Д-р Елена Николова е завършила медицина в МУ – София през 2018 г. След дипломирането си започва работа в Клиниката по неонатология в СБАЛ ДБ „Проф. Иван Митев“. От май 2019 г. е специализант в същата клиника, а от декември – докторант в Катедрата по педиатрия на Медицинския факултет при МУ – София. Научните и интереси са насочени към заболяванията на детето в неонаталния и кърмаческия период, както и към проблемите в детската нефрология.
Д-р Николова, как избрахте неонатологията за своя професионална съдба?
Истината е, че неонатологията ме избра още преди да започна да уча медицина. В един горещ ден в края на юли моят брат се роди преждевременно в 32 гестационна седмица. с тегло 1330 г. Тогава бях само на 13 години и си обещах, че ако това бебе оцелее ще направя всичко възможно да участвам в спасяването на човешки животи. Това беше моментът, в който се прокрадна мечтата за лекарската професия. А след това по време на студентските си години имах огромния късмет да попадна в СБАЛ по детски болести, където първоначално работех като здравен асистент в Клиника по детска нефрология. И сякаш бе предначертано – когато се дипломирах, имаше места за специализанти само в Клиника по неонатология. И така започна моето приключение в интензивната работа с новородени от цялата страна.
Специалността е изключително привлекателна за мен със съчетанието между интензивна работа и работа с деца. Изисква изключително солидни теоретични знания и понякога неимоверна прецизност и техничност.
А най-хубавото е, че при нас пациентът се събира в едната ти ръка и можеш да го прегърнеш. Така че пожелавам си повече млади колеги да се очароват от нея.
Кои специфични теми и проблеми от специалността представляват особен интерес за Вас?
За мен голям интерес представлява бъбречната патология на новороденото и в частност продължителната бъбречно-заместителна терапия – вид диализно лечение при бебета с тегло над 2 килограма, които се борят се с остро бъбречно увреждане от различни причини. Представлява голямо предизвикателство, поради малкото общо количество кръв, с което разполагат нашите пациенти. Изключително съм благодарна, че имаме възможността да прилагаме такова лечение, отговарящо на световните и европейски стандартни.
Кои, по Ваше мнение са най-важните постижения на съвременната неонатология?
Напредъкът на техниката за обдишване и мониторинг на недоносените безспорно подобрява възстановяването им. Също така методите за неинвазивно приложение на сърфактант имат големи успехи в някои болници. Напредъкът на ултразвуковите технологии и повишаване на компетенцията на неонатолозите за интерпретацията им също не са за подценяване.
Какви стъпки е необходимо да се предприемат, за да стане неонатологията привлекателна за повече млади лекари?
За да има устойчиво развитие на специалността е необходимо на младите колеги да им бъде показано какво представлява работата в неонатологично отделение и родилна зала – да видят магията на началото на живота. Това лично за мен например е много вдъхновяващо. Преди влизане в родилна зала винаги се вълнувам, защото знам, че за семейството денят и часът на появата на детето им е много специален момент.
Освен това финансовото стимулиране на младите колеги, избиращи дефицитни специалности трябва да е налице. Както и предоставянето на възможности за непрекъснато повишаване на знанията им чрез курсове, конференции и участие в научни публикации.
Също така ясно оповестяване на наличните свободни места за специализация би привлякло повече кандидати. На мнение съм, че който има желание за определена специалност, трябва да прекара поне няколко дежурства в съответното отделение, за да почувства наистина дали това е работата за него.
Кое е най-трудното в общуването с родителите на недоносените деца?
В началото е трудно да бъде спечелено доверието им, тъй като са изключително изплашени от ранното раждане на детето. Първата ни задача е да ги успокоим и да им обясним, че дълго време то ще остане в нашите ръце. Най-трудно е обаче, когато възникват усложненията на недоносените и трябва да поднасяме тези неприятни новини. В тези моменти трябва да бъдем и малко или много и психолози за тези хора. Трудно е и когато са нетърпеливи, когато много бързо искат да спрем кислородотерапията, да започнем храненето с биберон, да извадим бебето от инкубатора. Всяко недоносено дете със собствено темпо наваксва ранната си поява.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Много обичам разкази – без значение кой е авторът, но в момента чета “Записки на младия лекар” на Михаил Булгаков, тъй като е подарък от баща ми. Хобито ми е да спортувам и много обичам планинарството, но, за съжаление, напоследък не ми остава много време за туризъм.
Какво бихте искали да пожелаете на колегите си за Новата 2025 година?
Колеги, пожелавам ви неспирно вдъхновение през Новата 2025 година. Бъдете отзивчиви, човечни, търпеливи и добри с пациентите си и техните близки. Дано имате повече възможности за придобиване на нови знания и умения през следващата година. Бъдете здрави и подарявайте здраве на всеки, до когото се докоснете!
