Концептуалната ни здравна система наистина е добра. Тя отговаря на всички критерии на водещите институции по света, които се занимават със здравеопазване. Явно има друга причина, за да не работи добре. Вероятно е в шофьорите, които се сменят и карат тази кола. Това каза министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков пред bTV.

По думите му проблемът е в това, че парите са навлезли много дълбоко в системата и са объркали много умове. „Имам предвид, че когато един човек започне да получава пари, които не е и сънувал, че може да взема преди 10-15 години, той започва да променя манталитета си. Говоря за шефовете на някои болници, за т. нар. феодализация. Ето примерът с „Майчин дом“ е такъв. Поне досега не съм установил нарушение, което да ме накара да кажа на изпълнителния директор да напусне“, каза проф. Хинков.

Той заяви, че последната проверка, от март тази година, е показала, че нивото на заплати е достигнало нивото от Колективния трудов договор. „Има несправедливо разпределение на ДМС и това нещо ще се поправи. Имам разговори с изпълнителния директор. Но там проблемите са като че ли на лична основа и хората като че ли са скарани заради пари“, допълни здравният министър.

Проф. Хинков беше категоричен, че няма проблем със заплащането на директора на „Майчин дом“ проф. Иван Костов. Тези 1 707 000 лв. за 2,5 години са получени по правилата. „Това е системен проблем. Не е луд този, който яде зелника. Този случай не е изолиран в страната. Има много държавни болници, в които директорите взимат такива пари. Има проблеми, които трябва да бъдат решени на системно ниво. Опитваме се да направим методика, която да въведе повече справедливост при разпределението на ДМС“, допълни той.

По отношение на заплатите в Спешната помощ проф. Хинков заяви, че в този бюджет, който е за половин година, не се предвиждат пари за увеличения на заплатите за медиците от Спешната помощ, но миналата година е имало две увеличения. Това, което мога да направя до края на годината, е да ги прекатегоризираме заедно с Министерството на труда и социалната политика. Така трудът им ще стане първа категория и това ще има даде възможност догодина да искат много по-високи пари“, каза той и допълни, е ще се бори за съществено увеличение на парите за Спешна помощ с 15- 20{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} за бюджета за 2024 г.

„Там реформата тепърва предстои и се надявам, че ще има и хора след мен, които да я продължат“, допълни министърът.

Според проф. Хинков спирането на приватизацията през 2001 г. е довело до това да имаме двойно повече болници, от колкото са ни нужни, тъй като не могат да бъдат спрени частните инвестиции. „Това, което сега можем да направим е да не даваме разрешение за лечебна дейност. Те могат да си строят, могат да инвестират и да чакат времето, когато ще получат такова разрешение. Инструмент за това е Здравната карта, който може да даде обективната информация дали има нужда от нови легла и нова мощност в дадена област“, уточни той.

По отношение на Националната детска болница министърът заяви, че в момента се подготвя строежа й. „Когато дойдох в Министерството, заварих с този мега проект. Една от алтернативите на детската болница е била болница „Лозенец“ и ми трябваше време, за да се убедя, че там не е подходяща възможност. За да отговоря на въпроса защо точно в „Горна баня“, трябваше да се запозная с всички други варианти. Засега това е единственото възможно място. Предстои да се направят действия, свързани с инфраструктурата и смятам, че до две години трябва да имаме детска болница“, каза министър Хинков.

Източник: zdrave.net

Д-р Божидар Сейков е възпитаник на Природо-математическата гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен. През ноември 2022 г. завършва медицина в МУ в София. От януари до юни 2023 г. работи в Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна.

От началото на юли т.г. е специализант по лъчетерапия в Отделението по лъчетерапия и радиохирургия в УМБАЛ „Софиямед“.

Д-р Сейков, какво Ви мотивира да изберете лъчетерапията за специалност?

Аз, като много други колеги, имах мечти да ставам виден неврохирург и с тази идея влязох да следвам медицина университет. Този избор се промени четвърти курс, когато започнахме обучение с цикъла дисциплини, който тогава включваше образна диагностика, нуклеарна медицина и лъчетерапия.

На първо място ме мотивира факта, че тази специалност е точна наука, която е изцяло базирана на доказателства и може да се предскаже с много висока точност ефектът от лечението и какви странични реакции можем да очакваме.

