четвъртък, юли 2, 2026
дом блог страница 185

Киселова: В парламента може да бъде поискано изслушване за преструктурирането на НКБ

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова се срещна с медици от МБАЛ „Национална кардиологична болница“ (НКБ), подписали отвореното писмо, в което бе изразена тревога от преструктуриране на лечебното заведение. Писмото бе адресирано и до председателя на парламента.

В разговора участваха проф. Борислав Георгиев, проф. Елина Трендафилова, проф. Анна Кънева, проф. Чавдар Шалганов, доц. Димитър Кючуков, доц. Любомир Бакаливанов, доц. Илияна Петрова-Стоянова, д-р Вера Байчева. Те заявиха, че се прави опит Националната кардиологична болница да бъде унищожена чрез преструктуриране на лечебното заведение от Съвета на директорите. Подписалите писмото смятат, че планираните промени ще доведат до трайно и вероятно необратимо влошаване на нивото на медицинска грижа за пациентите в болницата. В писмото се настоява за отмяна на предложеното преструктуриране и смяна на Съвета на директорите, в който подписалите заявяват, че нямат доверие.

Лекарите припомниха, че болницата лекува над 10 000 пациенти годишно със сърдечносъдови заболявания при деца и възрастни и се гордее с изключителен принос в изграждането на модерната сърдечносъдова медицина у нас и подготовката на кадри в тази област.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова отбеляза, че проблемите на здравеопазването ще бъдат сред приоритетите на 51-вото Народно събрание. Тя изрази надежда скоро да бъде сформирана парламентарната комисия по здравеопазването и да започне своята работа. Наталия Киселова припомни, че в пленарната зала е имало изслушване във връзка с парите за асистирана репродукция за догодина и такова изслушване може да бъде поискано и за преструктурирането на МБАЛ „Национална кардиологична болница“. Освен това народни представители могат да отправят и въпрос в парламентарния контрол по тази тема.

Д-р Елена Николова: Най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш

Д-р Елена Николова е завършила медицина в МУ – София през 2018 г. След дипломирането си започва работа в Клиниката по неонатология в СБАЛ ДБ „Проф. Иван Митев“. От май 2019 г. е специализант в същата клиника, а от декември – докторант в Катедрата по педиатрия на Медицинския факултет при МУ – София. Научните и интереси са насочени към заболяванията на детето в неонаталния и кърмаческия период, както и към проблемите в детската нефрология.

Д-р Николова, как избрахте неонатологията за своя професионална съдба?

Истината е, че неонатологията ме избра още преди да започна да уча медицина. В един горещ ден в края на юли моят брат се роди преждевременно в 32 гестационна седмица. с тегло 1330 г. Тогава бях само на 13 години и си обещах, че ако това бебе оцелее ще направя всичко възможно да участвам в спасяването на човешки животи. Това беше моментът, в който се прокрадна мечтата за лекарската професия. А след това по време на студентските си години имах огромния късмет да попадна в СБАЛ по детски болести, където първоначално работех като здравен асистент в Клиника по детска нефрология. И сякаш бе предначертано – когато се дипломирах, имаше места за специализанти само в Клиника по неонатология. И така започна моето приключение в интензивната работа с новородени от цялата страна.

Специалността е изключително привлекателна за мен със съчетанието между интензивна работа и работа с деца. Изисква изключително солидни теоретични знания и понякога неимоверна прецизност и техничност.

А най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш. Така че пожелавам си повече млади колеги да се очароват от нея.

Кои специфични теми и проблеми от специалността представляват особен интерес за Вас?

За мен голям интерес представлява бъбречната патология на новороденото и в частност продължителната бъбречно-заместителна терапия – вид диализно лечение при бебета с тегло над 2 килограма, които се борят се с остро бъбречно увреждане от различни причини. Представлява голямо предизвикателство, поради малкото общо количество кръв, с което разполагат нашите пациенти. Изключително съм благодарна, че имаме възможността да прилагаме такова лечение, отговарящо на световните и европейски стандартни.

Кои, по Ваше мнение са най-важните постижения на съвременната неонатология?

Напредъкът на техниката за обдишване и мониторинг на недоносените безспорно подобрява възстановяването им. Също така методите за неинвазивно приложение на сърфактант имат големи успехи в някои болници. Напредъкът на ултразвуковите технологии и повишаване на компетенцията на неонатолозите за интерпретацията им също не са за подценяване.

Какви стъпки е необходимо да се предприемат, за да стане неонатологията привлекателна за повече млади лекари?

