„Напоследък като меланхолия се определят състояния на по-ниска активност, по-малко ентусиазъм, което е било първоначалното значение на меланхолията преди повече от 2000 години.

С течение на времето обаче този термин все повече се приближава към сегашното състояние – депресия.

Но има разлика между депресия и меланхолия, защото депресията е клинично понятие, което взависимост от тежестта си може да бъде в три различни степени. Първата степен – леката депресия, може дори да не се забележи от околните хора, посочи доц. Дилков.

„Празниците обикновено са свързани с хубави емоции, с приятни преживявания, но е въпрос на нагласа доколко ние ще се разпрострем в своите преживявания.

Ако сте забелязали, напоследък много често се чува твърдението от някои хора, че са много емоционални. В това понятие обаче, за съжаление, влиза често емоционалната нестабилност или емоционалната неустойчивост, коята много лесно се поддава на външни стимули.

Такъв човек от най-малкия повод може да бъде еуфоричен, или от най-малкия проблем може да възникне състояние на апатия, на депресия, допълни психиатърът.

Доц. Данчо Дилков, началник на Клиниката по психиатрия на Военномедицинската академия в София посъветва при депресия да не прибягваме до самолечение или към чашата с алкохол като средство за релаксация.

„Добре е да приемем началото на годината като начало на нещо ново, на нов период, в който ние ще можем да преживеем отново хубави събития, това е трябва да ни бъде нагласата, позитивната нагласа, тогава ще посрещнем годината с добро настроение и човек ще бъде добре. Няма да има нужда от психиатър…

Другото много важно нещо е, ако иска човек да бъде удовлетворен, той трябва да е запазил в себе си вярата – вярата в Бог, вярата в себе си преди всичко, в своята индивидуалност и собствените си сили и така с Божията помощ ще може да се справя, каза още за БНР доц. Дилков.

Обективно-аналитичен поглед към календарната 2024 г. в сферата „медицина и здравеопазване“ отправихме заедно с д-р Стефан Константинов. Неговата ерудиция и различни гледни точки от позициите, които е заемал, бяха гарант за автентичност. Нашият гост е бил активен деец на БЛС, министър, изпълнителен директор, но преди всичко специалист по акушерство и гинекология. Именно от тази медицинска територия започна нашият разговор.

Поставихме акценти върху новостите в специалностите АГ и онкология, анализирахме различни диагнози, подходите за лечение, както и финансирането на Центъра за асистирана репродукция, респективно и на хората с репродуктивни проблеми. „В нашата специалност има много рискови диагнози, много болести, които биват откривани твърде късно, а това почти винаги означава фатален край“ – подчерта д-р Константинов. И продължи: „Всъщност, може би най-отпред в тази черна статистика поставяме рака на маточната шийка. А причините за това заболяване са извести: HPV, или т.нар. човешки папилома вирус. Има ваксини, няма интерес към тях, има профилактични програми, но не достатъчно“ – подчерта той.

Вторият сюжет бе посветен на родителската „закваска“ да бъдеш лекар и да се учиш от примера в семейството. Майката – д-р Кертикова-Константинова работи, като белодробен лекар, в продължение на четири десетилетия. Именно от нея нашият гост черпи вдъхновение да продължи семейната традиция. Помни уникалните ѝ за времето изследвания, т.нар. бронхоскопии – без гъвкава тръба, без камери и монитори. Без да бъде университетски преподавател, майка му е оставила знанията си на много последователи.

Бащата на д-р Стефан Константинов е бил АГ специалист, той е наследил неговата специалност, но за жалост още по време на следването го губи като подкрепа и опора.

Не бихме казали, че екип „За здравето“ е в „стихията си“ по време на коментари и анализи с лек политически привкус. Но понякога се налага и такава стилистика. В духа на отминаващата година и поуките от нея, поговорихме с д-р Константинов за неустойчивата тенденция всеки министър да „измисля света“ с усещането, че всичко започва от него. Особено при служебни правителства, които с безкрайните си кадрови промени просто дестабилизират тази чувствителна система.

Не остана време да отговорим в ефир на един важен въпрос: защо има толкова много политика в здравеопазването? Краткият отговор е: колкото повече пари се „наливат“ в здравеопазването, толкова повече политика ще има! Но анализи и коментари по темата – в следващи издания „За здравето“.