На второ място, от нас се изисква да имаме доста дълбоки познания от образната диагностика – друга специалност, която много ми допадна по време на следването, тъй като плановете, които изготвяме се извършват на базата на образни методи като компютърна томография, магнитен резонанс, ПЕТ/КТ.

Освен това, специалността ме грабна с факта, че работим с високо професионална техника, която според мен, с бурното развитие на технологиите днес, може единствено да се усъвършенства повече и повече. С това и лечението, което ние можем да предложим на нашите пациенти, става по-добро и по-точно.

Завършили сте Природо-математическа гимназия, което предполага и по-богати знания в областта на физиката. Още първите Ви стъпки след дипломирането като лекар са в лъчетерапевтична клиника, с какво тези знания допринесоха за Вашия избор?

Физиката винаги ми е била интересна, но по време на гимназиалното образование, някак не съм вниквал толкова в същността й. По-скоро наблягах на химията и биологията повече, тъй като бях в такава паралелка, а и приемните изпити в университета са базирани именно на тях.

За щастие обаче, в университета в първи и втори курс изучавахме физика и биофизика и шансът ме срещна с много добри асистенти, които, може да се каже, отново запалиха интереса в мен.

Как модерната лъчетерапия промени прогнозата на онкологичните пациенти?

Смея да твърдя, че нашата специалност е една от най-бързо развиващите се в последните години. Това се дължи на много фактори, но основното е развитието на образната диагностика и технологиите, които ни позволяват в днешно време да сведем страничните ефекти до минимум.

Днес технологията и възможностите на съвременните линейни ускорители ни позволява да оформим снопа от лъчи по такъв начин, че той максимално точно да съвпада с формата на обема, който облъчваме, а това от своя страна дава възможност да запазим максимално околните здрави тъкани.

Нямам търпение да видя какво ще ни предложи бъдещето, особено с усъвършенстването на модерния последно време изкуствен интелект и как той може да се имплементира в нашата специалност, за да можем да постигнем още по-точни и добри резултати.

Нека да Ви върна за малко назад в годините. По време на COVID пандемията, като студент в пети курс сте работили като доброволец – първо в Александровска болница, след това в КОЦ – Шумен. Какво научихте през тези месеци на борба с инфекцията?

В началото на четвърти курс започнах работа в Спешното отделение на Александровска болница като болногледач.

След буквално броени месеци, локдаунът вече беше глобален и ние се борихме с нещо невидимо, което беше абсолютно непознато както за нас, така и за целия свят.

Александровска беше една от първите три големи болници в София, които приемаха пациенти с коронавируса. Още помня, когато с колегите за първи път облякохме костюмите и сложихме шлемовете на главата. Мисля, че всеки колега, който е работил в първите месеци на пандемията може да потвърди, че те нямаха нищо общо с останалите вълни. Знаехме единствено, че вирусът е податлив на спирт и хлор. Екипът ни тогава беше, ако не се лъжа, от около 50 човека, като голяма част бяхме студенти.

Предпазните облекла в началото бяха абсолютно дефицитни и с колегите сме носили еднократни костюми и маски много повече от веднъж! единственото, което тогава можехме да направим е буквално да се къпем в защитните облекла с хлорни и спиртни разтвори. Когато пациент беше позитивирал на теста, екипът който беше на смяна оставаше по 24 часа, а някои колеги оставаха и по 36 часа, с цел да запазим останалата част от хората, ако евентуално и ние сме се заразили, докато излязат нашите PCR-и.

Като се върна назад осъзнавам, че пандемията освен всичко останало, показа колко уязвими сме и колко неподготвени можем да бъдем в подобна ситуация. Научих доста, най-вече да работя в екип, защото си давам сметка, че каквито и условия да предлага даденото лечебно заведение, ако екипът е сплотен и всички колеги се разбират, всичко се случва по възможно най-добрия начин.

Благодаря на колегите, с които ме срещнаха условията на работа, с някои от тях съм сигурен, че ще поддържаме връзка докато сме живи. Съболезнования на близките на загиналите и искам хората, които заявяват че, не вярват във вируса, да се замислят много дълбоко и да са благодарни на всички колеги, някои от които платиха с живота са. Да им благодарят за всички усилия, които са вложили, за да може днес да живеем по-нормално.

Сега имате шанса да попаднете в едно изключително модерно оборудвано отделение, кои специфични области на лъчелечението са Ви най-интересни?

