Храната която приема човек трябва да осигурява на тялото редовен и в достатъчни количества прием на 13-те най-важни Витамина, 7-те Макро- и 14-те Микроминерали, за да може организмът да функционира пълноценно и нормално, и за да се намали риска от някоо заболявания. Изследвания показват, че голяма част от подрастващите не приемат достатъчно количество калций, витамин Е, цинк и желязо. Тенденцията е тревожнa, тъй като води до редица здравословни проблеми.

Ето някои полезни съвети за основните градивни елементи, които следва да бъдат част от режима на всяко дете, както и храните чрез които може да си ги набави.

Витамин А – Един от най-важните витамини за малките деца е витамин А. Витаминът помага не само за нормалния растеж и развитие на детето, но е важен за изграждането на тъканите и костната система. Организмът ни се нуждае от витамин А, за да поддържа здравето на очите, на имунната система и на червените кръвни телца, както и за да регулира възпроизводството на гените.

Препоръчителната доза витамин А за жени е 700 mcg (микрограма) на ден, а за мъже – 900 mcg. За деца стойностите са съответно 300 микрограма (1-3 години), 400 микрограма (4-8 години) и 600 микрограма (9-13 години).

Най-богатите на витамин А храни от растителен произход: зеленчуци – тиква, спанак, кейл, моркови, сладък картоф, грах, червена вушка, босилек; плодове – пъпеш, грейпфрут, праскови, череши, мандарини, домат, сушени кайсии, сливи; от животински произход – черен дроб, краве мляко, риба, млечни продукти и яйца,

Витамини от група В – са важни за метаболитните процеси и енергията на малките деца, както и за кръвоносната и нервна система. Помагат на тялото да разгражда храните и да използва по-ефикасно енергията. Много от тях, включително витамин В12, подпомагат и формирането на здрави червени кръвни телца.

Препоръчителната доза е различна за различните витамини e: за vit B1 – 1.5 mg, vit B2 -1.7 mg, vit B3 – 20 mg, vit B5 – 10 mg, vit B6 – 2 mg, vit B7 – 300 mcg,  vit B9 – 400 mcg , vit B12 – 6 mcg.

Най-много се намират в зърнените храни, зеленчуците, плодовете и бобови растения, месо, яйца и млечни продукти. За да не липсва тази важна за развитието и растежа на детето група витамини, трябва да има разнообразно меню, което да включва храни като месо, пиле, риба, ядки, яйца, мляко, сирене, боб.

Витамин С – помага за производството на колаген – протеин, намиращ се в кожата, съединителната тъкан и костите. Заради тази своя функция той помага на тялото да възстановява тъканите и за заздравяване на раните. Витамин С действа като антиоксидант –  това са вещества, които защитават клетките от увредите, причинявани от негативно (отрицателно) заредените частици в тялото (т.нар. свободни радикали).

Препоръчително е възрастните да приемат по 75 до 90 mg витамин С на ден, а за децата – 60 mg.

Най-богатите на витамин С плодове и зеленчуци  са: зелените и червените люти чушлета, гуава, чушките, мащерка, магданоз, тъмни листни зеленчуци – къдраво зеле, броколите, карфиол, брюкселско зеле.

Витамин D – помага за абсорбирането на калция в костите, регулира растежа на клетките, поддържа имунната система и намалява възпаленията. Поради връзката между витамин D и калция, дефицитът на този витамин води до намаляване на калциевото съдържание и отслабване на костите.

Тялото си набавя витамин D чрез храните като мляко и млечните продукти, зърнени закуски и рибеното масло, но може и да го синтезира. Излагането на ултравиолетовите слънчеви лъчи води до превръщането на про-витамин D във витамин D, ето защо е препоръчително поне 30 мин. експозоция на открито дневно.

Препоръчителната доза за деца е 15 мкг (mcg) на ден и редовно излагане на слънце.

Витамин К – друг мастноразтворим витамин, който играе важна роля за кръвосъсирването. Витамин К помага и за ефективнто усвояване на калция от костите.

Препоръчителната доза  за деца е 30 – 80 mcg в зависимост от годините, а при възрастни 120 mcg.

Най-много витамин К има в зелени листни зеленчуци, сушени сини сливи, краставици, aспержи.

Витамин Е – Растящите деца се нуждаят и от витамин Е. Той помага на организма в борбата с микробите и укрепва имунната система. Витаминът е от съществено значение за поддържането на здрави кръвоносни съдове. Той е антиоксидант, който играе важна роля за функционирането на имунната система.

Препоръчителната дневна доза e 15 mg.

Най-големи количества Витамин Е има в ядките, семената, плодове и зеленчуци.

Макроминерали

От всички 21 важни за човека минерали, само 7 от тях трябва да са в количество над 100 грама. Именно това ги класифицира като макроминерали. Те са: калций, хлор, натрий, калий, фосфор, магнезий и сяра.