Предстои ни цяла една календарна година, през която ви желаем здраве, мир, любов и добрини – „за“ и „от“ хората около вас. От лекарите – също! Разчитаме и на вашата подкрепа за онова, което правим с удоволствие, респект и любов вече 17 години…

Д-р Елена Николова е завършила медицина в МУ – София през 2018 г. След дипломирането си започва работа в Клиниката по неонатология в СБАЛ ДБ „Проф. Иван Митев“. От май 2019 г. е специализант в същата клиника, а от декември – докторант в Катедрата по педиатрия на Медицинския факултет при МУ – София. Научните и интереси са насочени към заболяванията на детето в неонаталния и кърмаческия период, както и към проблемите в детската нефрология.

Д-р Николова, как избрахте неонатологията за своя професионална съдба?

Истината е, че неонатологията ме избра още преди да започна да уча медицина. В един горещ ден в края на юли моят брат се роди преждевременно в 32 гестационна седмица. с тегло 1330 г. Тогава бях само на 13 години и си обещах, че ако това бебе оцелее ще направя всичко възможно да участвам в спасяването на човешки животи. Това беше моментът, в който се прокрадна мечтата за лекарската професия. А след това по време на студентските си години имах огромния късмет да попадна в СБАЛ по детски болести, където първоначално работех като здравен асистент в Клиника по детска нефрология. И сякаш бе предначертано – когато се дипломирах, имаше места за специализанти само в Клиника по неонатология. И така започна моето приключение в интензивната работа с новородени от цялата страна.

Специалността е изключително привлекателна за мен със съчетанието между интензивна работа и работа с деца. Изисква изключително солидни теоретични знания и понякога неимоверна прецизност и техничност.

А най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш. Така че пожелавам си повече млади колеги да се очароват от нея.

Кои специфични теми и проблеми от специалността представляват особен интерес за Вас?

За мен голям интерес представлява бъбречната патология на новороденото и в частност продължителната бъбречно-заместителна терапия – вид диализно лечение при бебета с тегло над 2 килограма, които се борят се с остро бъбречно увреждане от различни причини. Представлява голямо предизвикателство, поради малкото общо количество кръв, с което разполагат нашите пациенти. Изключително съм благодарна, че имаме възможността да прилагаме такова лечение, отговарящо на световните и европейски стандартни.

Кои, по Ваше мнение са най-важните постижения на съвременната неонатология?

Напредъкът на техниката за обдишване и мониторинг на недоносените безспорно подобрява възстановяването им. Също така методите за неинвазивно приложение на сърфактант имат големи успехи в някои болници. Напредъкът на ултразвуковите технологии и повишаване на компетенцията на неонатолозите за интерпретацията им също не са за подценяване.

Какви стъпки е необходимо да се предприемат, за да стане неонатологията привлекателна за повече млади лекари?

За да има устойчиво развитие на специалността е необходимо на младите колеги да им бъде показано какво представлява работата в неонатологично отделение и родилна зала – да видят магията на началото на живота. Това лично за мен например е много вдъхновяващо. Преди влизане в родилна зала винаги се вълнувам, защото знам, че за семейството денят и часът на появата на детето им е много специален момент.

Освен това финансовото стимулиране на младите колеги, избиращи дефицитни специалности трябва да е налице. Както и предоставянето на възможности за непрекъснато повишаване на знанията им чрез курсове, конференции и участие в научни публикации.

Също така ясно оповестяване на наличните свободни места за специализация би привлякло повече кандидати. На мнение съм, че който има желание за определена специалност, трябва да прекара поне няколко дежурства в съответното отделение, за да почувства наистина дали това е работата за него.

Кое е най-трудното в общуването с родителите на недоносените деца?

В началото е трудно да бъде спечелено доверието им, тъй като са изключително изплашени от ранното раждане на детето. Първата ни задача е да ги успокоим и да им обясним, че дълго време то ще остане в нашите ръце. Най-трудно е обаче, когато възникват усложненията на недоносените и трябва да поднасяме тези неприятни новини. В тези моменти трябва да бъдем и малко или много и психолози за тези хора. Трудно е и когато са нетърпеливи, когато много бързо искат да спрем кислородотерапията, да започнем храненето с биберон, да извадим бебето от инкубатора. Всяко недоносено дете със собствено темпо наваксва ранната си поява.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? 

Много обичам разкази – без значение кой е авторът, но в момента чета “Записки на младия лекар” на Михаил Булгаков, тъй като е подарък от баща ми. Хобито ми е да спортувам и много обичам планинарството, но, за съжаление, напоследък не ми остава много време за туризъм.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си за Новата 2025 година?

Колеги, пожелавам ви неспирно вдъхновение през Новата 2025 година. Бъдете отзивчиви, човечни, търпеливи и добри с пациентите си и техните близки. Дано имате повече възможности за придобиване на нови знания и умения през следващата година. Бъдете здрави и подарявайте здраве на всеки, до когото се докоснете!