Със сигурност една от областите е радиохирургията. Това е метод, с който можем с изключителна точност да облъчим много малък обем с висока енергия и по този начин да съкратим времето за лечение многократно, без това да намали ефективността на лечението, а дори някои проучвания сочат радиохирургията като по-ефективен метод от конвенционалните методи.

Другата област, която ми е супер интересна е брахитерапията, тъй като преди да дойда в отделението в „Софиямед“ не съм виждал как точно се извършва манипулацията. Искам да видя какви предимства предоставя, най-вече като алтернатива на хирургичните интервенции за определени диагнози.

Как виждате професионалното си развитие занапред?

Искам да остана в България. Тук са близките ми и това е родината ми. Не е тайна за никого, че възрастта на медицинските специалисти в страната ни се покачва непрекъснато и не виждам скоро да спре или пък да започне да спада. Това е резултат от много фактори, основният от които е условията за работа, които се предлагат тук и в чужбина. В някои области те просто са несравними и сме изключително изостанали.

Няма нищо лошо в това, дори според мен е задължително ако искаме да поддържаме високо ниво и да сме в крак с новостите, да посещаваме курсове и специализации за допълнително усъвършенстване на уменията си в чужбина. Прекрасно ще е, ако след това се върнем и успеем да приложим наученото тук, за да предложим по-добри условия и шанс за живот на нашите пациенти. Искрено се надявам на промяна и реформа в здравеопазването, които да позволят повече колеги да изберат България.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да прекарвам време с любимите си хора, без значение къде. Обичам кино и обичам да посещавам концерти и фестивали. Последните години осъзнах, че в миналото не съм пътувал толкова, колкото ми се иска и се надявам в бъдеще да мога да компенсирам за изгубените възможности.

Кои качества – човешки и професионални, цените най-много?

Няма перфектни хора, това е факт, но смятам, че ако всички ние като общество се опитаме да бъдем по-добри и в трудни ситуации се поставим на мястото на човека отсреща и се опитаме да погледнем и през неговите очи. Така могат да се спестят много нерви и главоболия и крайният резултат да е по-добър живот за всички нас.

Не понасям двуличието и интригите. Смятам, че те са причина страхотни колективи да се разпадат. Ценя точността и искреността, смятам, че всеки истински професионалист трябва да притежава тези качества за да може да расте и да се развива по най-добрия начин, както за него, така и за околните.

Кои са учителите Ви в лекарската професия?

Аз съм първият лекар в моето семейство и, за съжаление не съм имал много към кого да се обърна, когато ми е било трудно. Но пък пък това ме мотивира и съм сигурен, че ме направи по-силен.

През годините в университета животът ме срещна с някои наистина изключителни асистенти, които са способни да запалят искрата и желанието да се опознае съответната област, за което съм им изключително благодарен. Веднага след като завърших имах възможността да започна работа в клиника по лъчелечение в друго лечебно заведение.

Мисля, че когото и да попитате, ще отговори, че първите месеци след като завършим са най-трудни. Отговорността и задълженията скачат изключително много и като излезем от университета сме напълно неподготвени за всичко това. Искам да благодаря на колегите си там, които ми помогнаха буквално да направя първите си стъпки като лекар и като лъчетерапевт. Искам да благодаря и на д-р Иван Георгиев за гласуваното доверие и възможността да съм част от неговия екип.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които сега поставяте основите на една от най-модерните лъчетерапии у нас?

Колегите си познавам от съвсем скоро, но в тях виждам желание за работа и желание за усъвършенстване и това рефлектира върху нашите пациенти и върху качеството на лечението, което можем да им предложим.

В лъчелечението абсолютно всяко звено от персонала е от изключителна важност -като започнем от санитарите и медицинските сестри, без които не може никое отделение, и преминем през рентгеновите лаборанти, които извършват самото облъчване и се грижат пациентите ни да се чувстват по възможно най-добрия начин по време на курса на лечение. Също така медицинските физици, без които никое отделение по лъчелечение не може да съществува – те са хората, които правят плана за лечение и работата на апаратурата възможни. Така стигаме до лекаря, който носи отговорността и задължението целият този процес да се случва по възможно най-добрия начин.

Пожелавам на себе си и колегите на първо място здраве и да се въоръжим с търпение и разбирателство. Ясно е, че трудни моменти ще има, но важното е да се подкрепяме и да организираме работата така, че да сме в максимална полза на нашите пациенти, които са ни гласували най-голямото доверие – да отговаряме за тяхното здраве и благополучие.