За да има устойчиво развитие на специалността е необходимо на младите колеги да им бъде показано какво представлява работата в неонатологично отделение и родилна зала – да видят магията на началото на живота. Това лично за мен например е много вдъхновяващо. Преди влизане в родилна зала винаги се вълнувам, защото знам, че за семейството денят и часът на появата на детето им е много специален момент.

Освен това финансовото стимулиране на младите колеги, избиращи дефицитни специалности трябва да е налице. Както и предоставянето на възможности за непрекъснато повишаване на знанията им чрез курсове, конференции и участие в научни публикации.

Също така ясно оповестяване на наличните свободни места за специализация би привлякло повече кандидати. На мнение съм, че който има желание за определена специалност, трябва да прекара поне няколко дежурства в съответното отделение, за да почувства наистина дали това е работата за него.

Кое е най-трудното в общуването с родителите на недоносените деца?

В началото е трудно да бъде спечелено доверието им, тъй като са изключително изплашени от ранното раждане на детето. Първата ни задача е да ги успокоим и да им обясним, че дълго време то ще остане в нашите ръце. Най-трудно е обаче, когато възникват усложненията на недоносените и трябва да поднасяме тези неприятни новини. В тези моменти трябва да бъдем и малко или много и психолози за тези хора. Трудно е и когато са нетърпеливи, когато много бързо искат да спрем кислородотерапията, да започнем храненето с биберон, да извадим бебето от инкубатора. Всяко недоносено дете със собствено темпо наваксва ранната си поява.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? 

Много обичам разкази – без значение кой е авторът, но в момента чета “Записки на младия лекар” на Михаил Булгаков, тъй като е подарък от баща ми. Хобито ми е да спортувам и много обичам планинарството, но, за съжаление, напоследък не ми остава много време за туризъм.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си за Новата 2025 година?

Колеги, пожелавам ви неспирно вдъхновение през Новата 2025 година. Бъдете отзивчиви, човечни, търпеливи и добри с пациентите си и техните близки. Дано имате повече възможности за придобиване на нови знания и умения през следващата година. Бъдете здрави и подарявайте здраве на всеки, до когото се докоснете!

Ина Маринова: Обижда ме, че на дете с увреждане се гледа като на обект за благотворителност

На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55 години. За пълнолетните деца с увреждания нищо не се предлага и остават в нищото. Нямам представа с дете, като моето какво се случва.

Това сподели Ина Маринова, майка на 22-годишната Виктория, която с увреден слух и ЦДП, в интервю пред БНР.

„Ако моето дете бъде настанено в защитено жилище и никога не е била, първо тя ще пищи, което значи, че ще бъде упоявана, убивана. Сложна е тази тема, не случайно майки, като мен, мечтаят детето им да е преди тях“, сподели страха си Ина, създател на фейсбук групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“.

„Дъщеря ми е на 22 години навършени и от 22 години се боря със системата. Проблемът не е в един център, проблемът е дълбок и той е в политиките за хора с увреждания. Политиките трябва да се отговорност на цялата държава и общността. Аз адмирирам намерението на Криско, но то не променя проблемите от 22 години. Той ще иска център поне още 10 години и ще види, че не е решил нищо. Аз като родител на дете, което вече не е дете, винаги ме е обиждало, че се е гледало на него като на обект за благотворителност. Тези пари, вложени в центъра не решава нито живота им нито проблемите“, коментира майката на Вики.

Тя призна, че е ядосана, защото „поредният център ще се направи и какво от това“:

„Ще направи център, а човешкият фактор, а специалистите, а уреди вътре, за които се борим от 20 години. Дъщеря ми е незряща и церебрална парализа, нейният сектор беше с деца с множество увреждания и рехабилитаторът беше със заплащане с категория на труд на чистачи. Бяхме заложили в протестите да стане по-висока категория на труд, добре платени. Защото ние нямаме специалисти. Криско къде ще ги намери, тях ги няма. За мен той не си я изяснил проблема, за да обяви създаването на такава голяма институция. Нека първо изясним нуждата и начина, по който ще се създаде, а не само сграда, то сграда център не прави.“

Ина посочи как е в чужбина и че социални работници първо работят с родителите при раждането на дете с увреждания, за да бъде родителят емоционално и физически здрав, и да приеме детето, и да знае как да се грижи за него.

Засега Ина не мисли да заминава за чужбина, защото „благодаря на съпруга ми, че е до мен“.