Тялото използва някои от тези минерали за изграждането на здрави кости – напр. калция, магнезия и фосфора. Други, като натрия и калия, служат за пренасянето на електрическите импулси между невроните. Хлорът помага за производството на храносмилателни сокове и за пречистването на кръвта от отпадни продукти.

Микроминерали

От останалите 14 минерала тялото има нужда в количества по-малки от 100 мг. Затова и те са групирани като микроминерали.

В тази група са хром, цинк, манган, мед, желязо, флуор, кобалт, калай, йод, селен, ванадий, никел, молибден и бор. Микроминералите изпълняват различни функции в организма, като производство на протеини, транспортиране на кислород, стимулиране на растежа и възстановяване на увредените клетки.

Малките деца се нуждаят от цинк и желязо. Дефицитът на цинк често се свързва с нарушения в растежа, повишена чувствителност към инфекции. Желязото от своя страна освен, че е важно за растежа и изграждането на силен имунитет, намалява риска от появата на анемия и се грижи за здравето на кожата.

Двата важни елемента се съдържат в храни като риба, леща, червено месо, зърнени култури и други.

Детето получава всички витамини и минерали от балансираното и здравословно хранене. Експертите са категорични, че то трябва да включва редовен прием на:

–   мляко и млечни продукти – сиренa и кисело мляко;

– изобилие от пресни плодове и зеленчуци (това означава  броколи и спанак, които детето често “ненавижда”, без да е опитало);

–   протеини – пиле, риба, месо и яйца;

–   пълнозърнести храни – овесена каша, кафяв ориз

Тялото на детето усвоява по-добре необходимите за организма му витамини и минерали чрез храната.

Източник: credoweb.bg

Когато говорим за пластваса е добре да имаме предвид цифрите – прогнозите на ООН сочат следното – ако нищо не се предприеме, количеството на непреработена пластмаса ще нарасне от 32 млн. тона през 2010 г. до 100-250 млн. тона през 2025 г.

Какво означава това според еколозите? Означава,  че пластмасата в Световния океан ще се окаже повече от цялата останала популация на морски животни.

Най-драматично е положението в Тихи океан, където още през 80-те години на миналия век учените предсказаха, че ще се образува огромно петно от отпадъци между Калифорния и Хаваите и се оказаха прави. А през 1997 г. пътешественик с яхтата си попадна сред огромно бунище в океана. Скоро след това еколозите съобщиха, че петното се е увеличило четири пъти, като до остров Хендерсън бяха открити 18 хиляди тона боклук.

В пластмасите са установени 4 хиляди потенциално опасни химически съединения, от които детайлно са проучени хиляда. От тях 148 са определени като много опасни.

По-сериозният проблем се нарича микропластмаса

Отделно от това се задълбочава проблемът с микропластмасата. Според международната класификация това са частички с дължина по-малка от 5 милиметра и са първични и вторични. Първичните са влакна от синтетичните дрехи. Когато се перат, милиони от тях се отделят и изтичат в канализацията. Само Великобритания генерира 5900 тона микропластмаса годишно, твърди The Guardian. Вторичните са изкуствен каучук от гумите – изчислено е, че всеки автомобил оставя по 20 грама на 100 километра.

Козметичната промишленост – скрабове, шампоани, кремове, паста за зъби – навсякъде има синтетични добавки.

Полимерни гранули може да се открият в най-различни стоки

почистващи средства, дъвка, пакетчета с чай и т.н. Микропластмасата вече е част и от хранителните вериги.

Може да се открие навсякъде – от ледниците в Антарктида до труднодостъпни райони в Алпите.

Според експертите микропластмасата е по-сериозна заплаха от другия боклук, защото по-бързо мигрира в околната среда и от един организъм в друг.

Никой човек на планетата не е застрахован в менюто му да попадне микропластмаса

През септември 2017 г. бяха публикувани резултати от изследване на чешмяната вода в 14 страни. Те показват, че пречистващите съоръжения не са в състояние да задържат микропластмасата – средно над 80{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} от пробите са се оказали положителни (72{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} в Западна Европа и 94{89ae8ae7ebfaa23b2741b8086a5ceaccaacb36effa0f795bc58f52bb7c5a9978} в САЩ). Ползването само на бутилирана вода не е спасение, защото ново изследване установи, че в 250 бутилки с вода, взети от 9 страни, микропластмасите са в още по-голямо количество.

Каква е опасността за човека от микропластмасата?

Изследвания върху животни доказаха, че частици с размер под 50 микрона могат да проникнат през стените на стомаха и червата в кръвта и вътрешните органи. А гастроентеролози от Австралия смятат, че микропластмасата е свързана със зачестилите случаи на рак на дебелото черво при младите хора.

Всичко това засега са хипотези, а учените се въздържат от окончателни изводи, защото много за микропластмасата все още е неизвестно. Определено може да се говори за негативното влияние на токсичните примеси (пестициди, оцветители, тежки метали), добавяни в този материал, за да му бъдат придадени различни потребителски свойства.

При разпадането на пластмасовите изделия тези канцерогенни вещества попадат в околната среда.

Източник: credoweb.bg