Източник: zdrave.net

С честност и с откритост може да убедиш хората да приемат даже и непопулярни решения

Доц. Михаил Околийски започва работа като експерт в българския офис на Световната здравна организация през 2014 г., а след това става негов председател. Ръководил е направление „Психично здраве“ в Националния център по обществено здраве и анализи. Завършил е „Социална терапия“ в Хумболтовия университет в Берлин, Германия, където придобива и докторска степен по психотерапия. Член е на Изпълнителния комитет на Европейската мрежа за оценка на услугите за психично здраве (ENMESH). От 26 юни е зам.-министър на здравеопазването и отговаря за дирекциите „Бюджет и финанси“, „Европейска координация и международно сътрудничество“, „Защита на правата на пациентите“ и „Опазване на общественото здраве и здравен контрол“. Председател е и на Надзорния съвет на НЗОК. Пред Zdrave.net доц. Околийски коментира приоритетите на Министерството, както възможните решения на най-наболелите проблеми в сектора.

Доц. Околийски, на какъв етап е изготвянето на нова Национална здравна карта?

Националната здравна карта е важен стратегически документ, свързан с планирането и осъществяването на националната здравна политика. Съществуващата в момента Здравна карта и концепцията за нея, е основана обаче на принципи, които не дават яснота за това колко договора може да сключи НЗОК с изпълнителите на медицинска помощ в дадена област. Затова е необходимо да бъде променен принципът за изработването и функционирането й. Целта ще бъде с нея да може обективно да се оценява колко лечебни заведения са необходими за задоволяване на потребностите на населението от медицински услуги за конкретната област.

В момента тази оценка се прави на исторически принцип.

Да, а Националната здравна карта трябва да показва конкретните потребности и най-вече постигането на баланс в предоставянето на здравни грижи. Да няма тази огромна диспропорция, предизвикана от роене на лечебни заведения в големите градове, а те да бъдат по-равномерно разпределени на територията на цялата страна. Трябва да се взима предвид демографията, особеностите на релефа, дали става въпрос за трудно достъпни райони, където също трябва да бъде осигурена помощ. За да може това нещо да се случи, е необходим широк консенсус Експертния дебат ще включва както държавните институции, каквато сме Министерството на здравеопазването, но и НЗОК, НЦОЗА, РЗИ, но и със съсловните организации, сдруженията на лечебните заведения, организациите за защита правата на пациентите, Националното сдружение на общините. Изобщо всички трябва да бъдат въвлечени в този дебат на какви принципи и как ще бъде създадена Здравната карта. И най-важното – какъв ще бъда алгоритъма, така че да не се осигурява договор за медицинска помощ, там където тя не е нужна за покриването на потребностите на хората.

Защо е нужен този алгоритъм?

Юридически дефинирана практика на Касата е да сключва договор с всички новопоявяващи се лечебни заведения. По този начин този ресурс, който макар и да се увеличава с времето, се разпределя между все повече и повече участници в системата. По този начин не може нито да се постигне увеличаване на приходи на добре работещите заведения, нито да се постигне по-добър баланс. Здравната карта би могло да се използва като инструмент за лимитиране на новите договор и така да се решат част от проблемите, включително и намаляването на доплащането от страна на пациентите, защото услугите ще са по-добре финансирани. Едно от решенията за хората по малките населени места е въвеждането на телемедицина и консултации онлайн.

А какво ще се случи със съществуващите лечебни заведения, които не успяват да отговорят на потребностите на населението?

Търсят се възможности за сливания на отделни лечебни заведения, които са под юрисдикцията на държавата, за да може да се оптимизира работата. Да се обедини например администрацията, за да могат да си партнират и да може да предлагат необходимите услуги.

Какви са стъпките, които ще бъдат предприети за мотивирането на кадрите в по-слабо населените райони?