Физическата активност подобрява познавателните способности на мозъка и след 60-годишна възраст

Физическата активност подобрява познавателните способности на мозъка дори след 60-годишна възраст. Това показват различни проучвания от областите на биологията, неврологията, невропсихологията, геронтологията.
Физически дейности като лека гимнастика, ходене или йога могат да подобрят сърдечно-респираторното здраве, но и да направят мозъка по-ефективен.
Колкото по-позитивен, наситен и стимулиращ е начинът на живот, толкова по-голям е познавателният резерв, който мозъкът натрупва.
Предимствата от физическата активност през целия живот за мозъка са многобройни, показват изследванията. Паметта се подобрява, повишават се възможностите за планиране и способността за по-пълноценна комуникация.
Учените предлагат три решения за трениране на мозъка на възрастните хора. Първото е да поддържат всекидневна умерена физическа активност.
Следващият съвет е да се изпълняват упражнения, изискващи по-сложни двигателни умения и координация, тъй като те значително подобряват паметта, вниманието и умствената гъвкавост.
Последният съвет на учените за по-силна памет е социалното взаимодействие.
Отборните спортове подобряват визуално-пространствената памет (което позволява например запомняне на местоположението на определени обекти за ограничено време) в краткосрочен план и способностите за планиране.

Държавата да поема еднаква сума при инвитро със собствен или с донорски генетичен материал, искат от „Зачатие“

Държавата да поема една и съща сума при инвитро процедура със собствен генетичен материал и при такава с донорска яйцеклетка или сперматозоиди. Това е справедливият подход, в случай че се стигне до решение Центърът за асистирана репродукция да подпомага и донорските процедури. Мнението е на Стефка Сарафова, председател на сдружение „Зачатие“. А за да се стигне до такова решение, трябва да се проведе сериозен дебат със специалистите по репродуктивна медицина, обясни от своя страна д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция, цитирана от БНР.

Около 5200 инвитро процедури заплаща държавата годишно чрез Центъра за асистирана репродукция. Разглеждането на документи отнема около месец, а при одобрение семейството има право на до 4 опита със средства от този фонд. Към момента се подпомагат двойки, при които има стерилитет при жената или мъжа, а също така случаите на жени с онкологично заболяване. Инвитро процедурите са няколко вида, а освен тях се поемат разходи за хормонални изследвания, ехографски прегледи, стимулация с лекарства. Важно условие е жената да не е навършила 43 години при кандидатстване за финансовата подкрепа.

До 6000 лева поема фондът за една инвитро процедура. Толкова би трябвало да се заплаща и за инвитро с донорски материал, смята Стефка Сарафова.

„Останалото вече пациентът си го доплаща, което би било също огромно облекчение, защото сумата не е никак малка за един цикъл. Всички процедури, без значение от вида им, да си бъдат с еднакво финансиране“, настояват от сдружението.

През изминалите дни от фондация „Искам бебе“ представиха данни, според които цената на донорската процедура излиза между 8000 и 10 000 лева. През 2023 година са направени около 1800 такива процедури, а общият брой на инвитро опитите, за които семействата са платили сами, надхвърлят 8000. Стефка Сарафова поставя следния въпрос:

„Опитите, които хората са самофинансирали, са повече от тези, които са финансирани от Фонда – защо? Очевидно не е поради липсата на пари. Бюджетът е стигнал, дори са останали някакви средства, т.е. трябва да се промени нещо в разходването на тези средства и правилата, по които се разходват. Включването на поемането на донорските процедури би бил добър вариант“, смята тя.

Дали донорските процедури да се включат в обхвата на дейностите по репродукция, подпомагани от държавата, е въпрос на решение след сериозно обсъждане, смята д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция.

„Едно от важните неща е да се отчете каква е успеваемостта при такива процедури. Този обществен ресурс трябва да бъде насочен правилно и само ако е доказано, че има необходимост от това и че ще очакваме отлични резултати“, подчерта тя.

По данни на агенция „Медицински надзор“ за периода от 2021 г. до 2023 г. все повече семейства у нас търсят процедури с донорски яйцеклетки. В същото време броят на родените от такива процедури деца намалява, което може да е показател за промени в успеваемостта им. През 2021 година така са се родили 355 българчета, а две години по-късно – само 138.

Отчита се и тенденция донорите от чуждестранни банки да са значително повече от местните донори.

Колкото до други промени в правилата за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми, според Стефка Сарафова не е нужно увеличение на броя опити инвитро.

А директорът на Центъра за асистирана репродукция д-р Кюркчиева обясни, че отказите за отпускане на финансова помощ не са чести.

Преди дни от Здравното министерство обявиха, че през тази година са похарчени около 22,5 милиона лева за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. За догодина сметката е неясна, тъй като 2025-а ще започне с негласуван държавен бюджет.

Намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процедурите за пускане лекарства на пазара обмислят здравните министри от ЕС

Министерският съвет одобри резултатите от редовно заседание на Съвета на Европейския съюз по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Здравеопазване“) /EPSCO/, проведено на 3 декември 2024 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия, съобщават от пресцентъра на МС.

Политическият дебат обхвана темата за развитието на фармацевтичния сектор в Европейския съюз във връзка с публикувания през септември 2024 г. Доклад за „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“. В изказванията се открои необходимостта Общността да създаде условия за намаляване на бюрократичните тежести за индустрията и да ускори процедурите за пускане на пазара на лекарства. Същевременно, бяха изразени очаквания за прилагането на ясна регулаторна рамка, съобразена с изискванията за защита на личните данни.

В рамките на Съвета министрите приеха с квалифицирано мнозинство Препоръка на Съвета за среда без дим и аерозоли. Унгарското председателство подчерта, че препоръката няма обвързващ ефект, а добавената препратка към ревизия на Директивата за тютюневи изделия има за цел да предвиди провеждането на оценка на въздействието. В допълнение, министрите одобриха Заключения за подобряване на сърдечно-съдовото здраве в ЕС и Заключения за улесняване на донорството на органи и трансплантацията.

По време на Съвета министър д-р Кондева проведе среща с европейския комисар по здравеопазване и безопасност на храните – г-н Оливер Вархей.

Надзорът разглежда Механизма за лекарствата за последно тази година

Окончателно приемане на промени в Механизма, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2024 г. за лекарствата, покривани от Касата, ще разгледа Надзорният съвет на фонда на последното си заседание за тази година. То ще се проведе в петък, 27 декември.

Надзорът също така ще приеме окончателно и Методиката за прилагането на Механизма.

Припомняме, предложенията за промени бяха приети по принцип от надзорниците на предишното им заседание на 17 декември. Днес те трябва да ги одобрят окончателно.

Дневния ред на предстоящото заседание вижте тук.

За десет години България е „загубила“ над 10% от медицинските сестри, сочи анализ

Крайно време е за сериозни действия за преодоляване на недостига на медицински сестри, сочи нов анализ на Институт за пазарна икономика: „Десет решения на проблема с медицинските сестри“.

Ето как предлагаме да се реши проблемът с недостига не медицински сестри:

1. Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и адекватен механизъм за финансирането им, който да позволи достигане на средствата до тях самите – удвояването им за една или две години е амбициозна, но необходима цел.

2. Разширяване на обхвата на дейностите, които болногледачите и/или недипломираните медицински сестри да имат право да извършват в лечебните заведения при определени условия.

3. Намаляване на срока на обучението за медицинска сестра във висшето образование с два семестъра до постигане на минималните изисквания на директива 2005/36.

4. Проучване и програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студени в специалността.

5. Привличане на медицински сестри от трети страни: България трябва да се опита да използва „ресурса“ на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене, стимули за започване на работа.

6. Разрешаване на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК нейното заплащане.

7. Създаване на ясна пътека за професионално развитие, включваща предвидим хоризонт за заплащане на труда, обучение и етични норми.

8. Засилване на стимулите за по-добро регионално разпределение на сестрите заедно с намаляване на броя на болниците и/или селективно договаряне с лечебните заведения.

9. Премахване на регулации и ограничения за работа в детски заведения и училища.

10. Освен финансиране на лекари и други медицински специалисти за работа в отдалечени региони следва да се обмисли и цялостно трансформиране на здравната система.

Медицинските сестри в България продължават да намаляват през 2023 година, докато броят на лекарите леко се увеличава. За десет години България е „загубила“ над 10{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от медицински сестри и след 2019 година на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските услуги под сериозно съмнение.

Данните за броя на медицинските специалисти в сравнителен план с останалите страни от ЕС показват, че докато при лекарите по медицина и дентална медицина броят им спрямо населението е относително висок, то при специалистите по здравни грижи нещата не стоят така.

Ниският относителен брой на медицинските сестри у нас е резултат на поне няколко проблема, свързани с тяхното обучение, квалификация, реализация, работна среда, заплащане, регионално разпределение и задържане на работа. Тези проблеми са свързани помежду си и на този етап тяхното решение е скрито зад политически и силни лобистки интереси в системата.

Д-р Сапунджиев: Стомашен дискомфорт заради обилното хранене и алкохол по празниците

Предстоят празници с тежки трапези. Обилното хранене и консумацията на сладки газирани напитки и алкохол създават затруднения на храносмилателния тракт, който има задачата да обработи поетите количества.

