трябва да се намесят. Лечението на здравната система не зависи само от законодателната и изпълнителната власт, но и от съсловните и в това число и от добре управляваните пациенски организации. В лечението на това многопричинно заболяване трябва да се ангажира цялото общество.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/