При младите проблемът не е единствено в заплащането. Най-големият проблем е в невъзможността за професионална реализация, каквато имат колегите им в западноевропейските страни – продължаващо обучение, непрекъсната възможност за повишаване на квалификацията, конгреси, споделяне на практиката. В това отношение те биха могли да получат подкрепа от страна на държавата. Другото е осигуряване на по-атрактивни условия за труд по места и това е вече предмет и на проактивна позиция от страна на местната власт. Тя да осигури например безплатно жилище, възможност за отглеждане на децата и т.н. И Европейската комисия, и държавата се опитва да осигури възможности за повишаване на инвестициите в тези региони, които изостават, така че да могат да наваксат. Има примери за добра практика. Включително и в Северна България има успешни модели. Не може обаче да подкрепяме свръх концентрацията на дейности в малък брой градове, защото по този начин увеличаваме здравните неравенства. Те се генерират и от необходимостта човек да даде много пари за път при продължаващо лечение например, както и при необходимост от повече интервенции, човек трябва да доплати от джоба си. Така наблюдаваме феномена, че въпреки че се увеличава в пъти бюджета за здравеопазване и НЗОК, расте и процента на индивидуални плащания от джоба на пациента. Според данни на СЗО доплащането е 44.5{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}.

Къде са най-големите разходи на пациентите?

Според анализ, с който разполагаме, големите доплащания като операции при травматичност, при които се заплащат от пациента определени медицински изделия или пък избор на екип в лечебните заведения касае няколко десетки хиляди човека, като в края на сметка сумата, която се заплаща по този начин е от сорта на няколко десетки милиона лева. На фона на 3-те милиарда лева, които всъщност излизат от джоба на пациента, става ясно, че всъщност огромната част от тези доплащания са за лекарства. Става въпрос за малки суми, но редовно като при спортния тотализатор. Човек не ги усеща на ежедневна база, но реално това води до обедняването на хората. Универсалният достъп до лечение предполага всички хора да могат да имат достъп до здравните услуги, от които имат нужда, без обаче това да има последствия като финансово бреме за най-бедните семейства. Хората от средната класа и богатите не го усещат толкова и доплащането не се отразява на качеството им на живот. Най-бедните, а такива в България са за съжаление много граждани, са най потърпевши от тези допълнителни средства за здравеопазване.

Как това може да бъде решено е основният и най-трудният въпрос. Това ръководство на Министерството на здравеопазването искаме в рамките на здравната вноска от 8{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}, да решим част от тези проблеми. За да може това да се да се пребори една от стъпките е НЗИС, в която вече е поставено началото да бъдат включени абсолютно всички процеси в сферата на предоставянето на медицинска помощ. По този начин ще се изсветли системата до степен, че да се види резултата от всяко едно плащане. Електронните рецепти за медикаменти, заплащани от НЗОК и „зелените“ рецепти вече са включени в системата, а белите рецепти са в процес на финализиране. В широкия разговор по тази тема се включва и актуализирането на клиничните пътеки, така че да имат реално остойностяване, а не просто формално. Голяма част от тях наистина са остарели както като финансиране и специалистите са принудени да изискват допълнително доплащане. Ако те бъдат актуализирани, включително със индекс за коморбидност и най-вече, ако се въведат диагностично свързаните групи, управляващите здравната система ще могат много по-лесно да я контролират.

По отношение на доплащанията за лекарствата има предложения да бъде увеличена реимбурсацията на медикаментите за социално значимите заболявания.

Това би било стъпка в правилната посока, но то пак няма да реши проблема. Смятам, че решението е във все по-мощното навлизане на генерици. Ако успеем да се договорим и да започнем да използваме основно генерични лекарствени средства, които са много по евтини като себестойност, това ще облекчи в много голяма степен бремето върху хората. Тук може да се направи диференциация – човек да има достъп и до оригиналния, и до генеричния продукт и ако прецени да доплати за оригиналния. Това за мен е най-добрият подход. Разбира се на всеки пациент трябва да бъде обяснено какво е естеството на генерика и по какво евентуално се различава от оригиналното лекарство, за да може да направи информиран избор. Предстои дебат по тази тема, но ако се получи подкрепа, би било една от големите стъпка, която може наистина да промени непрекъснатото увеличаване на бюджета на лекарствата. Тази година увеличението е 16.5{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} като за лекарства са предвидени 1 764 770 200 лв. Това се случва на фона на, някои го наричат плахо, но за мен е смело, увеличаване на разходите за ПИМП с 24,4{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. В предишния вариант на бюджета за 2023 година се предлагаше ръст от 22{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. Как ще намерим хората, които да работят в ПИМП и СИМП и как ще ги мотивираме, това вече са други теми.

Защо е проблем намирането на тези кадри?