„По време на празничните дни много често заболяванията на гастроинтестиналния тракт се обострят, което можем да свържем с прекомерното количество храна и алкохол, като и видът на храната са важни, каза за „Закуска на тревата“ д-р Калин Сапунджиев от Клиниката по гастроентерология на Военномедицинската академия в София.

Обострят се рефлуксната болест, синдрома на раздразненото черво, язвените болести на стомаха и дванадесетопръстника, болестите на жлъчната система, панкреаса.

Прекомерната алкохолна консумация значително може да увреди и черният ни дроб. Причините за проблемите идват от приемът на голямото количество храна и спиртни напитки, но и от стреса, на който сме подложени, нередовното хранене, ниската консумация на вода в студените зимни месеци, повишеният прием на някои медикаменти като нестероидните противовъзпалителни, които значително увеличаваме по време на студеното време, също ни пречат.

Хората на диета или на пост също трябва да знаят, че е добре да преминат плавно към общата диета, като включват първо млечните продукти и яйцата, после леки меса като риба и пилешко, и след 4- 5 дни да се премине към останалите храни, допълни д-р Сапунджиев.

Стефка Сарафова: Всички инвитро процедури да са с еднакво финансиране

Държавата да поема една и съща сума при инвитро процедура със собствен генетичен материал и при такава с донорска яйцеклетка или сперматозоиди. Това е справедливият подход, в случай че се стигне до решение Центърът за асистирана репродукция да подпомага и донорските процедури. Мнението е на Стефка Сарафова, председател на сдружение „Зачатие“. А за да се стигне до такова решение, трябва да се проведе сериозен дебат със специалистите по репродуктивна медицина, обясни от своя страна д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция.

Около 5200 инвитро процедури заплаща държавата годишно чрез Центъра за асистирана репродукция. Разглеждането на документи отнема около месец, а при одобрение семейството има право на до 4 опита със средства от този фонд. Към момента се подпомагат двойки, при които има стерилитет при жената или мъжа, а също така случаите на жени с онкологично заболяване. Инвитро процедурите са няколко вида, а освен тях, се поемат разходи хормонални изследвания, ехографски прегледи, стимулация с лекарства. Важно условие е жената да не е навършила 43 години при кандидатстване за финансовата подкрепа.

До 6000 лева поема фондът за една инвитро процедура. Толкова би трябвало да се заплаща и за инвитро с донорски материал, смята Стефка Сарафова.

„Останалото вече пациентът си го доплаща, което би било също огромно облекчение, защото сумата не е никак малка за един цикъл. Всички процедури, без значение от вида им, да си бъдат с еднакво финансиране“.

През изминалите дни от фондация „Искам бебе“ представиха данни, според които цената на донорската процедура излиза между 8000 и 10 000 лева. През 2023 година са направени около 1800 такива процедури, а общият брой на инвитро опитите, за които семействата са платили сами, надхвърлят 8000. Стефка Сарафова поставя следния въпрос:

„Опитите, които хората са самофинансирали, са повече от тези, които са финансирани от Фонда – защо? Очевидно не е поради липсата на пари. Бюджетът е стигнал, дори са останали някакви средства, т.е. трябва да се промени нещо в разходването на тези средства и правилата, по които се разходват. Включването на поемането на донорските процедури би бил добър вариант“.

Дали донорските процедури да се включат в обхвата на дейностите по репродукция, подпомагани от държавата, е въпрос на решение след сериозно обсъждане, смята д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция.

„Едно от важните неща е да се отчете каква е успеваемостта при такива процедури. Този обществен ресурс трябва да бъде насочен правилно и само ако е доказано, че има необходимост от това и че ще очакваме отлични резултати“, подчерта тя.

По данни на агенция „Медицински надзор“ за периода от 2021 до 2023 година все повече семейства у нас търсят процедури с донорски яйцеклетки. В същото време броят на родените от такива процедури деца намалява, което може да е показател за промени в успеваемостта им. През 2021 година така са се родили 355 българчета, а две години по-късно – само 138.

Отчита се и тенденция донорите от чуждестранни банки да са значително повече от местните донори.

Колкото до други промени в правилата за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми, според Стефка Сарафова не е нужно увеличение на броя опити инвитро.

А директорът на Центъра за асистирана репродукция д-р Кюркчиева обясни, че отказите за отпускане на финансова помощ не са чести. 

Преди дни от здравното министерство обявиха, че през тази година са похарчени около 22 и половина милиона лева за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. За догодина сметката е неясна, тъй като 2025-а ще започне с негласуван държавен бюджет.