Защото броят на общопрактикуващите лекари намалява. Голяма част от тях са в много напреднала възраст и не са достатъчно мотивирани да извършват голяма част от дейностите. Например профилактиката, за която казваме, че е наш приоритет е факт, че само 38{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от хората, за които има задължителен профилактичен преглед, го извършват. Една от причините е, че те изобщо не разбират за какво е този преглед и колко важен е той за тях, защото здравето за тях е абстрактна ценност до момента, в който го изгубят. Те продължават и с поведението си, свързано с така практикуването на нездравословен начин на живот и на рискови фактори като тютюнопушенето, което е бич за нашето българско общество. 44{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от хората у нас пушат. Имаме феномен, че българските момичета пушат повече от момчетата. Висок е и процентът на хората, които системно злоупотребяват с алкохол, докато процентът на спортуващите в България е най-нисък в цялата Европейска общност. В резултат от това незаразните хронични заболявания – сърдечносъдовите, онкологичните и заболяванията на дихателната система са програмирани. Всичко това не е съдба, не е някаква случайност, а следствие от липсата на усилия да водим здравословен начин на живот. И от години нищо не се прави от страна на държавата хората да бъдат мотивирани да бъде преобърнат този тренд. Затова, според мен, един от много важните ни приоритети е да създадем стратегия за комуникация на риска и въвличане на цялото общество. Аз отдавна смятам, че решението на много проблеми е по един емпатичен – професионален, но човешки начин да се говори с хората за това като практикуват определен тип поведение до какви рискове води то. А не Министерство на здравеопазването да се занимава с гасене на пожари и справяне с възникващи и новопоявяващи се кризи, а да се опитваме да дирижираме процес, да го лидерстваме. Стратегията, за която говоря, ще включва и важността на ваксинациите, защото традиционните ваксини и също пострадаха покрай допускането на много дезинформация относно COVID-19. Семействата започнаха да са скептични и да се страхуват от несъществуващи странични ефекти от ваксините. Падна малко ваксиналното покритие. Паралелно с този дебат, ще се опитваме да убеждаваме хората колко е важно да ваксинират децата си срещу човешкия папилома вирус.

В момента националната програма е единствено за превенция на рак на маточната шийка (РМШ) и ограничава таргета до момичетата. Във всички напреднали страни таргетната група включва и момчетата, за да може да се изкорени заболяването. Това се наблюдава в Австралия.

Какво е ваксиналното покритие срещу РМШ у нас?

Много е ниско. Около 1{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}. Същевременно броят на жените, които губят живота си поради рак на шийката на матката се увеличава като вече са стигнали до 2 на ден. Всяка година в България от това заболяване 550-600 жени губят живота си, а това би могло да бъде абсолютно предотвратено. Губим жени в най силните си години, в средата на живота си обикновено и това е наистина огромна трагедия, която може да бъде предотвратена. Никой не се замисля, че всъщност ракът, предизвикан от човешки папилома вируса, е единственият вид рак, срещу който всъщност има ваксина. В същото време всички питат кога ще има ваксина срещу рака. От есента най-модерната ваксина срещу HPV ще бъде реимбурсирана и това ще намали и финансовата тежест върху семействата.

Има ли и друга причина хората да отказват да ваксинират децата си освен финансовата?

Цената е фактор, но по-големият фактор е липсата на яснота относно голямата полза от нея и второ – ирационалните страхове, които се подклаждат и от колеги- общопрактикуващи лекари, които съветват своите пациенти да не се ваксинират. А тези страхове от странични ефекти не почиват на абсолютно никакви научни доказателства. Това може да се реши, според мен, със създаване на топла връзка между така между хората, които взимат решения и тези, за които ги взимат решенията, защото там е скъсана комуникацията. Знаем колко може да се постигне, когато изградиш доверие в отношенията си с човека, за когото се грижиш. Мисля, че с честност и с откритост може да убедиш хората да приемат даже и непопулярни решения.

Какви са възможности за подобряване на психиатричната грижа у нас?

Психичното здраве дълги години беше в задния двор на не само на медицината, но и на обществото. Няма клинична пътека по психиатрия. НЗОК заплаща само на психиатрите в извънболничната помощ. Бюджетът за психиатричните стационари е на исторически принцип и винаги е много нисък и недофинансиран. Психиатрията се превърна в много неатрактивна дисциплина и за младите хора за студентите, които биха искали да специализират психиатрия. Има много добри идеи, подплатени с бюджет от Плана за възстановяване и устойчивост, които могат да постигнат подобряване на условията на лечение в психиатричните стационари, подобряване на обучението на кадрите, подобряване на психично-здравното обслужване. С ръководството на Министерство на труда и социалната се разбрахме просто буквално за дни да изготвим рамка на сътрудничество между двете министерства, защото голяма част от грижата за хората с психични проблеми попадат в областта на социалните грижи. От друга страна трябва да осигурим центрове за психично здраве във всички области, защото в момента има доста области, в които няма такава и хората са принудени да търсят такава помощ в други области в страната. Третото нещо, което е изключително важно е да се разбере ценността на промоцията на психично здраве като се започне от детските градини и училището.

Кои са приоритетите на Министерството за първите три месеца от мандата?

Ще възстановим отдела в МЗ по майчино и детско здравеопазване, защото то потъна като приоритет в последните години. В това число е и изграждането на Националната детска болница. Има създадена структура за изграждането й, но трябва да се направят много бързи и конкретни стъпки по практическото създаване на болницата. Спешни са стъпките и по отношение на Спешната помощ. Има рискове по проекта, който трябва до края на годината да бъде финализиран, по отношение на финансирането, но се работи по него доста интензивно. Вече е закупена и доставена медицинската апаратура, от 400 броя планирани медицински превозни средства са закупени и предоставени на центровете за спешна медицинска помощ 358 линейки. Предстои всеки момент сключване на договор доставка на останалите. Предстои сключване да. Към момента се строи или предстои стартиране на строителство в 44 обекта, като общо са 84. В още 151 се предвижда извършването на ремонт, като в момента тече такъв в 76, а 31 са изцяло завършени. Тук трябва да отбележа, че има забавяне в изпълнението на проекта по отношение на извършваните строително-монтажни работи, като основната причина са COVID-19 и инфлацията, която води до невъзможност за изпълнение на някои от сключените договори.

Средствата към момента, за които няма никакъв риск да бъдат загубени и върнати на европейската комисия, са в размер на 85 154 150 лв. Те са разплатени. За останалите 85 млн. лв. трябва да се направят да се направи опит за ефективното им така имплементиране. Една от идеите е преминаването към специфична процедура през месец декември 2023 г. за обявяването на проекта за неактивен. Това ще даде възможност на Министерство на здравеопазването да продължи изпълнението на дейностите до средата на 2025 г., когато ще бъде извършена окончателната оценка на постигнатите резултати и отчитане. Прилагането на тази процедура ще изисква финансиране на дейности, които са изпълнени след 31 декември 2023 г. със средства от държавния бюджет на страната.

Източник: zdrave.net

„Ниското кръвно налягане е опасно за всички – за млади, за възрастни, за хора, които са на лечение и които не са.

Опасно е, защото при ниско кръвно налягане е намален кръвотокът към жизнено важни органи и при възрастни хора това може да доведе до намаляване на кръвотока до мозъка – до замайване, световъртеж, „причерняване пред очите“, дори до загуба на съзнание“, каза в „Закуска на тревата“ в рубриката „Минутите за здраве“ д-р Павел Николов от Клиниката по кардиология на Александровска болница в София.

По думите на д-р Николов през горещите летните месеци кръвното налягане при голяма част от пациентите спада, това е заради разширяването на артериите, което пък намалява съпротивлението, срещу което работи сърцето. На този принцип са и някои от медикаменти за редуциране на артериалното налягане, поясни кардиологът още.

„Това, че вие приемате медикаменти за хипертония, не значи, че през лятото трябва да ги намалите. Напротив. Трябва да започнете още по-често да мерите кръвното налягане – тоест сутрин и вечер, и ако се види, че има спад или промяна, да се посети специалист и да се редуцира терапията.

Рискова група в този случай са по-възрастните пациенти, при които кръвното „играе“ – варира от ниски към високи стойности, и това да става в рамките на деня, тогава се повишава риска от сърдечно-съдови инциденти, изтъкна още за „Хоризонт“ д-р Павел Николов от Клиниката по кардиология на Александровска болница в София.

„Корекцията на медикамените в горещите дни летни е валидно за различни групи пациенти, повечето от тях са наясно с това. А лекарствата за разреждане на кръвта се пият без промяна, независимо дали е зима или лято.

Тяхното спиране или начало се определя от лекуващия лекар, допълни кардиологът.

Източник; БНР

Хубаво е и конкуренцията между тези аптеки да бъде на база на услуга, а не на база на цена, каза Димитър Маринов